Денят на местните избори

Сутринта след преминаването към астрономическото часово време, станах доста рано и с малкия дакел, който кръстихме Чоки, се разхождахме по квартала. След това с наще се вдигнахме и ходихме да гласуваме. След като обядвахме реших да поизлезна с колелото и фотоапарата да се поразсея от всичко останало. Минах през Борисовата градина, Паметника на незнайния войн, когато ме заваля дъжд, продължих през кв. "Лозенец", улица "Милин камък" и стигнах до НПМГ - гимназията в която учих до 12 клас. Спомних си времената когато играехме физическо в парка до училището, но от всичко само спомените са останали, защото цялата гимназия е обградена от грозни бетонни кооперации, всяка в собствен "стил", е има си и хубави страни в тая работа, съседите може да се поздравяват от балкон на балкон, разстоянието е минимално и няма проблем да прескочиш от единия на другия блок, идеална среда за игра на паркур. ;-) Най-накрая стигнах до София Ленд, през Ловния парк и най-накрая стигнах до Дианабад, където се видях с брачедката на кафето. Много малко бях мокър, което предвид засилилият се дъжд е постижение.

В белите дробове на София

Есенни моменти в Борисовата градина

Една от малкото пейки за отмора

И една по модерна

Моят велосипед

Познайте кое е паметника

Още малко снимки тук.

Партито по повод рождения ми ден

След няколко седмични приготовления и организация на партито в "Бар на края на вселената" бях спретнал списък от около 95 човека. Предварително имах потвърждение от 55 и в крайна сметка дойдоха точно 75 човека. Бяхме се разположили на 4 високи маси със столове, 2 малки маси без столове и половината бар.

От 20:00 ч. се почна с гостите и подаръците. Първи бяха дошли Люлинчани, че нали от далече идват и... Малко по малко се включваха и другите гости. В началото имаше място за всички, но в един момент се оказа, че трябва да се посгъстят хората за да се съберат новодошлите. Към 22:00 ч. кажи речи всички бяха дошли, дори имаше хора, които трябваше вече да тръгват. Всеки си поръчваше на бара каквото му се пие, аз обикалях между хората с един джин/тоник, като само доливах тоник за да не прекаля от рано рано с алкохола.

Получих много и най-различни подаръци, но най-удивителния от тях бе дакелът - 4 месечен звяр, увит в едно яке. Не бях очаквал такова чудо и направо загубих ума и дума като го видях. Сега си се гледаме с него и другия ми дакел сега си има дружка.

Имаше два проблема с гостите, първия бе, че една позната нямаше 18 г. и не я допуснаха още на входа, другия проблем бе, че един приятел бе със суичер и качулка на главата и охраната не го пусна поради "неподходящ" външен вид.

С толкова много хора се видях, но за толкова малко време и за съжаление нямаше как да обърна внимание на всеки по отделно.

Бара преди да дойде народа

Получавам си подаръка, момента когато загубих ума и дума

Стефан, аз и Чавдар

Айдеееее...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Подаръкът в къщи на дивана

Всички снимки са тук

Денят на рождениците

Днес имаше много рожденици - баба ми, Насо от Люлин, на Ира майка й, Чавдар и още много по света и у нас. След работа с колелото, незнам как ми хрумна в тоя студ, реших да купувам торта на баба ми. Минах по ул. "Иван Асен" и от сладкарница "Неделя" на зала "Универсиада" взех една голяма торта "Сахер". Качих се на колелото и тръгнах нормално, с една ръка държа кормилото, с другата тортата и минавайки под моста на булевард "Цариградско шосе" ми се закача панталона за веригата и пляс на земята. Тортата опазих и мене си опазих, едни ръкавици скъсах и айде пак на колелото към вкъщи.

Пооправих се, душ, вечеря и почерпка за здравето на баба ми, и айде към Младост на рожден ден на Чавдар. Със Стефан и Меги се събрахме на McD и заедно стигнахме до апартамента. Бяхме едни от първите гости, почнахме лекичко с напитките и мезетата. Най-накрая дойдоха и последните гости и общо бяхме 16 човека. Най-забележителното бе че всички бяхме НЕПУШАЧИ. Такова нещо рядко се среща в наши дни, толкова беше хубаво, че не ми се тръгваше. Към 1:00 ч. рожденика, с още няколко ентусиасти тръгнаха към Jim Beam в Студентски град, но аз със Стефан и Меги си хванахме едно такси и кой от къде е...

