Показват се публикациите с етикет пътешествие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пътешествие. Показване на всички публикации

неделя, 10 януари 2016 г.

Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.
След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.
Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.
Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.
След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук
 
Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 
 
Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.

понеделник, 14 януари 2013 г.

По стъпките на Дон Кихот и Санчо Панса - част първа, година 2012



Идеята за пътуване в Испания се роди в момента в който сестра ми Катя взе решение да се установи да живее на един от Балеарските острови, а именно Майорка. Обичайно, когато планирам отпуската си около новогодишните празници, се събират около седмица, даже две, в които се ориентирам някъде извън България. Бягам от родната земя заради трудността да се съберем всички приятели на едно място, от една страна, както и в случая отправяйки се към места, на които средните температури са с 10-15 градуса по-високи от средните за България.

С колегата Ракан разгледахме идеята и я превърнахме в план за действие, закупувайки билетите за Барселона към края на август, коментирайки възможните дестинации, започнахме да очертаваме картата на пътешествието, включвайки няколко дестинации. Излитайки от София, с тридневен престой в Барселона, прелитайки Средиземно море с пет дневен престой в Палма де Майорка за да посрещнем Бъдни вечер и Коледа по Испански и връщайки се на континента с полет до Севиля за да посрещнем Новата година по южняшки. Новата година ще ни тръгне на колела, устремени през Тарифа към Гибралтар с изглед към Африканския континент, Малага, Толедо, Валенсия с връщане към столицата на Каталуния за връщане към Родината.

Денят за пътуването ни дойде и съвпадаше с обявения за край на свет 21.12.2012. Последен работен ден за годината, сравнително спокойно и тихо в офиса. Багажа беше готов и очакваше в офиса. За зла участ някой хитрец реши да пуска сигнал за бомба на края на работния ден, минути преди да затръгваме, за малко да се окаже, че не мога да си взема багажа. Сред всички евакуиращи се пробих пътя по стълбите и от вече опразнения офис си събрах вещите, на всичко отгоре и поръчката за такси не сработи, защото всички телефони даваха заето.

Късмета бе с нас, хващайки единственото такси на стоянката и пристигнахме на летището 2 часа преди полета. Както се казва много хубаво не е на хубаво, затова покрай благородната завист на другарчета и колеги се получи едночасово закъснение на полета ни. Здраве да е, пак успешно бяхме в центъра на Барса в 22 часа. Настанихме се в много приятно и подредено място наречено St. Christophers Inn, на 2 минутки от централната La Rambla.

Хвърлихме багажите, свалихме зимните дрешки и се пуснахме по петъчно вечерната Барселона. Намерихме нещо за похапване, пораздвижихме се преди лягане и се отправихме към хостела. Съботата ни очакваше с идеи за велоразходка по забележителности, магазини и т.н.

Обичайно ранобудни, дори съботно, направихме богата закуска с препечени филийки, сирене, шунка, конфитюр, домати зелен чай и сок от портокал, след което се спуснахме за бърз шопинг в магазин Декатлон, използвайки времето преди вело обиколката на тема архитектурата на Гауди. Водачът ни Исеф се оказа ирландец, който преди 11 години е пристигнал за 4 дни в Барселона и така и не се е върнал в родината си, много му харесало. Неработещ историк, музикант, писател и пиянка, който води безплатно всекидневно туристи за малък бакшиш.

Обиколката ни започна с около час закъснение, тъй като броя на колелата бе недостатъчен за всички, освен това самите те бяха заключени в един бар, от който ключа бе в друг бар и т.н. Беше много приятно с колело, по улиците и велоалеите на града, край морето и плажа. Крайната ни точка след обиколката на доста забележителности бе не достроената Саграда Фамилия, с множество малки детайли по фасадата. Препоръчвам велоразходка в Барселона, наистина си заслужава.

Гидът ни заведе в барче, където голямата бира бе 2 евро, а обяд със супа, основно и десерт бе 9,95 на човек.

Продължихме пешеходно, градът се бе изпълнил с хиляди хора, минаващи от малки в големи улички, от магазин на магазин, от барче в барче. В сравнение със сутрешните часове, гледката бе като небе без и със звезди. Похапнахме и се прибрахме малко да отморим, но се успахме и така до неделя сутринта. Обичайната закуска, ранна разходка след изгрева, прекрасното спокойствие на спящия град и щипещите слънчеви лъчи. Днес вчерашният ни гид ни поведе на пешеходен преход по улиците на стария готически град. В компанията ни се включи Чам, малайзиец, работещ за петролна компания в Копенхаген. С Чам се създаде едно приятелство, като основен градивен елемент се очерта интереса към пътуванията по света.

