събота, 28 юни 2008 г.

Разходка до 7-те рилски езера

Първоначалната идея бе да спим 2 дни на Рила, след това само събота вечер, но в края на крайщата се качихме за съботата и се върнахме в София рано вечерта.

Към 10:30 ч. тръгнахме от х. Пионерска към х. Седемете езера, където обядвахме боб и леща, след което продължихме към езерата. За лош късмет се заформиха сиви ниски облаци и когато приближихме езеро Бъбрека ни започна дъжда, а аз незнам от какъв акъл, но си оставих дъждобраните и дългите дрехи в колата и помръзнах докато стигнем обратно. На х. Рилски езера пихме по един чай, където за късмет се срещнахме с една позната германка, която е в България за около 2 месеца. Слизането ни бе по-бързо, като и времето се изясни и позатопли отново.

Положнието на незаконното строителство на път и лифт съоръжения никак не е цветущо. Работите по лифта не са спрели и никой не може да накара инвеститорите да спазват Европейското законодателство.

Боб и леща
Всички пътеки водят към върха
Хижа "Седемте езера"

Снимките са тук и другите тук.

петък, 27 юни 2008 г.

Петъчно пръскане пред Народния театър

По инициатива на двама пичове - Калин и Борис се получи много забавно събиране на хора под формата на флаш моб - спонтанно появяване пред театъра, пръскане с пистолети и разпръсване на тълпата.

Ето всъщност как са се развили нещата: лятото на 2007-ма година четирима приятели решили да направят една забавна глупотевина, а именно - пръскане с вода пред народния театър "Иван Вазов"... Лятото на 2008-ма четиримата приятели се надяват да дойдат техни приятели, и приятели на техни приятели, и приятели на приятели на техни приятели и да направят най-голямото пръскане с вода в лятна нощ.

Първо прочетох информацията под формата на покана на страниците на Капитал Light, след което започнах да следя равитието и подготовката на нещата на Facebook групата наречена Midsummernight's sprinkle.

И така в угоровеният час и място се появих с моята еднолитрва пушка и се почнахме. С няколко презареждания от близката чешма успях да понапръскам този онзи, макар че и аз не успях да се опазая и бях сравнително мокър. Сестра ми се изявяваше като фотограф, докато Ива, Таня и Камен ме изчакаха за да седнем някъде на по бира.

Масовата стрелба с водни пистолети

Човекът с предпазният щит

Тук съм в бойна готовност

Снимките са тук , а другата част тук.

понеделник, 23 юни 2008 г.

Обезщетение от България Еър

През месец март 2008 г. на връщане от Париж, след като получих багажа си на летище София, за втори път получавам чадъра си счупен на две. Този път се изнервих и реших да подам официална жалба до авиокомпанията, с която съм летял, а именно България Еър. Издадоха ми входящ номер, препратиха ме и казаха да се обадя след няколко дни, тогава ми казаха да изпратя копия от всичките ми документи, бордни карти и т.н. на адрес. И това изпълних. След като документите ми бяха доставени до офис на авиокомпанията се наложи да се обаждам няколко пъти за да разбера до къде са придвижени документите ми. В крайна сметка след месец време получих положителен отговор, с който ми потвърдиха, че ще получа обезщетение в брой.

Поради малко или много мои ангажименти, успях да отида до офиса на авиокомпанията едва 3 месеца след датата на пътуването ми. Обадих се първо по телефона на летището, за да ми кажат в кой офис на България Еър да отида, казаха ми на Терминал 2. От там ме пратиха на терминал 1, най-накрая ме пренасочиха до високата сграда на авиокомпанията. Охраната там ми каза на 5 етаж, еди коя си стая. Там почаках, почаках и ме приеха, след ровене из документите се оказа, че жената е по заместване и не е "в час". Прати ме в стаята на счетоводството, където почаках 30 минути след края на регламентираната обедна почивка, а там се оказа, че трябва да получа първо решението за обезщетение от отдел "Рекламации и багажи", който се намира в ниската част на сградата и то от другата й страна. Най-накрая се добрах отново до счетоводството и получих прословутото обезщетение и в крайна сметка се замислих дали имаше смисъл да си губя повече от един ден, за да получа това нищожно обезщетение?!

Оставам без коментар...

неделя, 22 юни 2008 г.

Довършително-ремонтни работи на Приморско

Трябваше да поставяме последният ламиниран паркет в апартамента на Приморско и да се приключи с тези ремонти най-накрая. От 2001 г. насам все ремонти правим тук, което всъщност започна да омръзва. Още в петъка успяхме да опукаме стаята и паркета за нула време си пасна на мястото, дори первазите сложих. След малко почистване стаята светна и бе готова да посреща първите гости за сезона.

Тука му се е видел края вече

В събота се понаспах и започнах с монтаж на первази във втората стая, като през част от времето се занимавах с миенето на прозорци и почистване от общ характер. Приключихме с первазите и ходихме на плаж. Водата бе чудесна, а Чоки (малкия дакел) се къпа за първи път в морето. За голяма изненада не го бе страх и веднага задейства инстинтките си за плуване. След няколко опита му хареса, но си го бе страх. С Дъки си оформиха голяма игра по пясъка, както се вижда от снимките по-долу.

Кучешки живот

В неделя довършихме каквото имаше и ходихме на плаж, водата беше чай, без вълни, с малко водорасли. Дъки голямо гмуркане направи, вадеше рапанчета и водорасли, ама и доста пясък изяде. И на Чоки много му се хареса къпането и като малки деца, не можем да ги извадим от водата.

