неделя, 10 февруари 2008 г.

Ски-уикенд на х. Безбог

Още преди Нова година решихме да организираме ходене и ски на х. Безбог под вещото ръководство на нашия планински водач Чавдар Желев и нещата се получиха перфектно.

В събота тръгнахме към 8:00 ч. от Дианабад, 3 коли хора, екипировка и багаж и към 13:00 ч. стигнахме до х. Безбог. Там Ива вече ни чакаше с нетърпение, те бяха пътували още петък. Времето беше слънчево и прекрасно. Аз веднага си сложих ските, взех си карта за деня и хайде с Ива да ми покаже трасето, лекичко надолу докато посвикна и опозная трасето. Първото спускане имах 2 падания, но на най-стръмното преди междинна, защото още не умеех да завивам с успоредни ски, а само с рало.

Тъй като лифта спира към 15:30 ч. след третото спускане реших да прекъсна и се прибрах да почивам. Заседнахме в столовата от рано рано, поиграх сантасе с Краси, той ме би много и после продължихме с пийването. Всеки наизвади каквото е донесъл и се започна една дълга вечер със софра за 30 човека, много тостове и подвиквания. :-)

Някои хора се оттеглиха към леглата, а други слезнахме в "дискотеката" в мазето. След малко танци и забава си легнах към 0:00 ч.

На сутринта всички се излюпиха рано и след бърза закуска тръгнаха на долу. Стефан и Светльо си взеха сноуборд и ски и се уредих с компания за каране. Светльо беше по бавен и ние със Стефан избързвахме напред. Стефчо стана вирвода, защото със сноуборда се пада много повече, а той нямаше стабилни дрехи за каране. Светльо беше също мокър, но по-малко, че панталона му беше по-непромокаем. Аз съм супер доволен от това което постигнах през тази седмица - взех си страхотен екип на 686 за каране, а уикенда и специално неделя се научих да завивам с успоредни ски, което ми позволи да се спускам по стръмни участъци от пистата.

Едно връхче в Пирин планина

Връх Безбог

... преди залез слънце

Обичам да се снимам...сам!

Големият баир преди междинна


Видеото от х. Безбог


Още снимки тук.

неделя, 3 февруари 2008 г.

Три дни на хижа Рилски езера

След като се върнах от с. Чифлик в четвъртък и си отворих пощата и разните блогове се оказа, че Иво, Божо и Ачо са заминали за Рила в четвъртък сутринта, а Влади поради ангажименти ще пътува чак в събота. Това много ме притесни, защото ми се искаше да не губя петък в София. За голям мой късмет Дончо имаше същия проблем като мен и ето, че си намерихме един друг компания за пътуването в петък. Уговорката ни бе за 8:00 ч. на автогарата в Овча Купел.

Хванахме автобуса за Дупница и след 1 час пътуване стигнахме, за късмет движението беше доста спокойно. От там пак за късмет веднага хванахме автобус за Сапарева баня, а от там пък микробус до Паничище. Времето беше ясно и слънчево, без вятър. Нямаше време за губене, разгледахме посетителския център на Национален парк "Рила" и тръгнахме към хижа Пионерска по пътя. От хижата по следите на ратраковете нагоре покрай, новостроящия се незаконен лифт, лека полека и след 2 часа хижа "Седемте езера" изникна пред очите ти. Малко задуха и дори паничката не работеше. Всички си бяха в хижата. След като се настанихме, оправихме багажа, починахме малко и се ориентирахме към столовата.

Поради факта, че съоръженията не работеха, всички се прибраха в хижата рано рано и се почнаха едни игри на табла, карти, имахме 2 литра домашна ракия, с която се справихме до към 20:00 ч. След това вечеряхме и легнахме рано, за да сме бодри на сутринта. Преди да си легна засякох Методи, който току що пристигаше с две девойки, петък след работа, нощно изкачване, много яко е било.

В събота за лош късмет времето пак не бе добро, имаше сравнително силен западен вятър и навяваше много сняг. С Дончо решихме, че няма да дремем цял ден и се качихме по зимната маркировка до хижа Седемте рилски езера. Имаше моменти, когато се чудех дали да тръгваме на горе или не, защото видимостта падаше на моменти до нула. Все пак се изкачихме и си заслужаваше усилието. Горе сякаш хижата бе необитаема и нямаше никой, снега бе навят пред вратата. Оказа се че ние сме единствените смелчаги, качили се до горе в това време и тъй като нямахме пари, хижарката бе много мила и ни почерпи със страхотен чай от шипки. Слизането беше доста по бързо и леко. Към 14:20 ч. бяхме пред нашата хижа и точно тогава Влади, Жени, Андрей и Теодор пристигаха. Ние се прибрахме, хапнахме и пак подремнахме.

