сряда, 6 юни 2007 г.

Началото на ремонта

Основната ми мисия на морето - ремонта, Всъщност аз на морето бях за да ремонтирам туй-онуй, другата мисия която си бях поставил не бе успешна.

Трябваше да измажа малко около прозорците, които бяха подменени. Също поосвежих, позачистих и подредих.





неделя, 3 юни 2007 г.

Айде на моретоооо

Днес след 3ч. сън, което е недостатъчно, незнайно как не съм си чул алармата и съм изпуснал първия влак за Бургас, но това ми бе от полза, че успях да си дооправя багажа... Нарамих 2 раници и колелото и се отправих към гара Подуяне, слава богу навреме купих билети за мен и колелото (2 лева). Качих го в товарния вагон, намерих си място в едно купе и половината време до Бургас подремах, с един пич си разменяхме малко МР3ки и в 14:25 ч. пристигнах на жп гара Бургас. С Мая се уговорихме да я потърся като стигна да дойде да ме вземе, но аз се оправих самичък и я изненадах на вратата у тях.

Тя докато се оправяше, къпеше и т.н. аз хапнах малко и взех та и измих пълна мивка с чинии и чаши, а тя после ми се накара малко, че съм мил. Излезнахме да закараме колата да измием и да се почисти вътре от голямата мръсотия, после се разходихме покрай морето, хапнахме сладолед, пихме по 2 бири и колата беше готова. Вечерта хапнахме от най-добрите дюнери на Бургас и Мая ме закара на автобуса за Приморско. Колелото остана Мая да го докара с колата.

Бургаския плаж

Сърфисти на плажа

Това е най-високия комин в България

събота, 2 юни 2007 г.

Среща на класа по повод 8 години от дипломирането

След работен съботен ден, се прибрах до вкъщи да се подготвя за пътуването, което ми предстои в ранната сутрин на неделя, подготвих колелото, смазах го и го почистих, изкъпах се и тръгнах към бара на края на вселената, където бях организирал 15 места за среща на класа ни по повод 8 г. от дипломирането ни.

На срещата присъстваха всички, с изключение на тези които са в чужбина, несериозните и възпрепятстваните поради други ангажименти.

Интересен момент от сбирката бе един албум със снимки от годините в гимназията ни. Всеки се усмихваше при допира със спомените от годините на нашето средно образование.

Някои хора бяха уморени, други ги очакваха семейни ангажименти, трети им се пиеше и танцуваше още, а някои се изнесоха "по пантофи".

Аз имах намерение да си тръгна по-рано, предвид ранното ми ставане в неделя, но така или иначе си тръгнах около 2:40 ч.

Предстоеше ми оправяне на последния багаж за пътуването.

петък, 1 юни 2007 г.

Смесена сватба в Люлин сити

Днес бях поканен на сватба, но не каква да е, а сватба между две жени. Събитието се състоя в Люлинското сити. Сред гостите на святото дело бяха Насо, Уили, Стефан (с Ира), а Доротея я привикахме малко по-късно, пък Янко се появи към края. Предвид, че петъчния ден тази седмица не бе последен работен, не се очакваше много силно парти, макар че купона се заформи много добре.

Самата церемония по църковните канони премина под купола на бетоновото сдание, имаше импровизиран поп и всичко бе в познатата ни последователност под звуците на сватбената музика, двете дами казаха "ДА", отпиха от горчивото шампанско, а гостите викаха "Горчиво". Имаше размяна на халки, хвърляне на букет, полагане на подписи и много сълзи.

Минути преди 1:00 ч. със Стефан (с Ира) и Доротея се отпрявихме към част 3 на комплекса, където в бл. 322 аз бях приютен от Стефан за нощуване.

На сутринта имаше вкусни банички с айрян на Кооперативния пазар в Люлин.

Щастливите младоженки

четвъртък, 31 май 2007 г.

