В подкрепа на учителските протести

Нашата бивша учителка по литература от НПМГ - г-жа Величка Николова ни покани на протеста им. Аз много се зарадвах, защото не бях виждал г-жата от много години. Тя никак не се е променила и беше много хубаво, че се срещнахме. На площада имаше цяла групичка от преподаватели и настоящи и бивши ученици от гимназията. След протеста пийнахме по едно коктейлче за здраве и се разделихме.

Учителите протестират

Групата на НПМГ

Добре дошъл Светльо!

След като си кацнах в София от Барселона завъртях, няколко телефона и се организирахме набързо за среща в "Бар на края на вселената" по повод на моето прибиране и прибирането на Светльо от Щатите. Набързо се изкъпах в къщи, вечерях редовното меня, което поръчвам на майка ми и баба ми след пътуване в чужбина, а именно пълнени чушки с кисело мляко и заводски хляб. В бара бях към 21:00 ч. и се почнахме с бири, после коктейли и така до 3:00 ч. Получи се добро посрещане и на практика с това излизане открихме сезон Есен-зима 2007. :-)

Снимки и емоции от Испания

Ден 1 - Преди да тръгна към летището минах през чейндж бюрото на Плиска да си взема малко евро и с автобус 284 отпътувах към летището. Сядам си в автобуса и по едно време една девойка ми вика Оги, Оги... Бре зачудих се, не я познавам... Оказа се че се познаваме от Hospitality Club. Тя e от САЩ и чрез МЕНСА ме намери преди години и сега се видяхме най-накрая. Тя работи като редактор във The Sofia ECHO.

На летището бях 40 минути преди излитане, бях последният пътник, който си чекира багажа и не ми се налагаше да вися по опашки. Пътуването беше нормално, с 2 ч. чакане в Рим. Имахме 30 мин. закъснение заради някакви пътници. В Барселона пък се разсеях и излезнах от летището без да си взема багажа, та трябваше да се връщам, да минавам през секюрити проверки, че си намерих раницата, този път без да са я ровили. Взех си билет за автобуса и с малко закъснение стигнах до площад "Испания", където Шарлот ме взе и се прибрахме в апартамента на Марк. Вечерта се разходихме до фонтана със светлини и музика, в близост до Олимпийския стадион, на който пък имаше концерт на "Police". Успяхме да чуем 2-3 песни на аванта, като една от тях бе "Every breath you take". Стинг също пееше.

Ден 2 - Наспах се малко, до към 9:00 ч. и точно Емма се обади, че е стигнала на пл. Испания за да я вземем. Бях планирал да ходя до любимата ми улица Ла Рамбла, където е пълно с мимове и артисти, но се заседях на компютъра до 12:20 ч. Тръгнах към Ла Рамбла и в метрото видях реклама на моя любим магазин за спортни принадлежности Decathlon. Слезнах на пл. Каталуния и по Ла Рамбла първата пряка в дясно, на 150 м. бе магазинът. В него разглеждах и се наслаждавах около 2 ч., но все пак си взех супер шантави чорапи за планината, едни къси панталони и една шапка с козирка - всичко на Quechua. Трябваше дабързам, че Марк бе свършил работа и да тръгваме към Аликанте. Заредихме се, багажи, ала бала и с една нова Хонда Сивик хванахме пътя. Магистрали, магистрали, около 50-60 евро пътни такси, Марк караше доста над допустимото, защото гледаше да наваксаме малко от закъснението. Бяхме с GPS, който от време на време ни сигнализираше за радар по пътя. Общото разстояние от Барселона до Аликанте е около 560 км. Минахме покрай един от най-известните курорти на Испания - Бенидорм. Място изпълнено с огромни бетонни здания. Към 22:00 ч. бяхме в Аликанте, Каролина ни чакаше на един паркинг в центъра. От там айде в бара за по бира, където Дорийн и Бартек ни чакаха, Рафи се появи по късно и чак към 23:20 ч. отидохме да вечеряме - типично по испански, по никое време. :-)

Ден 3 - От Аликанте с автобус ни взеха и отидохме в един изследователски център в Santa Pola, където се проведе срещата ни. Паралелно се включихме в един семинар за промените в климата, организиран от Младежкия съвет на Аликанте. Имахме малко време да си потопим краката до глезените в Средиземно море, водата бе супер. Бяхме настанени в едно хотелче за вечерта. Храната бе на бюфет, ядеш каквото си харесаш. Работихме до късно вечерта и нямаше време за парти и забавление.

