Студентски празник в Ликьор

След разколебаването на Стефан трябваше да преразгледам плановете си и почти бях заспал, когато Светльо ми се обади и хайде тръгнахме към Бара с опция да посетим и Ликьор. В бара бяхме към 23:55 ч. и се оказа всъщност, че има вход 10 лева и трябва да имаш познат вътре. Добре че Марина беше вътре, а на входа беше Иван - управителя. Викам му: "Ванка бе ние не сме студенти вече, тия членски карти за какво са ни", а той ми вика "на жена ми си съм платил 40 лв. куверт Оги". Влезнах само да видя какво е положението и нямаше никакви хора, само Марина се зарадва като се видяхме и поприказвахме малко отвън и със Светльо решихме да ходим към Ликьор. Там 10 лв. вход, 5 лв. за едно мартини и ретро музика от 90те. Добре че бяха Краси, Пешо, Марто и Венци та се събрахме и откарахме до към 4:00 ч. Хайде на такси от Орлов мост към вкъщи и така. Поредният скучен масов празник. За това не обичам организираните, а спонтанните прояви!

До Черни връх и назад

След като цяла седмица със Стефан уж планирахме да ходим на Витоша, приказки, уговорки и т.н. и изведнъж в петък вечерта почна да овърта и накрая след като се уговорихме за 9:00 ч. за среща на Хладилника, звъня му аз и той се "оспал". С Вельо хванахме автобус 93 и директно на седалковия лифт над Драгалевци, после до Голи връх и от там по пътеката към Черни връх. В началото вятъра беше доста силен, но нагоре се засили още повече и аз без качулка тръгнал помислих че ще ми отнесе ушите и добре че имах шал, с който се увих добре, че позакрепих положението. По информация на метеоролозите скоростта на вятъра е била между 40 и 45 км/ч. Но както винаги най-силно мотивиращият фактор за изкачване на върха е чудесната боб-чорба и топъл чай. Разбира се това в рамките на шегата, но наистиа в такъв вятър не бях качвал. Към 13:30 ч. бяхме горе, хапнахме и пийнахме и бяхме готови за слизане. По пътя за Алеко се пързаляхме, потичахме и даже от някъде се появи един англичанин - Дейвид, 57 г., живеещ в Испания, занимаващ се с KFC (има 8 ресторанта), аз между другото му казах, че храната там е боклук и той потвърди но бизнеса си е бизнес. Дейвид бе дошъл да подпише документи за закупуване на апартамент в гр. Банско за да си го ползват взаимно със семейството. Човекът обича да катери планини и не е скиор, просто му е харесало в Пирин. Всъщност е закупил имота почти по интернет, на някакъв сайт, по снимка, но обекта всъщност още не е завършен. Дали този човек ще е жертва на инвеститорски машинации не се знае. За около час стигнахме до Алеко и от там Петко ни качи на кабинката и после хванахме 111 до магазина "Sport depot" за да проверим за кънки за лед.

В далечината - нашата крайна цел

В пълно бойно снаряжение към върха

Чудя се къде да се скрия от този коварен вятър

...без думи

Композиция 1

Композиция 2

Композиция 3

Снежни форми

Рила планина в далечината

Заслужена почивка след покоряването на върха

Силния вятър със скорост до 40 км/ч.

Всички снимки от албума тук.

Борбата срещу промените в климата

Днес трябваше да се проведе театрално представяне и малка акция пред Народния театър по повод Световния ден за борба с промените в климата, който се прави по време на световната среща на представители от над 180 страни за разговорите по проблемите на климата, провеждаща се в Бали, Индонезия. За съжаление театралната група се оказа малко несериозна и се оправда със студеното време и така пред театъра бяхме само аз, Ина, Тошко, Светльо, Тони и Марина се включи към края.

Отправихме се към Червената къща, където следваше провеждането на представяне на алтернативни решения за производство на енергия, алтернативни начини на транспорт и др.

След представянето се проведе и много интересна дискусия.

Кънки на лед

Днес със Стефан, Стефан, Меги и Сани се вдигнахме до Зимния дворец на спорта. Карахме кънки. Аз се бях качвал миналата година един път. Сани кара от малка, тъкмо си е купила от Щатите нови кънки и ги подкара. Стефан кара малко, а другия Стефан и Меги не са карали, но много бързо се ориентираха и бяха отличници.

Следващото каране на кънки се очертава за 11 и/или 12 декември, който иска да се обажда.

