четвъртък, 13 юни 2019 г.

Моето Камино де Сантиаго

В резюме
Идеята - мечтата става реалност - от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има нужда от ползване на отпуск и няма натиск от ангажименти и срокове.

Подготовката - планирането и организацията започнаха още в края на пролетта - закупуване на еднопосочен билет до Барселона и уговорка за спане при приятелка. Билетът за връщане е от Сантиаго през Майорка с едноседмичен престой за релаксация.

Багажът - опитът на хора, които вече са преминали по пътя препоръчва багажът да е около 10% от собственото тегло. Направих усилие да минимизирам всичко и стигнах до 10 килограма - все пак сезонът вече е преходен и сутрин е студено, може да има и дъждове.
Багажът
Обувките - 3/4 от времето изминах със сандали - сутрин с чорап, когато все още е хладно. В дъждовното време бях с леки обувки, които се намокряха още в началото на деня. Сандалите ми създадоха комфорт и лекота и никакви мазоли.
Сандалите
Заминаването - достигане до изходния пункт - следобеден полет (изненадващо без закъснение), нощувка и сутрешна разходка в Барселона. Обеден влак до Памплона, прехвърляне на автобус до Сен Жан Пиед де Порт и пристигане около 19 часа - настаняване и вечеря.

Пътят - класическият маршрут е чудесно предизвикателство за тялото и духа - на пръв поглед 800+ километра са нещо огромно и необхватно за пешеходене. На финала усещането за изминатия път е изпълващо, удовлетворяващо и с поглед към следващото дълго приключение.

Хората и срещите по пътя - всеки отива със своите търсения и потребности - материални или духовни. Всеки един се изправя пред себе си в своето търсене и може би най-доброто решение да тръгнете сами по пътя, за да сте свободни от свързаността с някой близък, който ще бъде вашата комфортна зона по пътя и ще ви изолира от възможностите за срещи и познанства със света, който ще срещате в следващите няколко седмици - млади и стари, учени и сполучили, търсещи и намиращи, плахи и смели, осъзнати и объркани, бедни и богати - всички с една обща цел - да стигнат до себе си.
14 националности на една маса
Удобства и неудобства - по пътя още от ден едно са на разположение няколко мобилни приложения за вашия телефон, както и книжен вариант с почти всички места за настаняване в населените места, като на всеки 5-7 километра (рядко има места, където разстоянието до следващото село е повече от 10-12 км.) има варианти за споделено или самостоятелно настаняване. Топлата баня и менюто за пилигрими също са неизменна част от ежедневието. Не навсякъде ще имате чаршафи и калъфка за възглавница, както и одеяло. Задължително си носете тънък спален чувал.

Пристигането - последните 3-4 дни беше дъждовно и устремени към финалната права, неразположението от мокрите обувки и влагата оставаха на заден план. Последният ден преди Сантиаго стигнахме до хълма наречен Гозо, от където при ясно време се вижда катедралата. Преспиваме и рано сутринта се пускаме към Катедралата.

Завършекът - в 7:05 часа и все още таман сутрин на 20 октомври се изправихме пред Катедралата в Сантиаго - усещането беше ново, непонятно и вълнуващо. Бяхме 6-7 човека на площада. Останахме безмълвни за няколко минути с поглед нагоре. Отидохме на опашката за да получим сертификатите си и пак се върнахме на площада. по-късно пак бяхме тук. И пак. И пак.
28 дни, 800 км. и 1.2 млн. крачни по-късно
Разходите - в рамките на един месец, без прецизни сметки съм изхарчил около 2200 лева, включително самолетните билети от София до Барселона и обратно. Разходите за храна и спане варират и са средно между 30 и 50 лева на ден, в зависимост от мястото - дали сте в голям град с много възможности или в малко селце, където няма много варианти. Ако решите да си транспортирате багажа си всеки ден - заделете допълнително 10 лева.

