неделя, 29 март 2009 г.

Трети конгрес на Европейската Зелена Партия в Брюксел

Тръгнах от работа около 15:30 ч. с такси до летището, където Горица вече от един час чакаше, защото беше пристигнала доста по-рано, за да е спокойна. На летището се появиха и останалите от делегацията, регистрация, проверка за сигурността, лични документи и седнахме да чакаме. С автобус ни закараха до самолета и веднага направи впечатление, че самолета е от чисто новите, ЕърБъс 320 - без драскотина и бял като платно. Посрещнаха ни, настаниха ни и тъй като нямаше много хора се разположихме по двама на три седалки. Залъгаха ни с по едно сандвичле и малък мъфин, сокче, чаша червено вино и аз даже подремнах малко.
В Брюксел кацнахме по разписание, валеше дъждец, 8С и много приятно за разходка. Хванахме влак до центъра и слязохме на Централната гара, с Горица се поразходихме на бързо до "Централния площад", "пикаещото момченце", минахме по малките улички и хванахме метрото, трамвая и към 22:30 ч. пристигнахме в семейството, в което ни бе предложено настаняване.

Къщата беше като в приказна история - четири етажа, високи тавани, старинни мебели и предмети. Хората ни посрещнаха като близки приятели, без дори да сме си говорили някога и да сме се виждали. Поканиха ни на домашна вегетарианска лазаня, салата от много магданоз и други треви. Легнахме си към 0:00 ч. В петък сутринта станахме към 8:30 ч., вече не валеше, закусихме пълноценна био-закуска с домашно приготвено сладко, пълнозърнест хляб, масло и чудесен чай. Отправихме се към Европейския парламент, където се провежда конгреса, като още по пътя срещнахме много стари познайници от целия Европейски континент. Преминахме през регистрацията и влезнахме на сутрешната сесия на Конгреса. Нямаше кой знае какво ново да се чуе, продължаваха срещите ни с познати - Бартек, Бруно, Батал, Марина, Флоран, групата на Швейцария и много други.

Обядвахме в ресторанта на Европарламента - много вкусна сьомга със задушени зеленчуци на скара, картофено пюре и гъбена крем супа. След обяда успях да намеря място, където може да се изхвърлят използвани батерии и така най-накрая се отървах от около 20 батерийки, които си носех от България, специално за да ги изхвърля на такова място.
Следобедната сесия бе посветена на взаимоотношенията между изтока и запада. След сесията си направихме една разходка по града, поразгледахме магазините, но нищо не си харесахме, освен детски дрешки за Никола. Вечерта имахме официално откриване на конгреса, с много речи и изказвания. След сесията имаше скромен прием във фоайето на Парламента, с хапване и напитки. Срещнахме се със стари познати, поприказвахме, заснеха ни в едно шеговито видео, отговаряйки на въпроса "Защо е необходимо да се премахне монетата от един евро цент" на български език. Към 22:00 ч. си тръгнахме за да пестим енергия за събота вечер, когато е планирано голямо събитие и концерт.

Събота се оспахме малко и пристигнахме в парламент за втората част на първата сесия. Имаше представяне на документите за кампанията, общите символи - лого, банери и слогани, уеб сайт и други. В следобеда имаше представяне на филма - "20 години - Зелените в Европейския Парламент", в който имаше много интересни кадри от годините, акции, кампании, най-хубаво бе да се види различните кампании на депутатите в залата на Парламента - една от тях бе срещу клонирането, когато цялата зала бе облечена по един и същ начин и всички бяха с бели маски, символизирайки клонинги. Друга акция бе когато Групата е била наречена "Група пирати" и Зелените се явяват в пленарната зала, облечени като пирати. :-)Към края на деня Дани Кон Бендит имаше силна реч, точно в неговия стил - разпален, пълен с енергия и силно мотивиращ.
Отново имахме малка почивка и се разходихме до спортен магазин "Декатлон", от който си накупихме разни дрешки, както и хвърчило, което одавна планирах да си купя, именно от там. След магазина веднага се отпрвихме към мястото за концерта и вечеря. Огромно хале, което преди поне 100 години е било използвано като център за размяна на поща и размяна на коне, както един модерен пощенски комплекс в наши дни. Хапнахме, пийнахме, поприказвахме с този и онзи и към полунощ се отправихме за да си починем за неделното заседание на Съвета на Европейската Зелена Партия.