Ето какво ни бе приготвила сестрата още преди началото на цялото ни пътешествие:

Темата бе "Майорка за 6 дни"

1ви ден - 24.12

Кацане и хоп взимане на колата под наем - имахме на разположение Форд Фиеста. Имахме план от Палма да тръгваме към Кап де Форментор - най-североизточната точка на острова и от там пускаме надолу по източното крайбрежие до един момент, когато се отбиваме в посока вътрешността на острова. Разглеждахме заливи, хълмчета, замъци, манастири и всякакви красоти, които са в района. Вечерта манджихме по случай Бъдни вечер. Сестрата и колегата бяха наготвили много вкусна питка, бобец и всякакви други традиционни вкусотии :) Също имахме 5 литра домашно червено винце и отделно имаше още алкохол така че... да се знае.

2ри ден - 25.12

Коледно ще закусим и ще се запътим този път към югоизточните части на острова, където ще обърнем внимание на едни каше заливи и един манастир, от който се вижда целия остров при хубаво време, а и при не чак толкова. Вечерта ще си похапнем, а после парти в едно клубче. Очертава се да е готина вечер, защото един диджей ще пуска, пък да видим. В крайна сметка тук малко се отклонихме от графика, тъй като с колегата се успахме уж само за малко полегнахме, та така и не отидохме на парти.

3ти ден - 26.12

Ще ставаме на време няма как! Запътваме се към западното крайбрежие, което ми е любима част. Високи върхове и плажове на едно! Тука главно ще се возим и ще зяпаме красотите. Пътчетата са малки и със завойчета. Там стигнахме до едни красиви плажове и китни местенца, но завойчетата ще са онагледени с помощта на Google Maps.

4ти ден - 27.12

Много ми се иска да покатерим за последно тази година, а и района в който катерим е супер яко. Горички, поточета, водоеми и скали, разбира се. След катеренето ще се разходим до една кула в района дето има супер гледка и ще можем да се любуваме на залеза. Наистина катеренето на живата скала бе зарибяващо, та дори и Колегата се изкефи. В началото на деня имахме спасителна акция в която една жена бе паднала от 5-6 метра през едни скаои, уж отишла да снима. Викахме бърза помощ, пожарната също дойде, тъй като терена бе недостъпен за всеки, но в крайна сметка и докторите дойдоха и всичко се подреждаше. 

5ти ден - 28.12

Това е деня за трекче (поне така аз съм си решила :Д) Ще ахкате и охкате като се изкачим над Кастейо де Аларо. Горе доле целия ден ще отнеме и ще се радваме на супер гледки и тишина. Ще посетим и пещера, която е супер яка! Тоя ден ке ползваме автобусче....да усетите инфраструктурата тук малко.

Този ден в действителност решихме да го даваме по леко, идеята за автобус отпадна, но се разхождахме доста из града, разкривахме разни тайни местенца, видяхме крайбрежието и пристанището. След уморителния ден се прибрахме за почивка и все пак събрахме сили за излизане в бар Харана. Аз, сестрата, Колегата, Габи, Тошко, Виктор и др. се спуснахме необичайно рано според местните - около 23 часа. Местите излизат след 1 часа. Вечерта се развихри по тоновете на звука от наздравици с много и изстуден Jägermeister, та откарахме до първи петли.

6ти ден - 29.12

Ще забягваме към Севиля, но преди това ще се разходим из Палма, защото има какво да се види. Малка е, така че 1 ден стига. Е в крайна сметка поспахме до 16 часа и разходихме преди полета ни към Севиля, който бе планиран за след 22 часа.

Пристигнахме в полунощ в Севѝля (на испански се произнася по-близко до Севийя), център на автономна област Андалусия. Настанихме се в хостел Samay. През деня пообиколихме градчето, без кой знае какви забележителности, похапнахме и пихме по бира две за да изпратим последните ден два от 2012 г. На 31.12 се включихме в пешеходна обиколка на града, с поредния Британски гид. За вечерта се приготвихме скромно, похапнахме, пихме 2-3 бутилки вино и полегнахме да поспим за около два часа и към 23:30 часа се отправихме към площада, където в 23:55 заваля дъжд, а самото посрещане на новата година бе дори незабележимо, тъй като нямаше нито заря и фойерверки, нито камбанен звън да огласи новото начало. Е в крайна сметка заваля дъжд. 

