След като в петък Дидо ме подхлъзна, че ще пътуваме заедно и по обяд ми каза че няма да има пътуване, аз се зарекох да стигна до морето и уви, успях. Хванах автобуса в 17:00 ч. от Плиска към Созопол. Седнах до шофьора, слушахме мача, наблюдавах движението и поспах. През целия път ни валя дъжд, като особено в Карнобат и Айтос се бе изсипало цялото небе, образували се бяха страхотни реки и беше страхотен потоп. Започнах да се колебая какво ще правя с моята палатка в този дъжд. Преминавайки през Бургас, дъжда започна да затихва и в Созопол не бе валяло, само дето имаше силен вятър. Слязох на к-г Златна рибка към 23:30 ч. и тръгнах към Баш Бара, като на рецепцията на къмпинга ми обявиха цена от 25 лева за палатка, което ме втрещи, предвид това, което получаваш като условия за къмпинг... Без коментар...
След 20 минути бях на Баш Бара, опънах палатката в тъмното, преборих се със силните пориви на вятъра и станах част от официалното откривана на бара за лято 2010 г. Веднага се появиха и разни приятели и познати. Малко ме озадачи цената от 7,50 лева за мента със спрайт, но така ми се услади още повече.
На сутринта вятъра беше затихнал, ръмеше много лек дъждец, а облаците бяха високи. Време само за спане и почивка, на плажа нямаше никой, само разни окъснели младежи дремеха по пясъка, не успели да си стигнат до леглата (ако имат такива).
По обед вече времето започна да става лятно, облаците се раздвижиха и се отвори синьото небе, пясъка изсъхна и морето бляскаво шумолеше под напора на лекия полъх.
Независимо от силния вятър, успях да укрепя палатката без да има опасност тя да се предаде пред поривите на бриза. А на заден план се носеше аромат на скара.
Естествена композиция, която ми хареса доста.
Тук се вижда колко е кристално чиста водата в залива между к-г Градина и к-г Златна рибка.
Разделителна линия, ограничаваща достъпа на джетове към зоната на почиващите
Малко висулки и орнаменти от един съседен бар, наречен La Mouche
...и още...
...други дрънкулки, като на заден план е попаднал и острова до Созопол
Минутки за реклама на любимата бира, която тематично пасва на фактическото ни местоположение, а именно морския бряг...
Съдинка за съхраняване на мляко, останала от годините на Тодор Живков...
Набора от напитки, разпределени централно на бара... Да се чуди човек от къде да ги започне...
Изсъхнало листо от трън, широко разпространен по морските пясъчни дюни...
Тежкотоварна техника е опасла българското Черноморие - слава богу, това твърдение вече не важи...
Много забрани, много предупреждения, никакъв контрол...
Ето такива противоречия обичам много, иди ми доди ми, тука има - тука нема...
"Облеклото по желание зад тази табелка"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар