Първите впечатления от таз годишния празник започнаха с празничната заря. Бяхме си поседнали на по бира в ресторант-бар Ню Йорк и след като започнаха залпове, бързо изскочихме навън.
Това е смесица камъчета от различен вид, свързани със зодиакалните знаци, като всяка зодия си има подхождащи й камъчета. Стават за подарък и се носят за късмет и т.н.
На път за Казанлъшката гробница, точно на кръстовището се показа точно тази забавно интересна композиция от пътен знак и чадър на едно заведение.
В парка до гробницата си направихме чудесна разходка, предвид че не бе дъждовно и бе приятно. Прави ми впечатление колко съм черен...
На съботен пазар - някой си е "купил" нова пералня машина с изстискващо дрехите приспособление. Е, тази пералня е с двойна употреба - находчивите я използват за варене на компоти и други подобни.
Един малък приятел - сувенир, в очакване на своя стопанин сред множеството хора, тълпящи се по улиците на фестивалния град...
След градската разходка се отправихме към гробница "Голяма Косматка", където всичко бе впечатляващо - огромни каменни блокове, неясно как са местени и напасвано един до друг...
Това е Самарското знаме, което е българско бойно знаме и е един от най-важните военни символи на Българската армия.
След посещението на връх Шипка се отправихме отново към града. В неделя се насочихме първо към представянето на розобер и розоварене пред Института на розата, където имаше множество чужди делегации, гости и засилено японско присъствие.
Изцяло в розови одежди, Царица Роза и нейните подгласници на първа линия сред официалните гости.
Старата техника работи безотказно... Важно е добра поддръжка и редовна профилактика. ;-)
Президента Георги Първанов бе сред официалните гости, разположил се на първа линия до импровизираната сцена и сред Царица Роза и нейните подгласнички на таз годишния фестивал.
Тези двама дядовци са стигнали до задънена улица, спорейки за проблемите на политическия ни елит - ще има ли по високи пенсии или парното ли ще е по-скъпо... Няма решение, няма оправия...
Розоберци - независимо от късния вече час (след 11:00 ч.) розобера кипи в пълна пара. Хората с шапките са преобладаващо японци.
Кошовете със събран розов цвят отиват за преработка в завода. От 5-6 тона цвят се добива около 1 литър розово масло.
Страхотно семейство розоберки.
Е тук вече са истинските розоберки - натруфени, гиздави и усмихнати, окичени с венци от розов цвят и в народни одежди.
А ето ги техните наследнички - младите розоберки, втора смяна. Уморени от ранното ставане, почиват след тежкия розобер.
По-късно се разходихме до манастира над град Шипка. Цветовете му бяха много наситени и благодарение на хубавото слънце, изпъкваха много добре на фона на синьото небе.
Малък профил, където се открояват златните кубета на църквата.
И поглед отзад.
Видеото от заключителните хора на площад Севтополис.
На път за София се отбихме до гр. Калофер. Ето го и мемориалния паметник на Христо Ботев. 
Цялата колекция от снимки е на Facebook.