Следва продължение за пътуването през 2013 година...

сряда, 5 януари 2011 г.

Железопътно приключение във Врачанския Балкан

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана. 

След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към "Уважаемите пътници".
Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.
На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.
Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.
И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.
 Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на "Бутик"
Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки - идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор... По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори
Пердетата на "Началника" не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години...
Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние
 Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив
Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца
Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи
И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално
Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа
Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир
Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш
Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите - такава е ситуацията като цяло в БДЖ
Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо - те си остават пъстри и красиви
Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва

вторник, 4 януари 2011 г.

Годишна равносметка за 2010 г.

Тази година изначално не бях замислил големи пътувания, но в крайна сметка след обиколката на половин Ирландия и идеята за ходене в Индия натрупаха някой и друг километър в "бордовия" ми компютър. Сумарно съм изминал около 43 540 км., което е с около 13 000 км. повече от 2009 г., с 11 000 км. по-малко от 2008 г. и почти колкото през 2007 г. В таблицата не съм включвал крайградски пътувания и други дребни разходки.

В таблицата се виждат различните направления, по които съм се придвижвал, като в периода януари-август излиза, че нямам уикенд в Столицата.

От летене със самолет съм натрупал около 3 000 кг. въглеродни емисии, които съм компенсирал с различни природозащитници дейности, ежедневни икономии и засаждане на малки дървета и храсти, силно ограничено използване на полиетиленови торби, заменени с многократни платнени торби, избягване на употребата на пластмасови чаши и чинии, заменени с метални, изключване на всякакви консуматори от ел. мрежа, когато не се използват, ходене пеша, вместо използване на МПС, ползване на градски транспорт вместо ползване на МПС и много други. 

събота, 25 декември 2010 г.

Невероятната Индия - идеята и подготовката в спомени и емоции

Всеки казваше, че две седмици престой в Индия са нищожно малко, но в крайна сметка излезнаха прави...

Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.

Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.

Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.

Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.

Всеки един посетен град от това пътешествие ще публикувам в отделна публикация, за да мога да споделя по-детайлни впечатления и да не забравям нещо важно, пишейки всичко наведнъж.

И накратко ще обърна внимание на записа от нашата обиколка, изобразен на картата от Google Maps. Сумарно сме изминали около 3000 километра, като по-голямата част от пътуването беше с междуградкси автобуси, а другата част с уникален индийски влак. 
Снимките са вече на Facebook профила ми тук

Видео файлове са качени на YouTube профила ми тук

вторник, 30 ноември 2010 г.

The Incredible !ndia... indeed!

След около 2 седмици престой в Индия и посещавайки едва седем града, мога да кажа, че всеки който ми каза, че две седмици престой е много малко време, категорично мога да му повярвам... Сега обработвам снимките, скоро ще имаме и разкази... 

Наистина "Incredible !ndia"...

сряда, 19 май 2010 г.

Предстоящо...

За първи път се сещам, че мога да коментирам моята секция "Предстоящо" именно тук.

Първото и най-важно за днес, е че закупих билета за така желаното далечно пътешествие извън Стария континент. Сред купчината идеи, които имах за далечно пътуване се спрях именно на Индия. Сред алтернативите бяха Япония, Тайланд, Непал и др., но поради високи цени, военни действия или друг фактор се спрях именно на Индия. Не по-малко влияние оказа и факта, че моя холандски приятел Аренд има билет за връщане от Делхи на 1 декември. Така че се надявам да се съберем там и да попътуваме заедно.

Другите идеи са маркирани по-долу. Може да следите секцията на блога, а когато имате интерес може да се присъедините към дейностите без притеснения и задръжки.

23-24.05 - общоселски събор, с. Пожарево
...
27.05-2.06 - Дъблин, Ирландия
4-6.06 - Празник на розата, Казанлък
...
30.07 - 1.08 - каяци, яз. Кърджали
...
06-08.08 - Национален събор на българското народно творчество, гр. Копривщица
19-21.08 - Беглика фест, яз. Голям Беглик
...
14-30.11 - Делхи, Индия
...
06.2011 - Кируна, Швеция
...
следва - Малайзия, Япония, Непал, Аржентина, Австралия и Нова Зеландия

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...