Вечерта се събрахме голямата компания, всеки извади мезета и туршии, пийване, който каквото е донесъл и почнахме пак един белот. Аз със Иво се оказахме голям тандем, мачкаме наред - малки и големи, сини и червени. :-)

Неделната сутрин бе благодатна за всички, които чакаха времето да се оправи и вятъра да спре и след като това беше факт, лифта тръгна и всички се втурнаха да карат кой каквото си донесъл - ски или сноуборд. Ние с Дончо, тъй като бяхме пешеходци тръгнахме нагоре по пистата и изкачихме хълма, където се засякохме с една девойка Йова ако не ме лъже паметта и с много готино куче на име Бонга. Те се катереха със снегоходки, но ние тъй като нямахме, драпахме ей така. Към 14:00 ч. се върнахме на хижата, взехме Светльо (друго момче от компанията) и тръгнахме да слизаме, а той спускаше лека полека с борда на долу. За късмет на Паничище буса „ни чакаше”, после от Сапарева баня хванахме междуградския до Дупница, като се наложи да го почакаме около 25 минути, а от Дупница се качихме на влака (пътническия), защото автобуса за София бе пълен и аз реших да не чакаме, макар че считам че допуснах грешка, защото влакът ни клати 3 часа...

В хижата се засякох освен с Методи и с един от лекторите на курса ни по лавинна безопасност, както и доктора от курса. Хората са постоянно в планината, а ние се излагаме и не сме толкова редовни. Но от сега нататък няма да се подаваме на мързела и ще планираме всеки уикенд напред да е ангажиран!

По отношение на незаконното строителство на лифт и път към хижа Рилски езера, в момента няма никаква активност от страна на строителя и нешата са замръзени, надявам се завинаги!

Незаконното строителство над хижа Пионерска

Хижа "Рилски езера"

Аз и хижата в големия вятър

Разходка над ски пистите - Аз, Йова, Дончо и Бонга

Рила отблизо

Бонга и хижа "Седемте рилски езера" в далечината

Ето това се казва ратрак :-)

След пореданта игра на карти


Малко повече снимки тук.

четвъртък, 31 януари 2008 г.

Село Чифлик - 4 дни почивка

Горица и Витан ме поканиха да ходя с тях на "сватбено пътешествие" и аз реших да си взема отпуска. Организирахме на бързо пътуването и по препоръка на Чавдар се ориенирахме към Троянския Балкан и село Чифлик.

Отседнахме в хотел "Дива", който се намира във вилната зона над селото. Имахме си басейн с топла минерална вода, сауна и други глезотийки.

В понеделник като се настанихме решихме да изпробваме закрития басейн на съседния хотел "Веника Палас", защото на Горица и беше студено, за да се къпем на открития. Вторник с Витан поиграхме тенис на маса, а следобеда се разхождахме в Троян и отскочихме до Троянския манастир. Сряда с Витан се изкъпахме на открития басейн в нашия хотел и после пробвахме сауната. Последния ден на път за вкъщи минахме през Ловеч и разгледахме покрития мост на Кольо Фичето в града.

Топлият минерален басейн

Страхотни ледени форми...

Горица на седянка при местните баби и дядовци

Покритият мост на Кольо Фичето над р. Осъм в гр. Ловеч

Нова къща в стария кв. Вароша в гр. Ловеч


Как се борави с вретено - на седянка с бабите в селото


Повече снимки тук.

неделя, 6 януари 2008 г.

Белмекен - курс по лавинна безопасност

Интересът ми за този курс по лавинна безопасност се породи от лекцията, която бе организирана пак от БАССЕС на 13.12.2007 г. в "Дома на киното" и от интереса ми да започна да се уча да карам ски и сноуборд. С Чавдар се координирахме и заедно пътувахме с Теодор, който ни качи от София до Белмекен с колата.

Петък вечер след работа, среща на Окръжна болница на бензиностанцията, другите участници с други коли и бус, и лека полека по магистралата, Костенец, Юндола, Белмекен. С температурите под минус 15С, екипировката ни бе един от важните фактори за добро провеждане на курса. Повечето хора бяха нарамили бордове, ски и снегоходки, но ние с Чавдар бяхме без тези аксесоари към екипировката. Независимо от това, курса премина прекрасно и само снимките може да покажат емоцията и многото занимания, които допринесоха за да научим доста неща на практика.

В събота сутринта, след закуска получихме оборудването - 3 в 1 - сонда, лопата и лавинен уред. С тези три малки неща може да спасиш живота на човек, затрупан от лавина, а при липса на един от тези елементи шансовете за спасяване рязко намаляват. Много е важно, когато имаме група, всеки да е оборудван с лавинен уред и поне по една лопата и сонда на 2-3 човека заедно.

