събота, 8 септември 2007 г.

Сняг посред лято на Пирин :-)

Ето какво се случи на Пирин.

Тръгване на 6-ти от Централна автогара. От самото начало работата взе да се обърква, щото за автобуса в 7,30 ч. нямаше билети, та взехме този в 8,30 ч. Радостното е, че времето обещава да е хубаво въпреки прогнозата за дъжд, която обаче не ни отказа да тръгнем. След 4 часа люшкане с транспорта, най-сетне сме на х. Вихрен. Слънцето е на 6, вятърът подухва леко. Настаняват ни 13 човека в стая с 9 легла и 4 дюшека. Добре че има как да се комбинираме по двойки. Хапнахме чудна боб чорба в хижата и вече сме готови!

Към 14,30 ч. потеглихме към върха, въпреки съображенията, че времето няма да ни стигне, Влади, нашият водач избра маршрута през местност Казаните. Беше красиво, а някои даже успяха да намерят и еделвайс, снимка за спомен и продължаваме нагоре. На върха бяхме по график. Първите в 17,10 ч., а последните, между които бях и аз, в 17,45 ч. После надолу към хижата. Малко ни се поразбиха коленете, но пък бяхме супер доволни.

Време е за вечеря. Да ама не, столовата препълнена с пияндурници, дошли с колите до горе, само и единствено с тази цел. Облякохме кой каквото имаше и заехме двете външни маси, въпреки приятната температура от около 2-3 °C над нулата.

Тъй като студа беше толкова голям, че и 30 човека да бяхме, пак нямаше да ни е по-топло. За това аз си легнах с дрехите и с едно одеялце.

На сутринта двама отказаха да продължат. Потеглихме в 9,00 ч. Планът беше х. Синаница, а при хубаво време и връх Синаница.

До Муратово езеро успяхме да наваксаме част от закъснението, но после до Бъндеришка порта си го отворихме отново. По пътя към Синанишка порта ни заваля лека суграшица, но връщане назад вече нямаше. Успяхме да се промъкнем преди да завали сериозно.
Заваля сериозно, като в средата на зимата. Не спря чак до полунощ, натрупа около 25-30 см. Естествено върхът остана за следващия път, тъкмо да има за какво да отидем пак.

На сутринта "Слънчо" отново беше решил да ни радва. Поехме надолу към Кресна, с надеждата, че транспорта, който е уговорил Влади ще ни чака на Върбите (местност, на която всички местни казват Лагера). Хижарят даде указания да не следваме маркировката, а в един момент да хванем по билото. Ама кой да разбере, че става дума за някакво малко било и отклонение от маркировката на не повече от 50-100 метра. Избихме по пътеката за х. Яворов. По едно време я изгубихме и тръгнахме на посоки през гората спазвайки посоката, в която трябва да е билото. Е стигнахме го, но по времето, когато вече трябваше да сме на пещерите, ако бяхме движили по маркировката. След около час по билото стигнахме до отвес точно над реката. Кратко съвещание и избираме да слизаме на ляво. След шеметно 15 минутно спускане, разбираме, че решението е било правилно. Намираме се на 100 м. от разклона, до който трябваше да стигнем по нормалния път.

Обхват няма, така че се надяваме транспорта да ни чака и след кратка почивка тръгваме надолу. Оказа се че не става въпрос за бус, а за камион ГАЗ. Е поне ще е забавно и наистина беше.

Накрая се метнахме на пътническият влак, прекачване на Дупница и в София пристигнахме малко преди 21:00 ч.

На стартовата права - х. Вихрен

Имахме си компания до вр. Вихрен

Красотите на Пирин планина

На 2914 м. надморска височина - вр. Вихрен

На слизане от върха - оборудвах се с щеки

В хижа Вихрен, преди покоряване на върха

Едно красиво езеро на път от х. Вихрен за х. Синаница

Езерото Синаница и връх Синаница на изгрев слънце

Групата пред х. Синаница

Преди тръгване към гр. Кресна

Айде всички на камиона - ГАЗ до ламарина

Возим се на ГАЗ-ката като рибки в консерва

Във влака към София

Всички снимки са тук.

понеделник, 3 септември 2007 г.

На с. Бели Искър - с колело

С Вельо решихме да караме колела в Рила. Отседнахме в къщата на баба му и дядо му в с. Бели Искър.

Веднага след работа се отправих към вкъщи за да си оправя багажа като преди това набързо си купих нова седалка за колелото. Тъй като автогарата, от която тръгват абтобусите е на 5 минути от нас, аз имах време за да се оправя и успях да хавана последния автобус за Самоков, който тръгва в 19:30 ч. След като пристигнах, шофьорът бе много любезен и дори ме откара до изхода на града, откъдето се отправих по пътя за с. Бели Искър. Не бях се отбивал в този район повече от 13 години. Все пак успях да се ориентирам и стигнах към 21:00 ч., даже Вельо ме посрещна.

Настаних се хапнахме и поговорихме преди да заспим. Времето наистина беше великолепно, въздухът бе толкова чист, че 7 ч. сън бяха предостатъчни.

