вторник, 3 януари 2017 г.

Моята равносметка от изминалата 2016 г.


Изминати километри по света и у нас (без велосипед) - 88 733
Изминати пешеходни километри - 4 370
Изминати километри на стоп - 1 591
Изминати бегачески километри (вкл. състезания) - 721
Задгранични пътувания - 9
Дни зад граница - 63
Разходи за транспорт в лева - 5 420
Реализирани полети - 16

В началото на 2016 поставих някои лични цели и съм щастлив, че ги преизпълних.

Една от тях бе да намаля употребата на алкохол - резултатът дойде през юли с приключването на употребата на всякакви алкохолни напитки (без боза).

В началото на лятото реших драстично да намаля консумацията на всякакъв вид захарни изделия, особено тези, които идват като почерпка по различни поводи (основно в офиса, като ги замених с хапване на плодове.

Учението с което се захванах върви към своя край.

Годината започна в Тайланд, отбих се два пъти до Берлин, където летях с безмоторен самолет, после беше Букурещ, Великден обиколих Занзибар и за рождения ден си подарих почти месец в Австралия и Нова Зеландия, където завърших с първия си маратон за годината. Последното пътуване беше във Валенсия, където избягах вторият си маратон за годината само три седмици след първия. 

Бегаческата година ме отведе на десет състезания от които двата маратона (Оукланд, Нова Зеландия и Валенсия, Испания), където постигнах времена около 3 часа и половина.

В личен план се освободих от много вещи, вкл. снегоходки, каяк, GPS, кънки, кола, багажници, таблет и много други непотребни за мен вещи.

Благодаря на себе си и на всички около мен, които ме приемат, подкрепят и разбират, на останалите пожелавам повече търпение. На всички си пожелавам здраве и късмет, за да можем да реализираме мечтите си!

понеделник, 25 юли 2016 г.

Хубав летен уикенд се получи

Харесвам тези уикенди, в които нещата сами се случват и не се налага да се напъваме, да се обясняваме надълго и нашироко. 

Събрахме се, пътувахме, похапнахме, преспахме и походихме. Събота се разходихме до вр. Вихрен, леко каменисто по трасето. На върха имахме безброй гледки и посоки.


След върха се понесохме към Кончето и с удоволствие се отдадохме на хубавото и стабилно време, невероятно и факт!


Най-върховният момент от уикенда бе срещата с това малко растение, което носи толкова силна енергия и мистика в себе си - Пирински еделвайс. 


Преспахме на заслон "Казана", където имахме (не)случайна среща с интересен човек. Прибирането ни се осъществи с любимата Родопска теснолинейка

Благодаря за уикенда на себе си и на Цвети

събота, 16 април 2016 г.

Норвегия и северната шапка на Старият континент

Ранният полет от София за Мюнхен ми се случва за втори път в рамките на една и съща седмица, доста е неприятно, тъй като трябва да се стане рано и да се пътува с такси, но се стига от Центъра до Летището за 15 мин. срещу 15 лева. Но ситуацията на столичното летище в събота не е като спокойствието в понеделник - летището е натоварено, има доста хора и се е оформила чудна опашка. Минавам през чек-ин и оставям багажът с късметлийски килограми - сложих си всичко, което може да ми потрябва, пък да видим.

Посрещам последният изгрев за периода на пътешествието, пътуването ми ще е с две прекачвания - през Мюнхен и Осло.
Слагам си компресионните калци с които спортувам, за да ми облекчат краката при самото пътуване. Създавам си тематичен албум, в който последователно да качвам снимките. Обичайно опашката се формира мигновено, след отваряне на гейта. Аз си изчаквам да ме повикат в края на опашката.
 
