Пак на Черни връх

След "тежка" вечер в клуб "Соло" и неочаквана инициатива от страна на Мария Бакърджиева и Марина Драгомирецкая, след като се прибрахме след 4:00 ч. от диско, в 8:00 ч. сутринта се чухме и уговорихме среща на Хладилника.

За мой късмет бях решил да ходя с такси, за да не закъснея много. Обаждам се на "Такси за един долар" и след 10 минутно чакане ми казаха че нямали коли, после се обаждам на 9732121 от където ми казвт ще ви се обадим за да ви кажем таксито кога ще дойде, тук още 15 загубени минути и на Хладилника стигнах 30 минутно закъсение. Тук другия карък беше, че нямаше автобус 93 вече 40 минути, а Светльо вече чакаше на Околовръстния. Най-накрая се появи буса, събрахме се и стигнахме до Драгалевския лифт.

Наистина горе времето беше като на друга планета, никакъв вятър, страхотно слънце и топло. Момичетата със ски, ние със Светльо пеша - всички кък Алеко. От там скиорките си взеха карти, ние се качихме с лифта почти до горе и от там катерихме до Черни връх, за моя изненада горе нямаше почти никакви хора, ние хапнахме по един боб и тръгнахме обратно. Директно пуснахме по пистата, макар че бе доста рисковано, защото имаше повишена лавинна опасност, а на места имаше дори заледявания.

Благополучно се "спуснахме" до Алеко, там седнахме, похапнахме и Петко ни свали с колата, като 4мата се подредихме като рибки отзад на Опела.

Това е сплотеният колектив и Светльо зад кадър

Чудесните условия за туризъм

Медицинският пункт на горнаа станция на Романски лифт

Футболист от класа

Не обичам да ме снимат ли...позьор

На входа на хижата на Черни връх

Бобена фиеста

Всички снимки тук.

Нервни служители в 2be

Светльо си търсеше уеб камерка и аз реших да му помогна в избора. В каталога на 2be открих моделът на A4Tech, същата като моята и след като Светльо я хареса реших да отскоча да я купя. В първият магазин, който открих на Витошка бях учтиво посрещнат от една девойка, която на въпроса ми "Имате ли уеб камерка" тя ме насочи към любителските видео камери, при което аз конкретизирах въпроса си и на нея и просветна, че става дума за "камерка за лаптоп". Аз споменах, че съм я видял в каталога им и тя се ослуша малко и отиде да пита колежката си. Двете се лепнаха на една витрина и почнаха да издирват. Най-накрая я намериха въпросната камерка и хайде на касата. Цената на камерката е 24,99 лева, но незнайно защо те си чукват 25,00 лева, явно е по-лесно. И от тук тръгва най-интересното. Веднага щом застанах на касата бях приготвил картата си за плащане и изведнъж "касиерът" ми каза "ама вие с карта ли ще плащате, защо не ми казахте?!" А той дори не ме погледна от както съм на касата. "Не може ли да изтеглите пари от банкомата", а аз бях категоричен, че няма да тегля пари от банкомат, при условие, че комисионната ми е 3 лева.

Започнаха се едни намусени физиономии и "касиерът" се чудеше как аз да реша проблема си с липсата на пари в брой, а не как той да анулира транзакцията. Последва обаждане до колега, че как се правело сторно и т.н. Дойде въпросният колега и хайде кочана с формулярите за сторниране, писане и накрая оправи проблема. Давам си картата на "касиерът", който я подава на колежка да я мине през терминала. Оказва се, че трябвало на другия терминал, който пък му изгоряло захранването, хайде сега прехвърляме кабелите. "Касиерът" премина към терминала и взе нещата в свои ръце. Но сега проблемът се оказа, че той не знае как да вкара сумата 25,00 лева. Пише 25, но не знае как да сложи нулите. Наложи се и аз да помагам. Хайде справихме се и с това предизвикателство, добре че "касиерът" при късането на бележките успя да задържи терминала, който беше на ръба на масата и щеше да падне и да стане голяма мизерия. Взех си бележките, подписах ги и се извиних за неудобството, което всъщност бе причинено не от мен, а на именно на мен. "Касиерът" най-учтиво ми каза, че нямало никакъв проблем. :-)

Студентски празник в Ликьор

След разколебаването на Стефан трябваше да преразгледам плановете си и почти бях заспал, когато Светльо ми се обади и хайде тръгнахме към Бара с опция да посетим и Ликьор. В бара бяхме към 23:55 ч. и се оказа всъщност, че има вход 10 лева и трябва да имаш познат вътре. Добре че Марина беше вътре, а на входа беше Иван - управителя. Викам му: "Ванка бе ние не сме студенти вече, тия членски карти за какво са ни", а той ми вика "на жена ми си съм платил 40 лв. куверт Оги". Влезнах само да видя какво е положението и нямаше никакви хора, само Марина се зарадва като се видяхме и поприказвахме малко отвън и със Светльо решихме да ходим към Ликьор. Там 10 лв. вход, 5 лв. за едно мартини и ретро музика от 90те. Добре че бяха Краси, Пешо, Марто и Венци та се събрахме и откарахме до към 4:00 ч. Хайде на такси от Орлов мост към вкъщи и така. Поредният скучен масов празник. За това не обичам организираните, а спонтанните прояви!

