събота, 13 април 2013 г.

Ocean Initiatives 2013 - първа инициатива за годината

В късния петъчен следобед имахме уговорка за тръгване към морската столица - гр. Варна. Срещата бе в 18:00 часа до столичния парк Заимов. Аз и Ели се срещнахме в очакване на Франк, който се оказа бе запилял портфейла си с всички документи, включително тези за колата. Пийвахме бира на съседна уличка, като в един момент се появи дългоочаквания Нисан (Nissan Qashqai), който в последствие нарекохме Кашка. Автомобила бе осигурен с любезното съдействие на Нисан София. Окомплектовахме багажите, Яни и Калина се присъединиха към групата за пътуването, аз подредих багажа в колата и в 19:15 часа бяхме готови за тръгване. Остана един малък детайл - Макс (лабрадорът на Франк) търсеше компания за уикенда, някой трябваше да се погрижи за него, тъй като в колата нямаше повече пространство. Ели бързо звънна на свои приятелчета, които без колебание приеха да бъдат стопани на четириногия любимец за следващите два дни.


Приключението започна с преценка на възможните маршрути за придвижване, всички превключихме на режим "преизчисление" и обсъдихме предимствата и недостатъците на двете алтернативи - преминаване по магистрала Тракия, Бургас и на север към Варна или преминаване през кратката магистрала Хемус, Велико Търново и към Варна. След бърза обработка на мненията се стигна до единодушното решение за пътуване по царския път - вариант едно. Хванахме Околовръстния път и се качихме на магистралата, като още в началото спряхме за зареждане на гориво. Имаше малки покупки, канелено-медени бисквитки с кисело мляко, кафе и шоколад - девойките без сладко не могат. :)

Вече сме в режим движение - Франк се наслаждава на шофирането на 2.0 дизелов мотор, 4х4 с автоматична трансмисия. Удоволствието да се кара с един крак е неописуемо, независимо че магистралата страда от липса на равни участъци и хубава настилка се намира само в аварийната лента. Но всяко зло за добро - така спазването на ограниченията бе лесна работа, иначе скоростта не се усещаше, педала потъва, а крайпътните картини стават размазани, сякаш рисунката е е с водни бои, които са облени с чаша вода. Аудио системата ни предлагаше другия елемент на приятно изживяване - колекцията музикални дискове разнообразяваше вече притъмнялото небе и "звезди обсипят сводът небесен".

След Велико Търново и Севлиево всички ни почуствахме гладът, който дойде навреме и бе като сигнална лампа на арматурното табло. Отбихме се в крайпътен ресторант със сръбска скара, който за късмет все още имаше жарава от дървени въглища. Хапнахме ароматна плескавица, пийнахме натурална чешмяна вода (сервитьорката с неохота ни наточи една кана, странно защо сме научени водата винаги да я купуваме) и продължихме пътуването си.

Влезнахме във Варна около 1:10 часа, времето бе тихо и приятно, но всички бяхме готови за сън. Аз, Ели и Калина се настанихме в Йо Хо Хостел, а Яни и Франк се отправиха към Сашо, който им бе домакин в първата вечер. Събудихме рецепциониста, настанихме се, освежихме се и всички по леглата, защото ни очаква уикенд пълен с полезни дейности и приятни изживявания. В съседния двор се чуваха препирни между няколко разгонени котарака, но умората надделя и съня приглуши всички възприятия.

Вече е събота, 8:30 часа, а през прозореца се чуват "разговори" между местни гларуси и чайки. Много приятен момент в който човек осъзнава, че морето е на стотина метра, някъде там, зад кооперациите. Отправихме се за близка среща с "голямото синьо", но първо закусихме блажни мекици със сирене в компанията на слънчевите лъчи и група ученици, които изненадващо бяха станали толкова рано в почивния за тях ден. Централния плаж ни приветства със тихият бриз, нулево вълнение и няколко кораба на хоризонта. В началото на разходката ни по плажа се намираха рапани и миди, но в края на ивицата се появиха и най-различни дребни отпадъци. Време беше да се хващаме за работа - намерихме един найлонов чувал, който за броени минути напълнихме със заобикалящите ни боклуци. Получи се добра загрявка за основното почистване.


