Плескавица в Белград дни след ареста на Радован Караджич

След Босна, на път за София имах възможност да прекарам няколко часа в любимият Белград. Бях заедно с Йоан и двама албанци. След като слезнахме от автобуса, първо си купих билет за влака за София, после обмених малко парички, оставих си багажа на съхранение и дойде дългоочакваният момент - купуване на плескавица от една закусвалня пред ж.п. гарата.

Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.

Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.

Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.

Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.

Младежки летен лагер в Тузла, Босна и Херцеговина

На първо време снимките от лагера:

Централната част на гр. Тузла
Моменти от Летния лагер на CDN 2008
Акция срещу национализма в центъра на гр. Тузла

Кратка сутрешна разходка в Загреб

Снимки има тук.

Рожден ден на Мария в клуб Соло

Началото на партито бе обявено за 23:30 ч., но аз се позабавих в къщи и стигнах към полунощ. С влизането си на входа бях запитан дали аз съм от фотографите, че ме чакали, но аз ги разочаровах с отрицателен отговор, даже охраната ме предупреди да не снимам танцьорките. :-)

Вельо беше вече на бойното поле, седнал на местата с джин в ръка, взех си и аз един джин за наздраве и продължихме да очакваме рожденичката, която в поройния дъжд бе аседнала някаде в центъра на София в очакване някой да я вземе с кола до Соло.

Най-накрая към 0:40 ч. Мария се появи с Марина и други хора, сравнително сухи и с много настроение. Започнахме една бутилка водка зелен "Собиески" и наздраве, наздраве... откарахме до към 3:00 ч., като хората почнаха да оредяват полека.

Имаше разни фотографи от tilllate.com, които само обикаляха и снимаха хората постоянно.

Рожденичката в танцова стъпка

Клуб "Соло" в експлоатация :-)

С Мария и Марина

Замислен за морето и сините вълни

Разходка до 7-те рилски езера

Първоначалната идея бе да спим 2 дни на Рила, след това само събота вечер, но в края на крайщата се качихме за съботата и се върнахме в София рано вечерта.

Към 10:30 ч. тръгнахме от х. Пионерска към х. Седемете езера, където обядвахме боб и леща, след което продължихме към езерата. За лош късмет се заформиха сиви ниски облаци и когато приближихме езеро Бъбрека ни започна дъжда, а аз незнам от какъв акъл, но си оставих дъждобраните и дългите дрехи в колата и помръзнах докато стигнем обратно. На х. Рилски езера пихме по един чай, където за късмет се срещнахме с една позната германка, която е в България за около 2 месеца. Слизането ни бе по-бързо, като и времето се изясни и позатопли отново.

Положнието на незаконното строителство на път и лифт съоръжения никак не е цветущо. Работите по лифта не са спрели и никой не може да накара инвеститорите да спазват Европейското законодателство.

Боб и леща
Всички пътеки водят към върха
Хижа "Седемте езера"

Снимките са тук и другите тук.

Петъчно пръскане пред Народния театър

По инициатива на двама пичове - Калин и Борис се получи много забавно събиране на хора под формата на флаш моб - спонтанно появяване пред театъра, пръскане с пистолети и разпръсване на тълпата.

Ето всъщност как са се развили нещата: лятото на 2007-ма година четирима приятели решили да направят една забавна глупотевина, а именно - пръскане с вода пред народния театър "Иван Вазов"... Лятото на 2008-ма четиримата приятели се надяват да дойдат техни приятели, и приятели на техни приятели, и приятели на приятели на техни приятели и да направят най-голямото пръскане с вода в лятна нощ.

Първо прочетох информацията под формата на покана на страниците на Капитал Light, след което започнах да следя равитието и подготовката на нещата на Facebook групата наречена Midsummernight's sprinkle.

И така в угоровеният час и място се появих с моята еднолитрва пушка и се почнахме. С няколко презареждания от близката чешма успях да понапръскам този онзи, макар че и аз не успях да се опазая и бях сравнително мокър. Сестра ми се изявяваше като фотограф, докато Ива, Таня и Камен ме изчакаха за да седнем някъде на по бира.

Масовата стрелба с водни пистолети

Човекът с предпазният щит

Тук съм в бойна готовност

Снимките са тук , а другата част тук.

Обезщетение от България Еър

През месец март 2008 г. на връщане от Париж, след като получих багажа си на летище София, за втори път получавам чадъра си счупен на две. Този път се изнервих и реших да подам официална жалба до авиокомпанията, с която съм летял, а именно България Еър. Издадоха ми входящ номер, препратиха ме и казаха да се обадя след няколко дни, тогава ми казаха да изпратя копия от всичките ми документи, бордни карти и т.н. на адрес. И това изпълних. След като документите ми бяха доставени до офис на авиокомпанията се наложи да се обаждам няколко пъти за да разбера до къде са придвижени документите ми. В крайна сметка след месец време получих положителен отговор, с който ми потвърдиха, че ще получа обезщетение в брой.

Поради малко или много мои ангажименти, успях да отида до офиса на авиокомпанията едва 3 месеца след датата на пътуването ми. Обадих се първо по телефона на летището, за да ми кажат в кой офис на България Еър да отида, казаха ми на Терминал 2. От там ме пратиха на терминал 1, най-накрая ме пренасочиха до високата сграда на авиокомпанията. Охраната там ми каза на 5 етаж, еди коя си стая. Там почаках, почаках и ме приеха, след ровене из документите се оказа, че жената е по заместване и не е "в час". Прати ме в стаята на счетоводството, където почаках 30 минути след края на регламентираната обедна почивка, а там се оказа, че трябва да получа първо решението за обезщетение от отдел "Рекламации и багажи", който се намира в ниската част на сградата и то от другата й страна. Най-накрая се добрах отново до счетоводството и получих прословутото обезщетение и в крайна сметка се замислих дали имаше смисъл да си губя повече от един ден, за да получа това нищожно обезщетение?!

Оставам без коментар...