"Дни на предизвикателствата" в "Дом на киното"

Под патронажа на Любомир Попйорданов и неговата плеяда от свързани организации се състояха поредните "Дни на предизвикателствата" в "Дом на киното", четвърти поред.

Основните акценти в тематичните вечери бяха както пътешествията така и екстремните изживявания на всички континенти и във всички техни форми: катерейки, покорявайки върхове, летейки, изледвайки дебрите на земята, карайки ски или колело, спускайки се по водите на бързи реки. Важна тема бе защитата на българската природа, пейзаж, биоразнообразие и традиции.

В рамките на „Дните” се проведе фотоконкурс на тема „360° предизвикателства”.

Силно впечатление ми направи представянето на сдружение "Байкария" и техния проект наречен "Рудопия". Тяхната мисия е да популяризират планинското колоездене, като възможност за местно развитие и природоопазване. В периода 2005 - 2007 г. сдружението разработва проекта, наречен "Рудопия" - велосипеден маршрут, пресичащ Родопите от запад на изток и свързващ защитени територии, опазващи ценното природно богатсво на планината.

Общата дължина на маршрута е около 450 км, като начална точка е град Велинград в северозападната част на Родопите, а крайна с. Мезек, разположено недалеч от град Свиленград. По протежението си маршрута преминава през местностите Беглика, с. Буйново, с. Триград, с. Мугла, Рожен и Хайдушки поляни, върховете Преспа и Момчил (Енихан Баба), долината на р. Арда, Перперикон, язовир „Студен кладенец", Маджарово, м. Глухите камъни, с. Мезек.

Смесен уикенд

Уикенда започна със съботата в 7:24 ч. с будилник на радиото и ставане, с план заедно с Чавдар да се качваме на Витоша, за да монтираме една табела по проект на дирекция парк "Витоша" финансиран от УниКредит Банк за подновяване и изграждане на маркировка и указателни табели. От дирекцията на парка натоварихме огромното табло и с лопата, кирка, нивелир и торба цимент се отправихме към Витоша. Над с. Бистрица се намираше мястото, където бе предвидено за нашата табела, а именно на разклона на Обиколната алея и пътеките за с. Железница и с. Симеоново. Определихме точното разположение на табелата, изкопахме дупките и разбъркахме бетона до колата, едни хора ни дадоха пясък и чакъл от двора им, а вода взехме от извора на 25 м. от колата. Общо ни излезе около 5-6 кофи бетон, който трябваше да пренесем на около 500 метра. Загладихме основите, нивелирахме и към 15:30 ч. бяхме готови с работата. Доста усилия, но веднага хората, които минаваха оцениха свършеното от нас.

Вечерта на същия ден имахме планирано, повече от месец по-рано, ходене в клуб-вариете "Ла Страда" зад "Кристал". Заведението е с маси, като има сцена, на която изпълнителите представят своята програма. Така с брачедката и Петко, няколко водки "Московская" и сальодка се завихри една чудесна вечеринка, като по долу съм приложил 3 клипчета от вечерта. Времето отлетя толкова бързо, че до 1:30 ч. не се усетихме кога сме стигнали.

Вечерта приключи в клуб "Ялта", където Наско на Блага бе осигурил VIP пропуски и там откарах още около 1:00 ч.

В неделя след като бях на Алеко на Витоша уважихме "Киномания" с две прожекции - "Стръмно", посветен на екстремните ски и "Другият" с Антонио Бандерас.

Крокодила Гена


Катюша


Руски танц

Пореден опит за качване на Седемте рилски езера

Най-накрая дойде момента, в който имах шанс да заведа моя холандски приятел Аренд сред българската планина. Избрахме Рила и Седемте рилски езера като един от символите на красивата ни природа.

Малко се пооспахме в неделя и тръгнахме към 11:00 ч. Стигнахме за обяд на х. Седемте езера и в 14:30 ч. тръгнахме от хижата нагоре по езерата. За пореден път притиснати от времето стигнехме само до езеро Бъбрека. Там Аренд и Катинкс опънсхс палатка, а аз си тръгнах надолу поне докато е още светло.

Аз и Аренд

Разказ за планината и езерата

Без коментар...

Красивият залез

Всички снимки са тук.

