вторник, 3 юни 2008 г.

Странджа - нестинари в с. Българи и разходка до Малко Търново

След като на стоп се придвижихме от Велико Търново до с. Българи, срещайки много нови и интересни хора, ето че вече сме на територията на парк Странджа и нестинарският празник е на пълни обороти.

Село Българи е център на нестинарството в България и всяка година на 2-ри срещу 3-ти юни се провежда този нестинарски събор, за който всъщност сме тръгнали. Като пристигнахме оставихме багажите в колата и се разходихме, за да намерим нещо за хапване и място за спане. Много ни допадна една поляна, накрая на селото, макар че и други хора си я бяха харесали вече. Хапнахме по 2 кебапчета с бира и бяхме готови за забавление.

Започнаха да се събират хора от всички краища на страната, както и множество момичета и момчета с традиционни български носии. Започна и програмата с изпълненията, много зареждащи изпълнения, в сърцето на Странджа. Не бях ходил на такова място. Не можех да се нарадвам на красивите момичета с шарените носии, богатството от цветове и фигури много ме изпълваше с емоция. Аз с фотоапарата си не спрях да щракам, дори някои моми позираха, явно изглеждах много професионалист, дори кмета на селото, когато исках да се кача на балкона на кметството ме попита: "Вие от коя телевизия сте?". :-)

Най-красивата снимка

Междувременно бай Мишо, най-известният нестинар в България подготвяше огъня за жарава. След като вече се притъмни и жаравата бе готова бай Мишо направи фигура с форма на слънце от жарава и ритуала започна с обикалянето на църквата и носенето на чудотворните икони. След като нестинарите преминаха през жарава и нещата"поугаснаха", хора от публиката започнаха да преминават през вече поугасналите въглени. Дори Чавдар на няколко пъти премина през тях.

Жаравата под форма на слънце

Когато се ориентирахме към мястото за спане, там двамата пичове с които пътувахме до с. Българи бяха запалили огън, имаше голяма компания, която се бе събрала и едно момиче със сина си запя с невероятен глас, като имаше едно момче с тамбура, което вкарваше ритъм в цялата работа. Така откарахме до към 1:00ч. и си легнахме. Тъй като оставихме палатката при Стефан спахме на чували, малко бе хладnо, но го преживяхме, а на сутринта слънцето ни зарадва много от рано и ни стопли бързо.

Всички хора се бяха изнесли рано рано, предвид че беше работен ден, а ние се отправихме към следващата спирка от Странджанското ни пътуване, а именно Малко Търново. Стопът нещо не ни провървя, защото след около два часа чакане минаха само 5-6 коли в нашата посока, но ето че моментът дойде и един младеж ни качи до крайната ни дестинация, че дори се уговорихме и да ни върне.

В Малко Търново се срещнахме с хората от дирекцията на парк Странджа, купихме си пътеводители и карти на парка и разгледахме инфоцентъра. Хората ни заведоха до местността Пантелеймон, където имаше една традиционна за миналото седянка на баби, които си пеят песни, то всъщност това сега е една туристическа атракция, но бе автентично, дори бабите ни изпяха няколко песни. След това бяхме заведени до село Бръшлян, където селският и екотуризма за много добре развити, а местните ни почерпиха с череши и мента. Не пропуснах да си сложа печат в книжката със стоте национални обекта.

Седянката на бабите

Нашият човек ни върна с колата до гр. Царево и от там ни качи една жена с огромен Range Rover с бебето си - Борис, което седеше на задната седалка. Остави ни на Приморско, което ни бе крайната спирка за деня.

Снимките са в 3 части: първа, втора и трета.
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...