В неделя се сбогувахме с нашите домакини и в 10:00 ч. пристигнахме в Парламента и започнаха обсъжданията на резолюциите и други процедурни предложения. Слава богу времето бе се изяснило и много приятно. След заседанието на съвета на ЕЗП, тръгнахме директно към летището, защото малко се проточиха нещата, освен това и полета ни бе забавен с един час и така в България си кацнахме към 0:36 ч.

Снимките са малко повече и са разделени на няколко албума: тук...

неделя, 22 март 2009 г.

Хижа Гиргиница на Рила и иглуто

Веднага след работа уж да тръгнем към гр. Долна баня дирекно и да стигнем на време по светло, се оказа че трябва да се отбием до Люлин за да вземем някви такъми, после да вземем Стефан и да инем през Чавдар и то си стана 21:00 ч., докато се качихме на магистралата към крайната ни цел. В същото време снега си валеше постоянно и тръпаше ли трупаше. На хижата пристигнахме към 22:30 ч. Настанихме се, похапнахме и към полунощ си легнахме.

В събота сутринта се събудихме в една бяля снежна приказка, затрупани от 40 см. вяла шелена, колата не се виждаше. В това време идеините ни за занимания на открито почти пропаднаха и решихме да си направим иглу. За около 2 часа работа се получи доста висока къщурка, но успяхме да затворим покрива и дори да се съберем петимата вътре. Следобеда слезнахме до града за да си напазаруваме малко и се прибрахме да посвършим малко работа на закрито, оказа се че няма ток в късния следобе и не можехме да си пуснем компютрите и така до вечерта. В предверието на нашето спално помещение се намираше голямата камина, където се оказа, че вечерта ще има голяма комппания от хора, слушащи всякаква музика и пиещи алкохол като за последно. То не бяха викове и какви ли не стилове музика, че няма такава комбинация по света и у нас. Едва заспах към 3:00 ч. и на сутринта се оспахме до към 10:00 ч.

Неделята се пооправихме, почистихме колата, огледахме стаите, приключихме някои работи и тръгнахме към Самоков. Навън снега беше затрупал сериозно пътя, но след като бях сложил веригите и преди нас бяха минали 2-3 коли, някак си се измъкнахме от затъване и на средата на пътя преди Долна баня свалихме веригите, защото се показа асфалт. До с. Радуил пътя бе сравнително почистен, но започвайки изкачването, много интензивно навлизахме в зимните условия, някои коли дори бяха почти закъсали по баира. Измъкнахме се и се добрахме до гр. Самоков, където се отбихме на гости у директора на Ловно стопанство "Искър", простиращо се на площ от 3 000 ха, североизточно от яз. Искър.

Пътя към София бе добре почитен и нямаше никакво движение.

В София се прибрахме към 19:00 ч.

Снимките са тук.

неделя, 15 март 2009 г.

До Черни връх със снегоходки

С голямо закъснение все пак се качихме на Голи връх и от там до Черни връх. Времето по прогноза - слънце и слаб вятър. Тъй като бяхме позакъсняли, горе не ни чакаха и нямаше какво да се хапва.

Следва малко фотоистория, без много коментари...

Градът от птичи поглед
Части от новата маркировка...
Части от старата маркировка - фигурка, наподобяваща човече
Софийския цетър като фон на кайт сърфист в действие
Автоснимка в очилата на Владо
И самолетите минават ли минават
Красивите снежни форми, издялани от ветровете
Рила погледната от Черни връхСнимките са тук.

вторник, 3 март 2009 г.

Два дни в Солун

След като идеята да тръгнем за Солун с Горица и Витан още в събота сутринта се провали, с Вельо решихме да хванем влака в понеделник сутринта, да преспим и да се върнем във вторник вечерта. В крайна сметка това и направихме - пет часа и половина в едната посока, малко престой на границата, за около 44 лева на човек.

Пренощувахме в хотел "Атлантис" на цена 22 евро на човек, като хотела се намира на 15 минути от гарата и на 15 минути от "Бялата кула".Тъй като понеделник бе някакъв празник в Гърция, всичко бе затворено и нямаше кой знае какво да се види. Времето е леко облачно и свежо, около 15С. Направихме 3 часова разходка край морето и се прибрахме, за да се наспим.

Във вторник се пооспахме и докато си оправим багажа и да тръгнем стана 10:00 ч. Тръгнахме до един мол да гледаме и не си харесахме нищо за покупка, но бяхме озверели от глад, напазарувахме туй-онуй и седнахме да похапнем да пристанището, припичайки се на слънчице при 17С. Стана време да се ориентираме към гарата, където случайно попаднахме на ул. Георги Иванов, която се намира в близост до гарата.
Хванахме влака за София, но в купето този път всички места бяха ангажирани и този път не можехме да се ширим, както бе на отиване към Солун. Към 23:50 ч. пристигнахме в София.

