Велосипедите и Амстердам

Амстердам е интересно място. С всичките си туристически закачки като квартала на "Червените фенери", т. нар. кофи-шопове, където свободно може да се консумира канабис, психотропни гъби и други леки наркотици, музеите и т.н., за мен най-интересното е културата за ползване на велосипед. Поне 50% от жителите на столицата използват колело като средство за придвижване, има невероятна инфраструктура - алеи, маркировка, светофари и велосипедистите са с най-висок приоритет сред участниците в движението. Правилата за велосипедиране са също с голяма степен на уважение. Всеки си включва светлините когато се притъмни, ако ли не следват серизони глоби. Спазване на пътните знаци и т.н. е важно, защото иначе идва полицаят и пише глобата на момента.

Отличната маркировка е навсякъде

Подредени паркинги

...и неподредени паркинги

Приятна композиция за любители и цветове всякакви...

...зелени

...черни

...кафяви

...розови

...оранжеви

...ръждясали

Целият албум със снимки тук.

До Амстердам и назад

Попаднах за втори път в Амстердам, година и малко след първото ми посещение и то без дългосрочно планиране, дори бих казал малко инцидентно.

Пътуването бе доста интересно и сложно от гледна точка на комбинациите на транспорт и времевите ограничения. Шоуто започна още в началото на пътуването. Последните два дни имаше десетки анулирани полети заради много гъстата мъгла, независимо че уж новото летище има 2-ра категория за излитане/кацане при намалена видимост поради мъгла. На минаване през митницата един униформен ме спря и започна да ме разпитва къде отивам, за колко, колко пари нося и дори ме попита дали не нося някакви икони...

Започнах да чакам да ни "товарят" на самолета, но в един момент се оказа, че ще има един час закъснение, защото полета още не бе пристигнал. Дочакахме полета и в Дортмунд пристигнах точно на време, за да хвана автобуса от летището до ж.п. гарата. Стигайки до ж.п. гарата имах точно 10 минути да се кача на влака за Амстердам, който имаше прекачване на Дюселдорф. В Дюселдорф се оказа, че имам още 25 минути закъснение и така в Амстердам стигнах към 23:45.

Пратих 2 съобщения на Аренд да ме посреща, но не получих потвърждение, че ги е получил и се наложи да му звънна. Срещнахме се към полунощ и веднага започнахме да купонясваме. Той бе на прием в най-голямата концертна зала на Амстердам, където имаше прием. Пихме по 2-3 бързи бири и отскочихме до тях да си оставя багажа, разбира се на колело. Малко пийнал, Аренд ме откара с целия ми багаж без проблеми до тях. Пооправих се и айде пак към центъра, обиколихме дискотеките и към 4:00 часа се прибрахме.

На другия ден аз поспах и вечерта бехме на рожден ден на една стара приятелка Биби. Партито беше у тях, гостите бяха основно от курса по руски език, който карат в университета. Имаше много водка и кисели краставички, готини руски песни, а към края се появи полицията. Добросъвестни съседи се обадили, че е им било много шумно.

Следващите дни имах посещения в музея на Ван Гог и други. Карахме много колело, возихме се на корабче, срещахме се с разни приятели на Аренд. За късмет имахме един приятел от Кипър, който с бе дошъл с 4 дружки за 5 дни и обикаляха по кофишоповете, за да се "забавляват" по техен си начин.

Палачинки по Амстердамски

Еееех тези колела...

I amsterdam

Един от многобройните кофишопове

А Оги караааа колело...

Още снимки от Амстердам тук.
Сгради и архитектура тук.
Велосипедите са навсякъде и тук.

Денят без покупки - предизвикателството към самите нас!

ДЕНЯТ БЕЗ ПОКУПКИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ САМИТЕ НАС!
Да се опитаме да живеем лесно и елементарно за един ден!
Да прекараме повече време с приятелите и семейството вместо да харчим пари за тях!

ИДЕЯТА
Buy Nothing Day" разобличават природните и етичните последствия от консуматорството. Развитите държави - само 20% от населението на Земята консумират 80% от природните ресурси, причинавайки невероятни природни вреди и несправедливо разпределение на благата.

Като купувачи ние трябва да оценяваме продуктите, които купуваме и да предизвикваме компаниите, които ги произвеждат. Какво са истинските рискове за страните производители, които жертват природни реурси и замърсяват природата си и рисковете за развитите страни? Докато това консуматорско общество продължава да съществува, ние трябва да намерим по-справедливо и екологично решение - "Buy Nothing Day" е едно добро начало.

