Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.
Аз и баща ми
Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.
Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.
Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.
Карта на о-в Гьокчеада
Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.
Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.
Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.
В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.
Изгледа над село Бадемли
Изгледа към пристанището
Изоставените къщи на селото
От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава
На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.
На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.
Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.
Всички снимки са
ТУК.