На сутринта в събота, независимо от облачното време тръгнахме в посока яз. Бели Искър, покарахме малко но дъждът ни поуплаши и се върнахме. Покарахме до с. Говедарци, което е на около 9 км. от с. Бели Искър, там времето пак ни поизплаши и се върнахме към началният ни пункт. Покарахме малко по черен път около р. Бели Искър и следобед се прибрахме в къщата, където полегнахме за заслужена почивка. Вечерта се почерпихме с домашна ракийка и хубави гозби на бабата на Вельо.

В неделя сутринта времето бе дъждовно и облачно, след обилна закуска трябваше да си тръгна към София. До Самоков ме наваля малко дъжд и за мой късмет стигнах на време за да хвана маршрутката.

Сменяме гуми преди тръгване, оказа се че старата ми гума има цели 14 лепенки

В пълно бойно снаражение

Малко повече снимки тук.

събота, 25 август 2007 г.

Сърф на яз. Искър

Със Стефан решихме да избягаме от София и се отправихме към яз. Искър, където баща ми цял сезон "гони" ветровете. Идеята беше най-накрая да се кача на уинд сърф. За около час стигнахме до мястото, където баща ми се е настанил. За съжаление нямаше никакви пориви на вятър, нито за минута.

Баща ми сипа по бира, направихме си салата от домати и краставици, малко чушки и хапнахме, за да сме готови физически за сърфиране. След като се наобядвахме и починахме малко както подобава се насочихме към водата. Упоритостта и интереса ни накара да се борим с безветрието и се качвахме на дъските, изправяхме платната и чакахме, но уви вятър не се появи. Но все пак тези условия бяха чудесни за начинаещи като нас. Следващият път на по-силен вятър ще е още по-весело.

Първи "стъпки" в уинд сърфинга

Успешно завръщане на сушата

неделя, 19 август 2007 г.

Отново на морето - протест за Странджа

Отново на морето, доста неочаквано, защото 2ч. преди да тръгна реших да пътувам. Отидох на гарата за да търся билети, но уви всичко бе разпродадено, имаше и извънредни автобуси, които също бяха препълнени. Накрая се качих във влака без билет. Във влака се запознах с една девойка - Маги, с която веднъж пътувахме от Пловдив след като се връщах от Extreme Venture състезанието. Та с нея и приятелите й си правихме компания през целия път. До Пловдив бяхме се разположили в края на един вагон, насядали по земята. След това се освободиха места и седнахме в едно купе, аз подремах повечето време. В Бургас стигнахме около 7:00 ч.

В Бургас изпратихме приятелите на Маги към Несебър, а с нея ходихме до Созопол, тя остана там с приятели, а аз към 11:00 ч. отидох до нашите на Приморско да хапна и около 13:30 ч. ме взеха морските "Млади зелени" към гр. Царево. За протеста направихме жива верига, игра се хоро и акцията премина под звуците на химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява" в изпълнение на Сава Попспасов. На протеста се видях с адвокати Свилен Овчаров и Веселин Паскалев, Ели от София Ехо и други познати лица. След протеста се отбих до с.Лозенец да видя Митака, който е спасител там. След това с Мая, Рони идругите хора бихме бири на Тарфа бийч.

Отидох на к-г Смокини на плажа да нощувам, на Ели телефона умря и загубих връзка с тях, а Свилен беше на друго място, макар че първоначално идеята бе да се видим всички там отново след протеста. Наложи се да си опъвам палатката сам, но се справих. Беше доста тъмно, не можах да видя никакви познати и нямаше никаква компания. Бях точно до кръглия бар, където бе доста шумно. Взех си една бира и след това си легнах към 23:00 ч.

На сутринта се изкъпах, после видях едни познати и към 11:00 ч. хванах стопа до Бургас, не вървеше много, 2 ч. чаках и никой не ми спря, накрая взех влака в 14:20 ч. за София, отново влака се късаше по шевовете, стоях основно прав, седях по земята и чак на Карлово се намери място за сядане. Най-после се прибрах в 22:00 ч. у нас.

Веригата, маркираща границите на парк "Странджа"

Още малко снимки тук.

четвъртък, 2 август 2007 г.

Зоологическата градина в Киев

Различни видове птици и розовото фламинго

Множество костенурки

Козлетата обичат моркови и зеле

Мъничкото прасенце

сряда, 1 август 2007 г.

Посещение на музеят "Чернобил"

Още преди самото пътуване до Украйна имах голямо желание да посетя района на АЕЦ Чернобил. Свързах се с моите хора в Киев, но за съжеление по думите им нямаше как да стане тази организация. Единствено успях да посетя музеят, който се намира в центъра на Киев. Наистина, когато човек попадне в такова място, лесно може да се почувства, че е бил на мястото на катастрофата, сякаш се пренасяш във времето и пространството и ставаш съпричастен на събитията.

Музеят на Чернобил
Стотици лица - жертви на катастрофата
Централата "отвътре"
Пожарникарите, маркучите използвани за гасене на пожарите и часовникът спрял точно в момента на големия взрив
Населените места, които са обезлюдени след аварията

Началото...
и краят...
Колите на спасителните екипи
Още снимки тук.

Последни дни в Киев

След младежкият лагер имахме свободно време да доразгледаме Киев и да купим някои дребни дрънкулки.

Църквата "Свети Андрей"
И да не му се вярва на човек това е "Волга"
Централната част на Киев
Площад на Републиката
"Приятели на Земята"
Символи на социализма
Още снимки от Киев тук.
Снимките от прощалното парти тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...