10 януари 2016

Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.
След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.
Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.
Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.
След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук
 
Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 
 
Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.
Публикуване на коментар