Страхотен залез по време на рекламите в "Стъклен дом"

Жалба до Алфа Банк от името на Велислав Тодоров - мой приятел

По-долу е писмото-жалба от името на Велислав Тодоров, мой бивш колега и приятел, във връзка с неговите взаимоотношения с Алфа Банк.

Здравейте,

Искам да изкажа възмущението си от обслужването в Алфа Банк, чийто клиент съм от 01.03.2011, но вече горчиво съжалявам за това.

Неприятностите започнаха още в началото, когато беше объркано името ми върху дебитната ми карта Master Card, аз съм Велислав, а бях изписан като Велеслав, грешка според мен от оперативно- техническо естество, към която се отнесох спокойно и с чувство за хумор. След не дълъг период на изчакване получих картата си с правилно изписано име, благодарих на Борис от офис Веслец, София и патилата ми започнаха.

Активирах картата си и започнах да я използвам за безкешови разплащания и теглене на малки суми в брой от банкомати. На 16.05.2011 сутринта банкомат на Пиреус отказа да ми отпусне исканата сума от 20 лв., изписвайки съобщението "картата е временно забранена" и "отказ от издателя". През целия ден на 16.05.2011 прекарах времето си в разговори със служители на банката, които бяха вопиющ пример за некадърност и липса на елеметарни познания в банковата сфера и обслужването на клиенти, това бяха:

1. Искра Иванова, картов отдел, тел. 02 810 35 62

2. Мария, зам. управител офис Веслец, тел. 02 815 73 33

3. служителка от офис Генерал Колев, Варна, тел. 052 66 96 30

4. касиерка и управителка в офис Пфое Мол, Варна, тел. 052 73 92 50

От уеб банкирането и разнородните и противоречащи си мнения на посочените служители стана ясно, че картата ми "блокирана" поради големия брой транзакции, натрупаната при тях сума и технологичното време за нейното "осчетоводяване", каквото и да значи това, защото никой не можа да ми го обясни на достъпен език.

Вече повече от 48 часа нямам достъп до "блокираната" сума от средствата си, което смятам за недопустимо. Предстоят празнични дни и ако и тогава не мога да пазарувам с въпросната карта няма да ми е никак приятно, нито пък на семейството ми.

Няколко въпроса:

1. Защо никой не ме е предупредил, че има лимит на транзакциите и може да се стигне до блокиране?

2. Защо никой от картов отдел не ме информира, че картата ми ще бъде блокирана?

3. Какъв е смисъла да притежавам подобна карта изобщо?

4. Колко време ще трае осчетоводяването, според служителите ви от 1- 5 дни?

5. Защо наемате на работа хора, които нямат достатъчно богат речник, за да се изразят без фонация и паразитни изрази, да не говорим за компютърни или езикови умения?

Изразявам потреса си и искренето си изумление как се случва подобно нещо в институция, основана през 19 век и целяща да се наложи като лидер в региона. Всичко преживяно от мен в Алфа Банк България противоречи на груповите визия, мисия и ценности.

Ако днес, 18.05..2011, до 16:30 ч. българско време не получа достъп до средствата си, това писмо, само че на гръцки и английски ще бъде изпратено до топ мениджмънта на банката в Гърция и съответните медии, както и омбудсмана в Атина. Не искам никой да ми се обажда или пише без новината, че сумата е отблокирана.

С поздрави и очаквания за щастлива развръзка,

Велислав Тодоров

В сърцето на Стара Планина - от град Априлци през хижа Плевен, връх Ботев, водопад Райско пръскало и хижа Рай до град Калофер

Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май - Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено - за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до гр. Априлци.

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.

Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А връх Ботев се виждаше "на една ръка разстояние".

Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.

Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.

Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза "Slack-lining Bulgarian style". 

В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.

Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.

Красивите гледки са навсякъде - комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.

Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.

Военният камион останал от времето на социализма.

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.

Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.

