Проектът за Енергийна стратегия на България до 2020 г. е основополагащ документ и е похвален опита на управляващите да повдигнат обществена дискусия преди неговото приемане. Самият проект съдържа някои подобрения и положителни становища, като най-важното е определянето на енергийната ефективност като основен инструмент за постигане на поставените от стратегията цели. Повишавайки ефективността по цялата верига, от добива на енергийните източници до крайното потребление на енергия, може да се постигне енергийна сигурност на приемлива цена, с минимално въздействие върху околната среда.
Недостатъците обаче на предложения проект са твърде много, като по-долу ще визираме по-важните от тях:
1. Предложеният проект на Енергийна стратегия на България до 2020 година, независимо от направените подобрения, е твърде ограничен по съдържание и обхват. Стратегията повтаря основно постановките от пакета документи на ЕС, известен като 20-20-20, без да определя ясно българските приоритети в тази общоевропейска рамка, което всъщност би трябвало да бъде нейна основна цел. Основната част от посочените в стратегията мерки и инструменти за постигане от България на целите, произтичащи от целите на Европейската общност, са също така твърде общи и имат по-скоро пожелателен характер.
2. При подготовката на представения проект на енергийна стратегия не са отчетени важни документи на ЕО, които имат пряко отношение към потреблението на енергия - Директива 2010/31/ЕО относно енергийните характеристики на сградите и Европейската стратегия за чист и енергийно ефективен транспорт /COM(2010)186/. Пренебрегнати са и редица други документи, като: Зелената книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз /2009/2153(INI)/ и др.. Този селективен подход е довел до определено изкривяване на европейската политика в областта на енергетиката и ограничено представяне на отражението й в другите секторни политики. Малкият брой на разгледаните варианти и начинът на тяхното представяне подсказва, че те не са резултат на една цялостна концепция, а са по-скоро отражение на интересите на определени енергийни лобита.
3. Сериозен недостатък е, че не е предоставена като допълващ документ информацията, която е използвана при анализа на сегашното състояние на българската енергетика и прогнозирането на бъдещето развитие на потреблението на различните видове енергия. Предоставянето на подобна подкрепяща информация, каквато е практиката в други европейски страни, би повишило значително доверието в предлаганата енергийна стратегия и би позволило на по-широк кръг от хора да направят реални и конкретни предложения. Настояваме, тази информация да бъде публикувана максимално бързо.
4. Макар и да се прокламира енергийната ефективност като основен инструмент за постигане на заложените цели, към момента не е разработена новата стратегия за енергийна ефективност, което не позволява да се прецени доколко са в синхрон двете стратегии.
5. Определянето на развитието на въглищните централи като основен приоритет в предлаганата стратегия не е правилно. Улавянето на въглеродния диоксид не прави централите на въглища „чисто производство на енергия”. ТЕЦ на въглища са основният източник на фурани и диоксини в България, които могат да преминат пряко в храната на хората, както бе доказано чрез изследвания в района на Стара Загора. Към това трябва да добавят и значителните количества емисии на серни и азотни оксиди, прах, живак и други вредни вещества. Този подход не е устойчив, защото изчерпвайки за 20-25 години и тези ограничени запаси от въглища, какво ще оставим за бъдещите поколения – лунни пейзажи, вместо плодородни полета.
6. Подобно увличане има и по отношение на добив на шистов газ. Това не е нова технология, както се опитват да я представят. Прилагането й има значителни вредни въздействия върху околната среда, при твърде съмнителна икономическа ефективност.
7. Зелената партия определя ката сериозен пропуск в предлаганата енергийна стратегия липсата на връзка между развитието на алтернативната енергетика и създаването на така наречените „зелени” работни места. Без ясни цели и инструменти за тяхното постигане в областта на създаване на работни места, развитието на алтернативната енергетиката може да има силен отрицателен ефект.
8. Липсват ангажименти на държавата по отношение подкрепа на иновациите в областта на енергетиката. Не може да се разчита само на различни европейски програми, защото те не отчитат българската специфика. Практиката в в другите страни от ЕС е да се подкрепят на национално ниво конкретни иновации, имащи пряко приложение в съответната страна. Подходящо направление е например развитието на регионални биорафинерии, които имат значителен потенциал за едновременно развитие на земеделие и енергетика.
Зелената партия счита, че предложения проект за Енергийна стратегия изисква сериозна преработка, като в някои случаи това означава принципна промяна на управляващите в подхода за постигане на устойчива и ефективна енергетика. Такъв нов принципен подход е предлаганото от Зелената партия решение, с което може да се намали значително зависимостта от внос на природен газ и да се постигнат целите по отношение енергията и горивата от възобновяеми източници на ниска цена. То се състои в следното:
1. Аналогично на Германия, в енергийната стратегия трябва да бъде включена конкретна цел – производството на биогаз (от ферментация или синтетичен газ) да достигне 1 милиард кубически метра през 2020 година, което е 1/3 от внасяния в момента природен газ. Това е една реалистична цел. Предварителните разчети показват, че за производството на необходимата биомаса ще са необходими около 2 500 000 декара / в момента официално са обявени за пустеещи над 4 800 000 дка/ и около 600 милиона евро. Тук не разглеждаме неизползваните възможности за оползотворяване на отпадъчната торова маса и биоразградимите отпадъци от бита и хранителната промишленост. За 25 години се получава количество, еквивалентно на обещаните 25 милиарда кубически метра шистов газ.
2. С тази мярка ще се създадат над 2500 устойчиви работни места, основно в селските райони и ежегодно българското земеделие ще получава гарантиран доход от около 250 милиона евро за доставяната суровина. Развивайки тази схема е реалистично към 2030 година да достигнем производство по устойчив начин на 1,5 – 2 милиарда м3 биометан.
3. Необходимо е да се промени моделът на насърчаване на енергията и горивата от възобновяеми източници, като се въведе регулираш механизъм, подобен на прилагания в Холандия, за да не се стига до парадокса, който е в момента – цената на електрическия ток от природен газ от когенериращи инсталации да се изкупува почти два пъти по-скъпо от аналогична инсталация, работеща на биогаз.