Веднага след работа уж да тръгнем към гр. Долна баня дирекно и да стигнем на време по светло, се оказа че трябва да се отбием до Люлин за да вземем някви такъми, после да вземем Стефан и да инем през Чавдар и то си стана 21:00 ч., докато се качихме на магистралата към крайната ни цел. В същото време снега си валеше постоянно и тръпаше ли трупаше. На хижата пристигнахме към 22:30 ч. Настанихме се, похапнахме и към полунощ си легнахме.
В събота сутринта се събудихме в една бяля снежна приказка, затрупани от 40 см. вяла шелена, колата не се виждаше. В това време идеините ни за занимания на открито почти пропаднаха и решихме да си направим иглу. За около 2 часа работа се получи доста висока къщурка, но успяхме да затворим покрива и дори да се съберем петимата вътре. Следобеда слезнахме до града за да си напазаруваме малко и се прибрахме да посвършим малко работа на закрито, оказа се че няма ток в късния следобе и не можехме да си пуснем компютрите и така до вечерта. В предверието на нашето спално помещение се намираше голямата камина, където се оказа, че вечерта ще има голяма комппания от хора, слушащи всякаква музика и пиещи алкохол като за последно. То не бяха викове и какви ли не стилове музика, че няма такава комбинация по света и у нас. Едва заспах към 3:00 ч. и на сутринта се оспахме до към 10:00 ч.
Неделята се пооправихме, почистихме колата, огледахме стаите, приключихме някои работи и тръгнахме към Самоков. Навън снега беше затрупал сериозно пътя, но след като бях сложил веригите и преди нас бяха минали 2-3 коли, някак си се измъкнахме от затъване и на средата на пътя преди Долна баня свалихме веригите, защото се показа асфалт. До с. Радуил пътя бе сравнително почистен, но започвайки изкачването, много интензивно навлизахме в зимните условия, някои коли дори бяха почти закъсали по баира. Измъкнахме се и се добрахме до гр. Самоков, където се отбихме на гости у директора на Ловно стопанство "Искър", простиращо се на площ от 3 000 ха, североизточно от яз. Искър.
Пътя към София бе добре почитен и нямаше никакво движение.
В София се прибрахме към 19:00 ч.
Снимките са тук.
В събота сутринта се събудихме в една бяля снежна приказка, затрупани от 40 см. вяла шелена, колата не се виждаше. В това време идеините ни за занимания на открито почти пропаднаха и решихме да си направим иглу. За около 2 часа работа се получи доста висока къщурка, но успяхме да затворим покрива и дори да се съберем петимата вътре. Следобеда слезнахме до града за да си напазаруваме малко и се прибрахме да посвършим малко работа на закрито, оказа се че няма ток в късния следобе и не можехме да си пуснем компютрите и така до вечерта. В предверието на нашето спално помещение се намираше голямата камина, където се оказа, че вечерта ще има голяма комппания от хора, слушащи всякаква музика и пиещи алкохол като за последно. То не бяха викове и какви ли не стилове музика, че няма такава комбинация по света и у нас. Едва заспах към 3:00 ч. и на сутринта се оспахме до към 10:00 ч.
Неделята се пооправихме, почистихме колата, огледахме стаите, приключихме някои работи и тръгнахме към Самоков. Навън снега беше затрупал сериозно пътя, но след като бях сложил веригите и преди нас бяха минали 2-3 коли, някак си се измъкнахме от затъване и на средата на пътя преди Долна баня свалихме веригите, защото се показа асфалт. До с. Радуил пътя бе сравнително почистен, но започвайки изкачването, много интензивно навлизахме в зимните условия, някои коли дори бяха почти закъсали по баира. Измъкнахме се и се добрахме до гр. Самоков, където се отбихме на гости у директора на Ловно стопанство "Искър", простиращо се на площ от 3 000 ха, североизточно от яз. Искър.
Пътя към София бе добре почитен и нямаше никакво движение.
В София се прибрахме към 19:00 ч.
Снимките са тук.
