петък, 13 септември 2013 г.

Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.
В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.
Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 
Ленин бе окичен с розова панделка.
Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.
Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.
Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.
В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.
Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...