Погледът е вече ориентиран на юг - долу се вижда хижа Рай, леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано - склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.

Райското пръскало този път бе наистина пълноводно и величествено.

Влез в рекорда!

Традиционното софийско майско велошествие 2011

Сдружение „Велоеволюция“ ви кани на 20 май, петък, на традиционното майско велошествие за „Световния ден за ходене на работа с колело”.

Велосипеда е чудесен начин да отидете на работа, училище или детска градина, а като свършите с ангажиментите да се присъедините към нас в 18:00 часа на площад „Александър Невски” в София!

Началото на велошествието ще бъде дадено от представители на сдружение „Велоеволюция“ и официални гости на събитието. След официалното откриване, в 18:30 часа велосипедистите ще тръгнат по ул. „Г.С. Раковски” – бул. „Патриарх Евтимий” – бул. „Фритьоф Нансен” – бул. „Евлоги Георгиев” – до паметника на Съветската армия. Всички улици ще бъдат затворени и обезопасени за нашето събитие.

Ще направим опит да поставим рекорд за максимален брой превозни средства и техните водачи на площ, колкото 16 паркоместа! С този опит за рекорд искаме да покажем как успешно можем да оптимизираме пространството в градската среда, ако ползваме велосипед като транспортно средство. За настроението ни след велошествието на 20 май ще се погрижат с музика на живо група "Аявис".

Традиционното събитие се провежда за 14¬ти път в София, като целта му отново е да събере хората, които се придвижват с велосипед в града и да покаже необходимостта от подобряване на велосипедната инфраструктура и повишаване на безопасността и толерантността по пътищата.

Събитието ще се състои благодарение на спонсорите Mapei, Техносим, както и със съдействието на Столична община, Event Sofia и много приятели на „Велоеволюция” и с медийното партньорство на bTV.

За допълнителна информация: Иво Делин 0886 009 084 и http://velobg.org/

Между 18:30 и 19:30 ще бъдат поетапно затваряни улиците, през които ще премине шествието!

Как да защитим правата си при пътуване със самолет - моят опит

В следващите редове ще споделя няколко писма от кореспонденцията ми по казус, свързан със забавянето на едно наше пътуване в края на месец януари 2011 г. до Амстердам. Решихме да потърсим правата си като европейски граждани. На първото ни писмо до Луфтханза, което е по-долу не получихме положителен отговор, с който да бъде потвърдена компенсация за забавянето ни. Самата история ще ви стане по ясна, като прочетете кореспонденцията по-долу.
---------------

До Луфтханза България

Хамелеон Бизнес Център

бул. Черни Връх 1-3

ет. 7, офис 6

гр. София 1463

ЖАЛБА

от

Огнян Ковачев и Олга Дикова

адрес в гр. София 1113

Уважаеми дами и господа,

При планирането на отпуската ни за пътуване в гр. Амстердам, Холандия в края на месец ноември 2010 г. избрахме предложението на Луфтханза, като водещ критерий бе разписанието на излитане и кацане: ранно излитане от София и пристигане в 10:35 ч. местно време в Амстердам и съответно връщането бе с планиран час на излитане 17:10 ч. местно време и пристигане в София в 22:10 ч. местно време.

Два месеца след закупуването на билетите дойде и деня на пътуването (27 януари 2011 г.), в който се отправихме към терминал 2 на Летище София. На чек-ин гишето трябваше да си оставим само багажа, защото бяхме се регистрирали за полета онлайн. Зарадвахме се, защото нямаше никой и не се наложи да чакаме. Когато показахме личните си документи бяхме информирани за забавяне на полета с 4 (четири) часа и 20 (двадесет) минути, от което автоматично следваше че връзката ни за Амстердам е изпусната. Бяхме уверени, че ще ни качат на полет през Виена и по обед ще сме стигнали. Пратиха ни на друго гише, където очевидно опашката бе от пътниците за нашия самолет. Когато дойде нашия ред служителя зад гишето ни помоли да изчакаме, за да проведе телефонен разговор, след което започна да ни търси места през Виена, но се оказа че полета Виена – Амстердам е запълнен и ще се наложи да се качим на забавения полет и да се прекачим в Мюнхен в 14:55 ч. местно време с пристигане в 16:30 ч. местно време в Амстердам. В крайна сметка сумарно натрупаното ни закъснение е 5 (пет) часа и 55 (петдесет и пет) минути спрямо планираното в края на ноември.

