Борбата срещу промените в климата

Днес трябваше да се проведе театрално представяне и малка акция пред Народния театър по повод Световния ден за борба с промените в климата, който се прави по време на световната среща на представители от над 180 страни за разговорите по проблемите на климата, провеждаща се в Бали, Индонезия. За съжаление театралната група се оказа малко несериозна и се оправда със студеното време и така пред театъра бяхме само аз, Ина, Тошко, Светльо, Тони и Марина се включи към края.

Отправихме се към Червената къща, където следваше провеждането на представяне на алтернативни решения за производство на енергия, алтернативни начини на транспорт и др.

След представянето се проведе и много интересна дискусия.

Кънки на лед

Днес със Стефан, Стефан, Меги и Сани се вдигнахме до Зимния дворец на спорта. Карахме кънки. Аз се бях качвал миналата година един път. Сани кара от малка, тъкмо си е купила от Щатите нови кънки и ги подкара. Стефан кара малко, а другия Стефан и Меги не са карали, но много бързо се ориентираха и бяха отличници.

Следващото каране на кънки се очертава за 11 и/или 12 декември, който иска да се обажда.

Кънкьор от вискок клас

И малко аматьори :-)

За трети път през годината...Берлин

Тази година се случи така, че три пъти пътувах до Берлин. За трите дни престой не видях почти нищо ново, като изключим че опресних кадрите, които имах от "Check point Charlie", вечерях в Африкански ресторант, видях се със стари другари и пихме във вино бар, в който си купуваш чаша за едно евро и пиеш вино докато ти се пие. Времето бе много студено и дъждовно, успях да се срещна с леля ми, която живее от години на около 150 км. от Берлин. Втората вечер се събрахме с някои от местните зелени активисти и пихме по бира.

Една от известните улици "Unter den linden" или "Под липите"

Колективът, който бе в Берлин

Немският парламент отблизо

Чашата за бира в африкански ресторант

Парламентът през ноща

Пропусквателният пункт "Чарли" по времето на Хитлер

"Вие напускате Американския сектор"

Още снимки тук.

Велосипедите и Амстердам

Амстердам е интересно място. С всичките си туристически закачки като квартала на "Червените фенери", т. нар. кофи-шопове, където свободно може да се консумира канабис, психотропни гъби и други леки наркотици, музеите и т.н., за мен най-интересното е културата за ползване на велосипед. Поне 50% от жителите на столицата използват колело като средство за придвижване, има невероятна инфраструктура - алеи, маркировка, светофари и велосипедистите са с най-висок приоритет сред участниците в движението. Правилата за велосипедиране са също с голяма степен на уважение. Всеки си включва светлините когато се притъмни, ако ли не следват серизони глоби. Спазване на пътните знаци и т.н. е важно, защото иначе идва полицаят и пише глобата на момента.

Отличната маркировка е навсякъде

Подредени паркинги

...и неподредени паркинги

Приятна композиция за любители и цветове всякакви...

...зелени

...черни

...кафяви

...розови

...оранжеви

...ръждясали

Целият албум със снимки тук.

До Амстердам и назад

Попаднах за втори път в Амстердам, година и малко след първото ми посещение и то без дългосрочно планиране, дори бих казал малко инцидентно.

Пътуването бе доста интересно и сложно от гледна точка на комбинациите на транспорт и времевите ограничения. Шоуто започна още в началото на пътуването. Последните два дни имаше десетки анулирани полети заради много гъстата мъгла, независимо че уж новото летище има 2-ра категория за излитане/кацане при намалена видимост поради мъгла. На минаване през митницата един униформен ме спря и започна да ме разпитва къде отивам, за колко, колко пари нося и дори ме попита дали не нося някакви икони...

Започнах да чакам да ни "товарят" на самолета, но в един момент се оказа, че ще има един час закъснение, защото полета още не бе пристигнал. Дочакахме полета и в Дортмунд пристигнах точно на време, за да хвана автобуса от летището до ж.п. гарата. Стигайки до ж.п. гарата имах точно 10 минути да се кача на влака за Амстердам, който имаше прекачване на Дюселдорф. В Дюселдорф се оказа, че имам още 25 минути закъснение и така в Амстердам стигнах към 23:45.