Екскурзионно летуване - Стара планина 2008

След прекарани 8 дни в планината без интернет и телефонна връзка, разказът ми няма да е много обширен, ще наблегна на снимките, които са достатъчно красноречиви за това, колко е красива българската природа и защо трябва да се борим за да я спасим от набезите на инвеститорите, които виждат в нея само финикийските знаци и чуват шума на банкнотите, а не песните на птиците и двичението на дивите животни.

Маршрутът по който се движихме бе от Беклемето към х. Дерменка с 2 нощувки, х. Добрила с 2 нощувки, х. Васил Левски с 1 нощувка, х. Рай с 2 нощувки и х. Плевен с 1 нощувка, придружена с лунно затъмнение.

Една от малкото снимки, където ме има мен и Стара планина
Всички снимки са тук и тук.

Разходка до 7-те рилски езера

Първоначалната идея бе да спим 2 дни на Рила, след това само събота вечер, но в края на крайщата се качихме за съботата и се върнахме в София рано вечерта.

Към 10:30 ч. тръгнахме от х. Пионерска към х. Седемете езера, където обядвахме боб и леща, след което продължихме към езерата. За лош късмет се заформиха сиви ниски облаци и когато приближихме езеро Бъбрека ни започна дъжда, а аз незнам от какъв акъл, но си оставих дъждобраните и дългите дрехи в колата и помръзнах докато стигнем обратно. На х. Рилски езера пихме по един чай, където за късмет се срещнахме с една позната германка, която е в България за около 2 месеца. Слизането ни бе по-бързо, като и времето се изясни и позатопли отново.

Положнието на незаконното строителство на път и лифт съоръжения никак не е цветущо. Работите по лифта не са спрели и никой не може да накара инвеститорите да спазват Европейското законодателство.

Боб и леща
Всички пътеки водят към върха
Хижа "Седемте езера"

Снимките са тук и другите тук.

Ски-уикенд на х. Безбог

Още преди Нова година решихме да организираме ходене и ски на х. Безбог под вещото ръководство на нашия планински водач Чавдар Желев и нещата се получиха перфектно.

В събота тръгнахме към 8:00 ч. от Дианабад, 3 коли хора, екипировка и багаж и към 13:00 ч. стигнахме до х. Безбог. Там Ива вече ни чакаше с нетърпение, те бяха пътували още петък. Времето беше слънчево и прекрасно. Аз веднага си сложих ските, взех си карта за деня и хайде с Ива да ми покаже трасето, лекичко надолу докато посвикна и опозная трасето. Първото спускане имах 2 падания, но на най-стръмното преди междинна, защото още не умеех да завивам с успоредни ски, а само с рало.

Тъй като лифта спира към 15:30 ч. след третото спускане реших да прекъсна и се прибрах да почивам. Заседнахме в столовата от рано рано, поиграх сантасе с Краси, той ме би много и после продължихме с пийването. Всеки наизвади каквото е донесъл и се започна една дълга вечер със софра за 30 човека, много тостове и подвиквания. :-)

Някои хора се оттеглиха към леглата, а други слезнахме в "дискотеката" в мазето. След малко танци и забава си легнах към 0:00 ч.

На сутринта всички се излюпиха рано и след бърза закуска тръгнаха на долу. Стефан и Светльо си взеха сноуборд и ски и се уредих с компания за каране. Светльо беше по бавен и ние със Стефан избързвахме напред. Стефчо стана вирвода, защото със сноуборда се пада много повече, а той нямаше стабилни дрехи за каране. Светльо беше също мокър, но по-малко, че панталона му беше по-непромокаем. Аз съм супер доволен от това което постигнах през тази седмица - взех си страхотен екип на 686 за каране, а уикенда и специално неделя се научих да завивам с успоредни ски, което ми позволи да се спускам по стръмни участъци от пистата.

Едно връхче в Пирин планина

Връх Безбог

... преди залез слънце

Обичам да се снимам...сам!

Големият баир преди междинна


Видеото от х. Безбог


Още снимки тук.

Три дни на хижа Рилски езера

След като се върнах от с. Чифлик в четвъртък и си отворих пощата и разните блогове се оказа, че Иво, Божо и Ачо са заминали за Рила в четвъртък сутринта, а Влади поради ангажименти ще пътува чак в събота. Това много ме притесни, защото ми се искаше да не губя петък в София. За голям мой късмет Дончо имаше същия проблем като мен и ето, че си намерихме един друг компания за пътуването в петък. Уговорката ни бе за 8:00 ч. на автогарата в Овча Купел.

