Решихме да отидем при баща ми на яз. Искър до коната база, където си направихме скара, малко гребахме със сърфа, пробвахме го и с платно. Поиграхме фризби и подремахме. Пълноценен ден на 70 км. от София и само на 45 минути с кола от вкъщи.
Гребане със сърф Позираме за поредната снимка Подготвяме такъмите с бащата Снимките са тук.
Със Стефан решихме да открием сезона на басейн ЦСКА, връщайки се назад в годините, когато той работеше в хотела, Светльо беше спасител там и бяхме редовни посетители.
Бяхме се подготвили с плодове, семки, мента, бира и табла. Попекохме се, поиграхме, изкъпахме се 2-3 пъти, изгоряхме много добре и към края на деня се появи Венци, та ни снима малко. Следващия път по-добра организация.
На броени метри от финала Кулата за скокове След последната баня Всички снимки са тук.
Още от петък с Данчето отидохме на Пожарево да помогнем на Горица и Витан с каквото може в подготовката за кръщенето. Времето беше дъждовно и нямаше изгледи за подобрение, единствено оптимизма ни подкрепяше в очакване да видим сутрешното слънце, но уви.
На сутринта си валеше без изгледи за промяна. Следва...
Снимките от църковния ритуал са тук. Снимките от посрещането на гостите са тук. Снимките на Танчето са тук.
Уж да тръгнем рано рано към Витоша и пак не се получи по план, но в 11:00 ч. бяхме на лифта за Драгалевци, а сутрешните облаци и дъжд се разсеяха и деня се разви много слънчево и свежо. Качихме се с лифта и в 12:30 ч. вече обядвахме, полегнахме малко на слънце и след това се пързаляхме надолу и в 16:15 ч. успяхме да хванем последния лифт към долната станция в Драгалевци.
Ето ни на лифтаВ подножието на върхаГолямата навалица по пътеката към върха
На маса в чайната с любимия боб и палачинкаМетеорологичната станция и множеството антени Базата на "Ръководство въздушно движение" Баш на върха
Както се бяхме уговорили с Мони, пристигнах в гимназията за шестия час. Преди часа се срещнах с учителките ни по история, математика, английски и рисуване. Поканих ги за събирането на випуска и те много силно се зарадваха. Уговорих ги да се свържат с учителите, които вече не преподават.
Най- хубавия момент бе влизането ми в час по руски език с 9 клас, разбира се воден от г-жа Чакърова. Мони беше споменала на Г-жата, че я чака изненада и аз влизам в стаята, Чакърова седи на стола и ме гледа, Галя ме води към нея, тя ме гледа в очите и вика, чакай Галче, подсети ме, Галя вика от моя клас бе г-жо и аз викам с О е името ми, и изведнъж Чакърова ме хваща за рамото, обръща се към учениците и казва: "Това е Оги, беше отличник, седеше ей на това място (сочи първия чин) и от него съм научила едно важно нещо... питам го аз, какво е първото нещо, което правиш на рождения ден на мама и Оги казва, поднасям букет цветя". Как го помни това нещо, предвид, че аз съм го забравил, макар че е факт, не знам, но направо щях да се разплача. Щях също да се разплача когато чух училищния звънец в коридора.
По време на часа госпожа Чакърова посвети две песни на мен, супер много мило ми стана...
Позираме за поредната снимка
Подготвяме такъмите с бащата
Снимките са тук.
