Моето Камино де Сантиаго

В резюме

Идеята - мечтата става реалност - от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има нужда от ползване на отпуск и няма натиск от ангажименти и срокове.

Подготовката - планирането и организацията започнаха още в края на пролетта - закупуване на еднопосочен билет до Барселона и уговорка за спане при приятелка. Билетът за връщане е от Сантиаго през Майорка с едноседмичен престой за релаксация.

Багажът - опитът на хора, които вече са преминали по пътя препоръчва багажът да е около 10% от собственото тегло. Направих усилие да минимизирам всичко и стигнах до 10 килограма - все пак сезонът вече е преходен и сутрин е студено, може да има и дъждове.

Багажът

Обувките - 3/4 от времето изминах със сандали - сутрин с чорап, когато все още е хладно. В дъждовното време бях с леки обувки, които се намокряха още в началото на деня. Сандалите ми създадоха комфорт и лекота и никакви мазоли.

Сандалите

Заминаването - достигане до изходния пункт - следобеден полет (изненадващо без закъснение), нощувка и сутрешна разходка в Барселона. Обеден влак до Памплона, прехвърляне на автобус до Сен Жан Пиед де Порт и пристигане около 19 часа - настаняване и вечеря.

Пътят - класическият маршрут е чудесно предизвикателство за тялото и духа - на пръв поглед 800+ километра са нещо огромно и необхватно за пешеходене. На финала усещането за изминатия път е изпълващо, удовлетворяващо и с поглед към следващото дълго приключение.

Хората и срещите по пътя - всеки отива със своите търсения и потребности - материални или духовни. Всеки един се изправя пред себе си в своето търсене и може би най-доброто решение да тръгнете сами по пътя, за да сте свободни от свързаността с някой близък, който ще бъде вашата комфортна зона по пътя и ще ви изолира от възможностите за срещи и познанства със света, който ще срещате в следващите няколко седмици - млади и стари, учени и сполучили, търсещи и намиращи, плахи и смели, осъзнати и объркани, бедни и богати - всички с една обща цел - да стигнат до себе си.

14 националности на една маса

Удобства и неудобства - по пътя още от ден едно са на разположение няколко мобилни приложения за вашия телефон, както и книжен вариант с почти всички места за настаняване в населените места, като на всеки 5-7 километра (рядко има места, където разстоянието до следващото село е повече от 10-12 км.) има варианти за споделено или самостоятелно настаняване. Топлата баня и менюто за пилигрими също са неизменна част от ежедневието. Не навсякъде ще имате чаршафи и калъфка за възглавница, както и одеяло. Задължително си носете тънък спален чувал.

Пристигането - последните 3-4 дни беше дъждовно и устремени към финалната права, неразположението от мокрите обувки и влагата оставаха на заден план. Последният ден преди Сантиаго стигнахме до хълма наречен Гозо, от където при ясно време се вижда катедралата. Преспиваме и рано сутринта се пускаме към Катедралата.

Завършекът - в 7:05 часа и все още таман сутрин на 20 октомври се изправихме пред Катедралата в Сантиаго - усещането беше ново, непонятно и вълнуващо. Бяхме 6-7 човека на площада. Останахме безмълвни за няколко минути с поглед нагоре. Отидохме на опашката за да получим сертификатите си и пак се върнахме на площада. по-късно пак бяхме тук. И пак. И пак.

28 дни, 800 км. и 1.2 млн. крачни по-късно

Разходите - в рамките на един месец, без прецизни сметки съм изхарчил около 2200 лева, включително самолетните билети от София до Барселона и обратно. Разходите за храна и спане варират и са средно между 30 и 50 лева на ден, в зависимост от мястото - дали сте в голям град с много възможности или в малко селце, където няма много варианти. Ако решите да си транспортирате багажа си всеки ден - заделете допълнително 10 лева.