Снимките са ТУК.

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Да спасим парковете в България!

Препращам ви получената информация с призив за спонтанен протест утре.

Източник: http://saverila.ludost.net/saveparks.html

17.00, петък (27.02.2009) на ПОПА
Да запушим булеварда!

ПРИЯТЕЛИ!
1 година и половина, след като не дадохме Странджа,

ето че напъните на мафията да превземе вече не един,а 3 парка и да застроят дробовете ни с бетоните си, след множество пожари, целящи само и единствено "освобождаването" на терени за строеж, се активизираха с надеждата, че сме сломени и забравили онова, в което вярваме!

СЛЕД КАТО ПРЕМАХНАХА ОТ ПЪТЯ СИ ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, ДНЕС ДИРЕКТОРИТЕ НА ТРИТЕ НАЙ-ЗАПЛАШЕНИ ОТ УНИЩОЖВАНЕ ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ СА ПРЕД УВОЛНЕНИЕ , ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ ДОПУСКАТ ИНВЕСТИТОРИ ДА УНИЩОЖАВАТ ПРИРОДАТА И БЪДЕЩЕТО НИ, ВЪПРЕКИ НАТИСКА НА БИЗНЕСИ, СВЪРЗАНИ С ДПС И БСП! ВЕЧЕ Е УВОЛНЕН ДИРЕКТОРЪТНА ПАРК „ВИТОША”, КОЙТО ОПАЗИ ПАРКА ДОСЕГА ОТ ХИЛЯДИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ! ПОДГОТВЯТ СЕ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” И ВРАЧАНСКИ БАЛКАН!


САМО ДНЕС, САМО ТУК И СЕГА МОЖЕМ ДА СПАСИМ СТРАНДЖА, ВИТОША И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА от онези, които вярваха, че ще забравим!
НЕ сме забравили лятото на своето недоволство и няма да забравим! Не сме такива!
СИЛНИ СМЕ С ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМЕ - ЧЕ ПАРИТЕ, СТРОЕЖИТЕ И МАФИЯТА НЯМАТ ПРАВА НАД ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО!

17.00, петък - напишете какво мислите, където можете, сложете си клоунски носове, и нещо червено, с което да разярим бика. на ПОПА.
ВЕДНАГА И ВСИЧКИ!

НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ АРЕСТИТЕ И НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ТЯХ! ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ Е МАЛОДУШЕТО И НЕВЕЖЕСТВОТО!

събота, 21 февруари 2009 г.

Лек уикенд с малко занимания

След 4 дни под "домашен арест", лекувайки изстинка и хрема, най-накрая дооздравях и си позволих да се раздвижа. Именно съботата бе деня, в който от обяд започнаха дейностите по оздравителния ми план извън къщи.

Около обяд се вдигнахме до Боровец да караме ски. В 13:00 ч. бяхме на входа на кабината, като нямаше жив човек на опашка. В ниското имаше мъгла, но след междинна станция почна да се развиделява и горе се откри вълшебна гледка към вр. Мусала.

Пускахме цял ден на Маркуджиците и последното ни спускане бе до долна станция на кабината - около 17:00 ч.

След ски емоцията се прибрах и имах уговорка за вечеря с моя холандски приятел Аренд, който пътувайки на стоп, се завръщаше от ски ваканция в Грузия, вечеря в София и с продължение на пътуването със ски-спирка в Австрия за деня и прибиране в Амстердам, Холандия. Вечеряхме в Оливс на Гурко, изпратих го след това до метрото, за да може да стигне до Сливница, от където на караулката се качва на стоп-а и продължава на запад.

В 23:00 ч. вече бях на бразилска вълна, за "FESTA DO BRAZIL - Carnival Edition 2009" - парти, посветено на началото на карнавала в Рио де Жанейро.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Пътни знаци в центъра на София

В един следобеден ден реших да се поразходя из града и да запечатам някои моменти от ежедневието, но може би малко не обичайни. Моменти, които са статични по произхода си и почти неизменни през времето на тяхното съществуване. Това са именно пътните знаци или т.нар. вертикална маркировка на пътя. Някои са много логични и информират адекватно.
А от други има по много и навсякъде, понякога невидими за нас, понякога постоянно повтарящи се от ляво и от дясно, отпред и отзад.
За тях се грижи както общината, така и други органи, отговорни за поставянето и контрола на пътната маркировка. Понякога знаци липсват на ключови места, а понякога някои от тях могат да са излишни, дори да си противоречат.

Снимките са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...