До Черни връх и назад

След като цяла седмица със Стефан уж планирахме да ходим на Витоша, приказки, уговорки и т.н. и изведнъж в петък вечерта почна да овърта и накрая след като се уговорихме за 9:00 ч. за среща на Хладилника, звъня му аз и той се "оспал". С Вельо хванахме автобус 93 и директно на седалковия лифт над Драгалевци, после до Голи връх и от там по пътеката към Черни връх. В началото вятъра беше доста силен, но нагоре се засили още повече и аз без качулка тръгнал помислих че ще ми отнесе ушите и добре че имах шал, с който се увих добре, че позакрепих положението. По информация на метеоролозите скоростта на вятъра е била между 40 и 45 км/ч. Но както винаги най-силно мотивиращият фактор за изкачване на върха е чудесната боб-чорба и топъл чай. Разбира се това в рамките на шегата, но наистиа в такъв вятър не бях качвал. Към 13:30 ч. бяхме горе, хапнахме и пийнахме и бяхме готови за слизане. По пътя за Алеко се пързаляхме, потичахме и даже от някъде се появи един англичанин - Дейвид, 57 г., живеещ в Испания, занимаващ се с KFC (има 8 ресторанта), аз между другото му казах, че храната там е боклук и той потвърди но бизнеса си е бизнес. Дейвид бе дошъл да подпише документи за закупуване на апартамент в гр. Банско за да си го ползват взаимно със семейството. Човекът обича да катери планини и не е скиор, просто му е харесало в Пирин. Всъщност е закупил имота почти по интернет, на някакъв сайт, по снимка, но обекта всъщност още не е завършен. Дали този човек ще е жертва на инвеститорски машинации не се знае. За около час стигнахме до Алеко и от там Петко ни качи на кабинката и после хванахме 111 до магазина "Sport depot" за да проверим за кънки за лед.

В далечината - нашата крайна цел

В пълно бойно снаряжение към върха

Чудя се къде да се скрия от този коварен вятър

...без думи

Композиция 1

Композиция 2

Композиция 3

Снежни форми

Рила планина в далечината

Заслужена почивка след покоряването на върха

Силния вятър със скорост до 40 км/ч.

Всички снимки от албума тук.

Борбата срещу промените в климата

Днес трябваше да се проведе театрално представяне и малка акция пред Народния театър по повод Световния ден за борба с промените в климата, който се прави по време на световната среща на представители от над 180 страни за разговорите по проблемите на климата, провеждаща се в Бали, Индонезия. За съжаление театралната група се оказа малко несериозна и се оправда със студеното време и така пред театъра бяхме само аз, Ина, Тошко, Светльо, Тони и Марина се включи към края.

Отправихме се към Червената къща, където следваше провеждането на представяне на алтернативни решения за производство на енергия, алтернативни начини на транспорт и др.

След представянето се проведе и много интересна дискусия.

Кънки на лед

Днес със Стефан, Стефан, Меги и Сани се вдигнахме до Зимния дворец на спорта. Карахме кънки. Аз се бях качвал миналата година един път. Сани кара от малка, тъкмо си е купила от Щатите нови кънки и ги подкара. Стефан кара малко, а другия Стефан и Меги не са карали, но много бързо се ориентираха и бяха отличници.

Следващото каране на кънки се очертава за 11 и/или 12 декември, който иска да се обажда.

Кънкьор от вискок клас

И малко аматьори :-)

За трети път през годината...Берлин

Тази година се случи така, че три пъти пътувах до Берлин. За трите дни престой не видях почти нищо ново, като изключим че опресних кадрите, които имах от "Check point Charlie", вечерях в Африкански ресторант, видях се със стари другари и пихме във вино бар, в който си купуваш чаша за едно евро и пиеш вино докато ти се пие. Времето бе много студено и дъждовно, успях да се срещна с леля ми, която живее от години на около 150 км. от Берлин. Втората вечер се събрахме с някои от местните зелени активисти и пихме по бира.

Една от известните улици "Unter den linden" или "Под липите"

Колективът, който бе в Берлин

Немският парламент отблизо

Чашата за бира в африкански ресторант

Парламентът през ноща

Пропусквателният пункт "Чарли" по времето на Хитлер

"Вие напускате Американския сектор"

Още снимки тук.