Още от петък с Данчето отидохме на Пожарево да помогнем на Горица и Витан с каквото може в подготовката за кръщенето. Времето беше дъждовно и нямаше изгледи за подобрение, единствено оптимизма ни подкрепяше в очакване да видим сутрешното слънце, но уви.
На сутринта си валеше без изгледи за промяна. Следва...
Снимките от църковния ритуал са тук. Снимките от посрещането на гостите са тук. Снимките на Танчето са тук.
Уж да тръгнем рано рано към Витоша и пак не се получи по план, но в 11:00 ч. бяхме на лифта за Драгалевци, а сутрешните облаци и дъжд се разсеяха и деня се разви много слънчево и свежо. Качихме се с лифта и в 12:30 ч. вече обядвахме, полегнахме малко на слънце и след това се пързаляхме надолу и в 16:15 ч. успяхме да хванем последния лифт към долната станция в Драгалевци.
Ето ни на лифтаВ подножието на върхаГолямата навалица по пътеката към върха
На маса в чайната с любимия боб и палачинкаМетеорологичната станция и множеството антени Базата на "Ръководство въздушно движение" Баш на върха
Както се бяхме уговорили с Мони, пристигнах в гимназията за шестия час. Преди часа се срещнах с учителките ни по история, математика, английски и рисуване. Поканих ги за събирането на випуска и те много силно се зарадваха. Уговорих ги да се свържат с учителите, които вече не преподават.
Най- хубавия момент бе влизането ми в час по руски език с 9 клас, разбира се воден от г-жа Чакърова. Мони беше споменала на Г-жата, че я чака изненада и аз влизам в стаята, Чакърова седи на стола и ме гледа, Галя ме води към нея, тя ме гледа в очите и вика, чакай Галче, подсети ме, Галя вика от моя клас бе г-жо и аз викам с О е името ми, и изведнъж Чакърова ме хваща за рамото, обръща се към учениците и казва: "Това е Оги, беше отличник, седеше ей на това място (сочи първия чин) и от него съм научила едно важно нещо... питам го аз, какво е първото нещо, което правиш на рождения ден на мама и Оги казва, поднасям букет цветя". Как го помни това нещо, предвид, че аз съм го забравил, макар че е факт, не знам, но направо щях да се разплача. Щях също да се разплача когато чух училищния звънец в коридора.
По време на часа госпожа Чакърова посвети две песни на мен, супер много мило ми стана...
След ползотворен ден в офиса и почти без много планове ми звънна Горица с информация за планирана среща на организационния комитет по повод сбирката за 10 годишнината от завършването ни в НПМГ.
Хванах автобус 113 от Бизнес парка, прехвърлих се на метрото и в 17:05 ч. бях на Попа. Горица спря на Левски и Раковска и от там, заедно с Никола тръгнахме да се поразхождаме по улиците и да търсим дрешки за кръщенето на Никола. Стигнахме до ул. Шишман, от където първо купихме малка и голяма бели кърпи по една за попа и за бебето, след това Витан ни пресрещна на Опашката на коня да вземе Никола и с Горица продължихме с оглеждането на магазините за бели дрешки. Оказа се голям зор, защото влизаш в магазина и им казваш искам бели дрешки за кръщене, а те ти предлагат райета и други цветове, та даже се и обиждат...
На ул. Солунска направихме своя избор и приключихме с покупките за кръщене, след като още в понеделник купих кръстче и синджирче за кръщелника. Сега остава попа да потвърди всичко дотук и да каже като има нещо друго.
В 19:00 ч. в Уго за Славейков имахме събиране на организаторите и се появиха десетина човека, с почти пълно представителство от класовете и започнахме уточняване на детайлите, разбира се обменихме някоя и друга клюка. И в крайна сметка определихме клуб "Антре" за място на срещата, 19:00 ч. на 13 Юни 2009 г. Препоръчително е всеки да дойде сам, като куверт сме определили 25 лева, ще поканим и нашите учители.
Сутринта тръгнахме към ждрелото на р. Ерма, с идея да минем по екопътеката в района. Към 10:30 ч. бяхме вече на ждрелото. Моя колега Пешо бе нагласил раницата за сина му Жорко, който бе толкова тих и послушен, че да не повярва човек. Не гъкна през целия преход.
По невнимание, след като минахме ждрелото и през тунела, за малко сме подминали подхода към пътеката и сме продължили към махалата в посока село Банкя. Независимо от това се разходихме до една полянка, опънахме се за около 1 час, похапнахме и се отправихме на обратно.
В един момент разкрихме подхода за екопътеката, но така или иначе се оказа че е доста труднодостъпна за Пешо с бебето на гръб. Решихме друг път да се качим отново.
В началото на екопътеката Пешо с Жорко Скритото начало на екопътеката Снимките от разходката са тук.
