вторник, 2 септември 2014 г.

Пешеходните светофарни уредби в Столицата

До Заместник кмета по транспорт и транспортни комуникации на Столична община

Писмо от Огнян Ковачев

Уважаеми г-н Христов,

Във връзка с експлоатацията на пешеходните светофарни уредби в град София и околните населени места, бих искал да споделя свое наблюдение във връзка с техния режим на работа, особено след 22 часа, както и през почивни и празнични дни. 


Уредбите с брояч за отчитане на време по бул. Евлоги Георгиев се включват по установен часови режим с отброяване на време, дори когато няма преминаващи пешеходци, което налага спиране на преминаващите автомобили без това да е необходимо. 

Възможно ли е да се върнат светофарните уредби, които имаше преди години - активиране на зелена светлина за пешеходците при натискане на бутон, т.е. само при необходимост. Такива системи има в големите европейски градове, като това показва и доказва ефективността им при експлоатация - намаляват се вредните емисии и се ограничава шума. 


Надявам се Столичната община да приеме програма за подмяна и адаптация на съществуващите уредби с което да направим поредната стъпка към един модерно изглеждащ Европейски град! 

02.09.2014 г. 
гр. София

сряда, 20 август 2014 г.

Беглика Фест се завръща в целия си горски блясък

След едногодишно затишие, беглишкото племе отново ще се събере, за да отпразнува завръщането на любимия фестивал между 21-ви и 24-ти август

Шестото издание на фестивала, който успя да формира не просто публика, а общност от хора, които създават заедно и споделят ценностите му, застава зад нова концепци


Вълшебна горска сцена ще приюти в едно Форум „Метаморфози“ и горска театрална сцена на самия бряг на язовира. Лодки-таксита, катерачески горски приключения и впечатляваща инсталация във водата ще затвърдят беглишките традиции. Три сцени ще разнасят беглишка музикална селекция, а специална сцена ще приютява ентусиасти от публиката, които ще могат да се запишат директно на място да представят на нея нещо свое. Музика с тибетски ритуални купи, впечатляваща горска инсталация във водата и сцена, качена в боровете, ни очакват на Беглика от 21-ви до 24-ти август

Над 100 доброволци ще участват в създаването на фестивалната атмосфера.

Тази година обаче Фестът променя посоката си. Освен, че ще се случва цели 4 дни, вместо три, както досега, идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна “публика”, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика фест. За първи път фестивала подхожда с иновативна система, в която всеки от беглишкото племе ще може да предлага елементи на програмата, а всички други да гласуват предварително онлайн, за това, което им харесва. Така програмата ще бъде селектирана от хората за хората. За пръв път фестивалът отваря и сцена, чиято програма ще се формира само от публиката след записване на място. Досега над 1/3-та от посещаващите фестивала споделяха свои умения и знания в разнообразни работилници, уъркшопи, лекции, приключения. Делът им тази година се очаква да е много по-висок.

Със самото си създаване през 2008-ма, Беглика Фест се превърна в изявлението на едно цяло поколение за нуждата от нови ценности - отговорно отношение към природата, нов подход към образованието и гражданското участие. Именно това ще отрази и новият акцент на фестивала - Форум „Метаморфози“ - пространство за генериране на нови, смели, но и реализуеми идеи за иновации в сферите на Образованието, Културата и Икономиката, който ще събере на едно място иноватори от страната, Европа и региона – лектори и съвременни философи, за да сътворяват заедно с беглишкото племе алтернативи, които са приложими в реалността и след феста. След края на феста, участвалите във Форума ще могат да продължат и реализират идеите, родени в него. Специален фонд от фен-билети, ще подкрепи конкретните идеи, които имат потенциал трайно да променят обществото ни към по-добро. Форумът е дело на “Фабрика за идеи”, чийто манифест фестивалът също споделя.

Концепцията, зад която ясно застава фестивалът е, че съвременното ни общество се променя най-вече от факта, че вече всеки може да учи от всеки друг и не йерархичните, а мрежовите структури позволяват на обществата ни да еволюират (и обратното, когато се запазва статукво на “елити” и “управлявани”). Тази концепция ще присъства във всяка клетка на фестивала.

понеделник, 18 август 2014 г.

На стоп от Беглик с Лада '76

В началото ни качиха до Батак, после до Пазарджик и накрая до вкъщи. А междувременно си хапнахме и вкусна леща при Майстор Неджо на магистралата. Компанията ни бе весела и забавна, шофьорите разнообразни и приказливи. Научихме различни истории от света и у нас.