При връщането ни в България следваше да се качим на самолета на 1 февруари 2011 г. в 17:10 ч. местно време и в Мюнхен да хванем връзката за София в 19:15 ч. местно време. Когато се отправихме към гишето за регистрация на багажа се информирахме от електронното табло за очаквано 20 минутно закъснение. Когато вече бяхме на изхода към самолета и процеса на регистрация се бавеше се оказа че полета ще бъде забавен с още 20 минути до 17:50 ч. местно време. С натрупаното закъснение се очерта, че ще изпуснем връзката за София. Фактическото излитане бе забавено с още 20 минути поради процедури срещу обледеняване на самолета. В крайна сметка бяхме информирани, че поради забавянето се налага да бъдем пренасочени към следващия полет за София, който се провежда в 9:10 ч. местно време на следващия ден с кацане в София в 12:05 ч. местно време. Нямахме друга алтернатива и приехме действителността, независимо че на следващия ден бяхме на работа от 8:00 ч. сутринта. Сумарното ни закъснение при връщането е 13 (тринадесет) часа и 55 (петдесет и пет) минути.

В крайна сметка от пътуването се натрупаха около 19 (деветнадесет) часа и 50 (петдесет) минути, което е близо до едно денонощие. В допълнение на всичко, нощувката ни в Мюнхен премина без никакви тоалетни принадлежности, поради факта че багажа ни остана на летището. В края на пътуването ни багажа ни бе загубен и се наложи да чакаме доставка в края на деня. Не знаем с какво отношение е третиран багажа, но стъклените опаковки бяха счупени.

Поради факта, че сумарното забавяне реално ни загуби един и половина работни дни, единият от които платен отпуск, бихме искали да предявим искане за обезщетение в рамките на 250 евро на човек, вземайки предвид обстоятелствата, описани по-горе.

10 Февруари 2011 г.

гр. София

С уважение,

Огнян Ковачев

Олга Дикова
---------------

Следва изпратеното от мен писмо до отговорната инстанция, която контролира спазването на правата на пътниците към Министерството на транспорта.

---------------

До Гражданска въздухоплавателна администрация

ул. Дякон Игнатий № 9

София 1000

ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО

от

Огнян Ковачев и Олга Дикова

адрес в гр. София 1113

Уважаеми госпожи и господа,

Във връзка с жалба-искане за компенсация за забавяне на полети, прилагаме жалба, изпратена до превозвача Луфтханза, отговор на жалбата, изпратен от превозвача, копие от бордни карти, копие от разписка за загубен багаж, копие от резервация за редовен полет и попълнен формуляр на ЕС за жалби.

Надяваме се жалбата ни да бъде удовлетворена и да бъдем компенсирани от превозвача.

2 март 2011 г.

гр. София

С уважение,

Огнян Ковачев

Олга Дикова

---------------

Гражданска въздухоплавателна администрация отговори до мен и до Луфтханза с искане за преразглеждане на моето искане, напомняйки на авиокомпанията, че правата ни са реално засегнати.

------------------
И в крайна сметка Луфтханза реагираха адекватно и ми казаха:

Уважаеми господин Ковачев,

Бихме искали да Ви уведомим, че получихме жалбата Ви до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която ни беше препратена на 24 март.

