Със Стефан решихме да избягаме от София и се отправихме към яз. Искър, където баща ми цял сезон "гони" ветровете. Идеята беше най-накрая да се кача на уинд сърф. За около час стигнахме до мястото, където баща ми се е настанил. За съжаление нямаше никакви пориви на вятър, нито за минута.
Баща ми сипа по бира, направихме си салата от домати и краставици, малко чушки и хапнахме, за да сме готови физически за сърфиране. След като се наобядвахме и починахме малко както подобава се насочихме към водата. Упоритостта и интереса ни накара да се борим с безветрието и се качвахме на дъските, изправяхме платната и чакахме, но уви вятър не се появи. Но все пак тези условия бяха чудесни за начинаещи като нас. Следващият път на по-силен вятър ще е още по-весело.
Първи "стъпки" в уинд сърфинга
Успешно завръщане на сушата
Баща ми сипа по бира, направихме си салата от домати и краставици, малко чушки и хапнахме, за да сме готови физически за сърфиране. След като се наобядвахме и починахме малко както подобава се насочихме към водата. Упоритостта и интереса ни накара да се борим с безветрието и се качвахме на дъските, изправяхме платната и чакахме, но уви вятър не се появи. Но все пак тези условия бяха чудесни за начинаещи като нас. Следващият път на по-силен вятър ще е още по-весело.
Първи "стъпки" в уинд сърфинга
Успешно завръщане на сушата