Рожден ден на Стефан

За подарък бяхме решили да вземем челник, но тъй като в петък нямах късмет да го купя, оставих купуването за събота. Аз пък взех че се успах до 16:00ч. Случайно открих че има нов магазин "Стената" в близост до нас и се успокоих. Взех колелото и в 18:05 ч. бях пред магазина, като преди това на сайта видях, че работят до 19:00 ч. За мой късмет се оказа, че магазина за първи път работи в събота и то едва до 18:00 ч. Хванах хората на вратата и успях да купя челника.

Аз, Стефан и Ира се откарахме с колата до апартамента в Дървеница, където беше партито. Светльо дойде със закъснение и към 23:59 ч. се събрахме в кръг и рожденика Стефчо го подхвърлихме 26 пъти – точно на толкоз години стана в 0:00 ч. Към 1:30 ч. решихме да се раздвижим и някои тръгнаха към клуб „Кампионе”, други си тръгнаха, като и аз бях един от тръгналите си.

Айде наздравеее!!!

Аз и г-н рожденка

Аз, Стефчо и Чавдарчо

Това аз ли съм?!

Още малко снимки тук.

Петъчна сбирка в Бар на края на вселената в Щутгарт

Този петък с Мария решихме да се организираме и да отидем в Бара, но в Студентски град. Направих резервация за 4 човека, но в началото бяхме само с Мария до към 23:00 ч., после намина нейния приятел Делян за около 1 час.

Разходка с колело - нова предница

Днес със Стефан излезнахме да караме колело и уж да разгледаме един магазин в жк Младост 1, за да си харесам калници. Какво стана не знам, но взех че си харесах първо вилка с aмортисьор, после реших да си харесам кормило с лапа и колче, ръкохватки и накрая си харесах педали. Преди да си тръгна сетих, че съм дошъл за калници. Имах голям късмет, че подмяната на чарковете ми излезе без пари, даже майстора ми поправи задните скорости. Между другото смених и жилата на спирачките и скоростите.

Предния амортисьор

Кормилото

Педалите

Реглаж на амортисьора

Денят на местните избори

Сутринта след преминаването към астрономическото часово време, станах доста рано и с малкия дакел, който кръстихме Чоки, се разхождахме по квартала. След това с наще се вдигнахме и ходихме да гласуваме. След като обядвахме реших да поизлезна с колелото и фотоапарата да се поразсея от всичко останало. Минах през Борисовата градина, Паметника на незнайния войн, когато ме заваля дъжд, продължих през кв. "Лозенец", улица "Милин камък" и стигнах до НПМГ - гимназията в която учих до 12 клас. Спомних си времената когато играехме физическо в парка до училището, но от всичко само спомените са останали, защото цялата гимназия е обградена от грозни бетонни кооперации, всяка в собствен "стил", е има си и хубави страни в тая работа, съседите може да се поздравяват от балкон на балкон, разстоянието е минимално и няма проблем да прескочиш от единия на другия блок, идеална среда за игра на паркур. ;-) Най-накрая стигнах до София Ленд, през Ловния парк и най-накрая стигнах до Дианабад, където се видях с брачедката на кафето. Много малко бях мокър, което предвид засилилият се дъжд е постижение.

В белите дробове на София

Есенни моменти в Борисовата градина

Една от малкото пейки за отмора

И една по модерна

Моят велосипед

Познайте кое е паметника

Още малко снимки тук.

Партито по повод рождения ми ден

След няколко седмични приготовления и организация на партито в "Бар на края на вселената" бях спретнал списък от около 95 човека. Предварително имах потвърждение от 55 и в крайна сметка дойдоха точно 75 човека. Бяхме се разположили на 4 високи маси със столове, 2 малки маси без столове и половината бар.

От 20:00 ч. се почна с гостите и подаръците. Първи бяха дошли Люлинчани, че нали от далече идват и... Малко по малко се включваха и другите гости. В началото имаше място за всички, но в един момент се оказа, че трябва да се посгъстят хората за да се съберат новодошлите. Към 22:00 ч. кажи речи всички бяха дошли, дори имаше хора, които трябваше вече да тръгват. Всеки си поръчваше на бара каквото му се пие, аз обикалях между хората с един джин/тоник, като само доливах тоник за да не прекаля от рано рано с алкохола.

Получих много и най-различни подаръци, но най-удивителния от тях бе дакелът - 4 месечен звяр, увит в едно яке. Не бях очаквал такова чудо и направо загубих ума и дума като го видях. Сега си се гледаме с него и другия ми дакел сега си има дружка.

Имаше два проблема с гостите, първия бе, че една позната нямаше 18 г. и не я допуснаха още на входа, другия проблем бе, че един приятел бе със суичер и качулка на главата и охраната не го пусна поради "неподходящ" външен вид.

С толкова много хора се видях, но за толкова малко време и за съжаление нямаше как да обърна внимание на всеки по отделно.

Бара преди да дойде народа

Получавам си подаръка, момента когато загубих ума и дума

Стефан, аз и Чавдар

Айдеееее...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Подаръкът в къщи на дивана

Всички снимки са тук

Денят на рождениците

Днес имаше много рожденици - баба ми, Насо от Люлин, на Ира майка й, Чавдар и още много по света и у нас. След работа с колелото, незнам как ми хрумна в тоя студ, реших да купувам торта на баба ми. Минах по ул. "Иван Асен" и от сладкарница "Неделя" на зала "Универсиада" взех една голяма торта "Сахер". Качих се на колелото и тръгнах нормално, с една ръка държа кормилото, с другата тортата и минавайки под моста на булевард "Цариградско шосе" ми се закача панталона за веригата и пляс на земята. Тортата опазих и мене си опазих, едни ръкавици скъсах и айде пак на колелото към вкъщи.

Пооправих се, душ, вечеря и почерпка за здравето на баба ми, и айде към Младост на рожден ден на Чавдар. Със Стефан и Меги се събрахме на McD и заедно стигнахме до апартамента. Бяхме едни от първите гости, почнахме лекичко с напитките и мезетата. Най-накрая дойдоха и последните гости и общо бяхме 16 човека. Най-забележителното бе че всички бяхме НЕПУШАЧИ. Такова нещо рядко се среща в наши дни, толкова беше хубаво, че не ми се тръгваше. Към 1:00 ч. рожденика, с още няколко ентусиасти тръгнаха към Jim Beam в Студентски град, но аз със Стефан и Меги си хванахме едно такси и кой от къде е...

Аренд - моят холандски приятел на гости в България

Тази вечер след срещата на "Младите зелени" в офиса най-накрая успях да заведа Аренд - най-добрия ми приятел от чужбина в "Бар на края на вселената". Той на път за Хърватия реши да се отбие до София да ни види.

Бяхме заедно със Светльо, Стефан, Ира, Марина, Ева и Тони. Както винаги, отивайки "само" на по бира я откарахме до 2:00 ч. като дори се оказа, че имам моменти, които не са попаднали, по точно не са останали в съзнанието ми. Позабавлявахме си се както подобава!