Партито на Дени

Днес партито на Дени по повод рождения и ден се получи много добро. Имахме среща на тенис масите на стадиона "Българска армия" към 20:00 ч., но ние с Ризов си организирахме срещата с час по-рано и употребихме половин шише остатъчен материал "Флирт", за да може да се предпазим от измръзване. Към 20:30 ч. почнаха да се събират хората, дойде музиката, почнахме се, беше много весело, ама в един момент си захладня сериозно и се поразтръгвахме лека полека. Ризов се изнесе много рано, че се отцепи от олектива за пореден път.

Рожденичката
Парти настроение

Нашият любим четвъртък

След седмица, изпълнена с крайни срокове за предаване на документи и други елементи на бюрокрацията заслужено се организарахме за вечеринка в Бара.

Следобеда минавайки покрай Бара, реших да хапна една супичка и резервирах 8 места на нашето място, а именно на бара. Направи ми впечетление, че има новомонтирани видео екрани.

След работа бях поел ангажимент да отскоча до брачедката за да монтирам един абсорбатор и да правим едни тръби. Както се очакваше работата не мина без забавяне. Наложи се да хвана такси и в Бара кацхнах около 21:45ч.

Междувременно бях изнервен от някои обстоятелства - Стефан вдигнал температура, Данчето си заминала за Раднево, Венци на работа нощна смяна и е свободен чак след 2:00ч., Горица уморена от работната седмица...и то в бара кой...никой, за кво толкоз места запазих?!

В бара вече бяха Дени, Ива и Боко, Блага, Цвети и Люси. Светльо се очакваше към 22:30ч., той винаги идва на време... Блага и ко. си тръгнаха по-рано защото съвестта и ангажиментите им на другия ден не им даваха да останат повече. Та се заформихме пак сериозни хора, след като и Боко си тръгна. И като почнахме едни кокарачи, ламборджинита, джинове с тоник и бири...стана весело. Уж да си хоим рано ма то си стана време, че и Венци дойде в 2:00ч. и откарахме до 3:30ч.

Великден на Триград

Този Великденски уикенд премина под знака на природните красоти и забележителности на Родопите в района на Триград. Имаше идея с Дени да пътуваме на стоп, но по настояване на другите се намери място за нас по колите. Потеглихме с три леки автомобила, и по-късно се включиха още два. Иначе групата наброяваше около 30 души.

Та в компанията на младите бяхме аз, Дени, Ива, Боко, Гери и още 5 други младежи и девойки, на които така и не успях да им запомня имената.

Събота имахме малко повече път и пристигнахме около 17ч. Подредихме се по къщите и се отправихме към масата. Имаше домашни ракии, вина, мезета, агнешко на корем и много хубава дроб-сърма. Почнахме се рано, но устискахме до 0:00ч. и отидохме в местната църква за да запалим по една свещ за здраве.

На другата сутрин имаше невероятна закуска – козунак с домашно прясно мляко и великденски яйца. В 10:30ч. потеглихме за пещера Дяволско гърло и Триградското ждрело. Времето бе невероятно! В късния следобед успяхме да полегнем малко да се отпуснем и за вечеря всички бяхме умърлушени и уморени, нямаше много енергия у нас и рано рано си легнахме.

В понеделник закуската беше още по-запомняща се – мекици със сладко от боровинки, сладко от малини и боров мед, домашно прясно и кисело мляко. Хапнахме като за последно и потеглихме към Ягодинската пещера и Буйново ждрело. За обяд спирахме на Доспат и около 21ч. се завърнахме в прашната ни Столица.

Хапване на яз. Въча

Триградското ждрело и спомени от комунизма

Оги и Ива на фона на река Триградска

Красота без коментар...

Ретро парти...оооОООооо...четвъртък вечер в...

Тоя четвъртък, не кой да е, велики четвъртък, пак не се размина без да уважим традицията за ходене на ретро парти. След спокоен работен ден, малко ходене извън офиса, отскочих и до Технополис, че взех и на майка ми готварска печка купих (типично в мой стил - импулсивна покупка) и доста натрупана умора от предния ден, се прибрах около 19-30ч. за да монтирам печката. 45 минути работа и готово - новата печка е в пълна бойна готовност. Вече се бях разубедил да излизам вечерта, Ива ме навиваше, Стефан ме навиваше и айде, че се навих. Фанах едно такси и се смъкнах до центъра и айде в бара. На Светльо му бех ангажирал 4 места, а той несериозника закъснял и работата пропаднала. Казах му, че вече такива резервации за него няма да има. И Стефан нещо се бе успал, ма го подсетих, междувременно се обади Ива и айде да хоим в Алкохол, в 0:30ч. бяхме там! И Стефан се включи и кво стана, пак 2ч. Ира се оказа, че решила за пореден път да прави внезапни проверки на Стефан и се появи изневиделица в Алкохол. Аз тогава се бях скапал вече и си фанах бакшиш и айде в къщи!

На края на вселената в сряда вечер

След като вчера успяхме да подадем документи за изборите и свършихме работа по-рано, отскочих да се подстрижа, после се прибрах за душ и отпраших към бара. Първо се появи Ива с Боко, после се включи Стефан и Ира, Светльо дойде към 23:40. когато вече Стефан си бяхя тръгнали. Бях решил да сменя пиенето на Старопрамен със Джоник (джин с тоник), напомняйки ми за морето. Откарахме до 2:45, по едно време се появи Наско на Блага. Също с нашата приятелка - барманката от Трявна - се забавлявахме много...бонбони...бонбони.

Днес като никога дойдох на време на работа - 9:05 - направо за похвала съм си!

ПС: Венци ще бъде смъмрен за отказ да се включи в мероприятието, Жоро и Жоро са с последно предупреждение!

Ден на лъжата - 1 април

От 9ч в работата, михме пред сградата с маркуч, оправяхме масата и чакахме да се появат първите гости по повод Цветница. След като напазарувахме с колежките ми се подреди чудесна трапеза и хапнахме и пинахме до късния следобед. Последни на масата останахме със Светльо и Мая. Добре обсъдихме политиката!

Вечерта се сбрахме отново в бара по повод именния ден на Горица - бяхме аз, тя, Витан, Мая, Вероника, Стефан, Светльо, Ира и Таня. Някои си тръгнаха и по рано, аз откарах до 23 ч, а другите останаха и до по късно.

Деня се запомня с много мезета и почерпка от сутринта до късните часове на деня.

Петък - ден на майстора

След работа се отбих до Мол на София, фанахме се с Мариана и отскочихме до кафето на брачедката уж да върна една моторна резачка и да си ходим, ма като заседнахме в кафето, бири, водки, мезета та откарахме пак до никое време.