**********************************************************************

Записки ден по ден с емоция и без редакция 🤭

Ден 0 - закуска и бърза разходка по Ла Рамбла в Барселона - придвижвам се с влак с 250 км/ч към началото на Моето Камино де Сантиаго 🎯

От ЖП гарата до автогарата се движихме с първият пилигрим по пътя, макар и да не говорим на един език 🤭

Човекът е тръгнал от Валенсия за да ходи половината Камино 👣
Моят първи Камино приятел
Той не знаеше как да стигне до автогарата (30 мин. пеша). Едно момиче ни помогна да се разберем с него и аз да го водя през града до автобуса 🚌

Човекът на няколко пъти попита пешеходци за насоки към гарата. Възниква въпросът за доверието към непознати, макар и съмишленици. Като стигнахме и той си купи билет се усети една радост в него и ме почерпи с парче ябълка 🍎

Сега седим заедно с него в автобуса 👻

Стигнахме в Saint-Jean-Pied-de-Port в 19:10 и веднага се регистрирах в офиса, получих паспорт и се огледах за настаняване.

Попаднах на място за 10€, където от входа миришеше на котки. Оказа се собственичката има 13 котки и 2 кучета. За тези пари си струва. Собственичката излезе голямо ку-ку - има строги правила - никакви обувки в стаите - всичко се оставя в един кош при нея, нищо не се простира в стаята - при нея има сушилник, нищо не се пере на ръка - само се ходи на пералня, вечер в 23 часа затваря и сутрин преди 7 часа никой не става - тъмно е и котките ѝ също спят.

За вечеря хапнах един марципанов пай с топка сладолед и толкова. Скъпо е.

Ден 1 - от Saint-Jean-Pied-de-Port до Roncesvalles

Придвижването ми започна в 8:00 часа и пристигнах в 15:30 часа с изминати около 30 км с над 1000 м. денивелация 

Имаше красива мъгла в ниското и отвратителен вятър на високото. Цял ден не съм се събличал или обличал 🌬

Закуската беше френска и скромна 🥖

Настаних се в общинския пансион за пилигрими. На третия етаж е най-яко, чисто и малобройно.
Общинският пансион след ремонт
Вечерта е за вечеря и служба в църквата.

Ден 2 - от Roncesvalles до Larassoaña - сутринта след закуската тръгнах в 7:15 по тъмно. Малко препусках и без почивка след 6 часа и половина достигнах до следващият ми пункт.

През нощта беше валяло и в гората беше мокро. Движих се със сандали. По обяд изпече. Вятър почти нямаше. Спускам се от планината и вече съм на около 500 м.н.в.
Вело-пилигрим
Имаше и колоездачи.

Ден 3 - от Larassoaña до Zariquiegui - тръгнах в 7:40 и стигнах в 14:50 - заради дъждеца тръгнах със стегнати високи чорапи и обувки - завърших с пришки на малките пръстчета - вечерях на меню - канадец - пенсионер - бивш граничар с история за криминално проявен от Сан Франциско - от 21 до 50 години бачкане за пенсия.

Ден 4 - от Zariquiegui до Lorca - тръгнах в 7:10 и стигнах в 15:40 - уж със сандали с чорап за по-леко, после и без чорап 👻

Имах изгрев и посрещах изгрева на билото при паметника на пилигрима 👣
Паметника на пилигрима
И един филм за препоръка да е гледа - аз го харесах 🎥

Имаше хубави градски и полски гледки.

Ден 5 - от Lorca до Los Argos - тръгнах в 7:50 и стигнах в 16:10 - безветрие и хлад за начало и припек за завършек ☀️

Имаше много композиции като за десктоп тапет 🖼, малко овце 🐑 и почти 50 хил. за деня 👣
Windows Desktop
Множество гроздови масиви и фонтанът на виното - наздраве! 🍷

Ден 6 - от Los Arcos до Logroño - тръгнах в 7:00 и стигнах в 13:30 - днес без багаж - пуснах го по куриер и полетях - движех се със своето темпо без неразположения 👣

Сутрешен трафик - всички отиват на работа 👻

Вечеря за заслужения ден без тегло на гърба 🍽

Ден 7 - от Logroño до Najera - тръгнах в 7:10 и стигнах в 14:00 - пак без багаж - безоблачно и нищо интересно днес - няколко лебеда преди закуска и малко гроздобер 🍇

Ден 8 - от Najera до Grañón - тръгнах в 7:40 и стигнах в 15:00 - вече без багаж - ще спя в църквата ⛪️

