Денят без покупки - предизвикателството към самите нас!

ДЕНЯТ БЕЗ ПОКУПКИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ САМИТЕ НАС!
Да се опитаме да живеем лесно и елементарно за един ден!
Да прекараме повече време с приятелите и семейството вместо да харчим пари за тях!

ИДЕЯТА
Buy Nothing Day" разобличават природните и етичните последствия от консуматорството. Развитите държави - само 20% от населението на Земята консумират 80% от природните ресурси, причинавайки невероятни природни вреди и несправедливо разпределение на благата.

Като купувачи ние трябва да оценяваме продуктите, които купуваме и да предизвикваме компаниите, които ги произвеждат. Какво са истинските рискове за страните производители, които жертват природни реурси и замърсяват природата си и рисковете за развитите страни? Докато това консуматорско общество продължава да съществува, ние трябва да намерим по-справедливо и екологично решение - "Buy Nothing Day" е едно добро начало.

Разбира се, "Buy Nothing Day" не е само за промяна в начина на живот за един ден - той трябва да е опит, който да ни покаже, че можем да живеем без повечето от "модерните достижения на техниката", защото вещите които купуваме и притежаваме, в крайна сметка притежават нас! Хората трябва да участват като консумират по-малко, рециклират повече и предизвикват компаниите да са по-честни и приятелски настроени към природата. Супермаркетите може и да предлагат голям избор, но на цената на бъдещето на нашата планета и развиващите се страни.

ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО, Е ДА НЕ СИ КУПИШ НИЩО (това може и на друго място да е сложено... прсто мн ми хареса)
Правилата са прости. Можеш да вземеш участие. Всичко, което е нужно е да не си купиш нищо. Ако си ентусиаст, може да опиташ някои от измислените 101 други неща вместо шопинг. Последните включват идеи от рода на това да потанцуваш, да отидеш на работа пеш (купи си карта и открий нови маршрути), да се изкъпеш на свещ, да научиш да броиш до 10 на всички езици, да научиш френски, да кажеш на някого че го обичаш или просто да останеш с него в леглото цял ден. Може и стандартно да попееш в банята.

Уволнение от армията...ДНЕС!

Днес бях привикан в 10:00 ч. във военното окръжие в кв. Изток да представя снимка. Нямаше други искания в поканата. Отивам в уговорения час и г-н началника на отдела ме посрещна с: "Огнянчо, защо се покри бе мойто момче, вече навърши 27 и си мислиш че няма да те търсим?..." Аз отрекох да съм се покривал, защото не съм бил викан, че да се крия. "...Ами за такива като теб закона налага глоба от 1125 лева, където не са отслужили и са се покрили... ма като ти гледам семейното положение (разведени родители и др.)... ще почерпиш с една кутия бонбони и си готов..." Аз веднага приех предложението и взех едни бонбони за почерпка.

Бях препратен в Централното военно окръжие на ул. "Бенковски" 12 за да занеса снимка за издаване на военна книжка. След това се върнах в районното окръжие и заверих книжката и сега съм зачислен в запаса на РБългария. Междувременно положих и клетва. :-) Ето това се вика казарма за един ден!!!

Рожден ден на Мариана Пенева

Уговорката за начало на партито бе лед 20:00 ч. в Бар на края на вселената. Тъй като предния ден бях на Банско, реших да се пошегувам с Мариана и казах, че няма да мога да се върна и се извиних и си изключих телефона. Очаквах тя да се ядоса, нарочно закъснях и се появих изведнъж към 21:40 ч., когато Марина ме засече на входа на бара и ми каза, че Мариана е бясна. Аз много се зарадвах. Мариана почти ми беше се разсърдила, но щом се появих тя поомекна и се зарадва доста.

Хората си седяха и си пиеха тихичко, сякаш чакаха да дойде Папата, че да се размърдат. Тъй като нямаше места за сядане аз си стоях прав, скоро дойде и Стефан, Венци дойде минути след като аз влезнах, Светльо се появи както винаги доста по-късно заедно с Жужи.