Молим да намерите отговора ни до Министерството като прикачен файл. С цел изплащане на компенсацията от BGN 978, която се равнява на EUR 500, бихме искали да Ви помолим да ни изпратите банковите си данни, включващи името и адреса на банката, както и BIC/SWIFT кода и IBAN номера на сметката. След като получим тази информация, ще извършим превода на гореспоменатата сума без допълнително известие. Молим за търпението Ви, тъй като осъществяването на тази транзакация може да отнеме до 14 работни дни.

Надяваме се да сме успели да отговорим на очакванията Ви и ще се радваме, ако се доверите отново на Луфтханза за бъдещите Ви полети.


С уважение,
______________________________________________________
Дора Аргирова / Павлина Янева
Customer Feedback Europe

---------------

В прикачения файл към горното писмо се казва:

---------------

Your reference 51-00-30/FB 21241340 (Feedback-ID #21241340)

Уважаеми господин Петров,

Получихме копие от писмото Ви до господин Гударзи от 21 март във връзка с жалбата на господин Ковачев и госпожа Дикова с регистрационен номер 51-00-30. Както уведомихме нашите пасажери в предишната ни кореспонденция, полет LH1707 от София до Мюнхен на 27 януари не е излетял по разписание поради превишаване на законово определените работни часове от бордовия екипаж. Бихме искали да Ви уверим, че разгледахме обстойно случая на господин Ковачев и госпожа Дикова. Тъй като причината за закъснението се дължи на ненавременното кацане на предишния полет, довело до необходимостта за изчакване на екипажа, ние се радваме да Ви уведомим, че сме в състояние да предложим на пасажерите компенсацията от EUR250, заложена в Регламент (EО) 261/2004.

Относно обратните полети от Амстердам до София през Мюнхен на 1 февруари, според нашата система, полет LH2307 от Амстердам до Мюнхен е кацнал със закъснение от 47 минути, поради което пасажерите са изпуснали свързващия си полет LH1706 до София. Тъй като полетът е имал закъснение от по-малко от два часа, ние не сме в състояние да предложим компенсация на господин Ковачев и госпожа Дикова.

Молим за Вашето разбиране, че свързващите полети не се регулират от Регламент(EО) 261/2004. Ето защо общото закъснение при пристигането в София не може да бъде взето по внимание.

Основавайки се на горепосочената законова уредба, ние сме изпълнили договорните си задължения към пасажерите като сме им осигурили възможно най-ранния полет на следващия ден и сме ги транспортирали до София на 2 февруари. Ето защо, за съжаление трябва да Ви информираме, че не сме в състояние да им предложим обезщетение в този случай, както и компенсация за последвалите материални и нематериални щети. Надяваме се на Вашето разбиране относно ограниченията ни в тази връзка.

С уважение,
______________________________________________________
Дора Аргирова / Павлина Янева
Customer Feedback Europe

---------------

Мисля си, дали някой от останалите пътници е потърсил правата си и е получил компенсация за забавянето? Колко хора им се "занимава" с писането на писма и жалби, за да получат това, което заслужават? Е дано все пак с това писмо някои от вас се заинтригуват от информацията и я използват за да се оплачат от нарушение на правата ми, когато нещо подобно им се случи.

Това не е моят глас...

Сблъсках се с отделът за обслужване на клиенти на мобилния оператор с червеното лого... вярвам, че се сещате за кой става дума. Ставаше въпрос за един проблем със скоростта на интерента ми. който идва от една от фирмите, наскоро закупени от мобилния оператор.

Обадих се на *88, където се наложи да почакам около 20 минути да ми вдигне оператор, следе което се свързах, поговорих и ме прехвърлиха на друг оператор, който ме изслуша и ме прехвърли на трети оператор... 

От там се оказа, че ще ме прехвърлят към сътрудник от техническия отдел на фирмата, която обслужва фиксирания интернет...

От там проведохме разговор, след който аз трябваше да следвам определени стъпки, да изключа рутера, компютъра, захранването, още малко и хладилника щаха да ми кажат да спра, че да се освободи системата от всякакви импулси и след малко пак да си говорим.

