След като се оказа, че моите приятели и в лицето на Ива не се бяха сетили за моето споделено(!) желание да ходим заедно на Добринище за да караме ски, аз бях оставен отново да разчитам само на себе си, предвид че всички други приятели, я нямаха пари, я нямаха желание и възмойност да тръгнат на някъде. Само Стефан даде надежда, но и той не звънна за допълнителна уговорка, та на сутринта в събота бях изправен пред съботно безделничество в София. Но уви аз сепреборих с него и реших да се кача сам на Алеко, за да покарам ски.
Към 12:30 ч. бях на Алеко, взех си карта с намаление и ударих едно малко Джони, един шоколад Аеро преди тръгване. Появи се Стефан, който бе дошъл от сутринта да кара с Ира и племенника му Наско, качихме се на Романски лифт и почти под Черни връх ни застигна гъста мъгла.
Тръгнмахме по пистата към Лалето, където бяха пуснали оръдията за сняг, които още повече засилваха ефекта на мъгла. Вече бяхме се загубили със другите един от друг и аз стигнах до долната станция на лифт Витошко лале, тръгнах с него на горе, Стефан го чух, той бе някъде по средата и така 3-4 пъти се разминавахме и аз накрая към 16:00 ч. се прибрах на кафето да се попреоблека и приготвя за слизане. Стефан дойде малко ядосан на Ира, че бърза да гони лифта, предвид че му оставаше поне още един час работа...
Тръгвайки си към София, вече се притъмняваше, след няколко завоя се оказа че пътря е лед като стъкло и се получи колона от пързалящи се автомобили, аз веднага сложих еди комплект вериги отзад, което леко подсигури обстановката при мен, но не намали риска някой друг да се спре в мен. Около Драгалевци вече нещата се нормализираха и спокойно свалих вергите и продължих към центъра.
Бях решил да релаксирам след ските и отидох на парна баня. 3 сесии с почивка и хладен душ ме заредиха пълноценно за вечерта, която едва започваше.
В къщи вечерях и гледах филма, номиниран с 10 Оскара "Slumdog millionaire" и към 23:30 ч. тръгнах към "
Viper rooms", където бе партито за рождения ден Юлия...
Колко сме послушни...
Ааааааааааааммм...
Инат...
Много обича да позира
Похапнахме сочни кюфтета и тръгнахме към 13:30 ч. със снегоходките нагоре. Страхотен вятър ни посрещаше през целия път до върха, който ни отне около 2:20 ч. време.
Горе похапнахме боб чорба с палачинка за десет и се звъртяхме по пътеката към Голи връх, където се накефихме на кайт-ски маняци...
Около 18:00 ч. бяхме при колата а в 19:00 ч. всички по домовете.
Около 13:00 ч. стигнахме на хижата и похапнахме боб с леща и се отправихме на слънчева, трийсет минутна релакс пауза на близката пейка. Подкосихме пистата и излезнахме на зимната маркировка към х. Скакавица, където слизането бе повече търкаляне и пързаляне, но бе много весело и забавно. До водопада нямаше време да се отбием и около 18:00 ч. вече бяхме се опаковали за спускането към Сапарева баня.
Снимките са тук.