Хванахме автобуса за Дупница и след 1 час пътуване стигнахме, за късмет движението беше доста спокойно. От там пак за късмет веднага хванахме автобус за Сапарева баня, а от там пък микробус до Паничище. Времето беше ясно и слънчево, без вятър. Нямаше време за губене, разгледахме посетителския център на Национален парк "Рила" и тръгнахме към хижа Пионерска по пътя. От хижата по следите на ратраковете нагоре покрай, новостроящия се незаконен лифт, лека полека и след 2 часа хижа "Седемте езера" изникна пред очите ти. Малко задуха и дори паничката не работеше. Всички си бяха в хижата. След като се настанихме, оправихме багажа, починахме малко и се ориентирахме към столовата.

Поради факта, че съоръженията не работеха, всички се прибраха в хижата рано рано и се почнаха едни игри на табла, карти, имахме 2 литра домашна ракия, с която се справихме до към 20:00 ч. След това вечеряхме и легнахме рано, за да сме бодри на сутринта. Преди да си легна засякох Методи, който току що пристигаше с две девойки, петък след работа, нощно изкачване, много яко е било.

В събота за лош късмет времето пак не бе добро, имаше сравнително силен западен вятър и навяваше много сняг. С Дончо решихме, че няма да дремем цял ден и се качихме по зимната маркировка до хижа Седемте рилски езера. Имаше моменти, когато се чудех дали да тръгваме на горе или не, защото видимостта падаше на моменти до нула. Все пак се изкачихме и си заслужаваше усилието. Горе сякаш хижата бе необитаема и нямаше никой, снега бе навят пред вратата. Оказа се че ние сме единствените смелчаги, качили се до горе в това време и тъй като нямахме пари, хижарката бе много мила и ни почерпи със страхотен чай от шипки. Слизането беше доста по бързо и леко. Към 14:20 ч. бяхме пред нашата хижа и точно тогава Влади, Жени, Андрей и Теодор пристигаха. Ние се прибрахме, хапнахме и пак подремнахме.

Вечерта се събрахме голямата компания, всеки извади мезета и туршии, пийване, който каквото е донесъл и почнахме пак един белот. Аз със Иво се оказахме голям тандем, мачкаме наред - малки и големи, сини и червени. :-)

Неделната сутрин бе благодатна за всички, които чакаха времето да се оправи и вятъра да спре и след като това беше факт, лифта тръгна и всички се втурнаха да карат кой каквото си донесъл - ски или сноуборд. Ние с Дончо, тъй като бяхме пешеходци тръгнахме нагоре по пистата и изкачихме хълма, където се засякохме с една девойка Йова ако не ме лъже паметта и с много готино куче на име Бонга. Те се катереха със снегоходки, но ние тъй като нямахме, драпахме ей така. Към 14:00 ч. се върнахме на хижата, взехме Светльо (друго момче от компанията) и тръгнахме да слизаме, а той спускаше лека полека с борда на долу. За късмет на Паничище буса „ни чакаше”, после от Сапарева баня хванахме междуградския до Дупница, като се наложи да го почакаме около 25 минути, а от Дупница се качихме на влака (пътническия), защото автобуса за София бе пълен и аз реших да не чакаме, макар че считам че допуснах грешка, защото влакът ни клати 3 часа...

В хижата се засякох освен с Методи и с един от лекторите на курса ни по лавинна безопасност, както и доктора от курса. Хората са постоянно в планината, а ние се излагаме и не сме толкова редовни. Но от сега нататък няма да се подаваме на мързела и ще планираме всеки уикенд напред да е ангажиран!

По отношение на незаконното строителство на лифт и път към хижа Рилски езера, в момента няма никаква активност от страна на строителя и нешата са замръзени, надявам се завинаги!

Незаконното строителство над хижа Пионерска

Хижа "Рилски езера"

Аз и хижата в големия вятър

Разходка над ски пистите - Аз, Йова, Дончо и Бонга

Рила отблизо

Бонга и хижа "Седемте рилски езера" в далечината

Ето това се казва ратрак :-)

След пореданта игра на карти


Малко повече снимки тук.