Хубаво е да си имаш компания по пътя и да си говорите - първо двама германци 🇩🇪, с които вечеряхме снощи, после с двама руснаци и италианка 🇷🇺 🇮🇹
Друзя и рагаци
Вечерята беше в църквата и си говорих пенсиониран британски полицай 🇬🇧, архитектка от Полша 🇵🇱 и научих за две девойки от Полша, които са тръгнали от Варшава през юни, аз ги засякох в началото на моето ходене.
В интересен свят живеем! 🤪

Ден 9 - от Grañón до Villafranca Montes de Oca - тръгнах в 6:25 и стигнах в 13:05 - много приятно с час ходене по тъмното 👣👀👌

Ден 10 - от Villafranca Montes de Oca до Burgos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 17:00 - дълъг ден с над 40 км зад гърба - ходихме в група с германците и се разделихме преди подхода към града - града е жив и динамичен - хубава вечеря с бразилеца и италианец.

В катедралата на Бургос
Ден 11 - от Burgos до Hornillos del Camino - кратък следобед с много емоции и смях до сълзи 👣☀🤪

Ден 12 - от Hornillos del Camino до Itero de la Vega - тръгнах в 7:25 и стигнах в 14:25 - заедно съм с германците и естонеца - делим се, събираме се. Имаше няколко грабливи птици, които кръжаха над пустите полета. Влезнахме в нова провинция. В хостела има 3 кучета. Много хубав и лежерен ден 🤪👣👌
Графити по пътя на пилигримите
Ден 13 - от Itero de la Vega до Carrión de los Condes - тръгнах в 6:55 и стигнах в 14:55 - движихме се покрай голям канал - късна закуска за обяд - пустош и раздяла с член от колектива - градска вечеря и почивка 👻🍀👣
Още един Windows Desktop момент
Ден 14 - от Carrión de los Condes до Moratinos - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:15 - доста приятен ден без много гледки за споделяне и няколко разговора със сподвижници 👣🖼🇪🇸

Ден 15 - от Moratinos до El Burgo Ranero - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:45 - попаднахме в хотел - минахме официално половината път - пак се посмяхме добре
Моето Камино семейство
Ден 16 - от El Burgo Ranero до Leon - тръгнахме в 7:25 и стигнахме в 15:25 - повървяхме повече от 35 км. - малко влакове и мъгла - голям град и лудница

Ден 17 - от Leon до San Martín del Camino - тръгнах в 7:35 и стигнах в 12:25 - от големия град към село - чудесен домакин с вкусна вечеря и котки наоколо

Ден 18 - от San Martín del Camino до Murias de Rechivaldo - тръгнахме в 7:35 и стигнахме в 15:25 - още една красива катедрала по пътя и следи от Български магазин в Асторга👣

Ден 19 - от Murias de Rechivaldo до El Acebo de San Miguel - тръгнахме в 7:05 и стигнахме в 16:15 - изкачихме се до 1550 м.н.в. и минахме през Cruz de Fierro - купчина от камъни, където всеки оставя своят камък, символ на тежестите и несполуките в миналото
В пълно бойно снаряжение
Ден 20 - от El Acebo de San Miguel до Cacabelos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 15:45 - залутахме се в големия град по пътя - групата се разделя за следващите дни и всеки със своето темпо - един дядо на 83 г. от 8 години минава пътя два пъти в годината!

Днес спим в градския пансион - в двора на църквата - разделени кабинки за по двама 👀

Ден 21 - от Cacabelos до La Faba - тръгнах в 7:20 и стигнах в 14:40 - днес групата ни се разтури и се движихме само с германеца. Другите изостават и почиват.

Изкачихме планината - зелена и прекрасна - почти сме на върха. Остават още 5-6 дни до Сантиаго и в неделя има прогноза за дъжд 🌧

Вечеряхме във вегетариански стил и на съседната маса обсъждат хъркащите в спалните.

Ден 22 - от La Faba до Samos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 16:15 - и сам войнът е войн. Една от мъдростите по пътя е: Ако искаш да стигнеш бързо - върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч - върви с другите 🤙

Вече съм в Галиция, хубава закуска, минзухари и гъби. Крави и много зеленина. Завършекът бе с обиколка в огромния манастир на град Самос - детайлите му заслужават внимание👀📷

Ден 23 - от Samos до Gonzar - тръгнах в 6:50 и стигнах в 16:20 - изминах маратонска дистанция, втори ден съм сам. Много красоти и 3 четирилистни детелини за късмет 🍀🍀🍀

Минах 100 километровата раница преди Сантиаго. Оттук се включват още пилигрими, които искат да получат сертификат за последните сто километра 💯
Още 100 километра до финала
Времето се раздуха и утре го дават облачно с ръмеж - стискам зъби и продължавам ⚠️

Buen camino!