Милко Калайджиев е на борда на полета до Мюнхен.
Намирам актуален норвежки вестник на летището с прогноза без валежи.
Получавам място до авариен изход с доста пространство пред мен.
Полетът от Мюнхен пак ми носи място до авариен изход. В Осло багажът минава през митница, забранени са всякакви храни от ЕС. Аз се правя на ударен и минавам транзит. Сиренето, лютениците и слънчогледът стават продукт на нелегален внос или дребна контрабанда, но вярвам, че не съм навредил с нищо. Излизам от вратата за пристигащи, завъртам едно две кръгчета и неочаквано си чувам името - в този момент си помислям, че има такава дума на норвежки, но какво да видят очите ми - Андрей Адонин с колелото си пристига от Солун през Рига за двуседмична обиколка с велосипеди със свой приятел. Това се казва среща на другия край на Европа.
Минавам да си оставя багажа на терминалът за местните полети. На гишето решавам да махна старият етикет, че да ми сложат нов. Служителят ме изгледа остро - ама то се минавало със същия етикет. Лепна го и по живо по здраво. В полетът имаше все повече руси хора. Съобщиха, че на борда има човек с тежка алергия към фъстъци, та никой да не вади ако носи. Пилота пожела успех на всички участници в маратонът, който се провежда в най-северната точка на Земята. Температурата в 16 часа бе 11, а аз си припках по сандали с къси панталони и пухено яке.

Посрещане от страна на Иванчо Барабанчо, возене на градски автобус, настаняване и разхвърляне на багажа - осъзнах, че съм си забравил зимният панталон на The North Face, но за сметка на това нося 6 чифта обувки - 2 за бягане, 2 за ходене в планина, сандали и Vibram Five Fingers.
Посрещането бе по нашенски - богато хапване на чудна сьомга - така се готвят бегачите, след което последва заслужена дрямка, тъй като стартът е в 22:30 часа. 
Дойде време за обличане и старт. На площадът беше много живо - светлината не даваше сигнали, че вечерта вече е дошла, а духът на бегачите се вдигаше от силната музика и груповата загрявка.
Трасето и информация за постигнатият резултат съм записал с часовникът ми Garmin fenix3, които може да проследите тук. За голяма моя изненада, и то приятна, беше времето 1:50:12, което беше с почти 10 минути под два часа, което беше първоначалната ни цел.
Финиширахме след полунощ. Беше студено, а ние бяхме доста изпотени, но на човек не му се доспива когато е светло.

Дни след състезанието получихме мейл с информация, че снимките ни вече са на разположение, но информацията беше потресаваща - за една снимка ни искаха почти по 30 лева. Реших да пиша възмутен мейл до организаторите - питах ги с комерсиална цел ли правят това състезание, като първо ни взеха по 80 евро за регистрация, получихме само по един медал на финала, дори тениски нямаше, а всичко се плащаше. Имаше толкова много спонсори, общината и т.н. а накрая и за една снимка ни искаха цяло състояние. Получил окуражаващ отговор - правата за заснемането са в ръцете на Новозеландски екип, който прави каквот си ииска и в замяна промотора състезанието по целия свят...и продава снимките на космичеркса цена. В крайна сметка "се намери" една наша снимка и бяхме зарадвани без пари - ако не бях се спазарил, нямаше да има и толкова.

Ето че стана неделя, това е вторият ми ден на север - датата е 21.06 - поспиваме до към 10 часа, правим си стабилна закуска, загъваме няколко сандвича за деня и отиваме на риболов. Имаме покана от пациент на Иван - много приятна жена заедно със съпруга й. Ще риболовим с плоскодънна лодка, имаме сонар и добре, че бяха специалните костюми, защото иначе щяхме да измръзнем, макар че функцията им е да не потънеш в ситуация, но те свършиха и друга работа.
Не бях ходил на такъв риболов - без захранка, без стръв, само на блесна с тройна кука - мяташ и вадиш, мяташ и вадиш, а ако рибите са по-малки то 30 см. не се класират и отиват обратно в морето да растат.
Добър улов и благодарение на хубавите костюми не умряхме от студ.
Вечерта изпържихме рибката и беше уникална на вкус и крехка като захарен памук - няма по-добра от прясно уловена морска риба. Легнахме и заспахме като къпани, а умората след бягането затихваше.