Аз не я познавах Жужи, но Светльо ми бе говорил преди за нея, та се запознахме и се почнахме с водка Зелена ябълка, 1...2...3...хайде още една бутилка и се оформи сериозно парти, независимо, че в началото нещата изглеждаха скромно.

В началото...скромно

Ето ни с рожденичката

Марина, аз и Светльо

Аз и Жужи

Аз и Светльо

Марина, аз, Марина и Роза :-)

Жужи, Светльо, аз и Марина

Повече снимки в албумите на Мариана и Марина - албум едно и две

На ски до х. Алеко

След ранно прибиране от Банско, именно заради желанието ми да се кача на ски днес, реших да отида директно до баща ми, да си взема колелото, да се преоблека в къщи и да ходим на Алеко. Баща ми обаче беше по- хитър и реши да ми даде дрехи и директно да ходим към планината. Сложих некви дрешки, едни огромни обувки и айде нагоре. Качихме се на некъв Голф до долната станция на лифт Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх. Там доста настоявах и обух на баща ми обувките за телемарк ски и тръгнах лека полека по пътеката към Алеко. Снега беше доста мокър и тежък, но аз настоявах да се почне от някъде с карането. Стигнахме почти до х.Алеко и се пусна една гадна мъгла. На Алеко хапнахме кебапчета, кюфтета и салати, свършихме малко работа на кафето при Петко и тръгнахме обратно към лифта. Кабинката не работеше поради профилактика. В София мъглата беше още по гадна.

До Банско и назад

Днес много експресно се наложи да отида до Банско. Трябваше да закарам Горица с нейната кола, защото си изгуби шофьорската книжка. Тръгнахме към 13:30 ч. и стигнаме към 17:00 ч. Витан ни чакаше при хотела. Прибрахме си по стаите и като заваля един порой та до сутринта. Вечеряхме и гледахме ТВ. Аз реших да не се мотая и си тръгнах с ранния автобус в 6:50 ч. на сутринта.

Първа инвестиционна банка - не се препоръчва за хора със слаби нерви

Наложи ми се да блокирам банковата картаа на Горица и Витан, защото се загуби. Горица ми звъни на пожар и бързо да съм блокирал картите. Първо тя ми искаше телефонен номер на банката и както му е реда отварям им сайта и очаквам да го видя веднага. Но какво се оказва: след няколко минути ровене попадам на някакви номера от типа 0800 ххх хххх, давам ги на Горица да звъни, след 2 минути пак ми звъни и се оказа, че тезиномера са само за БТК, което не е оказано никъде и когато човек е на улицата, какво ти БТК.

Айде аз ще ги блокирам... Набирам първия номер - заето, набирам втория номер - свободно и никой не го дига... и аз се вбесих. Пак се разрових по сайта им и едва намери клоновата им мрежа и некви други 7-8 телефона за "спешни" обаждания. Един по един ги минах всичките и се оказа че нието един не е достъпен - или зает или свободно, но никой не дигна. Айде сега търсиме клоновете и техни телефонни номера. Попаднах на клон Централа и на телефона веднага дигнаха но при еланието ми да блокирам карта отново ми дадоха номер за връзка, който вече бях пробвал, дадоха ми и мобилен, койо съюо пробвах, но уви, свободноооооо. Нервите ми не издържаха и пак се обадих в клон Централа. Разказах им играта... накрая ми дадоха правилното направление и успях да блокирам картите!!! След 40 минути!!!

Моята препоръка е: бягайте далече от ПИБ!!!

Акция по почистване на плакати от Местни избори 2007

Новините по БНТ


Новините по бТВ


Новините по ТВ7


Снимки има тук.

Рожден ден на Стефан

За подарък бяхме решили да вземем челник, но тъй като в петък нямах късмет да го купя, оставих купуването за събота. Аз пък взех че се успах до 16:00ч. Случайно открих че има нов магазин "Стената" в близост до нас и се успокоих. Взех колелото и в 18:05 ч. бях пред магазина, като преди това на сайта видях, че работят до 19:00 ч. За мой късмет се оказа, че магазина за първи път работи в събота и то едва до 18:00 ч. Хванах хората на вратата и успях да купя челника.