Ден 24 - от Gonzar до Palas de Rei - тръгнах в 7:45 и стигнах в 12:45 - днес го писах дъждовен - съобразено и с прогнозата - вятър, плътни облаци и преваляване 👣

Първи ден почивка и изминати около 17 км. при средно 30 км./ден до тук. Ще зачакам групата за да стигнем заедно до Сантиаго 🍀
Страхотен обяд в лежерен ден
Седнах за късен и лек обяд преди вечеря и като ми сервираха едни порции, та вечерята ще я проспивам днес.

Лека нощ 👻

Ден 25 - от Palas de Rei до Melide - тръгнах в 7:35 и стигнах в 10:45 - дъждът започна десет минути след като вече ходех и продължи на пресекулки докато стигнах 🌧

Краката не успях да опазя сухи 👣

Настаних се бързо и се изсуших. Почивка и дочаках колектива 👻
Walking in the rain now
Направихме план за дните напред с целево пристигане в Сантиаго в четвъртък рано сутринта 👀

Две нощувки в града и после с кола ще обиколим до и край морето 🌊

Ден 26 - от Melide до Salceda - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 15:30 - почти не валя днес и беше красиво с много зеленина 🌳

Минахме през гора с евкалиптови дървета 🌲
Евкалиптовата гора и папрат навсякъде
Беше влажно и сочно - много хубави цветове за снимки на растения 🖼
Остава ни един ден и му се видѐ краят 🏁

Ден 27 - от Salceda до Monte do Gozo - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 14:00 - върви по вода и през евкалиптовата гора...

Ден 28 (последен) - от Monte de Gozo до Santiago de Compostela - тръгнахме в 6:00 и стигнахме в 7:05 - нощта беше неспокойна и от вълнение не спах добре. Дъжда беше спрял, а обувките и чорапите бяха мокри ☹️

Успяхме! 🏁 За 28 дни с 1,2 млн. крачки над 800 км. зад нас 👣
Бяхме сред първите на площада. Сертификатите си взехме за около 40 мин. Набързо се настанихме, изпрахме и изсушихме. Късна закуска, дрямка и вечерна разходка с влизане в катедралата (в ремонт) 
⛪️
Сертификат за завършен пилигримски поход
Първа среща с българи - мои фенове, които са били на обмен в Понтеведра и случайно или не се засякохме в едно кафене ☕️, след което се видяхме и на площада 📷

Българският ми фен клуб на площада

петък, 22 февруари 2019 г.

Оги Ковачев пред bTV: Аушвиц - усещането е много силно

56 държави на 6 континента, среща с маймуни, диви прасета и крокодили, няколко забавни пътувания на стоп и едно, в което за малко не губи живота си. 

Оги Ковачев работи като специалист човешки ресурси, а втората му професия е пътешественик. 

Трудно обаче ще го видите да върви безцелно из някоя екзотична държава. 

Веднъж попаднал на мечтаното място, той се качва на колело или се пуска с каяк по някоя бърза река, а в най-добрия случай се включва просто в един ултрамаратон и по 15 часа тича под открито небе. 

Публикацията е от bTV тук.

четвъртък, 31 май 2018 г.

Великденска Епопея 2018 - идеята, маршрутът, планирането

Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония - техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.

Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои - тематично несвързани дестинации - за мен всичко си има причина и няма случайни неща.

Цялото планиране започна от идеята да посетя Чернобилската АЕЦ и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.

Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска - да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.

Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април - сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.

Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.

Първото направление от София бе Тел Авив, Израел. Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. По-късно разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19:00 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града).

В последствие свързах Тел Авив с Киев. Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии). От Киев се появи хубава възможност за полет до Вилнюс, Литва с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress - 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.

От сайта на LuxExpress видях връзка от Талин до Санкт Петербург, Русия за 10€ и резервирах без да се замисля - чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.

Дойде въпросът накъде след Санкт Петербург - бях на кръстопът. Огледах директните връзки - връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.