Село Чифлик - 4 дни почивка

Горица и Витан ме поканиха да ходя с тях на "сватбено пътешествие" и аз реших да си взема отпуска. Организирахме на бързо пътуването и по препоръка на Чавдар се ориенирахме към Троянския Балкан и село Чифлик.

Отседнахме в хотел "Дива", който се намира във вилната зона над селото. Имахме си басейн с топла минерална вода, сауна и други глезотийки.

В понеделник като се настанихме решихме да изпробваме закрития басейн на съседния хотел "Веника Палас", защото на Горица и беше студено, за да се къпем на открития. Вторник с Витан поиграхме тенис на маса, а следобеда се разхождахме в Троян и отскочихме до Троянския манастир. Сряда с Витан се изкъпахме на открития басейн в нашия хотел и после пробвахме сауната. Последния ден на път за вкъщи минахме през Ловеч и разгледахме покрития мост на Кольо Фичето в града.

Топлият минерален басейн

Страхотни ледени форми...

Горица на седянка при местните баби и дядовци

Покритият мост на Кольо Фичето над р. Осъм в гр. Ловеч

Нова къща в стария кв. Вароша в гр. Ловеч


Как се борави с вретено - на седянка с бабите в селото


Повече снимки тук.

ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!

Белмекен - курс по лавинна безопасност

Интересът ми за този курс по лавинна безопасност се породи от лекцията, която бе организирана пак от БАССЕС на 13.12.2007 г. в "Дома на киното" и от интереса ми да започна да се уча да карам ски и сноуборд. С Чавдар се координирахме и заедно пътувахме с Теодор, който ни качи от София до Белмекен с колата.

Петък вечер след работа, среща на Окръжна болница на бензиностанцията, другите участници с други коли и бус, и лека полека по магистралата, Костенец, Юндола, Белмекен. С температурите под минус 15С, екипировката ни бе един от важните фактори за добро провеждане на курса. Повечето хора бяха нарамили бордове, ски и снегоходки, но ние с Чавдар бяхме без тези аксесоари към екипировката. Независимо от това, курса премина прекрасно и само снимките може да покажат емоцията и многото занимания, които допринесоха за да научим доста неща на практика.

В събота сутринта, след закуска получихме оборудването - 3 в 1 - сонда, лопата и лавинен уред. С тези три малки неща може да спасиш живота на човек, затрупан от лавина, а при липса на един от тези елементи шансовете за спасяване рязко намаляват. Много е важно, когато имаме група, всеки да е оборудван с лавинен уред и поне по една лопата и сонда на 2-3 човека заедно.

Отправихме се през големия сняг към "опитното поле", където Момчил - един от двамата лектори започна да ни показва, кое за какво служи от трите уреда. Аз само бях чел за тези уреди, но с показаното на живо, дори проиграването на ситуация, аналогична при реално паднала лавина, бе безценен опит и познание на практика. Надявам се няма да ми се налага да прилагам нещата на практика, но е важно човек да е запознат и готов да реагира при нужда.

В следобедния съботен ден продължихме с практиката и полевите симулации на реално паднала лавина. Бяхме се разделили на 2 отбора и проиграхме издирване на затрупани със засичане на време. За съжаление опита доказа, че когато човек няма лавинен уред, шансовете му за оцеляване намаляват значително и така един от тримата "затрупани" бе намерен твърде късно.

Вечерта се събрахме на разбор в базата, бяха ни показани грешките, които допуснахме през деня, гледахме филм за лавинната безопасно в САЩ, демонстрация на 2 уреда за защита от затрупване в лавина и др. След края на програмата с Чавдар се отдадохме на 30 мин. сауна, след това душ и сън.

В неделя програмата предвиждаше по далечно ходене, във високите части на планината, за изучаване на видовете снежна покривка, направа на снежен профил и тест за лавинна опасност. На края на програмата по обяд имахме демонстрация за оказване на първа помощ на пострадал в планината.

Практическия курс по лавинна безопасност приключи с полагане на писмен тест и получаване на сертификати на участниците.