сряда, 30 юли 2014 г.

Коя е идеалната почивка и как да я организирате

Искате да организирате за себе си и за любимия човек идеалната почивка. Само дето не сте сигурни какво точно означава това. Не се паникьосвайте, а следвайте съветите по-долу и ще се справите със задачата отлично.

Помислете какво най-много обичате да правите заедно

Харесва ви да се разхождате в планината, да лежите и да гледате филми по цял ден, да карате ролери, да играете табла на плажа и да пробвате нови коктейли? Набележете няколко неща, които обичате да правите заедно, а също и няколко, които ще ви хареса да пробвате и двамата за пръв път. Това ще определи и типа почивка, който да търсите.

Намерете оферта, която да отговаря на изискванията ви

Разгледайте предложенията за почивка на колкото се може повече туристически агенции. Търсете интересни дестинации, сравнявайте условията, датите и цените. Прегледайте и специалните оферти на туристическия сайт Procent.bg. Там обикновено има ексклузивни предложения, които не можете да намерите директно в агенция. 

Уверете се, че избирате дати, за които любимият ви човек няма планове

Предполага се, че идеалната почивка е изненада. Затова е добре да се погрижите да изберете период, в който половинката ви може да си вземе отпуска, няма неотложни роднински ангажименти или други важни планове. 

Не разваляйте доброто си настроение

Помнете, че колкото и да сте предвидливи, все нещо може да се случи. Не позволявайте това да помрачи хубавото ви прекарване с любимия човек. Самият факт, че сте положили усилия да организирате всичко и сте отделили време, което да прекарате само двамата, вече превръща почивката в идеална.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

4 причини да направите застраховки на имуществото си и на себе си

Струва ви се, че всички застраховки са чисто прахосничество на пари. Мислите, че е по-добре да си оставяте по нещо настрана без да използвате услугите на застрахователна компания. Това е нелоша идея, но резултатите от нея в повечето случаи са съмнителни. Помислете върху четири основни причини да направите застраховки на себе си и на имуществото си. 

Поемате отговорност и наистина отделяте пари 

Добрите намерения са едно, а практиката съвсем друго. По-лесно е да отделяте пари всеки месец, ако знаете, че сте поели ангажимент пред трета страна. Освен това няма как да изтеглите парите си преди определения срок, освен ако не сте попаднали в кризисна ситуация. 

Предвиждате непредвидимото 

Резултатът от земеделската работа зависи до голяма степен от климатичните условия. Малкият ви бизнес също е изложен на рискове и несигурност. Затова е добре да ги застраховате. При кризисна ситуация парите ще ви помогнат да си стъпите отново на краката. 

Получавате повече пари 

Ако решите да спестявате и държите парите си в къщи, ще разполагате само с тази сума, която сте отделили. Ако ги сложите на депозит, получавате невисок процент лихва. Когато сключвате застраховки, знаете предварително на каква сума можете да разчитате и тя е по-голяма от всички месечни вноски, които сте платили през годините. 

Парите ви са гарантирани 

Дори застрахователната компания, която сте избрали да изпитва финансови затруднения, парите ви са гарантирани. 

Прегледайте предложенията на големи и стабилни застрахователни компании, като MetLife например. Сигурни сме, че ще оцените предимствата, които ви дава застраховката на живота, здравето и имуществото ви.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Седмица с Дачия Дъстър

Всичко започна около 1 април, почти на шега, на майтап, когато вече бях се регистрирал със снимката на моята кола с каяк на покрива, на един от популярните меаднри на р. Арда в Родопите.


Запитах няколко мои приятели за подкрепа в гласуването, което изискваше да събера 20 гласа, за да бъда включен в жребия за наградите и "Седмица с Дачия". Изборът на подходяща снимка беше важен, тъй като журито ме посочи като печеливш, именно поради факта, че моята кандидатура носеше духа на Дачия Дъстър. Тяхното писмо дойде на 7 април и гласеше накратко: "Вашата снимка впечатли целия екип на Dacia в България и журито обяви Вас за първия победител, като участник, който познава духа на марката Dacia и оценява възможностите на Dacia Duster. Затова смятаме, че точно Вие заслужавате да тествате Dacia Duster за една седмица." 

Договорихме се да взема колата седмица след моето пътешествие в Индонезия. На 13 май след работа Седмицата с Dacia започна.

Придвижвах се в града без затруднения, използвайки само предните задвижващи колела и включен режим ECO.