Аз, Стефан и Ира се откарахме с колата до апартамента в Дървеница, където беше партито. Светльо дойде със закъснение и към 23:59 ч. се събрахме в кръг и рожденика Стефчо го подхвърлихме 26 пъти – точно на толкоз години стана в 0:00 ч. Към 1:30 ч. решихме да се раздвижим и някои тръгнаха към клуб „Кампионе”, други си тръгнаха, като и аз бях един от тръгналите си.

Айде наздравеее!!!

Аз и г-н рожденка

Аз, Стефчо и Чавдарчо

Това аз ли съм?!

Още малко снимки тук.

Петъчна сбирка в Бар на края на вселената в Щутгарт

Този петък с Мария решихме да се организираме и да отидем в Бара, но в Студентски град. Направих резервация за 4 човека, но в началото бяхме само с Мария до към 23:00 ч., после намина нейния приятел Делян за около 1 час.

Разходка с колело - нова предница

Днес със Стефан излезнахме да караме колело и уж да разгледаме един магазин в жк Младост 1, за да си харесам калници. Какво стана не знам, но взех че си харесах първо вилка с aмортисьор, после реших да си харесам кормило с лапа и колче, ръкохватки и накрая си харесах педали. Преди да си тръгна сетих, че съм дошъл за калници. Имах голям късмет, че подмяната на чарковете ми излезе без пари, даже майстора ми поправи задните скорости. Между другото смених и жилата на спирачките и скоростите.

Предния амортисьор

Кормилото

Педалите

Реглаж на амортисьора

Денят на местните избори

Сутринта след преминаването към астрономическото часово време, станах доста рано и с малкия дакел, който кръстихме Чоки, се разхождахме по квартала. След това с наще се вдигнахме и ходихме да гласуваме. След като обядвахме реших да поизлезна с колелото и фотоапарата да се поразсея от всичко останало. Минах през Борисовата градина, Паметника на незнайния войн, когато ме заваля дъжд, продължих през кв. "Лозенец", улица "Милин камък" и стигнах до НПМГ - гимназията в която учих до 12 клас. Спомних си времената когато играехме физическо в парка до училището, но от всичко само спомените са останали, защото цялата гимназия е обградена от грозни бетонни кооперации, всяка в собствен "стил", е има си и хубави страни в тая работа, съседите може да се поздравяват от балкон на балкон, разстоянието е минимално и няма проблем да прескочиш от единия на другия блок, идеална среда за игра на паркур. ;-) Най-накрая стигнах до София Ленд, през Ловния парк и най-накрая стигнах до Дианабад, където се видях с брачедката на кафето. Много малко бях мокър, което предвид засилилият се дъжд е постижение.

В белите дробове на София

Есенни моменти в Борисовата градина

Една от малкото пейки за отмора

И една по модерна

Моят велосипед

Познайте кое е паметника

Още малко снимки тук.

Партито по повод рождения ми ден

След няколко седмични приготовления и организация на партито в "Бар на края на вселената" бях спретнал списък от около 95 човека. Предварително имах потвърждение от 55 и в крайна сметка дойдоха точно 75 човека. Бяхме се разположили на 4 високи маси със столове, 2 малки маси без столове и половината бар.

От 20:00 ч. се почна с гостите и подаръците. Първи бяха дошли Люлинчани, че нали от далече идват и... Малко по малко се включваха и другите гости. В началото имаше място за всички, но в един момент се оказа, че трябва да се посгъстят хората за да се съберат новодошлите. Към 22:00 ч. кажи речи всички бяха дошли, дори имаше хора, които трябваше вече да тръгват. Всеки си поръчваше на бара каквото му се пие, аз обикалях между хората с един джин/тоник, като само доливах тоник за да не прекаля от рано рано с алкохола.