Потърсиха ме след 10 минути и проведохме 17 минутен разговор, за да изследваме източника на проблема... И в крайна сметка ми предложиха да изпратят техник... или ми казаха да си купя нов рутер, че този не можел да поеме повече от това, което постигам до сега...

Еми загубих си един час, за да решим един малък технически казус...

Това не е моят глас...

Защо в България няма енергийна ефективност? (четиво за феновете на „антиядрения” Иван Костов)

На 26 март 2011 г. в София, се проведе учредителна конференция на Балканската анти-ядрена коалиция (БАЯК). На нея няколко зелени партии и граждански организации от балканския регион подписаха декларация, която призовава страните от региона за отказ от ядрена енергия и преориентиране към възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Знаменателното в тази декларация е, че с нея, подписалите я организации от България, застават дословно на позицията на българската Зелена партия, която тя поддържа от началото на 90-те години и която имаше възможност да отстоява в 38-то Народното събрание, по време на мандата на правителството на Иван Костов (1997-2001 г.). Освен настояването за отказ от ядрена енергия, конкретизирано в искането - България да се откаже от строежа на АЕЦ „Белене”, Зелената партия тогава отстояваше блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, които покриват изискванията за безопасност, да бъдат закрити след изтичане на проектният им срок, а не преди него. Буквално същата позиция изразяват и подписалите декларацията на БАЯК с думите „Закриване на всички съществуващи ядрени централи незабавно след изтичане на срока им” (виж тук).

Безспорно, за тази позиция допринасят присъстващите в БАЯК партии, които по естеството на своята дейност разбират, че крайното искане за закриване на всички ядрени мощности сега и веднага е освен нереалистично, е и вредно, поради неизбежните икономически последствия за населението, а от там и за околната среда. Известна тъга ,обаче, навява поддръжката на тази позиция от подписалите я граждански организации, които явно са се повлияли от участващите партии. Все пак, именно гражданските организации биха могли да си позволят една по-голяма екстремност, която да поддържа „огъня” на антиядреното движение.

Не мога, също така, да пропусна факта, че доста от подписалите декларацията на БАЯК български представители, дълги години се упражняваха в нападки срещу Зелената партия за нейната ужким „проядрена позиция”. Дали това бе поради непознаване на реалните факти или по някакви други конюнктурни причини – няма да се спирам!

Важното е, че те сега стоят на нашите позиции!

Но още по-важно е, същите тези хора да научат как се стигна до задънената улица в енергийната политика на България, в която се намираме понастоящем. Огромна заслуга за това има станалата напоследък много „антиядрена” Синя коалиция и особено нейният лидер Иван Костов.

Какви са фактите?

На 11 февруари 1999 г. правителството на Иван Костов внесе в Народното събрание „Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.” (виж тук).

Това бе един абсурден документ, който поставяше в основата на енергийната политика на България за десетилетия напред екстензивното развитие, т.е. строеж на нови мощности. И това при положение, че за произвеждането на единица продукция тогава харчехме от 3 до 5 пъти повече електроенергия от развитите европейски страни (показател, който и сега не е съществено променен) и независимо от това имахме излишък от електроенергия.

Разбиваща критика на тази „стратегия” направи в свое становище тогавашната Националната агенция за енергийна ефективност, която бе структура на директно подчинение към Министерския съвет. Ето един от изводите й: „Стратегията защитава невъзможен ръст на електропотребностите и екстензивен ръст на генериращите мощности, пренебрегвайки определящите електропотреблението фактори и реалната динамика на електропотреблението заради самоцелния максимализъм на НЕК. Отново "смело" се предлага въвеждане на нов ядрен блок - решение около 50 пъти по-скъпо от някои мероприятия в областта на енергийната ефективност. Значителните инвестиции за екстензивно развитие в т.ч. ненужни и неоткупващи се обекти и последващите ги пределни цени са истинско издевателстване над нацията.” (виж тук)