Мурманск ми хвана окото - харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния). От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург или да отида до Москва. Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да ...follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change... Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.

Не всеки ден е Великден

Оформих свръзките между всички дестинации - общата сметка за полети и автобуси без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна - един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.

Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април - деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.

Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.

Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък. Всяко зло за добро - спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил.

вторник, 21 ноември 2017 г.

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

 
Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 
 
Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 
 
Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 
 
С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 
 
Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
 
Моментът на награждаването за III-то място

Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 
 
Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 
 
Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

понеделник, 4 септември 2017 г.

Да си сътворим гхи в домашни условия

През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Избирам да не пия прясно мляко, защото особено купешкото (с трайност месеци наред), не съдържа нищо полезно в себе си. И в природата няма бозайник, който да пие мляко в зряла възраст. 
 
В търсене на балансиран подход се докоснах до един процес за приготвяне на пречистено масло – т.нар. гхи. Оказва се той не е никак нов. Баба ми си спомня как нейната баба е пречиствала масло в домашни условия без сложна технология.
 
От прочетеното научих доста - пречистеното масло гхи се използва широко в националната кухня на Пакистан, Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Традиционно, маслото се произвежда от краве мляко, като се пречиства посредством преваряване за определен период от време. С това се премахва холестерина и млечния белтък. Гхи има кехлибарен прозрачен цвят (в разтопено състояние) и лек сладък аромат на орехи.
 
Маслото гхи има висока точка на задимяване (250ºС), т.е. при пържене с него няма да има образуване на свободни радикали. Направено от краве мляко, в процеса на пречистване на маслото се премахват млечните протеини и примеси. Това е причината повечето хора с непоносимост към лактоза или казеин да не проявяват алергични реакции след неговата консумация.
 
Гхи е източник на мастно разтворими витамини – А, D и Е както и на линолеова киселина. Гхи е подходящо за готвене, пържене, приготвяне на сладкарски изделия и печива. 
 
В магазините вече има множество вариации и разфасовки на гхи. Първата ми покупка бе от арабските магазини на Симеон - метална кутия от 500 гр. за 10 лева. Вкусно ми беше и все пак имаше някакви добавки за аромат и подобряване на структурата му. 
 
Прочетох малко повече, порових се и дойде моментът да опитам сам да приготвя гхи у дома.
Избрах краве масло “Добрев”, което според етикета е висококачествен продукт с мин. 82% масленост. Произведено по автентични рецепта и стандарт, то е предпочитано заради сметановия си вкус и отлично качество. Съставът му е прост - сметаново масло от прясно пастьоризирана сметана. Много ми хареса че, маслото е продукт без консерванти!
 
Загрях котлона, разопаковах двата пакета и разтопих 440 гр. сурово масло. Котлона беше на минимум. Процесът изисква търпение, внимание и усет. В началото мазнината има плътен кремав цвят, като в процеса на варене се изпарява водата и в образувалата се пяха с решетъчна лъжица се отделят млечните протеини. Необходими са около 45 минути за цялостното приключване на процеса.
 
Дотук добре. Следва да оставим леко да застине и да прецедим в стъклен буркан. Не бива да чакаме напълно изстиване, защото маслото се сгъстява и преминаването през цедката е още по-трудно до невъзможно. Аз използвах един от пластовете на кухненска салфетка, макар и този метод да отнема много време. 
 
Препоръчително е да се изчака пълното изстиване на маслото на отворен буркан, за да се освободи остатъчната влага и по този начин се увеличава трайността на гхи. При мен не се задържа дълго, тъй като вкусът и полезните му качества не допускат да остане в хладилника повече от месец.
 
В крайна сметка с вложени около 6-8 лева в закупуване на масло, един час на печката и прецеждане от 440 гр. масло се получиха около 320 гр. прекрасно гхи. 
 
Струваше си чакането.
 

четвъртък, 17 август 2017 г.

Кекс без брашно, мляко и захар

Вече имах няколко опита от това произведение и се получава добре. Последния ми опит провокира всеки, който опита да поиска рецептата. Споделям в пост тук.

И преди самата рецепта да покажа визията, за да прецените дали да експериментирате.