Ден 4 - Като никога всички се явиха на време за закуска и продължихме с програмата. За изненада на всички в 15:00 ч. изчерпихме и последната точка от дневния ни ред и хайде обратно на път към Барселона. Нямахме много зор, защото трябваше да стигнем до летището към 00:30 ч. за полета на Марина до Букурещ и на Емма до Хелзинки. В 23:15 ч. се събудих на паркинга Терминал А, изпратихме момичетата и се прибрахме, като набързо се разходихме около парка до Олимпийския стадион.

Ден 5 - Дорийн трябваше да пътува в 7:00 ч. и я изпратихме рано и поспах до около 8:00 ч. пооправих се и в 8:45 ч. заедно с Марк тръгнахме. Той отиде на работа, а аз си хванах автобуса от пл. Испания до летището. Нямаше никакви забавяния и летях до Милано, малко престой и към София. В 18:00 ч. си стигнах в София. Имах доста пропуснати обаждания. Реших да се организирам за сбирка в бара. Чух се със Стефан, който се оказа че пътува за Италия рано сутринта, Светльо бе на линия, убедих Венци да дойде, с Ива нямаше проблем...

Вегетарианска вечеря в Барселона

До пл. Испания - фонтани със светлина и музика

Концерта на "Police" на Олимпийския стадион

Ул. Ла Рамбла - мимове със странни костюми

Обичайна картинка в Барселона

Борбата на мравките

Както казваше Марк "It is very typical" за гледката в Испания

Бенидорм - Слънчевият бряг на испанското средиземноморие

Още снимки тук.

На върха на Балканския полуостров

В ранната съботна сутрин, след класическото оправяне на багажа в 3:00 ч. и три часа сън се излюпих в 6:00 ч., пълен с енергия за покоряване на най-високият ни връх Мусала, който се извисява на 2925 м. надморска височина.

Имахме уговорена среща в 7:30 ч. на Окръжна болница, от където с минибус трябваше да ни закарат до Боровец. Аз закъснях с 10 минути, подредихме багажа и потеглихме веднага. Групата ни се състоеше от 18 човека, като горе чакахме още 2 закъснели. Половината хора от групата се возихме в един Опел Виваро. То нашият шофьор явно е фен на Формула 1, защото караше като състезател по завоите към гр. Самоков, на правите отсечки качваше до 130 км/ч.

Оказа се, че хората от нашия бус са по мързеливи и решихме да се возим на кабинковия лифт. 7 бяхме "лифтаджиите". Тръгнахме към лифта, уверени, лека полека, те нали другите ще ходят пеша, горе ще ги чакаме и стигнахме все пак до лифта и се оказа, че има планов годишен ремонт и лифта не върви. Ужас... Трябваше да "зарадваме" другата част от групата, които вече бяха напреднали с ходенето нагоре. Но какво да се прави, тръгнахме и ние обратно и след около 45 минути се срещнахме. Застигна ни мъгла, леко захладя, а по едно време ми звъннаха от радио "Хоризонт" за да ме питат за информация във връзка с "Европейския ден без автомобили". Аз ги препратих към Ели Грънчарова от The Sofia ECHO, която е и представител на "Велоеволюция" - НПО популяризиращо ползването на велосипед. Имаше и второ обаждане от радиото за още контакти и тогава ги препратих към Цвета Христова.

Малко над Велчово мостче ни настигна камионче - Мерцедес Унимог 1000, каращо ролка ламарина около тон и половина (колко поетично). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отстрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижа Мусала.

Аз веднага се ориентирах към столовата на хижата и научих, че има и боб и леща и реших да направя едно 3 в 1 - боб с леща и сандвичи. Спокойно си се нахраних и тъй като другите двама младежи още бяха на път реших да си полегна да почина. То едно слънце напече, та даже хванах тен за няма и 2 часа на припек. Добре му подремнах.