Причините за този абсурд бе, че Костов още тогава се бе съгласил с искането на Европейския съюз за предварително закриване на четирите блока на АЕЦ Козлодуй и това бе добър повод за строеж на нови ненужни мощности, включително и на АЕЦ Белене. В интерес на истината, включената в Стратегията „нова ядрена мощност от 600 МВт” бе повече жест към БСП, където и тогава ядреното лоби имаше най-силно влияние. За себе си г-н Костов бе запазил по-скоро „900 МВт на площадката на Марица-изток 1” (виж раздел „3. Изграждане на нови и заместващи мощности”). Този интерес се потвърждава и от последвалите неизгодни договори (на принципа „купувай или плащай”), започнати от неговото правителство, чиято цена постепенно ескалира двойно.

В крайна сметка, с тази „стратегия” Иван Костов успя да обедини интересите на наричащите себе си „леви” и „десни” в пленарната зала (единствено интересите на страната останаха на заден план), които гласуваха вкупом „за”.

Само Зелената партия бе тази, която гласува категорично против! Нашата позиция бе: Не на АЕЦ „Белене”, закриване на блоковете на Козлодуй, след изтичането на проектният им срок, връщане на предложената стратегия и внасяне на нова изградена върху повишаване на енергийната ефективност (изказване на Ал. Каракачанов в НС).

В крайна сметка, идеите за енергийна ефективност бяха пречка пред амбициите на Иван Костов и той уволни председателя на Националната агенция по енергийна ефективност - Георги Стоилов, която освен споменатото критично становище, бе предложила Национална програма за енергийна ефективност (издадена от НАЕЕ към МС през 1998 г.). Съгласно тази програма, бе достатъчно да се инвестират по-малко от една четвърт от парите, нужни за построяването на АЕЦ Белене, за да се постигне такава енергийна ефективност, че да отпадне нуждата от него. Но както се досещате, да строиш нещо скъпо, макар и ненужно, с държавни пари е много по-сладко, отколкото да инвестираш пари в бизнеса и домакинствата, както и в самата енергийна система, с цел повишаване на енергийната ефективност.

Така ние поехме по път, по който загубихме едновременно в няколко направления. Първо, закрихме блоковете на АЕЦ Козлодуй, много преди изтичането на тяхната проектна мощност, което бе огромна загуба за икономиката ни. Второ, тръгнахме по пътя на големите и ненужни харчове със строежа на АЕЦ Белене и трето, лишихме българския бизнес от така необходимите му пари, за да модернизира своето производство, да намали разхода на енергия и да стане по-конкурентноспособен на западните стоки. Тази политика се продължи и от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев.

В заключение, искам да отбележа известната „уникалност” на „стила” Иван Костов. Никой друг премиер не си е позволявал така директно да променя или по-точно подменя неудобната му административна, законова или експертна фактология. Да, други са се възползвали от вече „съграденото” от него или играеха на дребно. Но стратегическата подмяна е негов патент.

Само още един, в случая „по-дребен” факт за такава подмяна, особено интересен за запалените еколози. Иван Костов не се посвени да изкомандва парламентарната група на СДС да промени Закона за защитените територии (в заседание на НС от 11.11.1998г.) и да понижи статута на Витоша от Национален парк (по тогавашната терминология „Народен”) в Природен. И това само с единствената цел – да защити незаконните строежи на близките му бизнесмени - братя Джанкови на Копитото. Частни строежи, при това изградени с държавни пари!

Зелената партия поведе война срещу това безобразие, като междувременно събра 50 хиляди подписа на софиянци, но ,за съжаление, не получи подкрепа от нито една друга партия или гражданска организация, и загуби. Очевидно фигурата на „капитана” респектираше мнозина (виж тук).

Може би, защото вече не може да диктува държавната политика, то напоследък г-н Костов е започнал да променя позициите си – в случая по отношение на ядрената енергетика! Но дали са се променили интересите му?

Автор: Александър Каракачанов