Прибрахме се в хостела, където вече се събираха нетърпеливите доброволци, изгарящи от желание и емоция да достигнат до прекрасния плаж на Паша Дере. Последните пристигащи от София групи се настаниха и в 12:45 часа се насочихме към сборния пункт за първия ден от Ocean Initiatives 2013. Пътят ни премина през Аспаруховия мост и квартал Галата, стигайки до по-малък тесен път, подминавайки отбивката за хижа Черноморец и стигайки до защитена местност Ракитник. Оставихме колите и с лека разходка през все още не разлистила се гора, но вече с покарала зелена трева, се придвижвахме към плажа, който глухо викаше за помощ: Моля, почистете ме!

Опънахме знамената - Нисан София и Surfrider Foundation Europe оцветиха все още бледо оцветената крайморската гора. Бежовите тръстики, растящи в заблатената част на лимана, се поклащаха под натиска на морския полъх. Франк се зае с координацията на почистването - над 54 човека запретнали ръкави, получиха чифт латексови ръкавици и биоразградими чували за отпадъци. Екип на бТВ зорко следеше подготовката и накратко проведе разговори с няколко участници.


След като всички се екипираха и разпръснаха из цялата местност, аз и Поли започнахме да снимаме различни перспективи на акцията. Паралелно със снимането се включихме и в самото почистване на пълни обороти. За броени минути вече запълнените чували започнаха да се връщат в стартовия пункт. Доброволците си задаваха множество въпроси, свързани с причините, поради които всякакви странни предмети и вещи са попаднали на това място и са се превърнали в отпадък. Аз лично за себе си задавах въпроса как може хората да създават огромни количества отпадък и най-вече защо не се замислят когато купуват. Сред находките имаше автомобилни гуми, опаковки от лекарства, дамски принадлежности и детски памперси, множество бутилки от стъкло и полиетилен, луминесцентни лампи и електрически крушки т.н. В инициативата се включи и група французи, представители на Френсккия Културен Институт.


Лека полека около сборния пункт започна да се формира купчина с пълни чували. Всеки участник си бе "харесал" определена територия или кътче, за което старателно се бе погрижил да не остане дори парченце пластмаса. Около лимана се оформиха няколко ядра, като всяко се бе закопало в определено ъгълче и вадеше всякакви находки. Аз, Ели и още 2-3 човека се бяхме настанили в южната част на заблатената част, силно обрасла с тръстика и папур. В основата на растенията се бяха "загнездили" множество бутилки, полиетиленови чашки и чинийки. Опитахме се да извадим максимално количество от посудата, използвайки всякакви пръчки и приспособления.

След почти три часа борба със стихията наречена боклуци постигнахме резултат от общо 114 събрани чувала с разнообразно съдържание. Събрахме се за групова снимка, а във въздуха се чуваше шума на вълните и полъха на вятъра. Следваше момента за организиране на извозване на събраното. От община Варна можеха да осигурят камион едва в идния понеделник и то при условие, че боклука е изнесен на главния път. Франк поразмисли, а в същия момент се появиха момчета от офроуд средите в компанията на едно високо проходимо бъги. Съвсем кооперативно, момчетата предложиха да помогнат с извозването на чувалите до най-близките контейнери, до които реално има достъп за сметосъбиращия камион. Офроуд екипажа, с помощта на няколко доброволци набързо натовариха бъгито за първия си курс - торбите опасаха цялата каросерия, като за укрепване се използваха мрежа и подръчни въжета за да не се загуби товара по трасето. След няколко курса плажа се освободи от събраните торби с отпадъци.


Вечерта се прибрахме с усещането за приятна умора, преминахме през банята и бяхме готови за вечеря и свежа напитка. Антон ни заведе в местната бирария Алба 2, където се отпуснахме на по наливна бира и салата. Направихме разбор на деня и премислихме как ще планираме неделята, предвид очакванията за дъждовно време. Лека по лека компанията започна да се разотива. Останахме аз, Яни и Антон, но така и не продължихме в някой клуб, за да сме в силите си и за втория ден. На път за хостела споделихме мечтите си за пътешествия на далечни ширини, един иска да посети Сан Франциско, друг се е загледал към Виетнам и все хубави идеи. Както обичам да казвам: "Човек сам сбъдва мечтите си!"