Радио системата разполага с USB вход, BLUETOOTH за връзка с телефон, RDS, стерео вход за плейър, а под волана има няколко бутона за контрол на системата. Неудобство е регулирането на силата на звука, което става с бутони, а интуитивното въртящо се копче служи за смяна на честотата на радио станциите. В дъждовните делнични вечери, късно вечер, когато трафикът намаляваше шофирането бе приятно, а системата за стабилност ESP осигуряваше сигурност и комфорт на пътя. С наближаването на уикенда ентусиазмът нарастваше, прогнозите за времето се доближаваха до нуждите ни и всичко се нареди - събрахме екипаж и потеглихме - събота в 9 часа бяхме на магистрала Тракия, а гледките отвсякъде бяха разнообразни - различни облаци се преплитаха и допълваха на длъж и на шир. Магистралното каране се оказа повече от приятно, до Пловдив стигнахме неусетно, преминахме през Асеновград и се насочихме към Бачково, където посетихме манастира. Хапнахме набързо и връщайки се към колата баба Иванка от с. Хвойна ни помоли да я качим до селото й.


В колата тя ни разказа за попът от тяхното село, който е на 107 г., но имал проблем с краката и вече не можел да ходи в църквата, но жена му на 106 г. се грижи за него в къщи. Баба Иванка ходи всяка седмица до манастира и разказите и компанията й бяха приатни за тези 30 км. В с. Хвойна купихме ягоди и череши и продължихме пътуването си. След няколко километра се отбихме от главния път, следвайки табелките за Чудните мостове. Навигацията малко ни подвеждаше на места, тъй като крайната точка бе на друго място, но все пак стигнахме, след като се придвижихме по тясното шосе, преодолявайки завойчета и изкачване във височина. 

Името на Чудните мостове наистина има съдържание, което отговаря на гледките - два чудни мраморни моста - големият е широк около 15 м. в по-широките части, дълъг почти 100 м., изграден от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м. от големия по течението на река Еркюприя - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. 


Обходихме района, който е около хижата, от която се носеше приятна миризма на боб чорба. Нямаше как - седнахме да я изпробваме, заедно с ПКС (пържени картофи със сирене) и люти чушки. Намеренията ни за ходене до Дяволският мост на р. Арда ще се реализира през лятото, тъй като сега нямаше как да стигнем по светло. 

Допълнихме пътешествието с посещение на с. Косово, където похапнахме домашна баница със сирене и овче кисело мляко с боровинково сладко.


Надникнахме в костницата на селото.

  
Потеглихме към града под Тепетата и около 18 ч. стигнахме до бирария Йегерхоф, където отпихме наливната мътна бира, местно производство. Вечерта нощувахме в Пловдив, пихме по три бири в Апартамент 101 и зачакахме да дойде неделята. В барчето се засякохме с Ванчо Барабанчо и Гери Стоева. Зарибихме и тях за ходене на яз. Голям Беглик в неделя за гребане с каяк и истинският тест-драйв. Те пък ни поканиха да ядем череши от дървото за закуска. 


Ето че и неделята дойде, времето ни зарадва с приятното слънце и отново красиви облаци. Отправихме се по Пещерско шосе към Родопите. В далечината се формираха тъмно сиви облаци, които малко ни притесняваха. Преминахме Пещера, достигнахме Батак, хванахме разклона за към Доспат и облаците се отвориха – заваля силен дъжд примесен с град, а температурата падна до 6С. За късмет няколко километра преди язовира небето се отвори и слънцето отново проби. Преминахме през стената на Голям Беглик, спряхме на чешмата за да пием вода и си харесахме пресечен терен за да пробваме 4х4 на Dacia Duster. Колата се справи брилянтно, комфорта беше на ниво, а емоциите на върха. Възможностите за включване и изключване на режима с двойно задвижване е голямо предимство.


Отбихме се вече към язовира по макадамовия път, в посока м. Чатъма. Достигнахме терена на който обичайно къмпингуваме и пускаме лодките по вода. Веско и Станимира бяха там от предния ден. Направихме час-два гребане и се насочихме към стената по черния път. Преминахме през множество локви и теренът предразполагаше към приключение с Dacia Duster, на което всички се насладиха до момента в който трябваше да си тръгваме обратно. Закарахме част от групата в Пловдив и се отправихме към Столицата.