Пратих 2 съобщения на Аренд да ме посреща, но не получих потвърждение, че ги е получил и се наложи да му звънна. Срещнахме се към полунощ и веднага започнахме да купонясваме. Той бе на прием в най-голямата концертна зала на Амстердам, където имаше прием. Пихме по 2-3 бързи бири и отскочихме до тях да си оставя багажа, разбира се на колело. Малко пийнал, Аренд ме откара с целия ми багаж без проблеми до тях. Пооправих се и айде пак към центъра, обиколихме дискотеките и към 4:00 часа се прибрахме.

На другия ден аз поспах и вечерта бехме на рожден ден на една стара приятелка Биби. Партито беше у тях, гостите бяха основно от курса по руски език, който карат в университета. Имаше много водка и кисели краставички, готини руски песни, а към края се появи полицията. Добросъвестни съседи се обадили, че е им било много шумно.

Следващите дни имах посещения в музея на Ван Гог и други. Карахме много колело, возихме се на корабче, срещахме се с разни приятели на Аренд. За късмет имахме един приятел от Кипър, който с бе дошъл с 4 дружки за 5 дни и обикаляха по кофишоповете, за да се "забавляват" по техен си начин.

Палачинки по Амстердамски

Еееех тези колела...

I amsterdam

Един от многобройните кофишопове

А Оги караааа колело...

Още снимки от Амстердам тук.
Сгради и архитектура тук.
Велосипедите са навсякъде и тук.

Денят без покупки - предизвикателството към самите нас!

ДЕНЯТ БЕЗ ПОКУПКИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ САМИТЕ НАС!
Да се опитаме да живеем лесно и елементарно за един ден!
Да прекараме повече време с приятелите и семейството вместо да харчим пари за тях!

ИДЕЯТА
Buy Nothing Day" разобличават природните и етичните последствия от консуматорството. Развитите държави - само 20% от населението на Земята консумират 80% от природните ресурси, причинавайки невероятни природни вреди и несправедливо разпределение на благата.

Като купувачи ние трябва да оценяваме продуктите, които купуваме и да предизвикваме компаниите, които ги произвеждат. Какво са истинските рискове за страните производители, които жертват природни реурси и замърсяват природата си и рисковете за развитите страни? Докато това консуматорско общество продължава да съществува, ние трябва да намерим по-справедливо и екологично решение - "Buy Nothing Day" е едно добро начало.

Разбира се, "Buy Nothing Day" не е само за промяна в начина на живот за един ден - той трябва да е опит, който да ни покаже, че можем да живеем без повечето от "модерните достижения на техниката", защото вещите които купуваме и притежаваме, в крайна сметка притежават нас! Хората трябва да участват като консумират по-малко, рециклират повече и предизвикват компаниите да са по-честни и приятелски настроени към природата. Супермаркетите може и да предлагат голям избор, но на цената на бъдещето на нашата планета и развиващите се страни.

ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО, Е ДА НЕ СИ КУПИШ НИЩО (това може и на друго място да е сложено... прсто мн ми хареса)
Правилата са прости. Можеш да вземеш участие. Всичко, което е нужно е да не си купиш нищо. Ако си ентусиаст, може да опиташ някои от измислените 101 други неща вместо шопинг. Последните включват идеи от рода на това да потанцуваш, да отидеш на работа пеш (купи си карта и открий нови маршрути), да се изкъпеш на свещ, да научиш да броиш до 10 на всички езици, да научиш френски, да кажеш на някого че го обичаш или просто да останеш с него в леглото цял ден. Може и стандартно да попееш в банята.

Уволнение от армията...ДНЕС!

Днес бях привикан в 10:00 ч. във военното окръжие в кв. Изток да представя снимка. Нямаше други искания в поканата. Отивам в уговорения час и г-н началника на отдела ме посрещна с: "Огнянчо, защо се покри бе мойто момче, вече навърши 27 и си мислиш че няма да те търсим?..." Аз отрекох да съм се покривал, защото не съм бил викан, че да се крия. "...Ами за такива като теб закона налага глоба от 1125 лева, където не са отслужили и са се покрили... ма като ти гледам семейното положение (разведени родители и др.)... ще почерпиш с една кутия бонбони и си готов..." Аз веднага приех предложението и взех едни бонбони за почерпка.

Бях препратен в Централното военно окръжие на ул. "Бенковски" 12 за да занеса снимка за издаване на военна книжка. След това се върнах в районното окръжие и заверих книжката и сега съм зачислен в запаса на РБългария. Междувременно положих и клетва. :-) Ето това се вика казарма за един ден!!!