Получих много и най-различни подаръци, но най-удивителния от тях бе дакелът - 4 месечен звяр, увит в едно яке. Не бях очаквал такова чудо и направо загубих ума и дума като го видях. Сега си се гледаме с него и другия ми дакел сега си има дружка.

Имаше два проблема с гостите, първия бе, че една позната нямаше 18 г. и не я допуснаха още на входа, другия проблем бе, че един приятел бе със суичер и качулка на главата и охраната не го пусна поради "неподходящ" външен вид.

С толкова много хора се видях, но за толкова малко време и за съжаление нямаше как да обърна внимание на всеки по отделно.

Бара преди да дойде народа

Получавам си подаръка, момента когато загубих ума и дума

Стефан, аз и Чавдар

Айдеееее...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Подаръкът в къщи на дивана

Всички снимки са тук

Денят на рождениците

Днес имаше много рожденици - баба ми, Насо от Люлин, на Ира майка й, Чавдар и още много по света и у нас. След работа с колелото, незнам как ми хрумна в тоя студ, реших да купувам торта на баба ми. Минах по ул. "Иван Асен" и от сладкарница "Неделя" на зала "Универсиада" взех една голяма торта "Сахер". Качих се на колелото и тръгнах нормално, с една ръка държа кормилото, с другата тортата и минавайки под моста на булевард "Цариградско шосе" ми се закача панталона за веригата и пляс на земята. Тортата опазих и мене си опазих, едни ръкавици скъсах и айде пак на колелото към вкъщи.

Пооправих се, душ, вечеря и почерпка за здравето на баба ми, и айде към Младост на рожден ден на Чавдар. Със Стефан и Меги се събрахме на McD и заедно стигнахме до апартамента. Бяхме едни от първите гости, почнахме лекичко с напитките и мезетата. Най-накрая дойдоха и последните гости и общо бяхме 16 човека. Най-забележителното бе че всички бяхме НЕПУШАЧИ. Такова нещо рядко се среща в наши дни, толкова беше хубаво, че не ми се тръгваше. Към 1:00 ч. рожденика, с още няколко ентусиасти тръгнаха към Jim Beam в Студентски град, но аз със Стефан и Меги си хванахме едно такси и кой от къде е...

Аренд - моят холандски приятел на гости в България

Тази вечер след срещата на "Младите зелени" в офиса най-накрая успях да заведа Аренд - най-добрия ми приятел от чужбина в "Бар на края на вселената". Той на път за Хърватия реши да се отбие до София да ни види.

Бяхме заедно със Светльо, Стефан, Ира, Марина, Ева и Тони. Както винаги, отивайки "само" на по бира я откарахме до 2:00 ч. като дори се оказа, че имам моменти, които не са попаднали, по точно не са останали в съзнанието ми. Позабавлявахме си се както подобава!

Среща със стари дружки във Виена

На заседанието на Европейската Зелена Партия, което се проведе от петък до неделя в столицата на Австрия, се срещнах с доста добри приятели, основно младежи от зелените среди в Европа. Последните години се забелязва подновяване на редиците и подмладяване на представителството на партиите от Стария контиент по тези заседания. На срещата се видях с Флоран от Испания, който след по-малко от месец ще става баща, Натали от Малта, Иржи и Йозеф от Чехия, Алекс от Сърбия, Севги от Турция, Бартек и Александра от Полша, Маркус от Финландия, Анди и Щефан от Австрия и др.

В хотела бях в стая с Бартек и Юдит. В нашия хотел бяха още Севги и Маркус. Тъй като имаше някакви сериозни събтия в града, делегатите на заседанието бяха разпределени в 17 различни хотела из целия град. Придвижването става много лесно с градския транспорт, който е толкова удобен и е точен на минутата по определеното разписание.

В петъка правихме мини демонстрация пред сградата на Европейската агенция за фундаментални човешки права, която явно не си върши работата добре в последните години, в момента няма изпълнителен директор и тихичко си живурка, без да е притеснявана от никой.