Като дойдоха и последните двама около 15:30 ч. тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Влади бе запазил горе места. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме заслужена вечеря с доста ядене и малко пиене и към 23:00 ч. почнахме да се ориентираме по леглата.

Влади ни разбуди преди 7:30 ч. (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за придвижване надолу. Имаше идеи за слизане по различни маршрути и в крайна сметка се оформиха 2 групи - тези, които не бяха много уморени тръгнаха нагоре към върха и после през Маричини езера към Боровец. Втората група в която бях и аз, т.е. по мързеливите, тръгнахме директно надолу по пътеката. Времето бе още по-слънчево и топло от предходния ден. До центъра на Боровец стигнахме към 15:30 ч. и седнахме на едно капанче. Развъртяха се едни бири, кебапчета накрая белот за десерт. Към 17:00 ч. благополучно се завърна и втората група и към 18:00 ч. си бяхме в София.

Върхът погледнат отдолу

Пълният състав на групата на вр. Мусала

Екологосъобразна къщичка при х. Мусала

Борче и сутрешната роса

Тревица и водица

Замръзнали пръски вода на чешмата в 8:00 ч. на заслон Еверест

Унимог 1000 vs. вр. Мусала

Всички снимки от Мусала

"Аквапартньор" ЕООД на 7 години

Бях поканен най-учтиво от бившия ми шеф, г-н Паскалев, на годишнината от създаването на фирмата, в която работех до май 2006 г. Коктейлът се проведе в зала "Триадица" на Гранд-хотел "София". Обстановката бе празнична, аз пристигнах точно на време - за откриването на партито. За мой късмет с влизането си в залата попаднах на 3-мата холандци, с които фирмата работи по няколко проекта в България. И тъй като преди винаги съм им бил в помощ с превода и ги гледам как стоят изолирани, се примъкнах към тях и им превеждах докато бившият ми шеф - г-н Паскалев изнесе кратка реч, направи представяне на минали и настоящи проекти и преди да кажем "Наздраве" имаше изпълнение на няколко музикални композиции на дует от две девойки - цигулка и виолончело.

Ето ме с холандците и г-н Харизанов най-вляво

Г-н Паскалев говори, а аз превеждам ли превеждам. Холандците са наострили уши

Чудесният дует цигулка и виолончело на двете девойки

322 км. до Троян и Тетевен

Днес инцидентно ме пратиха да се "разходя" до Троянския и Тетевенския Балкан във връзка с регистрацията за местните избори. Минах по магистралата, първо през Троян. Там поразгледах центъра, защото бях спрял колата по-вначалото. Както се очаква общината се намира в центъра на площада. Свърших бързо възложената ми работа и поседнах на една сенчеста пейка на площада за да си хапна обяда, който си носех от вкъщи. Толкова беше спокойно, а слънцето си напичаше приятно.

След като хапнах бързо се отправих към гр. Тетевен. Минах по пътя за Шипково и Рибарица, след 50 км. се озовах на центъра в гр. Тетевен. Този път намерих място за колата по близо до централния площад. Преди да влезна в сградата на общината минах през Музеят, в който си сложих 28ми пореден печат в колекцията от печати на 100-те национални туристически обекта на България. В София се прибрах около 18:30 ч.

Площада и сградата на община Троян

Еееех времена - Троян 088

И тук времето е спряло - модерни телекомуникационни решения за вашия град...и телеграф има даже!

Музеят в гр. Тетевен

297 км. до Костенец - Септември - Батак - Лесичово

Със Стефан ни пратиха да подаваме документи във връзка с изборите и се разходихме от гр. Костенец през гр. Септември, гр. Батак до гр. Лесичово. Пътувахме с кола и пътуването беше супер, защото времето беше невероятно - слънце и лек ветрец. В гр. Батак се отбихме в историческия музей. Имаше много интересни експонати. Там сложих печат в книжката на 100-те национални туристически обекта на България.

В музея на гр. Батак

Стена с имената на загиналите в Априлското въстание