Отправихме се през големия сняг към "опитното поле", където Момчил - един от двамата лектори започна да ни показва, кое за какво служи от трите уреда. Аз само бях чел за тези уреди, но с показаното на живо, дори проиграването на ситуация, аналогична при реално паднала лавина, бе безценен опит и познание на практика. Надявам се няма да ми се налага да прилагам нещата на практика, но е важно човек да е запознат и готов да реагира при нужда.

В следобедния съботен ден продължихме с практиката и полевите симулации на реално паднала лавина. Бяхме се разделили на 2 отбора и проиграхме издирване на затрупани със засичане на време. За съжаление опита доказа, че когато човек няма лавинен уред, шансовете му за оцеляване намаляват значително и така един от тримата "затрупани" бе намерен твърде късно.

Вечерта се събрахме на разбор в базата, бяха ни показани грешките, които допуснахме през деня, гледахме филм за лавинната безопасно в САЩ, демонстрация на 2 уреда за защита от затрупване в лавина и др. След края на програмата с Чавдар се отдадохме на 30 мин. сауна, след това душ и сън.

В неделя програмата предвиждаше по далечно ходене, във високите части на планината, за изучаване на видовете снежна покривка, направа на снежен профил и тест за лавинна опасност. На края на програмата по обяд имахме демонстрация за оказване на първа помощ на пострадал в планината.

Практическия курс по лавинна безопасност приключи с полагане на писмен тест и получаване на сертификати на участниците.

Красотите на Белмекен

Най-обичам сам да се снимам

Сондираме за откриване на затрупана от лавина жертва

Хъскито живее през зимата и се мъчи през лятото

Малка пещеричка от сняг

Както каза Чавдар: "Оги си намери приятелка" ;-)

Аз и Чавдар

Хапвам семки преди лягане

Сняг се сипе на парцали, някой пак ще ме...едва ли...

вторник, 1 януари 2008 г.

Новогодишно празненство в Княжево

Без много подготовка от моя страна, предварителни приготовления и нерви, бяхме решили, че ще посрещаме новата година на вилата на Марина в Княжево. За сметка на моето спокойствие, Чавдар и Стефан бяха напазарували в МЕТРО, подготвили софрата и всички дреболии, което бе един от ключовите моменти в цялата организация на празника. В 18:00 ч. се срещнахме на последната спирка на трамвай 5, 2 коли нагоре, аз, Чавдар и Вельо пеша нагоре. Малко се позагубихме, аз веднъж бях ходил и то пак по тъмно, та се наложи да си подвикваме с Марина в махалата докато се намерим.

В къщата както се очакваше температурите бяха около 0С, започна се подготовка за запалване на печки, събиране и цепене на дърва, почистване и подготовка на масата. С Чавдар се хванахме навън да оправяме огнището, подготвяне на скарата и месото за печене. Другите вътре се бяха увили, кой с каквото може и чакаха да се позатопли и съответно да дойде мръвката. Почнахме да мятаме пържолите и пилешките крилца, от време на време ги пробвахме как са на вкус и пийвахме по малко ракийка за настроение. Към 22:15 ч. всичко беше готово и с внасянето на тенджерата с мръвката раздвижи всички вътре, настана голяма радост и всички започнаха да наблягат на хапването, че после да може и на пийването.

С наближаването на дванайсетия час хората започнаха още повече да се оживяват и да зачервяват бузки. ;-) На връх нова година, както подобава пихме по едно шампанско, запалихме бенгалските огньове и нападнахме баницата с късмети. На мен ми се падна пътуване в чужбина и се надявам да се сбъдне, но пътуване извън Европа.

Аз тъй като бях малко уморен и бях един от първите, които се оправиха към леглото. В спалнята температурата бе около 8-10 С, при условие, че бяхме включили печка, добре че си носех спалния чувал и имаше родопско одеяло, бях се облякъл добре и това ме спаси от студа.

На сутринта всички поспаха до към 11:00 ч., бяха се сгушили като мишоци на топло, Чавдар и Теодор като стари скаути, в стаята на горния етаж, на 4-5 С спяха като къпани. Похапнахме новогодишно, почистихме и заедно с Марина и Чавдар решихме да се поразходим до Белята вода, като останалите си тръгнаха с колите надолу към София.

Нова година нов късмет!

С Чавдар сме огняри и приготвяме скарата

Ето какво сме наготвили на гладните

С Марина нещо обсъждаме

Част от колектива

Честита нова годинаааа...

Всички заедно викаме за Дядо Мраз


Повече снимки тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...