Вечерта уж голяма група тръгнахме, първо бяхме в кръчма, където пихме по 2 бири и айде тръгнахме на клуб. Пообикаляхме половин час докато не влезнахме в един клуб, който беше сравнително приемлив и имаше места. Пихме по още 2 бири, музиката беше слаба работа и си тръгнахме с такси, тъй като не ни се чакаше нощен автобус.

Втората вечер след като официалната вечеря бе в парадната зала на Общината на гр. Виена, си хванах последния трамвай в 00:04 ч. за да съм свеж в неделя, когато ме очакваше ранна сесия с гласувания и пътуване към България.

Самите заседания се провеждаха в залите на Австрийския парламент.

Пред председателската банка в Австрийския парламент

В историческата зала на Австрийския парламент

Аз и Жулиет Буле - най-младият член на парламента в Белгия

Позираме като затворници с номерата ни от гардероба

Аз и Натали Дебоно - координатор на Младите Зелени в Малта

Всичките снимки са тук.

Три дена - яли, пили и се веселили

Този парти уикенд се оказа най-дългият от много месеци насам. Като сме се почнали в петък вечерта със Светльо, първо в клуб "Insight", където бяхме с Марто и Мариана за 2 ч. на по бири, в събота първо в "Бар на края на вселената", после в ретро-клуб "Ликьор" и неделя пак първо в Бара и накрая в "Insight". Дните се оказаха времето за спане, а нощите за почерпка и купонясване.

Много ми хареса в "Ликьор" след първото и последно ходене, което правих за рождения ден на Венци на 8 септември. Със Светльо имахме уговорка да се видим на станция "Сердика", аз носех половин бутилка "Martini", взехме 2 чаши от McDonalds и си наляхме. Отидохме пред клуба, където ни чакаше Ива. Допихме си "Кока Кола"-та с лед и дори не плащахме за вход на охраната, защото на въпросът им "лични карти" аз отвърнах "пак ли ще ни проверявате" и те казаха "...щом сте вътре айде по-бързо". ;-)

В неделята след наспиване до 16:00 ч. малко в къщи и айде към Бара, макар че преди това уж имаше някакъв концерт на пл. "Батенберг", но тъй като бе голям панаир отидох директно в Бара. Пихме по няколко бири и към 1:00 ч. се присетих, че Марто е на работа в "Insight". Там се отбихме за малко и се прибрах към 3:30 ч.

Ретро-клуб "Ликьор" в неделя на разсъмване

В подкрепа на учителските протести

Нашата бивша учителка по литература от НПМГ - г-жа Величка Николова ни покани на протеста им. Аз много се зарадвах, защото не бях виждал г-жата от много години. Тя никак не се е променила и беше много хубаво, че се срещнахме. На площада имаше цяла групичка от преподаватели и настоящи и бивши ученици от гимназията. След протеста пийнахме по едно коктейлче за здраве и се разделихме.

Учителите протестират

Групата на НПМГ

Добре дошъл Светльо!

След като си кацнах в София от Барселона завъртях, няколко телефона и се организирахме набързо за среща в "Бар на края на вселената" по повод на моето прибиране и прибирането на Светльо от Щатите. Набързо се изкъпах в къщи, вечерях редовното меня, което поръчвам на майка ми и баба ми след пътуване в чужбина, а именно пълнени чушки с кисело мляко и заводски хляб. В бара бях към 21:00 ч. и се почнахме с бири, после коктейли и така до 3:00 ч. Получи се добро посрещане и на практика с това излизане открихме сезон Есен-зима 2007. :-)

Снимки и емоции от Испания

Ден 1 - Преди да тръгна към летището минах през чейндж бюрото на Плиска да си взема малко евро и с автобус 284 отпътувах към летището. Сядам си в автобуса и по едно време една девойка ми вика Оги, Оги... Бре зачудих се, не я познавам... Оказа се че се познаваме от Hospitality Club. Тя e от САЩ и чрез МЕНСА ме намери преди години и сега се видяхме най-накрая. Тя работи като редактор във The Sofia ECHO.