**********************************************************************

Записки ден по ден с емоция и без редакция 🤭

Ден 0 - закуска и бърза разходка по Ла Рамбла в Барселона - придвижвам се с влак с 250 км/ч към началото на Моето Камино де Сантиаго 🎯

От ЖП гарата до автогарата се движихме с първият пилигрим по пътя, макар и да не говорим на един език 🤭

Човекът е тръгнал от Валенсия за да ходи половината Камино 👣

Моят първи Камино приятел

Той не знаеше как да стигне до автогарата (30 мин. пеша). Едно момиче ни помогна да се разберем с него и аз да го водя през града до автобуса 🚌

Човекът на няколко пъти попита пешеходци за насоки към гарата. Възниква въпросът за доверието към непознати, макар и съмишленици. Като стигнахме и той си купи билет се усети една радост в него и ме почерпи с парче ябълка 🍎

Сега седим заедно с него в автобуса 👻

Стигнахме в Saint-Jean-Pied-de-Port в 19:10 и веднага се регистрирах в офиса, получих паспорт и се огледах за настаняване.

Попаднах на място за 10€, където от входа миришеше на котки. Оказа се собственичката има 13 котки и 2 кучета. За тези пари си струва. Собственичката излезе голямо ку-ку - има строги правила - никакви обувки в стаите - всичко се оставя в един кош при нея, нищо не се простира в стаята - при нея има сушилник, нищо не се пере на ръка - само се ходи на пералня, вечер в 23 часа затваря и сутрин преди 7 часа никой не става - тъмно е и котките ѝ също спят.

За вечеря хапнах един марципанов пай с топка сладолед и толкова. Скъпо е.

Ден 1 - от Saint-Jean-Pied-de-Port до Roncesvalles

Придвижването ми започна в 8:00 часа и пристигнах в 15:30 часа с изминати около 30 км с над 1000 м. денивелация ⛰

Имаше красива мъгла в ниското и отвратителен вятър на високото. Цял ден не съм се събличал или обличал 🌬

Закуската беше френска и скромна 🥖

Настаних се в общинския пансион за пилигрими. На третия етаж е най-яко, чисто и малобройно.

Общинският пансион след ремонт

Вечерта е за вечеря и служба в църквата.

Ден 2 - от Roncesvalles до Larassoaña - сутринта след закуската тръгнах в 7:15 по тъмно. Малко препусках и без почивка след 6 часа и половина достигнах до следващият ми пункт.

През нощта беше валяло и в гората беше мокро. Движих се със сандали. По обяд изпече. Вятър почти нямаше. Спускам се от планината и вече съм на около 500 м.н.в.

Вело-пилигрим

Имаше и колоездачи.

Ден 3 - от Larassoaña до Zariquiegui - тръгнах в 7:40 и стигнах в 14:50 - заради дъждеца тръгнах със стегнати високи чорапи и обувки - завърших с пришки на малките пръстчета - вечерях на меню - канадец - пенсионер - бивш граничар с история за криминално проявен от Сан Франциско - от 21 до 50 години бачкане за пенсия.

Ден 4 - от Zariquiegui до Lorca - тръгнах в 7:10 и стигнах в 15:40 - уж със сандали с чорап за по-леко, после и без чорап 👻

Имах изгрев и посрещах изгрева на билото при паметника на пилигрима 👣

Паметника на пилигрима

И един филм за препоръка да е гледа - аз го харесах 🎥

Имаше хубави градски и полски гледки.