Ден три - 22.06 ранно ставане като за работа. Аз минавам през супермаркет да се "запася" с провизии. Купувам хляб, 6 домата, пакет сирене на филийки, 3 банана и бутилка вода - газирана от неразбиране. Цялото това удоволствие струва около 20 лева. Преминавам мостът, който свързва острова със съседната земя и съм на изход на път Е6. Първият ми превозчик е полякът Марек, който работи като телеком-инженер от 3 години в района. Оказа се недоволен, тъй като не му плащат изобщо извънреден труд, който той си изработва. Изминавам 80 км. с него и той тръгва на юг, аз продължавам на север.

Качва ме приятна женица със спортно БМВ, която заявява, че не е качвала стопаджии, но сега и дошла муза. Возенето е кратко и излизам на широк път където след час чакане ме взима девойка, която е от южна Норвегия, но работи в региона. Гледките се редуват и са все вземащи дъха, даже спрях да снимам. Мацката планира Централно Европейска обиколка със своя приятелка през есента. В приказки за малко да изпуснем отбивката, но уви пътищата ни се разделят. Започва голямото чакане, час - два и няма мърдане. Решавам да сменя позицията и тръгвам към съседното селце. Първо минавам през един къмпинг където поразпитвам едно и друго, отправям се към центъра на Skibotn, автобус за Alta ще има в 17:10. Похапвам и се наслаждавам на гледките. Правя си една бърза разходка, за да открия един GeoCache до фиордите и отивам за автобусът. Ще ми струва 425 NOK, което е 94 лв. Возенето е около 5 часа, движим се на север, а красотите не спират.

Пристигам в Alta по светло (че как иначе). Правя справка за автобус към Nordkapp, първият е в 6:35 на сутринта. Оглеждам терена къде ще се спи, всичко в на центъра на градчето - автогара, хотел, магазин, полиция. Харесвам си една поляна в близост - частично заблатена, обсипана със изрязани клони, но с добре израснала трева - прецених, че като прилегна, няма как да ме видят. Устроих се и се опитах да заспя, слънцето леко се опитваше да пробие, а комарите здраво ми налитаха. Имах неспокоен сън и към 5 часа започнах да събирам катуна. На спирката се отпуснах за още малко сън и набързо стана време за отпътуване. Билетът до Honningsvåg струваше 315 NOK (70 лева). Започнах да се вълнувам, защото наближавах дългоочакваната среща с краят на континента на север и преминаващото течение Гълфстрийм. В автобусът имаше 5-6 човека, времето беше мрачно, с ниски облаци и лек ръмеж, а градусите бяха 11С. На една от спирките до бензиностанция с кафене, автобусите направиха размяна на пътници, заедно със смяна и на шофьори. Оказах се сам в целия бус, а и шофьора ме заприказва - оказа се че човекът бил в Слънчев бряг през далечната 1988 г. с приятни спомени, но това което знае от днешни времена никак не го радва. Разказваше как сутринта на идване е видял малки китове в залива и ме уверяваше, че привидно лошото време тук е различно на север и в действителност по-късно беше прав. Разпитах го как се живее зимата в тези ширини и се оказва, че тази зима била необичайна и за тях - средата на февруари заваляли дъждове, които заледили пътищата и после дълго време не могли да ги почистят. Често туристите се оплаквали, че нямало хубаво време и той ги пита да не би да са дошли на слънчеви бани.