На летището бях 40 минути преди излитане, бях последният пътник, който си чекира багажа и не ми се налагаше да вися по опашки. Пътуването беше нормално, с 2 ч. чакане в Рим. Имахме 30 мин. закъснение заради някакви пътници. В Барселона пък се разсеях и излезнах от летището без да си взема багажа, та трябваше да се връщам, да минавам през секюрити проверки, че си намерих раницата, този път без да са я ровили. Взех си билет за автобуса и с малко закъснение стигнах до площад "Испания", където Шарлот ме взе и се прибрахме в апартамента на Марк. Вечерта се разходихме до фонтана със светлини и музика, в близост до Олимпийския стадион, на който пък имаше концерт на "Police". Успяхме да чуем 2-3 песни на аванта, като една от тях бе "Every breath you take". Стинг също пееше.

Ден 2 - Наспах се малко, до към 9:00 ч. и точно Емма се обади, че е стигнала на пл. Испания за да я вземем. Бях планирал да ходя до любимата ми улица Ла Рамбла, където е пълно с мимове и артисти, но се заседях на компютъра до 12:20 ч. Тръгнах към Ла Рамбла и в метрото видях реклама на моя любим магазин за спортни принадлежности Decathlon. Слезнах на пл. Каталуния и по Ла Рамбла първата пряка в дясно, на 150 м. бе магазинът. В него разглеждах и се наслаждавах около 2 ч., но все пак си взех супер шантави чорапи за планината, едни къси панталони и една шапка с козирка - всичко на Quechua. Трябваше дабързам, че Марк бе свършил работа и да тръгваме към Аликанте. Заредихме се, багажи, ала бала и с една нова Хонда Сивик хванахме пътя. Магистрали, магистрали, около 50-60 евро пътни такси, Марк караше доста над допустимото, защото гледаше да наваксаме малко от закъснението. Бяхме с GPS, който от време на време ни сигнализираше за радар по пътя. Общото разстояние от Барселона до Аликанте е около 560 км. Минахме покрай един от най-известните курорти на Испания - Бенидорм. Място изпълнено с огромни бетонни здания. Към 22:00 ч. бяхме в Аликанте, Каролина ни чакаше на един паркинг в центъра. От там айде в бара за по бира, където Дорийн и Бартек ни чакаха, Рафи се появи по късно и чак към 23:20 ч. отидохме да вечеряме - типично по испански, по никое време. :-)

Ден 3 - От Аликанте с автобус ни взеха и отидохме в един изследователски център в Santa Pola, където се проведе срещата ни. Паралелно се включихме в един семинар за промените в климата, организиран от Младежкия съвет на Аликанте. Имахме малко време да си потопим краката до глезените в Средиземно море, водата бе супер. Бяхме настанени в едно хотелче за вечерта. Храната бе на бюфет, ядеш каквото си харесаш. Работихме до късно вечерта и нямаше време за парти и забавление.

Ден 4 - Като никога всички се явиха на време за закуска и продължихме с програмата. За изненада на всички в 15:00 ч. изчерпихме и последната точка от дневния ни ред и хайде обратно на път към Барселона. Нямахме много зор, защото трябваше да стигнем до летището към 00:30 ч. за полета на Марина до Букурещ и на Емма до Хелзинки. В 23:15 ч. се събудих на паркинга Терминал А, изпратихме момичетата и се прибрахме, като набързо се разходихме около парка до Олимпийския стадион.

Ден 5 - Дорийн трябваше да пътува в 7:00 ч. и я изпратихме рано и поспах до около 8:00 ч. пооправих се и в 8:45 ч. заедно с Марк тръгнахме. Той отиде на работа, а аз си хванах автобуса от пл. Испания до летището. Нямаше никакви забавяния и летях до Милано, малко престой и към София. В 18:00 ч. си стигнах в София. Имах доста пропуснати обаждания. Реших да се организирам за сбирка в бара. Чух се със Стефан, който се оказа че пътува за Италия рано сутринта, Светльо бе на линия, убедих Венци да дойде, с Ива нямаше проблем...

