18 август 2010

Паспортната служба на 1во районно

Историята с издаването на личните документи не претърпява промяна вече 4-5 месеца. Трябваше в 6:30 ч. да си запиша името за номерче, което да си взема в 8:00 ч. и да видим дали ще успея да отида да си подам документите днес.

В събота нямало да работят, защото нямало интерес...

В крайна сметка нещата се получиха, след като на сутринта в 8:30 ч. си взех номер 130 по списъка, в който се записах в 6:35 ч. Поисках телефонния номер на човека, който беше с номер 119, за да мога от работа да му звънкам от време на време, за да следя как се движи опашката. Около 14:30 ч. ми каза че вече викат номерата над 110 и аз аз реших да се отправям към районното. 

В 16:15 ч. бях на ред, влизайки при полицая в първата стая се оказа, че за да си подновя шофьорската книжка, следва да представя и медицинско, което аз нямам. По изключение полицая ме пусна да притичам до поликлиниката, за да си взема медицинско и да приключа с подаването на документите. 

В 22-ро ДКЦ бях посрещнат на регистратурата от симпатична лелка, която ми каза, че единия доктор си е тръгнал и аха да изпусна другия. В крайна сметка се вмъкнах при очния лекар, преминах без колебания, разпознавайки шарените букви в класьор от 60-те години на миналия век, минах през интерниста, който направи заключение, което беше щамповано от регистратурата и в 17:00 ч. тичах обратно към районното, където успях да се вмъкна предпоследен на опашката, като след мен бе номер 150.

Успях да приключа с всички документални дела, снимка и полагане на подпис, както и вземане на пръстови отпечатъци в рамките на работното време. Като се прибирах се чувствах толкова доволен и щастлив, че съм успял да се преборя със системата в рамките на няколко загубени часа.
Публикуване на коментар