Този Великденски уикенд премина под знака на природните красоти и забележителности на Родопите в района на Триград. Имаше идея с Дени да пътуваме на стоп, но по настояване на другите се намери място за нас по колите. Потеглихме с три леки автомобила, и по-късно се включиха още два. Иначе групата наброяваше около 30 души.
Та в компанията на младите бяхме аз, Дени, Ива, Боко, Гери и още 5 други младежи и девойки, на които така и не успях да им запомня имената.
Събота имахме малко повече път и пристигнахме около 17ч. Подредихме се по къщите и се отправихме към масата. Имаше домашни ракии, вина, мезета, агнешко на корем и много хубава дроб-сърма. Почнахме се рано, но устискахме до 0:00ч. и отидохме в местната църква за да запалим по една свещ за здраве.
На другата сутрин имаше невероятна закуска – козунак с домашно прясно мляко и великденски яйца. В 10:30ч. потеглихме за пещера Дяволско гърло и Триградското ждрело. Времето бе невероятно! В късния следобед успяхме да полегнем малко да се отпуснем и за вечеря всички бяхме умърлушени и уморени, нямаше много енергия у нас и рано рано си легнахме.
В понеделник закуската беше още по-запомняща се – мекици със сладко от боровинки, сладко от малини и боров мед, домашно прясно и кисело мляко. Хапнахме като за последно и потеглихме към Ягодинската пещера и Буйново ждрело. За обяд спирахме на Доспат и около 21ч. се завърнахме в прашната ни Столица.
Та в компанията на младите бяхме аз, Дени, Ива, Боко, Гери и още 5 други младежи и девойки, на които така и не успях да им запомня имената.
Събота имахме малко повече път и пристигнахме около 17ч. Подредихме се по къщите и се отправихме към масата. Имаше домашни ракии, вина, мезета, агнешко на корем и много хубава дроб-сърма. Почнахме се рано, но устискахме до 0:00ч. и отидохме в местната църква за да запалим по една свещ за здраве.
На другата сутрин имаше невероятна закуска – козунак с домашно прясно мляко и великденски яйца. В 10:30ч. потеглихме за пещера Дяволско гърло и Триградското ждрело. Времето бе невероятно! В късния следобед успяхме да полегнем малко да се отпуснем и за вечеря всички бяхме умърлушени и уморени, нямаше много енергия у нас и рано рано си легнахме.
В понеделник закуската беше още по-запомняща се – мекици със сладко от боровинки, сладко от малини и боров мед, домашно прясно и кисело мляко. Хапнахме като за последно и потеглихме към Ягодинската пещера и Буйново ждрело. За обяд спирахме на Доспат и около 21ч. се завърнахме в прашната ни Столица.
Хапване на яз. Въча
Триградското ждрело и спомени от комунизма
Оги и Ива на фона на река Триградска
Красота без коментар...