Ден 5 - от Lorca до Los Argos - тръгнах в 7:50 и стигнах в 16:10 - безветрие и хлад за начало и припек за завършек ☀️

Имаше много композиции като за десктоп тапет 🖼, малко овце 🐑 и почти 50 хил. за деня 👣

Windows Desktop

Множество гроздови масиви и фонтанът на виното - наздраве! 🍷

Ден 6 - от Los Arcos до Logroño - тръгнах в 7:00 и стигнах в 13:30 - днес без багаж - пуснах го по куриер и полетях - движех се със своето темпо без неразположения 👣

Сутрешен трафик - всички отиват на работа 👻

Вечеря за заслужения ден без тегло на гърба 🍽

Ден 7 - от Logroño до Najera - тръгнах в 7:10 и стигнах в 14:00 - пак без багаж - безоблачно и нищо интересно днес - няколко лебеда преди закуска и малко гроздобер 🍇

Ден 8 - от Najera до Grañón - тръгнах в 7:40 и стигнах в 15:00 - вече без багаж - ще спя в църквата ⛪️

Хубаво е да си имаш компания по пътя и да си говорите - първо двама германци 🇩🇪, с които вечеряхме снощи, после с двама руснаци и италианка 🇷🇺 🇮🇹

Друзя и рагаци

Вечерята беше в църквата и си говорих пенсиониран британски полицай 🇬🇧, архитектка от Полша 🇵🇱 и научих за две девойки от Полша, които са тръгнали от Варшава през юни, аз ги засякох в началото на моето ходене.

В интересен свят живеем! 🤪

Ден 9 - от Grañón до Villafranca Montes de Oca - тръгнах в 6:25 и стигнах в 13:05 - много приятно с час ходене по тъмното 👣👀👌

Ден 10 - от Villafranca Montes de Oca до Burgos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 17:00 - дълъг ден с над 40 км зад гърба - ходихме в група с германците и се разделихме преди подхода към града - града е жив и динамичен - хубава вечеря с бразилеца и италианец.

В катедралата на Бургос

Ден 11 - от Burgos до Hornillos del Camino - кратък следобед с много емоции и смях до сълзи 👣☀🤪

Ден 12 - от Hornillos del Camino до Itero de la Vega - тръгнах в 7:25 и стигнах в 14:25 - заедно съм с германците и естонеца - делим се, събираме се. Имаше няколко грабливи птици, които кръжаха над пустите полета. Влезнахме в нова провинция. В хостела има 3 кучета. Много хубав и лежерен ден 🤪👣👌

Графити по пътя на пилигримите

Ден 13 - от Itero de la Vega до Carrión de los Condes - тръгнах в 6:55 и стигнах в 14:55 - движихме се покрай голям канал - късна закуска за обяд - пустош и раздяла с член от колектива - градска вечеря и почивка 👻🍀👣

Още един Windows Desktop момент

Ден 14 - от Carrión de los Condes до Moratinos - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:15 - доста приятен ден без много гледки за споделяне и няколко разговора със сподвижници 👣🖼🇪🇸

Ден 15 - от Moratinos до El Burgo Ranero - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:45 - попаднахме в хотел - минахме официално половината път - пак се посмяхме добре

Моето Камино семейство

Ден 16 - от El Burgo Ranero до Leon - тръгнахме в 7:25 и стигнахме в 15:25 - повървяхме повече от 35 км. - малко влакове и мъгла - голям град и лудница

Ден 17 - от Leon до San Martín del Camino - тръгнах в 7:35 и стигнах в 12:25 - от големия град към село - чудесен домакин с вкусна вечеря и котки наоколо

Ден 18 - от San Martín del Camino до Murias de Rechivaldo - тръгнахме в 7:35 и стигнахме в 15:25 - още една красива катедрала по пътя и следи от Български магазин в Асторга☀👣

Ден 19 - от Murias de Rechivaldo до El Acebo de San Miguel - тръгнахме в 7:05 и стигнахме в 16:15 - изкачихме се до 1550 м.н.в. и минахме през Cruz de Fierro - купчина от камъни, където всеки оставя своят камък, символ на тежестите и несполуките в миналото

В пълно бойно снаряжение

Ден 20 - от El Acebo de San Miguel до Cacabelos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 15:45 - залутахме се в големия град по пътя - групата се разделя за следващите дни и всеки със своето темпо - един дядо на 83 г. от 8 години минава пътя два пъти в годината!