Троен рожден ден в Бара

След като се срещнах инцидентно с Горица, която купуваше на Витан нова Нокиа и после седнахме на по бира в новия Дон Домат, взе че се обади Чавдар и се видяхме. Той нещо организира на Пампорово около средата на Юли и ме покани да се включа в организационния екип...да видим какво времето ще каже. Поразходих се и в 20:30 ч. бях в Бара.

Седнах си на мястото, направи ми впечатление 30 места, които бяха за 3-мата рожденици, но аз на бара съм си най-добре, и Жоро бе на работа....екстра. Звъннах на Венци, дойде Уили, Насо, Стефан и Ира, почнаха да идват и гостите на рождениците. С Венци подсигурихме местата за сбирката на класа от НПМГ'99 за събота. Блага се обади и тя била на близо, но се обади чак като се бе прибрала в Люлин. Дойде и Наско на Блага с други дружки, появи се Гагата.

Подкарахме се с менти, джинове, мохито, черпиха ни рожденниците с по уиски и стана много весело и както казва Венци Малкия петък се измества към средата на седмицата.

За първи път от много време насам се очаква да ходим в събота в бара и най-интересното е че гост ще бъде Ясен Петров. А да видим...

понеделник, 28 май 2007 г.

До морето и назад

След бала на Ива, в ранната сутрин на съботния ден отидох да взема колата от колегата, минах през Стефан да ги взема, после през офиса да взема едни материали и тениски, взех си багажа от вкъщи, минахме да вземем Валя от Младост и отпрашихме към морето. Тъй като колата е малко остаряла, се налагаше да се долива вода в радиатора от време на време, също трябваше да доливаме и газ (колкото и да не ми се иска).

Всичко бе в рамките на нормалното, когато към края на магистралата преди гр. Чирпан нещо започна да пуши. Спряхме и се оказа, че е избило масло, колата е позагряла и водата...е изчезнала, защото я няма капачката на резервоара за вода за охладителната система...много лошо. Масло навсякъде, мирише, пуши... Изляхме 3-4 литра вода, каквото имахме като запас... добре че наблизо бе асфалтовия възел, където имаше хора и ни дадоха вода да долеем. Импровизирано направихме една капачка от автомобилна гума и скоба, че изкарахме така до един склад за авто части, втора употреба, та се намери друга капачка.

Продължихме си лека полека към морето, качихме една стопаджийка, тя се оказа от "нашите", знае за много добре Иракли, дори организирала е боди-арт в защита на Иракли във Варна, ма много приказлива. То момичето като започна да разказва за разни череши и плодове, за задушницата и аз се разсеях от пътя и знаците и точно около Старозагорските минерални бани, където винаги има полиция ме спряха. 33 км/ч над допустимото ограничение, полковник Христов вика "... пишем акт моето момче... на къде сте се разбързали толкова?" Аз викам: "...ние сме младежи, отиваме да чистим плажа на Иракли, че си говорихме и за черешовата задушница и тук има черешки да купим...". Полковника вика: "...ами айде да пишем един фиш тогава, за 5 лв., по чл. 182, ал.1, т.1...и да си го платите по банков път...". Много добре се получи, минах метър, пък и нямах пукната стотинка в джоба, не че пари на ръка ще им дам де.

Отклонихме се по пътя за Слънчев бряг и директно продължихме към Иракли, девойката оставихме на разклона. Плажа бе спокоен, времето бе доста облачно, но не валеше. Тръгнахме към лагера на хората от "Да спасим Иракли". Водата бе супер, пясъка едър и леко топъл. По плажа се забелязваха чували със събрани боклуци, то ние нестига че пътувахме едва в събота за да се включим в почистването, ами и с тази кола стигнахме едва следобеда и големия боклук бе събран. Видяхме се с Данчето, Тошко, Крис, Надя, Добри у няклоко други младежи. Все още стоеше проблема с извозването на боклука, но тъй като Николчев бе в чужбина, така и не успяхме да уредим този въпрос.

