Време е да даваме, не да получаваме!

За 35-ят си рожден ден реших да създам кауза, която ще подпомогне деца, лишени от родителска грижа. Със събраните средства ще подпомогнем младежите, които имат интереси насочени към активен начин на живот - да спортуват и да се занимават с дейности, свързани с планинарство, катерене, колоездене и други. Фокусът ми е върху бягането на шосе и по планинските пътеки.

 

Време е да даваме, не да получаваме!

Идеята се роди през 2013 г., когато посетихме дневен център за деца лишени от родителска грижа, където се запознах с Дженифър на 12 г. Тя имаше интереси в областта на леката атлетика и бягането. Тогава тя имаше нужда от маратонки, които нямаше как да си купи сама.

Със събраните средства ще съдействаме част от тези деца да реализират мечтите си - заедно и с любов!

Ride or Run Rila 2015 - едно необикновено бягане

В сряда все още не знаех на къде ще се отправя за уикенда. Имах идея на ходим на WakeЪп Фест и планът бе да тръгне в петък след работа.

Четвъртък вечер се видях с Лари, който щеше да участва с колело в състезанието. Показа ми клипчето от миналата година и аз промених плановете си - ще бягам дистанцията от 12 км. с обща положителна (само) денивелация от 1350 м.

Петък потеглих след работа, хапнахме по път на сръбската скара при майстор Миро в село Усойка и в село Пастра бяхме около 21:30 часа. Бързо се настаних в палатковият лагер, леко хапнах и легнах да почивам.

Стартът бе в събота от 10:30 часа, имаше време за хубаво наспиване, времето беше колебливо. Стартирахме, по трасето имаше два подкрепителни пункта, а на финалът имаше приятна малка сграда, в която се преоблякохме, похапнахме еклерчета и други сладости. Статистиката от изкачването е много интересна - наклонът е плавен и постоянен и кривата на графиката всъщност е почти идеална права. Лека почивка и направих преход до самият язовир и по-нагоре.

Времето се оформяше както Рила си знае - ниски облаци, силен вятър и температура от 4С.

Много ми стана интересна историята на цялото инженерно съоръжение наречено ВЕЦ Група Рила - язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила".

Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител).
  

Всички снимки са достъпни тук.

Писмо с пролетно настроение до г-жа Фандъкова

Здравейте г-жо Фандъкова, как сте? Радва ли ви пролетната атмосфера - разлистени зелени растения, цъфнали дръвчета и миришешти цветя?

Ние - велосипедисти, бегачи и пешеходци се радваме много, всеки момент се усмихваме когато сме навън - карайки велосипед, препускайки по пътеките или разхождайки се с приятели.

Много ни радват и делата, които последните години сте привели в завършен вид - новоизградени участъци от Столичното метро, закупуването на нови автобуси, тролейбуси и трамвайни мотриси, изграждането на информационни табла на спирките на градския транспорт, подмяна на улично осветление с модерни икономични LED решения, частични ремонти на главни булеварди и пътни връзки, работата по Околовръстния път и други.

До тук всичко изброено е сякаш ориентирано основно и единствено да се "облекчи" автомобилният транспорт, но това "облекчаване" не води до намаляване на този най-голям замърсител на градската среда и въздух, а напротив. Дори със създаването на новите парко-места (джобове) по главните булеварди "отхапва" от полагаемото пространство на велосипедиста, бегача или пешеходеца, и така градът се уплътнява и насища с трафик.

Г-жо Фандъкова, колко често ви се отдава възможност и имате желание да се разходите в парка, да покарате велосипед или да потичате за тонус? Имате ли възможност да се порадвате на тези моменти, заобиколени от множество хора с усмивка в зеленият пояс на града? Много приятно ни стана да видим, че в Борисовата градина например има разположени нови контейнери за разделно събиране на отпадъци, дано това да не е само за показ пред множеството, а да се превърне в полезна практика за периферните райони, както и да послужи за учител на всички подрастващи, взимайки пример от тези, които правилно използват контейнерите за хартия, пластмаса, метал или стъкло.

Г-жо Фандъкова, преди година ви писах писмо със сигнал или по-скоро питане - кога може да разчитаме на преасфалтиране на главната алея в Борисовата градина, която свързва Центърът с кв. Изток - алея по която има огромен поток от преминаващи - всеки ден и през всеки сезон. В този момент по трасето има издълбани участъци без настилка, огромни дупки, разкаляни участъци с течаща вода, стърчащи клони и други препятствия. Тези неудобства създават ежедневен дискомфорт, демотивират всички преминаващи и създават опасни ситуации.

Г-жо Фандъкова, дали ви прави впечатление, че нито един ученик или студент в Столицата не разчита на велосипед за придвижване, не съм видял училище или университет, до който има изградена инфраструктура – алеи и стойки за колела.

Г-жо Фандъкова има много въпроси, но има нужда от вземане на решения – дългосрочни и не на парче. Ако целта за постигане на един европейски облик на града е очертана, стъпка по стъпка ще я постигнем. Вярвам, че вие и вашият екип има потенциал, но трябва да се вслушваме в мнението и на обикновеният велосипедист, бегач и пешеходец, не само да се работи в полза на автомобилният транспорт.

Оставаме в очакване на постъпки и действия – за преасфалтиране и прецизно поправяне на основни трасета, но и дългосрочните постъпки – да живеем в един европейски град!

С уважение
Оги Ковачев