Кънкьор от вискок клас

И малко аматьори :-)

За трети път през годината...Берлин

Тази година се случи така, че три пъти пътувах до Берлин. За трите дни престой не видях почти нищо ново, като изключим че опресних кадрите, които имах от "Check point Charlie", вечерях в Африкански ресторант, видях се със стари другари и пихме във вино бар, в който си купуваш чаша за едно евро и пиеш вино докато ти се пие. Времето бе много студено и дъждовно, успях да се срещна с леля ми, която живее от години на около 150 км. от Берлин. Втората вечер се събрахме с някои от местните зелени активисти и пихме по бира.

Една от известните улици "Unter den linden" или "Под липите"

Колективът, който бе в Берлин

Немският парламент отблизо

Чашата за бира в африкански ресторант

Парламентът през ноща

Пропусквателният пункт "Чарли" по времето на Хитлер

"Вие напускате Американския сектор"

Още снимки тук.

Велосипедите и Амстердам

Амстердам е интересно място. С всичките си туристически закачки като квартала на "Червените фенери", т. нар. кофи-шопове, където свободно може да се консумира канабис, психотропни гъби и други леки наркотици, музеите и т.н., за мен най-интересното е културата за ползване на велосипед. Поне 50% от жителите на столицата използват колело като средство за придвижване, има невероятна инфраструктура - алеи, маркировка, светофари и велосипедистите са с най-висок приоритет сред участниците в движението. Правилата за велосипедиране са също с голяма степен на уважение. Всеки си включва светлините когато се притъмни, ако ли не следват серизони глоби. Спазване на пътните знаци и т.н. е важно, защото иначе идва полицаят и пише глобата на момента.

Отличната маркировка е навсякъде

Подредени паркинги

...и неподредени паркинги

Приятна композиция за любители и цветове всякакви...

...зелени

...черни

...кафяви

...розови

...оранжеви

...ръждясали

Целият албум със снимки тук.

До Амстердам и назад

Попаднах за втори път в Амстердам, година и малко след първото ми посещение и то без дългосрочно планиране, дори бих казал малко инцидентно.

Пътуването бе доста интересно и сложно от гледна точка на комбинациите на транспорт и времевите ограничения. Шоуто започна още в началото на пътуването. Последните два дни имаше десетки анулирани полети заради много гъстата мъгла, независимо че уж новото летище има 2-ра категория за излитане/кацане при намалена видимост поради мъгла. На минаване през митницата един униформен ме спря и започна да ме разпитва къде отивам, за колко, колко пари нося и дори ме попита дали не нося някакви икони...

Започнах да чакам да ни "товарят" на самолета, но в един момент се оказа, че ще има един час закъснение, защото полета още не бе пристигнал. Дочакахме полета и в Дортмунд пристигнах точно на време, за да хвана автобуса от летището до ж.п. гарата. Стигайки до ж.п. гарата имах точно 10 минути да се кача на влака за Амстердам, който имаше прекачване на Дюселдорф. В Дюселдорф се оказа, че имам още 25 минути закъснение и така в Амстердам стигнах към 23:45.

Пратих 2 съобщения на Аренд да ме посреща, но не получих потвърждение, че ги е получил и се наложи да му звънна. Срещнахме се към полунощ и веднага започнахме да купонясваме. Той бе на прием в най-голямата концертна зала на Амстердам, където имаше прием. Пихме по 2-3 бързи бири и отскочихме до тях да си оставя багажа, разбира се на колело. Малко пийнал, Аренд ме откара с целия ми багаж без проблеми до тях. Пооправих се и айде пак към центъра, обиколихме дискотеките и към 4:00 часа се прибрахме.

На другия ден аз поспах и вечерта бехме на рожден ден на една стара приятелка Биби. Партито беше у тях, гостите бяха основно от курса по руски език, който карат в университета. Имаше много водка и кисели краставички, готини руски песни, а към края се появи полицията. Добросъвестни съседи се обадили, че е им било много шумно.

Следващите дни имах посещения в музея на Ван Гог и други. Карахме много колело, возихме се на корабче, срещахме се с разни приятели на Аренд. За късмет имахме един приятел от Кипър, който с бе дошъл с 4 дружки за 5 дни и обикаляха по кофишоповете, за да се "забавляват" по техен си начин.

Палачинки по Амстердамски

Еееех тези колела...

I amsterdam

Един от многобройните кофишопове

А Оги караааа колело...

Още снимки от Амстердам тук.
Сгради и архитектура тук.
Велосипедите са навсякъде и тук.