Тази седмица аз, Стефан, Теодора, Краси и Валтер (нашият фотограф от Бразилия) се отправихме към Родопите, където на яз. Въча бе предвидено да бъдем контролен пункт като част от състезанието XVentureRace организирано от XV club.
Пристигнахме в късната вечер на 16 юли, защото малко се позагубихме на път за поста ни. Опънахме палатките и легнахме да спим около 1:00 ч. На сутринта дооправихме лагера и започнахме да подготвяме терена: проверка на варелите, набавяне на гредички, направа на гребла, разпределихме храната и провизиите и т.н. На 17 юли се включиха и хората от водно-спасителната служба и БЧК. Те направиха обход на трасето.
Постът ни бе почти в началото на язовира, а най близкото село бе Михалково, известно с минералните извори и натурално газираната вода.
.jpg)
В селото няколко пъти пазарувахме в един магазин, който напомня социалистическите години. "Върхът на сладоледа" бе лимонадата по 15 стотинки.
.jpg)
Оказа се, че постът ни е най-възловият и труден в цялото състезание - участниците трябваше да направят сал, с който да преминат определена дистанция по вода. Всеки отбор получаваше 2 бр. варели, десет двуметрови гредички, 20 метра въже и 2 гребла.
На 18 юли се присъедини на Стефан брат му - Киро, току що се бе върнал от къмпингуване в Гърция, той бе отговорник за поста на язовирната стена, от където след като приключат със саловете, участниците си взимат велосипедите и продължават към финала. Велосипедите ни ги докараха с един ТИР. Беше невероятно - около 70 маркови колела, кое от кое по-хубаво.
На 20 юли се налагаше да си пътувам за София заради пътуването към Украйна. До Пловдив хванах маршрутка, а от там влак. За малко да изпусна влака, защото си правих разходка в Стария град и се оказа, че часовника ми е изостанал с 5 минути. Наложи се да хвана такси за 1 км.
Пристигнахме в късната вечер на 16 юли, защото малко се позагубихме на път за поста ни. Опънахме палатките и легнахме да спим около 1:00 ч. На сутринта дооправихме лагера и започнахме да подготвяме терена: проверка на варелите, набавяне на гредички, направа на гребла, разпределихме храната и провизиите и т.н. На 17 юли се включиха и хората от водно-спасителната служба и БЧК. Те направиха обход на трасето.
Постът ни бе почти в началото на язовира, а най близкото село бе Михалково, известно с минералните извори и натурално газираната вода.
.jpg)
В селото няколко пъти пазарувахме в един магазин, който напомня социалистическите години. "Върхът на сладоледа" бе лимонадата по 15 стотинки..jpg)
Оказа се, че постът ни е най-възловият и труден в цялото състезание - участниците трябваше да направят сал, с който да преминат определена дистанция по вода. Всеки отбор получаваше 2 бр. варели, десет двуметрови гредички, 20 метра въже и 2 гребла.На 18 юли се присъедини на Стефан брат му - Киро, току що се бе върнал от къмпингуване в Гърция, той бе отговорник за поста на язовирната стена, от където след като приключат със саловете, участниците си взимат велосипедите и продължават към финала. Велосипедите ни ги докараха с един ТИР. Беше невероятно - около 70 маркови колела, кое от кое по-хубаво.
На 20 юли се налагаше да си пътувам за София заради пътуването към Украйна. До Пловдив хванах маршрутка, а от там влак. За малко да изпусна влака, защото си правих разходка в Стария град и се оказа, че часовника ми е изостанал с 5 минути. Наложи се да хвана такси за 1 км.