Новите душове на Иракли

От Иракли си тръгнахме към 21:00 ч., макар че ни поканиха да останем на палатки/чували, но ние отказахме тъй като някои хора от групата нямаха готовност/желание. Валя се свърза със Сашо за да уговорим спането, но се оказа, че се получило малко разминаване и... няма къде да се спи. Добре че имах резервен вариант и айде към Бургас у Мая. На влизане в Бургас по телефона Мая даваше наставления как да стигнем до тях, на ляво на дясно, след светофара на третата в дясно и така по едно време около 19:00 ч. гледам Мая на тротоара.

Настаняване, разпределяне на леглата, кой в коя стая, кой с кого в легло или на земята и т.н. Оправяне на багажи, вземане на душ, малко интернет и айде да хапнем на най-добрите дюнери в Бургас. На някои хора им се стори много ходенето до дюнерите, но си заслужаваше. После отидохме на градинско парти в един от обектите на Мая, много хубаво, точно срещу хотел Приморец. Айде по бира, малко ракийка и после салатка, хубава компания, но умората надделя и се прибрахме около 1:00 ч.

На другата сутрин, неделя все пак, поспахме до 8:30 ч. и трябваше да тръгнем към Иракли, а Мая на бачкане. Айде сбогуване, без много сълзи ;-), та директно на Иракли, пиха кафеджиите по едно в кафенето на Жоро Николчев в Слънчев бряг (бетонния град) и към 10:00 ч. бяхме в Иракли и се оказа, че местните хора са осигурили транспорта за събрания боклук та ние само успяхме да посъбираме дребни отпадъчета по плажа и за добро или за лошо имахме възможност да направим плажа за начало на сезона. Водата бе ОК, като и свикнеш, то и слънце нямаше, едно буреносно и облачно... За беля УВ лъчите си минават без много зор и ние със Стефан си поизгоряхме. Изкъпахме се, полигавихме се, помокрихме се и така до към 15:00 ч., Бардуков ни покани на събор в с. Равадиново, близо до гр. Созопол.

Иракли на север

Аз и Стефан във водата
Иракли на юг

Към 16:30 ч. се дотътрихме до с. Равадиново,на площада се провеждаха народни борби, Ицо Бардуков ни посрещна на маса, в голяма компания, кебапчета, пилешки трътки на дървени въглища...как да откажеш, пък и хората се радват като им дойдеш на крак. Те заслужават похвала, в селото Зелената партия е събрала най-много гласове и е много пред вторите от ПЕС. Към 19:00 ч. си тръгнахме уж към София, но на Мая и хрумна гениалната идея да спим пак у тях и да пътуваме понеделник сутрин.

На влизане в Бургас пак по телефона се ориентирахме и Мая отново ни посрещна с усмивка. Прибрахме се, пак душ, баня, Мая ходи до Каблешково (то е по път) за племенника, ние пазарувахме в магазина и тя като се върна точно ни хвана на касата. Правихме си спагети, ние със Стефан готвехме, а "жените" си гледаха телевизиийка и бяха в "Матрицата". Бяхме взели и една ябълкова Флирт с безалкохолно, имаше и ягоди за десерт. Спагетите ни дойдоха много, с Ризов направихме една-две игри табла и всички се опнахме да почиваме, че на сутринта ставането бе предвидено за 6:30 ч.

Сутринта Мая ни направи сандвичи с лютеница и сиренце, погрижи се тя за нас много добре. Отново някои се мръщеха, че сандвичите били сухи. На път като тръгнахме всичко живо изпозаспа, нямах си компания, спирахме да проверяваме масло, вода, купувахме череши и т.н. Наложи се да долеем 2 л. масло, че колата щеше да пресъхне и да престърже в един момент. На влизане в София ни завари, ужасен трафик и дъжд.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...