Снегът по хълмовете почти изчезна, правият път се виждаше в далечината, морето беше като тепсия и наближавахме островът на далечния север. Преминахме през интересен тунел - 6870 метра на дължина, спускайки се до 212 метра под морското равнище. Мисля, че по-надолу не бях слизал. Слънцето започна да се провира между облаците и вече се почувства елемент на лятото. Навлезнахме в островното градче, от където се стига до краят на континента, а около брега имаше множество сушилни за риба, наистина миризмата беше доста привлекателна. Автобусът спря, вратата се отвори и мигновено усетих арктическият въздух, придвижван от лек вятър с температура от около 7С. Бързо се ориентирах, вмъкнах се в инфо-центъра, от където се купуваше пакет за двупосочен трансфер до Северният нос и такса за вход на цена от 590 NOK (130 лева). Всичко е добре замислено - веднъж стигнал дотук, човек е готов да заплати каквато цена му предложат. Също така ме предупредиха да не го мисля много, че таман идваха два круизни кораба с нетърпеливи туристи. Нямах избор, предвид че имах желание да хвана обратният автобуса за Alta още след обяд. Отпътуването бе в 11:45 часа, имах около половин час, в който се разходих наоколо, потърсих един GeoCache, но без успех. Круизните кораби акостираха и тълпата се изсипа от малка вратичка в средата на кораба. Специално предвидени автобуси поеха множеството и отпътуваха "нагоре".

Моят автобус с номер 330, се натовари с 7-8 човека и ние също потеглихме. Имахме около 30 км., като за мой късмет групите от круиза бяха спрели да зяпат нещо и така ги изпреварихме. Отново имаше много красиви гледки, на няколко пъти се видяха стада бели елени. В далечината вече се виждаха очертанията на полуостровите, след броени минути достигнахме паркинг и бариера, множество кемпери бяха окупирали асфалтовата площадка, а аз разполагах с малко повече от час до връщането ми. Използвах времето преди да се появи голямата група и снимах, не издържах и качих няколко кадъра в интернет още на място. Бях много щастлив от постигнатата цел и пътят, изминат от момента на идеята през 2007 година до момента на реализацията й. Набързо успях да разкрия един GeoCache, който беше на твърде централно място, но погледите на всички бяха устремени към глобусът, който е символ на мястото. Разгледах подземната част на комплекса, с доста исторически сцени и разкази, интерактивни презентации и кино-зала. Изиграх малко и ролята на Mr. Bean, като си адресирах картичка до мен за спомен - има пощенска станция, където слагат и печат с клеймото на Nordkapp. Стана време да се връщам, качих се на автобуса и си пожелах следващото ми посещение да бъде с кемпер и велосипед. Годините са пред нас!

Пътуването обратно не беше нищо забележително. Когато стигнах пак в Alta реших да отседна на къмпинг за една вечер, да релаксирам, да се измия и отпусна. Купих си бисквити, сушена риба и нектарини - всичко това за 90 NOK (20 лева), повървях около час в лек ръмеж и доста топло време с температура около 17С. Избрах си първият къмпинг до реката, чиито брегове бяха окупирани от палаткаджии, приготвящи риба на скара - оказа се празник за местните хора. Настаних се, опънах си палатката на чудесна зелена полянка до детската площадка, освежих се и се разходих в района. Облачността създаваше впечатление за смрачаване и щеше да се спи приятно. Доядох остатъци от запасите ми и се понесох в сънища преди полунощ. На сутринта имах доста време, тъй като автобусът ми за Tromsø беше чак в 11:00 часа. Повървях около 4 км. до главният път, от където се качих. Билетът ми струваше 475 NOK (100 лева), като в цената бе включено и преминаването с ферибот на два фиорда, единият от които Lyngenförd. Повозихме се около 40 минути, беше доста мразовито навън, но гледките си заслужаваха. В този район има доста ски-зони, които са скъпи като за нас. В Tromsø бях около 17:30 часа, но Иван още не бе изработил, та го почаках да се прибере.

Тук приключенската част приключва. Харесвам Норвегия и ще сбъдна мечтата за пътешествие с кемпер до Северния Нос. Живи и здрави. 