Вегетарианска вечеря в Барселона

До пл. Испания - фонтани със светлина и музика

Концерта на "Police" на Олимпийския стадион

Ул. Ла Рамбла - мимове със странни костюми

Обичайна картинка в Барселона

Борбата на мравките

Както казваше Марк "It is very typical" за гледката в Испания

Бенидорм - Слънчевият бряг на испанското средиземноморие

Още снимки тук.

На върха на Балканския полуостров

В ранната съботна сутрин, след класическото оправяне на багажа в 3:00 ч. и три часа сън се излюпих в 6:00 ч., пълен с енергия за покоряване на най-високият ни връх Мусала, който се извисява на 2925 м. надморска височина.

Имахме уговорена среща в 7:30 ч. на Окръжна болница, от където с минибус трябваше да ни закарат до Боровец. Аз закъснях с 10 минути, подредихме багажа и потеглихме веднага. Групата ни се състоеше от 18 човека, като горе чакахме още 2 закъснели. Половината хора от групата се возихме в един Опел Виваро. То нашият шофьор явно е фен на Формула 1, защото караше като състезател по завоите към гр. Самоков, на правите отсечки качваше до 130 км/ч.

Оказа се, че хората от нашия бус са по мързеливи и решихме да се возим на кабинковия лифт. 7 бяхме "лифтаджиите". Тръгнахме към лифта, уверени, лека полека, те нали другите ще ходят пеша, горе ще ги чакаме и стигнахме все пак до лифта и се оказа, че има планов годишен ремонт и лифта не върви. Ужас... Трябваше да "зарадваме" другата част от групата, които вече бяха напреднали с ходенето нагоре. Но какво да се прави, тръгнахме и ние обратно и след около 45 минути се срещнахме. Застигна ни мъгла, леко захладя, а по едно време ми звъннаха от радио "Хоризонт" за да ме питат за информация във връзка с "Европейския ден без автомобили". Аз ги препратих към Ели Грънчарова от The Sofia ECHO, която е и представител на "Велоеволюция" - НПО популяризиращо ползването на велосипед. Имаше и второ обаждане от радиото за още контакти и тогава ги препратих към Цвета Христова.

Малко над Велчово мостче ни настигна камионче - Мерцедес Унимог 1000, каращо ролка ламарина около тон и половина (колко поетично). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отстрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижа Мусала.

Аз веднага се ориентирах към столовата на хижата и научих, че има и боб и леща и реших да направя едно 3 в 1 - боб с леща и сандвичи. Спокойно си се нахраних и тъй като другите двама младежи още бяха на път реших да си полегна да почина. То едно слънце напече, та даже хванах тен за няма и 2 часа на припек. Добре му подремнах.

Като дойдоха и последните двама около 15:30 ч. тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Влади бе запазил горе места. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме заслужена вечеря с доста ядене и малко пиене и към 23:00 ч. почнахме да се ориентираме по леглата.

Влади ни разбуди преди 7:30 ч. (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за придвижване надолу. Имаше идеи за слизане по различни маршрути и в крайна сметка се оформиха 2 групи - тези, които не бяха много уморени тръгнаха нагоре към върха и после през Маричини езера към Боровец. Втората група в която бях и аз, т.е. по мързеливите, тръгнахме директно надолу по пътеката. Времето бе още по-слънчево и топло от предходния ден. До центъра на Боровец стигнахме към 15:30 ч. и седнахме на едно капанче. Развъртяха се едни бири, кебапчета накрая белот за десерт. Към 17:00 ч. благополучно се завърна и втората група и към 18:00 ч. си бяхме в София.

Върхът погледнат отдолу

Пълният състав на групата на вр. Мусала

Екологосъобразна къщичка при х. Мусала

Борче и сутрешната роса

Тревица и водица

Замръзнали пръски вода на чешмата в 8:00 ч. на заслон Еверест

Унимог 1000 vs. вр. Мусала

Всички снимки от Мусала