Крайният резултат е 757 км. за „Седмица с Dacia“, в случая Duster, от които 101 км. градско каране при среден разход 7.7 л./100 км., както и 656 км. извънградско при среден разход 5.6 л/100 км. при ползване на 4х4 и над 200 км. магистрално каране с максимално разрешената скорост. Като малък недостатък може да споделя, че индикацията за гориво при ниски нива на резервоара не е прецизна и се мени рязко. Също така бутоните за управление на задните прозорци на самите врати са в областта на обичайното място, на което попада лакътя и се натискат неволно.

понеделник, 14 април 2014 г.

Ocean Initiatives by Surfrider Foundation Sofia

Петък след работа, среща на ОМВ с един пич от групата за "Пътуващи Бургас - София и обратно". В 21:30 часа вече се разхождах към реновирания кей в Градската градина - плочки, осветление и парапети - страхотно.

Настаних се в "Старата Къща", където Калина бе направил резервация, тъкмо се разтоварих и тя пристигна. Време е за вечеря, подсетих се че на сестра ми Катя, приятеля Иван, брат му Митко има ресторант "Старатъ Кръчмъ", която е на 120 метра от нас. Изненадах го, разприказвахме се, кой, какво, накъде и хапнахме боб в гърне, спаначни кюфтета, ребърца, та да си оближеш пръстите. Разходихме вечерята до кея отново и всички по леглата.


Лазаров ден е! 


Съботно поспиване до 10 часа, стабилна закуска с мекици, тутманик и рогче, че ни чака натоварен ден.Разходка по крайморската алея до края на града, и от Лукойл хванахме стоп към Поморие, където бе първият етап от почистването - ивицата между езерото и плажа, малко след санаториума. 


В процеса на почистването се събраха всякакви находки, с които можеше да обзаведем цяло жилище - шезлонг, кухненски прибори и посуда, хладилник, прозорец, хавлиени кърпи и т.н. Това да се ровиш в боклука е "много обогатяващо". Накрая дойде камиона и всичко отиде към сметището.



При разпределението по колите, за тръгване към Варна се оказа че не достига едно местенце - именно за мен, но ме хвърлиха до главния път, където стопирах до Варна. В началото не вървеше много. След повече от 40 минути чакане и ходене ме взе един пич с някакъв двуместен Мерцедес, закара ме с 200 км/ч до входа на Слънчев бряг. Още половин час и ме качи един пич, живеещ в Рийека, Хърватска. Със спортно Рено Клио, и той караше със 180 км/ч, много яко. Споменах му че моите хора са "При Панчо" в с. Горица за обяд, та даже седнахме заедно с другите. Влизам в кръчмата и всички посрещат с овации и подвиквания, притеснили се за мен. Ето че стопирането е много "вървежно" и приятно, а в случая и доста бързо.
Потеглихме към Варна, на скорост, заваля дъжд. Оставиха ме на адреса. Станимира ми предложи да спя у тях, предвид че в хостела местата бяха вече запълнени. Обаче тя беше на рожден ден в Свищов и ми остави ключа в магазина насреща. Входа на блога се заключваше, намира се срещу ЕКОНТ Червен площад. имах си отделно легло и тих квартал след поройния дъжд. Отпочинах и се насочих към хостела, където другите вече бяха заседнали на бири и уиски. Извадиха DixIt. Завъртяхме се осем човека, в края на сметка неочаквано за мен спечелих по точки. Всички уморени, само Йоана беше заредена и отидохме за по едно питие в Bolla Bar, много приятно местенце в центъра на Варна. 


Цветница е! 


Неделята ни посрещна със слънце и тихо време. Оставих ключовете обратно в магазина, заедно с бутилка Асеновградски мавруд. В 10:30 часа имахме уговорка за тръгване от хостела. Натоварихме се на групички, взехме двама младежи от Малайзия, една кола украинци и потеглихме към Паша дере. Там картината бе приказна гледайки към морето и небето, но поглеждайки към лимана, който само година след почистването ни бе отрупан с бутилки и отново множество отпадъци. Заровихме се в единия край на лимана, където имаше сякаш толкова боклук, който е бил изсипан с камион. Нагазихме до кръста с ботуш и гащеризони и извадихме каквото можахме. Отпадъците бяха извозени с УАЗ-ка, всички се насочихме отново към с. Горица „При Панчо“, където стабилно похапнахме преди да отпътуваме с Нисана към София. Минахме през Бургас, а разстоянието от ОМВ Бургас до х-л Плиска в София преодоляхме за два часа и двадесет минути, много скоростен уикенд си беше този!
Всички снимки са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...