Разбира се, "Buy Nothing Day" не е само за промяна в начина на живот за един ден - той трябва да е опит, който да ни покаже, че можем да живеем без повечето от "модерните достижения на техниката", защото вещите които купуваме и притежаваме, в крайна сметка притежават нас! Хората трябва да участват като консумират по-малко, рециклират повече и предизвикват компаниите да са по-честни и приятелски настроени към природата. Супермаркетите може и да предлагат голям избор, но на цената на бъдещето на нашата планета и развиващите се страни.

ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО, Е ДА НЕ СИ КУПИШ НИЩО (това може и на друго място да е сложено... прсто мн ми хареса)
Правилата са прости. Можеш да вземеш участие. Всичко, което е нужно е да не си купиш нищо. Ако си ентусиаст, може да опиташ някои от измислените 101 други неща вместо шопинг. Последните включват идеи от рода на това да потанцуваш, да отидеш на работа пеш (купи си карта и открий нови маршрути), да се изкъпеш на свещ, да научиш да броиш до 10 на всички езици, да научиш френски, да кажеш на някого че го обичаш или просто да останеш с него в леглото цял ден. Може и стандартно да попееш в банята.

Уволнение от армията...ДНЕС!

Днес бях привикан в 10:00 ч. във военното окръжие в кв. Изток да представя снимка. Нямаше други искания в поканата. Отивам в уговорения час и г-н началника на отдела ме посрещна с: "Огнянчо, защо се покри бе мойто момче, вече навърши 27 и си мислиш че няма да те търсим?..." Аз отрекох да съм се покривал, защото не съм бил викан, че да се крия. "...Ами за такива като теб закона налага глоба от 1125 лева, където не са отслужили и са се покрили... ма като ти гледам семейното положение (разведени родители и др.)... ще почерпиш с една кутия бонбони и си готов..." Аз веднага приех предложението и взех едни бонбони за почерпка.

Бях препратен в Централното военно окръжие на ул. "Бенковски" 12 за да занеса снимка за издаване на военна книжка. След това се върнах в районното окръжие и заверих книжката и сега съм зачислен в запаса на РБългария. Междувременно положих и клетва. :-) Ето това се вика казарма за един ден!!!

Рожден ден на Мариана Пенева

Уговорката за начало на партито бе лед 20:00 ч. в Бар на края на вселената. Тъй като предния ден бях на Банско, реших да се пошегувам с Мариана и казах, че няма да мога да се върна и се извиних и си изключих телефона. Очаквах тя да се ядоса, нарочно закъснях и се появих изведнъж към 21:40 ч., когато Марина ме засече на входа на бара и ми каза, че Мариана е бясна. Аз много се зарадвах. Мариана почти ми беше се разсърдила, но щом се появих тя поомекна и се зарадва доста.

Хората си седяха и си пиеха тихичко, сякаш чакаха да дойде Папата, че да се размърдат. Тъй като нямаше места за сядане аз си стоях прав, скоро дойде и Стефан, Венци дойде минути след като аз влезнах, Светльо се появи както винаги доста по-късно заедно с Жужи.

Аз не я познавах Жужи, но Светльо ми бе говорил преди за нея, та се запознахме и се почнахме с водка Зелена ябълка, 1...2...3...хайде още една бутилка и се оформи сериозно парти, независимо, че в началото нещата изглеждаха скромно.

В началото...скромно

Ето ни с рожденичката

Марина, аз и Светльо

Аз и Жужи

Аз и Светльо

Марина, аз, Марина и Роза :-)

Жужи, Светльо, аз и Марина

Повече снимки в албумите на Мариана и Марина - албум едно и две

На ски до х. Алеко

След ранно прибиране от Банско, именно заради желанието ми да се кача на ски днес, реших да отида директно до баща ми, да си взема колелото, да се преоблека в къщи и да ходим на Алеко. Баща ми обаче беше по- хитър и реши да ми даде дрехи и директно да ходим към планината. Сложих некви дрешки, едни огромни обувки и айде нагоре. Качихме се на некъв Голф до долната станция на лифт Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх. Там доста настоявах и обух на баща ми обувките за телемарк ски и тръгнах лека полека по пътеката към Алеко. Снега беше доста мокър и тежък, но аз настоявах да се почне от някъде с карането. Стигнахме почти до х.Алеко и се пусна една гадна мъгла. На Алеко хапнахме кебапчета, кюфтета и салати, свършихме малко работа на кафето при Петко и тръгнахме обратно към лифта. Кабинката не работеше поради профилактика. В София мъглата беше още по гадна.

До Банско и назад

Днес много експресно се наложи да отида до Банско. Трябваше да закарам Горица с нейната кола, защото си изгуби шофьорската книжка. Тръгнахме към 13:30 ч. и стигнаме към 17:00 ч. Витан ни чакаше при хотела. Прибрахме си по стаите и като заваля един порой та до сутринта. Вечеряхме и гледахме ТВ. Аз реших да не се мотая и си тръгнах с ранния автобус в 6:50 ч. на сутринта.