Показват се публикациите с етикет теснолинейка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет теснолинейка. Показване на всички публикации

вторник, 21 ноември 2017 г.

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

 
Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 
 
Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 
 
Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 
 
С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 
 
Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
 
Моментът на награждаването за III-то място

Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 
 
Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 
 
Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

понеделник, 25 юли 2016 г.

Хубав летен уикенд се получи

Харесвам тези уикенди, в които нещата сами се случват и не се налага да се напъваме, да се обясняваме надълго и нашироко. 

Събрахме се, пътувахме, похапнахме, преспахме и походихме. Събота се разходихме до вр. Вихрен, леко каменисто по трасето. На върха имахме безброй гледки и посоки.


След върха се понесохме към Кончето и с удоволствие се отдадохме на хубавото и стабилно време, невероятно и факт!


Най-върховният момент от уикенда бе срещата с това малко растение, което носи толкова силна енергия и мистика в себе си - Пирински еделвайс. 


Преспахме на заслон "Казана", където имахме (не)случайна среща с интересен човек. Прибирането ни се осъществи с любимата Родопска теснолинейка

Благодаря за уикенда на себе си и на Цвети

неделя, 10 януари 2016 г.

Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.
След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.
Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.
Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.
След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук
 
Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 
 
Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Един 2ри февруари - на стоп, на баня, на теснолинейка

Денят премина неусетно, основно в пътуване, където човек разполага със себе си, може да помисли и размисли върху битието си. 

До изводи и решения не стигнах, само свежи идеи и размишления. Бъдещето е в ръцете ми. 

Денят премина с пътуване с трамвай номер 1, автобус 74, трамвай 5, плевенски специалист по вентилационни системи до Перник, столично такси до Симитли, софийска дама до Банско и двойка скиори до Добринище. 

Придвижване на стоп в такси е винаги приятно и загадъчно

Минералните води в градската Балнеолечебница на Добринище бяха с температура 38С и на цена 1.50 лв., разделени на мъжко и женско помещение.


Честита баня!

Теснолинейката ни взе от гара Добринище до гара Аврамово, издигаща се на 1261 м., най-високата на Балканите. Веско ни посрещна и стигнахме до гр. Септември, където хапнахме пица в ресторант Секвоите. 

И ето ме във влак 8612 на път за София. Благодаря на Stanimira Stefanova за малкото пътешествие и на Veselin Durgov и Hristo Topalov за включването в края на деня...

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...