Днес спим в градския пансион - в двора на църквата - разделени кабинки за по двама 👀

Ден 21 - от Cacabelos до La Faba - тръгнах в 7:20 и стигнах в 14:40 - днес групата ни се разтури и се движихме само с германеца. Другите изостават и почиват.

Изкачихме планината - зелена и прекрасна - почти сме на върха. Остават още 5-6 дни до Сантиаго и в неделя има прогноза за дъжд 🌧

Вечеряхме във вегетариански стил и на съседната маса обсъждат хъркащите в спалните.

Ден 22 - от La Faba до Samos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 16:15 - и сам войнът е войн. Една от мъдростите по пътя е: Ако искаш да стигнеш бързо - върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч - върви с другите 🤙

Вече съм в Галиция, хубава закуска, минзухари и гъби. Крави и много зеленина. Завършекът бе с обиколка в огромния манастир на град Самос - детайлите му заслужават внимание👀📷

Ден 23 - от Samos до Gonzar - тръгнах в 6:50 и стигнах в 16:20 - изминах маратонска дистанция, втори ден съм сам. Много красоти и 3 четирилистни детелини за късмет 🍀🍀🍀

Минах 100 километровата раница преди Сантиаго. Оттук се включват още пилигрими, които искат да получат сертификат за последните сто километра 💯

Още 100 километра до финала

Времето се раздуха и утре го дават облачно с ръмеж - стискам зъби и продължавам ⚠️

Buen camino!

Ден 24 - от Gonzar до Palas de Rei - тръгнах в 7:45 и стигнах в 12:45 - днес го писах дъждовен - съобразено и с прогнозата - вятър, плътни облаци и преваляване 👣

Първи ден почивка и изминати около 17 км. при средно 30 км./ден до тук. Ще зачакам групата за да стигнем заедно до Сантиаго 🍀

Страхотен обяд в лежерен ден

Седнах за късен и лек обяд преди вечеря и като ми сервираха едни порции, та вечерята ще я проспивам днес.

Лека нощ 👻

Ден 25 - от Palas de Rei до Melide - тръгнах в 7:35 и стигнах в 10:45 - дъждът започна десет минути след като вече ходех и продължи на пресекулки докато стигнах 🌧

Краката не успях да опазя сухи 👣

Настаних се бързо и се изсуших. Почивка и дочаках колектива 👻

Walking in the rain now

Направихме план за дните напред с целево пристигане в Сантиаго в четвъртък рано сутринта 👀

Две нощувки в града и после с кола ще обиколим до и край морето 🌊

Ден 26 - от Melide до Salceda - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 15:30 - почти не валя днес и беше красиво с много зеленина 🌳

Минахме през гора с евкалиптови дървета 🌲

Евкалиптовата гора и папрат навсякъде

Беше влажно и сочно - много хубави цветове за снимки на растения 🖼

Остава ни един ден и му се видѐ краят 🏁

Ден 27 - от Salceda до Monte do Gozo - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 14:00 - върви по вода и през евкалиптовата гора...

Ден 28 (последен) - от Monte de Gozo до Santiago de Compostela - тръгнахме в 6:00 и стигнахме в 7:05 - нощта беше неспокойна и от вълнение не спах добре. Дъжда беше спрял, а обувките и чорапите бяха мокри ☹️

Успяхме! 🏁 За 28 дни с 1,2 млн. крачки над 800 км. зад нас 👣
Бяхме сред първите на площада. Сертификатите си взехме за около 40 мин. Набързо се настанихме, изпрахме и изсушихме. Късна закуска, дрямка и вечерна разходка с влизане в катедралата (в ремонт) ⛪️

Сертификат за завършен пилигримски поход

Първа среща с българи - мои фенове, които са били на обмен в Понтеведра и случайно или не се засякохме в едно кафене ☕️, след което се видяхме и на площада 📷

Българският ми фен клуб на площада