Неделната сутрин ни посреща надвиснали облаци и сиво небе. По улиците почти нямаше хора. Ели закуси в хостела, аз си взех мекици отново, а Яни поспа най-дълго и закуската и отпадна. Направихме подобна разходка, но този ден тръгнахме посока север. Около 11:15 часа заръмя ситен дъжд, който бързо ни изпрати, минавайки през Морската градина и прибирайки се в хостела. В 12:30 часа имахме среща с най-големите ентусиасти за участие във втория ден на почистването.

Придвижихме се с 3 коли към плаж Почивка. Аз се екипирах с дъждобран, всички запретнаха ръкави, покрили се от дъжда, сложихме ръкавици и грабнахме чувалите. Морето бе погълнало част от плажа и се придвижихме по скалите към едно малко деренце. Дъжда леко покапваше и след около 45 минути спря. Бяхме се поделили на няколко екипа и всеки си чоплеше каквото си е започнал. Аз се зарових в едни дълбоки храсти и бръшляни, изпод които изникваха торби с боклуци. Постоянно излизаха и излизаха бутилки, стъкла, капачки и т.н. Яни се присъедини към ровенето, а накрая и Поли се включи, тъй като всички други вече бяха приключили, а при нас излизаше ли излизаше. Намерих едно гребло от лодка, което послужи за разриване на почвата и разбутване на бодливите храсталаци.


В крайна сметка се събраха около 20 чувала, като този път събраното оставихме на страни от главния път, така че камиона да може лесно да изнесе боклука. Леко прегладнели, особено тези, които бяха проспали закуската, се отправихме към града и имахме следната дискусия: по кой път да минем - през Търново или през Бургас? Чревоугодничеството наклони везните към втория вариант, карайки ни към ресторант "При Панчо" в село Горица. Имахме 45 минути докато стигнем. Набързо открихме координатите им, за да се уверим че ще ни посрещнат с готвено. И имахме късмет. Поръчахме си готвени манджи, Бургаско пиво, чеснови пърленки, сафрид и само аз - мляко с ориз за десерт. Приятния обяд ни отне около час време, но всичко хубаво си има своя край. Дойде време да потегляме към Столицата.

Дойде дългоочаквания момент за Поли - да подкара Кашка. Очакваха ни около 440 км. С придвижването ни на запад дъжда лека полека се засилваше. Аз се унесох и на моменти усещах че се движим със 160 км/ч, но само километража можеше да потвърди това мое усещане. Магистралата все още не е завършена.

Придвижихме се почти до "Петолъчката", където имаше идея да поспрем и да се раздвижим. Но ни се случи нещо много коварно, за щастие без да стане беля. На около 120 метра преди самото кръстовище и буквално на 15 метра пред колата ни се строполи огромна топола, която блокира движението в двете посоки. Поли адекватно натисна спирачката и колата спря за миг. Зад нас имаше ТИР, който също успя да реагира навреме.

Първата ми реакция бе да се обадя на 112 и да докладвам за случилото се с надеждата движението да не остане блокирано за неопределено време. В същия момент, поглеждайки през прозореца се видяха множество хора, един бе извадил бичкия, а друг цяла моторна резачка. Буквално за 6 минути огромното дърво бе разчленено и отместено от пътя. Неочаквано развилите е събития много ме изненадаха, но силно ме озадачи факта, че такава случка с падащо дърво се случва на мен и Франк за втори път в рамките на 3-4 седмици. А Франк в бързината да се включи в почистването на пътя неусетно изпусна телефона си, който бе намерен по случайност от Ели. При вече планираното ни спиране на бензиностанцията се оказа, че Франк е загубил един малък инструмент. Късмета бе на наша страна и инструмента се намери заедно с писалката от телефона.


Продължихме към втората част на магистралата. Там ни се случи друго приключение. Движим се ние по почти празната магистрала и пред нас един ТИР. Поли решава да го изпреварва, а той изведнъж тръгва към нас. Спирачките ни отново спасиха положението, клаксона ни събуди очевидно заспалия шофьор и ситуацията не излезе от границите на нормалната уплаха, но само толкова.

В София влезнахме в 22:30 часа, но следваше първо да вземем Макс, после оставихме Яни, и накрая бяхме аз и Ели. Всички пристигнехме живи и здрави, заредени с много енергия и положителни емоции. И отново благодарим на Нисан България и на Кашка. след споделените 1100 км.
Публикуване на коментар

Да си сътворим гхи в домашни условия

През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Из...