Към 16:00 ч. тръгнахме, минахме през гр Поморие, защото трябваше да купуваме ракия, а след това през с. Равда за да хапнем от най-добрите палачинки по българското черноморие. В 23:00 ч. се прибрахме у нас и догледахме мача, браво на Испания.

Нощен изглед към гр. Китен


Дъки се е метнал на батко си - природозащитник

Всички снимки са тук.

събота, 14 юни 2008 г.

Велоследобед над село Локорско

Със Стефан планирахме да ходим на Белоградчик, да посетим пещерите Магурата и Леденика, но метрологичните прогнози и самото време бяха дъжд, превалявания или валежи и затова отложихме пътуването. След обяд се натоварихме на колата с колелата и отпрашихме към село Локорско, където направихме един маршрут, предложен от МТБ-БГ. Едва на 20 км. от София има такива хубави села, човек просто да не му се седи в шумната и мръсна столица, дори времето ни поднесе чудесно слънце с разкъсана облачност и лек ветрец, за сметка на което в София се е изсипал проливен дъжд.

От центъра на селото се кара първо по асфалтиран път, след което се преминава по черен такъв, през гората и се стига до около 1000 м. надморска височина, след което започва спускане по каменисти пътеки и тревисти поляни, като след около 2 часа каране се озовахме отново на центъра на селото. Най-накрая GPS-a на телефона ми влезна в употреба като предварително му бях заложил споменатия маршрут и с него от време на време засичахме местоположението си, за да сме сигурни, че нямаме отклонения от трасето, тъй като нямахме отпечатана карта предварително. В края на краищата всичко завърши чудесно и към 18:00 ч. си бяхме по домовете.

Колелата в колата

Спускаме по скалите

и отново...

Интересна буболечка

...и облаци

както и един гущер на припек
Всичките снимки са тук.

вторник, 3 юни 2008 г.

Странджа - нестинари в с. Българи и разходка до Малко Търново

След като на стоп се придвижихме от Велико Търново до с. Българи, срещайки много нови и интересни хора, ето че вече сме на територията на парк Странджа и нестинарският празник е на пълни обороти.

Село Българи е център на нестинарството в България и всяка година на 2-ри срещу 3-ти юни се провежда този нестинарски събор, за който всъщност сме тръгнали. Като пристигнахме оставихме багажите в колата и се разходихме, за да намерим нещо за хапване и място за спане. Много ни допадна една поляна, накрая на селото, макар че и други хора си я бяха харесали вече. Хапнахме по 2 кебапчета с бира и бяхме готови за забавление.

Започнаха да се събират хора от всички краища на страната, както и множество момичета и момчета с традиционни български носии. Започна и програмата с изпълненията, много зареждащи изпълнения, в сърцето на Странджа. Не бях ходил на такова място. Не можех да се нарадвам на красивите момичета с шарените носии, богатството от цветове и фигури много ме изпълваше с емоция. Аз с фотоапарата си не спрях да щракам, дори някои моми позираха, явно изглеждах много професионалист, дори кмета на селото, когато исках да се кача на балкона на кметството ме попита: "Вие от коя телевизия сте?". :-)

Най-красивата снимка

Междувременно бай Мишо, най-известният нестинар в България подготвяше огъня за жарава. След като вече се притъмни и жаравата бе готова бай Мишо направи фигура с форма на слънце от жарава и ритуала започна с обикалянето на църквата и носенето на чудотворните икони. След като нестинарите преминаха през жарава и нещата"поугаснаха", хора от публиката започнаха да преминават през вече поугасналите въглени. Дори Чавдар на няколко пъти премина през тях.

Жаравата под форма на слънце

Когато се ориентирахме към мястото за спане, там двамата пичове с които пътувахме до с. Българи бяха запалили огън, имаше голяма компания, която се бе събрала и едно момиче със сина си запя с невероятен глас, като имаше едно момче с тамбура, което вкарваше ритъм в цялата работа. Така откарахме до към 1:00ч. и си легнахме. Тъй като оставихме палатката при Стефан спахме на чували, малко бе хладnо, но го преживяхме, а на сутринта слънцето ни зарадва много от рано и ни стопли бързо.

Всички хора се бяха изнесли рано рано, предвид че беше работен ден, а ние се отправихме към следващата спирка от Странджанското ни пътуване, а именно Малко Търново. Стопът нещо не ни провървя, защото след около два часа чакане минаха само 5-6 коли в нашата посока, но ето че моментът дойде и един младеж ни качи до крайната ни дестинация, че дори се уговорихме и да ни върне.

В Малко Търново се срещнахме с хората от дирекцията на парк Странджа, купихме си пътеводители и карти на парка и разгледахме инфоцентъра. Хората ни заведоха до местността Пантелеймон, където имаше една традиционна за миналото седянка на баби, които си пеят песни, то всъщност това сега е една туристическа атракция, но бе автентично, дори бабите ни изпяха няколко песни. След това бяхме заведени до село Бръшлян, където селският и екотуризма за много добре развити, а местните ни почерпиха с череши и мента. Не пропуснах да си сложа печат в книжката със стоте национални обекта.

Седянката на бабите

Нашият човек ни върна с колата до гр. Царево и от там ни качи една жена с огромен Range Rover с бебето си - Борис, което седеше на задната седалка. Остави ни на Приморско, което ни бе крайната спирка за деня.

Снимките са в 3 части: първа, втора и трета.

понеделник, 26 май 2008 г.

Уиндсърф на о-в Гьокчеада, Турция

Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.

Аз и баща ми

Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.

Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.

Карта на о-в Гьокчеада

Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.

Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.

В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.

Изгледа над село Бадемли

Изгледа към пристанището


Изоставените къщи на селото

От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава

На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.

На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.

Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.

Всички снимки са ТУК.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...