Аренд - моят холандски приятел на гости в България

Тази вечер след срещата на "Младите зелени" в офиса най-накрая успях да заведа Аренд - най-добрия ми приятел от чужбина в "Бар на края на вселената". Той на път за Хърватия реши да се отбие до София да ни види.

Бяхме заедно със Светльо, Стефан, Ира, Марина, Ева и Тони. Както винаги, отивайки "само" на по бира я откарахме до 2:00 ч. като дори се оказа, че имам моменти, които не са попаднали, по точно не са останали в съзнанието ми. Позабавлявахме си се както подобава!

Среща със стари дружки във Виена

На заседанието на Европейската Зелена Партия, което се проведе от петък до неделя в столицата на Австрия, се срещнах с доста добри приятели, основно младежи от зелените среди в Европа. Последните години се забелязва подновяване на редиците и подмладяване на представителството на партиите от Стария контиент по тези заседания. На срещата се видях с Флоран от Испания, който след по-малко от месец ще става баща, Натали от Малта, Иржи и Йозеф от Чехия, Алекс от Сърбия, Севги от Турция, Бартек и Александра от Полша, Маркус от Финландия, Анди и Щефан от Австрия и др.

В хотела бях в стая с Бартек и Юдит. В нашия хотел бяха още Севги и Маркус. Тъй като имаше някакви сериозни събтия в града, делегатите на заседанието бяха разпределени в 17 различни хотела из целия град. Придвижването става много лесно с градския транспорт, който е толкова удобен и е точен на минутата по определеното разписание.

В петъка правихме мини демонстрация пред сградата на Европейската агенция за фундаментални човешки права, която явно не си върши работата добре в последните години, в момента няма изпълнителен директор и тихичко си живурка, без да е притеснявана от никой.

Вечерта уж голяма група тръгнахме, първо бяхме в кръчма, където пихме по 2 бири и айде тръгнахме на клуб. Пообикаляхме половин час докато не влезнахме в един клуб, който беше сравнително приемлив и имаше места. Пихме по още 2 бири, музиката беше слаба работа и си тръгнахме с такси, тъй като не ни се чакаше нощен автобус.

Втората вечер след като официалната вечеря бе в парадната зала на Общината на гр. Виена, си хванах последния трамвай в 00:04 ч. за да съм свеж в неделя, когато ме очакваше ранна сесия с гласувания и пътуване към България.

Самите заседания се провеждаха в залите на Австрийския парламент.

Пред председателската банка в Австрийския парламент

В историческата зала на Австрийския парламент

Аз и Жулиет Буле - най-младият член на парламента в Белгия

Позираме като затворници с номерата ни от гардероба

Аз и Натали Дебоно - координатор на Младите Зелени в Малта

Всичките снимки са тук.

Три дена - яли, пили и се веселили

Този парти уикенд се оказа най-дългият от много месеци насам. Като сме се почнали в петък вечерта със Светльо, първо в клуб "Insight", където бяхме с Марто и Мариана за 2 ч. на по бири, в събота първо в "Бар на края на вселената", после в ретро-клуб "Ликьор" и неделя пак първо в Бара и накрая в "Insight". Дните се оказаха времето за спане, а нощите за почерпка и купонясване.

Много ми хареса в "Ликьор" след първото и последно ходене, което правих за рождения ден на Венци на 8 септември. Със Светльо имахме уговорка да се видим на станция "Сердика", аз носех половин бутилка "Martini", взехме 2 чаши от McDonalds и си наляхме. Отидохме пред клуба, където ни чакаше Ива. Допихме си "Кока Кола"-та с лед и дори не плащахме за вход на охраната, защото на въпросът им "лични карти" аз отвърнах "пак ли ще ни проверявате" и те казаха "...щом сте вътре айде по-бързо". ;-)

В неделята след наспиване до 16:00 ч. малко в къщи и айде към Бара, макар че преди това уж имаше някакъв концерт на пл. "Батенберг", но тъй като бе голям панаир отидох директно в Бара. Пихме по няколко бири и към 1:00 ч. се присетих, че Марто е на работа в "Insight". Там се отбихме за малко и се прибрах към 3:30 ч.

Ретро-клуб "Ликьор" в неделя на разсъмване

В подкрепа на учителските протести

Нашата бивша учителка по литература от НПМГ - г-жа Величка Николова ни покани на протеста им. Аз много се зарадвах, защото не бях виждал г-жата от много години. Тя никак не се е променила и беше много хубаво, че се срещнахме. На площада имаше цяла групичка от преподаватели и настоящи и бивши ученици от гимназията. След протеста пийнахме по едно коктейлче за здраве и се разделихме.

Учителите протестират

Групата на НПМГ