Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.

След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.

Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.

Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.

След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук. 

 

Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 

 

Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук. 

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.

Кратка равносметка за 2015

- Изминах над 60 хил. км по суша, въздух, с кола, бегом и пеша

- Посетих три нови страни - Малта, Норвегия и Тайланд и равносметката е вече 42

- Посетих най-северната точка на Европейския континент на 71° северна ширина, където слънцето не залязва около 8 седмици

- Участвах в бегачески състезания, вкл. изкачване на вр. Мусала и вр. Калин, полумаратони в Южен парк, Тромсьо и Солун, упешно завърших цялата дистанция от 42 км.на Истанбулския маратон

- Започнах нова работа в старата ми работа, където съм щастлив вече 8 година

- Записах се да уча Биохимия

- Запознах се с интересни хора - с едни станахме близки, с други се забравихме

- Ходих на курс за личностно развитие

- Направих над 1000 мекици на Фестивала на боровинките на х. Амбарица

- Десет дни бях доброволец на Беглика Фест

- Подкарах скутер в Тайланд

- Шофирах кола с десен волан на обратно движение

- Направих си татуировка

- Продадох всичките си електронни играчки и ненужни вещи

- Научих се да пътувам само с ръчен багаж, дори за 3 седмици на 10 хил. км от дома

- Омъжих сестра ми

- Ожених близък приятел с ергенско парти и сватба в Амстердам

- За рождения си ден създадох кауза за да помогна на деца без родителски грижи и успях да събера над 1300 лева

- Изпратих годината на бос крак и море

Време е да даваме, не да получаваме!

За 35-ят си рожден ден реших да създам кауза, която ще подпомогне деца, лишени от родителска грижа. Със събраните средства ще подпомогнем младежите, които имат интереси насочени към активен начин на живот - да спортуват и да се занимават с дейности, свързани с планинарство, катерене, колоездене и други. Фокусът ми е върху бягането на шосе и по планинските пътеки.

 

Време е да даваме, не да получаваме!

Идеята се роди през 2013 г., когато посетихме дневен център за деца лишени от родителска грижа, където се запознах с Дженифър на 12 г. Тя имаше интереси в областта на леката атлетика и бягането. Тогава тя имаше нужда от маратонки, които нямаше как да си купи сама.

Със събраните средства ще съдействаме част от тези деца да реализират мечтите си - заедно и с любов!

Ride or Run Rila 2015 - едно необикновено бягане

В сряда все още не знаех на къде ще се отправя за уикенда. Имах идея на ходим на WakeЪп Фест и планът бе да тръгне в петък след работа.

Четвъртък вечер се видях с Лари, който щеше да участва с колело в състезанието. Показа ми клипчето от миналата година и аз промених плановете си - ще бягам дистанцията от 12 км. с обща положителна (само) денивелация от 1350 м.

Петък потеглих след работа, хапнахме по път на сръбската скара при майстор Миро в село Усойка и в село Пастра бяхме около 21:30 часа. Бързо се настаних в палатковият лагер, леко хапнах и легнах да почивам.

Стартът бе в събота от 10:30 часа, имаше време за хубаво наспиване, времето беше колебливо. Стартирахме, по трасето имаше два подкрепителни пункта, а на финалът имаше приятна малка сграда, в която се преоблякохме, похапнахме еклерчета и други сладости. Статистиката от изкачването е много интересна - наклонът е плавен и постоянен и кривата на графиката всъщност е почти идеална права. Лека почивка и направих преход до самият язовир и по-нагоре.

Времето се оформяше както Рила си знае - ниски облаци, силен вятър и температура от 4С.

Много ми стана интересна историята на цялото инженерно съоръжение наречено ВЕЦ Група Рила - язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила".

Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител).
  

Всички снимки са достъпни тук.

Писмо с пролетно настроение до г-жа Фандъкова

Здравейте г-жо Фандъкова, как сте? Радва ли ви пролетната атмосфера - разлистени зелени растения, цъфнали дръвчета и миришешти цветя?

Ние - велосипедисти, бегачи и пешеходци се радваме много, всеки момент се усмихваме когато сме навън - карайки велосипед, препускайки по пътеките или разхождайки се с приятели.