Красотите на Белмекен

Най-обичам сам да се снимам

Сондираме за откриване на затрупана от лавина жертва

Хъскито живее през зимата и се мъчи през лятото

Малка пещеричка от сняг

Както каза Чавдар: "Оги си намери приятелка" ;-)

Аз и Чавдар

Хапвам семки преди лягане

Сняг се сипе на парцали, някой пак ще ме...едва ли...

Пак на Черни връх

След "тежка" вечер в клуб "Соло" и неочаквана инициатива от страна на Мария Бакърджиева и Марина Драгомирецкая, след като се прибрахме след 4:00 ч. от диско, в 8:00 ч. сутринта се чухме и уговорихме среща на Хладилника.

За мой късмет бях решил да ходя с такси, за да не закъснея много. Обаждам се на "Такси за един долар" и след 10 минутно чакане ми казаха че нямали коли, после се обаждам на 9732121 от където ми казвт ще ви се обадим за да ви кажем таксито кога ще дойде, тук още 15 загубени минути и на Хладилника стигнах 30 минутно закъсение. Тук другия карък беше, че нямаше автобус 93 вече 40 минути, а Светльо вече чакаше на Околовръстния. Най-накрая се появи буса, събрахме се и стигнахме до Драгалевския лифт.

Наистина горе времето беше като на друга планета, никакъв вятър, страхотно слънце и топло. Момичетата със ски, ние със Светльо пеша - всички кък Алеко. От там скиорките си взеха карти, ние се качихме с лифта почти до горе и от там катерихме до Черни връх, за моя изненада горе нямаше почти никакви хора, ние хапнахме по един боб и тръгнахме обратно. Директно пуснахме по пистата, макар че бе доста рисковано, защото имаше повишена лавинна опасност, а на места имаше дори заледявания.

Благополучно се "спуснахме" до Алеко, там седнахме, похапнахме и Петко ни свали с колата, като 4мата се подредихме като рибки отзад на Опела.

Това е сплотеният колектив и Светльо зад кадър

Чудесните условия за туризъм

Медицинският пункт на горнаа станция на Романски лифт

Футболист от класа

Не обичам да ме снимат ли...позьор

На входа на хижата на Черни връх

Бобена фиеста

Всички снимки тук.

До Черни връх и назад

След като цяла седмица със Стефан уж планирахме да ходим на Витоша, приказки, уговорки и т.н. и изведнъж в петък вечерта почна да овърта и накрая след като се уговорихме за 9:00 ч. за среща на Хладилника, звъня му аз и той се "оспал". С Вельо хванахме автобус 93 и директно на седалковия лифт над Драгалевци, после до Голи връх и от там по пътеката към Черни връх. В началото вятъра беше доста силен, но нагоре се засили още повече и аз без качулка тръгнал помислих че ще ми отнесе ушите и добре че имах шал, с който се увих добре, че позакрепих положението. По информация на метеоролозите скоростта на вятъра е била между 40 и 45 км/ч. Но както винаги най-силно мотивиращият фактор за изкачване на върха е чудесната боб-чорба и топъл чай. Разбира се това в рамките на шегата, но наистиа в такъв вятър не бях качвал. Към 13:30 ч. бяхме горе, хапнахме и пийнахме и бяхме готови за слизане. По пътя за Алеко се пързаляхме, потичахме и даже от някъде се появи един англичанин - Дейвид, 57 г., живеещ в Испания, занимаващ се с KFC (има 8 ресторанта), аз между другото му казах, че храната там е боклук и той потвърди но бизнеса си е бизнес. Дейвид бе дошъл да подпише документи за закупуване на апартамент в гр. Банско за да си го ползват взаимно със семейството. Човекът обича да катери планини и не е скиор, просто му е харесало в Пирин. Всъщност е закупил имота почти по интернет, на някакъв сайт, по снимка, но обекта всъщност още не е завършен. Дали този човек ще е жертва на инвеститорски машинации не се знае. За около час стигнахме до Алеко и от там Петко ни качи на кабинката и после хванахме 111 до магазина "Sport depot" за да проверим за кънки за лед.

В далечината - нашата крайна цел

В пълно бойно снаряжение към върха

Чудя се къде да се скрия от този коварен вятър

...без думи

Композиция 1

Композиция 2

Композиция 3

Снежни форми

Рила планина в далечината

Заслужена почивка след покоряването на върха

Силния вятър със скорост до 40 км/ч.

Всички снимки от албума тук.