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

За вас приятели - от Оги Ковачев с любов...


понеделник, 1 февруари 2016 г.

Концерт на Оратница в Берлин и други дреболийки

В началото на 2015 г. имах идея да скокна до Берлин за концерт на Оратница, но тогава никой не се закачи. 

Оказа се, че в края на януари 2016 г. концертът се организира отново и аз реших да го посетя, макар и никой да не се нави отново. Групата имаха участие и във Варшава, но за там не успях да се организирам. 

В денят на пътуването ми към Тайланд (18.12.2015) бързичко си намерих билет за полет с България Еър с много удобно ранно-петък-сутрешно пътуване и късно-неделно-вечерно връщане. Купих го, в последствие бързичко си взех и билет за събитието и готово. 

Обичайно - поръчване на такси от вечерта за точен час, плащане с карта на ПОС - 15 мин. возене за 15 лева. Шофьорът беше доста уморен, щеше да пропусне отбивката, заспиваше на светофарите, чудна работа. 

Два часа полет, само ръчен багаж, съдържащ 2,5 кг. баница и десет книги за леля ми. Само ръчен багаж - едни гащи, едни чорапи и четка за зъби. 

Качвам се на автобус TXL до Alexander Platz, но все още нищо не е отворено, заради ранния час, запълвам времето с търсене на GeoCache и разходка по Unter den Linden. Реших преди 10 часа да си подаря изкачване на ТВ кула, където се качваме с асансьор, който се движи с 6 м/с и ни качва до 202 м., където е разположена панорамата към целия град. На всеки прозорец има карта и схема, на която е изобразено какво виждаме през съответния прозорец. 

Бърз шопинг и хоп на U-Bahn линия U5 и директно до братовчед ми. Кратка почивка и отдъхване, след което се насочихме към огромен магазин за велосипеди, където разглеждахме около 2 часа. Имаше хиляди модели, множество електрически модели - от пиле мляко. 

В петък вечер си легнах рано за да си наваксвам. 

Събота преди обяд се появиха лелята и тръгнахме да разхождаме, малко пазар на чорапи и бельо, посещение на фото-изложба на Anton Corbijn в Ретроспекция. За обяд седнахме в много стара традиционна кръчма, където си правят бирата и готвят вкусно. 

DriveNow е инициатива на BMW и Sixt - из града има множество чисто нови автомобили, които са снабдени със система, в която след регистрация можеш да ползваш въпросните коли по определени правила. Чудесна възможност да изпробваш моделите и да се придвижиш в града. 

Привечер се прибрахме да опънем краката и презаредим. Към Hangar 49 пътувахме с метро. Очаквах среща с приятелка, но се намериха други познати. Оратница започнаха участието си с кратко забавяне, но атмосферата бе чудесна. Към полунощ се качихме на BMW втора серия и за 18 мин. бяхме до възглавниците. 

Неделно поспахме, доядохме бабината баница и разходихме до Бранденбургската врата, Холокост мемориал и за финал бяхме в работилницата на братовчеда, където разработват свои безмоторни самолети и поддържат своите налични. 

Следващото ми ходене в Берлин ще е посветено на каране на колело и полет с безмоторен самолет. Ще посетя други любими местенца, за които не остана време този път.

събота, 23 януари 2016 г.

Хронология и числа - статистическата равносметка за 2015 г.

В продължение на моята равносметка от 2015 г. и по-важните неща, които ми се случиха и реализирах, тук съм поднесъл информацията в по-сух вид. Числата говорят:
Повече от 56 хил. км. по света и у нас
Повече от 900 км. с велосипед извън града
Повече от 200 км. бягане по състезания
Около 6 хил. лв. разходи за път - гориво и билети
Около 9 хил. кг. въглеродни емисии със самолет, които съм компенсирал с доброволчески инициативи и дарителски каузи




Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...