Много ни радват и делата, които последните години сте привели в завършен вид - новоизградени участъци от Столичното метро, закупуването на нови автобуси, тролейбуси и трамвайни мотриси, изграждането на информационни табла на спирките на градския транспорт, подмяна на улично осветление с модерни икономични LED решения, частични ремонти на главни булеварди и пътни връзки, работата по Околовръстния път и други.

До тук всичко изброено е сякаш ориентирано основно и единствено да се "облекчи" автомобилният транспорт, но това "облекчаване" не води до намаляване на този най-голям замърсител на градската среда и въздух, а напротив. Дори със създаването на новите парко-места (джобове) по главните булеварди "отхапва" от полагаемото пространство на велосипедиста, бегача или пешеходеца, и така градът се уплътнява и насища с трафик.

Г-жо Фандъкова, колко често ви се отдава възможност и имате желание да се разходите в парка, да покарате велосипед или да потичате за тонус? Имате ли възможност да се порадвате на тези моменти, заобиколени от множество хора с усмивка в зеленият пояс на града? Много приятно ни стана да видим, че в Борисовата градина например има разположени нови контейнери за разделно събиране на отпадъци, дано това да не е само за показ пред множеството, а да се превърне в полезна практика за периферните райони, както и да послужи за учител на всички подрастващи, взимайки пример от тези, които правилно използват контейнерите за хартия, пластмаса, метал или стъкло.

Г-жо Фандъкова, преди година ви писах писмо със сигнал или по-скоро питане - кога може да разчитаме на преасфалтиране на главната алея в Борисовата градина, която свързва Центърът с кв. Изток - алея по която има огромен поток от преминаващи - всеки ден и през всеки сезон. В този момент по трасето има издълбани участъци без настилка, огромни дупки, разкаляни участъци с течаща вода, стърчащи клони и други препятствия. Тези неудобства създават ежедневен дискомфорт, демотивират всички преминаващи и създават опасни ситуации.

Г-жо Фандъкова, дали ви прави впечатление, че нито един ученик или студент в Столицата не разчита на велосипед за придвижване, не съм видял училище или университет, до който има изградена инфраструктура – алеи и стойки за колела.

Г-жо Фандъкова има много въпроси, но има нужда от вземане на решения – дългосрочни и не на парче. Ако целта за постигане на един европейски облик на града е очертана, стъпка по стъпка ще я постигнем. Вярвам, че вие и вашият екип има потенциал, но трябва да се вслушваме в мнението и на обикновеният велосипедист, бегач и пешеходец, не само да се работи в полза на автомобилният транспорт.

Оставаме в очакване на постъпки и действия – за преасфалтиране и прецизно поправяне на основни трасета, но и дългосрочните постъпки – да живеем в един европейски град!

С уважение
Оги Ковачев

Лондон 2014

Англичаните все още нямат смесителна батерия в банята си.

Животът е на високи обороти - хранене и гримиране в градския транспорт.

Температурите не влияят върху облеклото - боси крака и къси ръкави се носят целогодишно.

Кошчетата за боклук са екзотика, а боклуци се хвърлят на земята - има кой да ги събира.

Автобусите и метрото поддържат града жив и динамичен, а чистотата в тях е на ниво.

Всеки пътуващ е със смартфон в ръка и все нещо цъка.

Всяка група участници в движението на града - велосипеди, пешеходци, автобуси, коли и таксита, е по-важна от другите.

Има магазини за по една лира, където има добри находки, като шокололад Своге например.

Няма по-смислено нещо, от това да живееш в родната си страна, да можеш да пътуваш редовно и да избираш посока и време за това.

Свободата означава да си независим, обезпечен, необременен от близки и роднини, да имаш сигурна работа и нормални колеги, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш, да си отговорен към себе си и към другите.

Да си просто свободен.

Да нямаш зависимости от алкохол, цигари и хазарт, да си здрав и да се грижиш за себе си.

Всичко това е щастие и пълнота, която заслужава да бъде споделена и изживяна - днес и сега!

Приготвяне на манаиш - о-в Майорка, Испания

Опитах се да приготвя манаиш по утвърдена рецепта и с много желание.