Кексът без брашно, мляко и захар има следните препоръчани и основни съставки, които под една или друга форма претърпяха моите корекции и адаптация:

Домашни яйца – 4 броя
Добре узрели банани – 3 броя
Фурми – 10 броя или 2-3 лъжици петмез от фурми - може и комбинация от двете, за да има и малко от люспите, които създават приятно усещане при дъвчене
Орехи, натрошени неравномерно в хаванче – 150 грама
Бакпулвер – 1 пак от 10 грама
Сусамов или друг тахан по избор – 2 с.л.
Мед – 1 с.л.
Какао или рожков – 1 или 2 с.л. по ваш вкус
Една есенция ванилова или едно малко пакетче ванилия
Половин чаена лъжичка канела 50 мл. слънчогледово олио

Изчистете фурмите от костилките, обелете бананите и ги нарежете на едро. Смесете всички съставки и намачкайте, за да има неравномерна консистенция. Сипете във формата за кекс с отделящо се дъно, която предварително сте намазали с хубаво масло или гхи.

Слагате във фурната и тогава включвате на 200 градуса. Пече се около 30-45 минути. Можете да проверите с дървена клечка дали е готов, когато дървената пръчка излезе суха. Извадете от фурната, оставете да изстине и тогава нарежете за поднасяне.

Оригиналната рецепта е заета от poleznite.com

вторник, 20 юни 2017 г.

Торта с ябълки и овесени ядки by Healthy Inspiration

Случайно или не - линкът от Йоанна Павлова ми навлезе в полезрението, хареса ми начинът на приготвяне и реших да експериментирам.
Четейки съставките реших да избегна използването на прясно мляко и го замених с домашно приготвено ядково мляко от кашу.
Друг детайл при приготвянето се оказа препоръката печенето на е на фурна с вентилатор. Моята не разполага с такава функция и за следващия път ще си позволя да удължа печенето с няколко минутки.
Също така при приготвянето на крема използвах купешко цедено кисело мляко, от което не останах доволен и следващият път ще си го изцедя сам.
Бих потърсил алтернатива за желиране с цел замяна на свинския костен желатин с алтернативен желиращ агент - за предпочитане от растителен произход без неясноти около полезността му. След няколко приятелски съвета и проучване стигнах до идеята за използване на агар-агар (екстракт от червени и кафяви водорасли).

И последно се досетих, че не разполагах с хартия за печене и блата беше директно в тавичката, която фино намазах с гхи преди за залея. Нямаше слепване и трудности при оформянето. Благодаря на баба Катя за споделената тавичка.

Крайният резултат е много добър, като при следващата направа на тортата ще обърна внимание върху горепосочените детайли, с цел постигане на по-добре опечен блат, по-гъст и твърд крем.
Оригиналната рецепта от Йоанна без моите модификации е по-долу:

За блата:

    1 ч.ч овесени ядки
    1 ч.ч пълнозърнесто брашно
    2 яйца
    50 гр. кафява захар
    1 ч.ч прясно мляко
    1 бакпулвер
    1 щипка канела

За крема:

    600 гр. цедено кисело мляко
    6 с.л мед
    1 пакетче желатин - 10 гр.
    пакетче филирани бадеми

За ябълките:

    3 зелени ябълки
    50 гр. кафява захар
    1 ч.л канела

Овесените ядки се заливат с горещото мляко и се оставят леко да набъбнат. В купа се смесваме останалите съставки за блата и разбъркваме. Накрая прибавяме и овесените ядки. Сместа се разпределя във форма за торта (26 см), покрита с хартия за печене и се пече в загрята на 180⁰ С фурна, с вентилатор, за 15 минути.

Обелваме ябълките и ги настъргваме. Към тях добавяме кафявата захар и канелата. Разбъркваме, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника. Цеденото кисело мляко се смесва с меда. След което разтваряме желатина с 6 супени лъжици вода и оставяме да се желира. На водна баня се разтопява желираната смес и се изсипва в цеденото мляко.

Когато блатът е готов го оставяме да се охлади и отстраняваме хартията. Отгоре се разпределяме ябълките, заедно с техния сок (той ще напои блата). Притискаме добре с лъжица. Заливаме с млечния крем. Оставяме за 2 часа в хладилник и после поръсваме с бадемите.

Моето Камино де Сантиаго

В резюме Идеята  - мечтата става реалност - от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има ...