На върха на Балканския полуостров

В ранната съботна сутрин, след класическото оправяне на багажа в 3:00 ч. и три часа сън се излюпих в 6:00 ч., пълен с енергия за покоряване на най-високият ни връх Мусала, който се извисява на 2925 м. надморска височина.

Имахме уговорена среща в 7:30 ч. на Окръжна болница, от където с минибус трябваше да ни закарат до Боровец. Аз закъснях с 10 минути, подредихме багажа и потеглихме веднага. Групата ни се състоеше от 18 човека, като горе чакахме още 2 закъснели. Половината хора от групата се возихме в един Опел Виваро. То нашият шофьор явно е фен на Формула 1, защото караше като състезател по завоите към гр. Самоков, на правите отсечки качваше до 130 км/ч.

Оказа се, че хората от нашия бус са по мързеливи и решихме да се возим на кабинковия лифт. 7 бяхме "лифтаджиите". Тръгнахме към лифта, уверени, лека полека, те нали другите ще ходят пеша, горе ще ги чакаме и стигнахме все пак до лифта и се оказа, че има планов годишен ремонт и лифта не върви. Ужас... Трябваше да "зарадваме" другата част от групата, които вече бяха напреднали с ходенето нагоре. Но какво да се прави, тръгнахме и ние обратно и след около 45 минути се срещнахме. Застигна ни мъгла, леко захладя, а по едно време ми звъннаха от радио "Хоризонт" за да ме питат за информация във връзка с "Европейския ден без автомобили". Аз ги препратих към Ели Грънчарова от The Sofia ECHO, която е и представител на "Велоеволюция" - НПО популяризиращо ползването на велосипед. Имаше и второ обаждане от радиото за още контакти и тогава ги препратих към Цвета Христова.

Малко над Велчово мостче ни настигна камионче - Мерцедес Унимог 1000, каращо ролка ламарина около тон и половина (колко поетично). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отстрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижа Мусала.

Аз веднага се ориентирах към столовата на хижата и научих, че има и боб и леща и реших да направя едно 3 в 1 - боб с леща и сандвичи. Спокойно си се нахраних и тъй като другите двама младежи още бяха на път реших да си полегна да почина. То едно слънце напече, та даже хванах тен за няма и 2 часа на припек. Добре му подремнах.

Като дойдоха и последните двама около 15:30 ч. тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Влади бе запазил горе места. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме заслужена вечеря с доста ядене и малко пиене и към 23:00 ч. почнахме да се ориентираме по леглата.

Влади ни разбуди преди 7:30 ч. (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за придвижване надолу. Имаше идеи за слизане по различни маршрути и в крайна сметка се оформиха 2 групи - тези, които не бяха много уморени тръгнаха нагоре към върха и после през Маричини езера към Боровец. Втората група в която бях и аз, т.е. по мързеливите, тръгнахме директно надолу по пътеката. Времето бе още по-слънчево и топло от предходния ден. До центъра на Боровец стигнахме към 15:30 ч. и седнахме на едно капанче. Развъртяха се едни бири, кебапчета накрая белот за десерт. Към 17:00 ч. благополучно се завърна и втората група и към 18:00 ч. си бяхме в София.

Върхът погледнат отдолу