14 април 2014

Ocean Initiatives by Surfrider Foundation Sofia

Петък след работа, среща на ОМВ с един пич от групата за "Пътуващи Бургас - София и обратно". В 21:30 часа вече се разхождах към реновирания кей в Градската градина - плочки, осветление и парапети - страхотно.

Настаних се в "Старата Къща", където Калина бе направил резервация, тъкмо се разтоварих и тя пристигна. Време е за вечеря, подсетих се че на сестра ми Катя, приятеля Иван, брат му Митко има ресторант "Старатъ Кръчмъ", която е на 120 метра от нас. Изненадах го, разприказвахме се, кой, какво, накъде и хапнахме боб в гърне, спаначни кюфтета, ребърца, та да си оближеш пръстите. Разходихме вечерята до кея отново и всички по леглата.


Лазаров ден е! 


Съботно поспиване до 10 часа, стабилна закуска с мекици, тутманик и рогче, че ни чака натоварен ден.Разходка по крайморската алея до края на града, и от Лукойл хванахме стоп към Поморие, където бе първият етап от почистването - ивицата между езерото и плажа, малко след санаториума. 


В процеса на почистването се събраха всякакви находки, с които можеше да обзаведем цяло жилище - шезлонг, кухненски прибори и посуда, хладилник, прозорец, хавлиени кърпи и т.н. Това да се ровиш в боклука е "много обогатяващо". Накрая дойде камиона и всичко отиде към сметището.



При разпределението по колите, за тръгване към Варна се оказа че не достига едно местенце - именно за мен, но ме хвърлиха до главния път, където стопирах до Варна. В началото не вървеше много. След повече от 40 минути чакане и ходене ме взе един пич с някакъв двуместен Мерцедес, закара ме с 200 км/ч до входа на Слънчев бряг. Още половин час и ме качи един пич, живеещ в Рийека, Хърватска. Със спортно Рено Клио, и той караше със 180 км/ч, много яко. Споменах му че моите хора са "При Панчо" в с. Горица за обяд, та даже седнахме заедно с другите. Влизам в кръчмата и всички посрещат с овации и подвиквания, притеснили се за мен. Ето че стопирането е много "вървежно" и приятно, а в случая и доста бързо.
Потеглихме към Варна, на скорост, заваля дъжд. Оставиха ме на адреса. Станимира ми предложи да спя у тях, предвид че в хостела местата бяха вече запълнени. Обаче тя беше на рожден ден в Свищов и ми остави ключа в магазина насреща. Входа на блога се заключваше, намира се срещу ЕКОНТ Червен площад. имах си отделно легло и тих квартал след поройния дъжд. Отпочинах и се насочих към хостела, където другите вече бяха заседнали на бири и уиски. Извадиха DixIt. Завъртяхме се осем човека, в края на сметка неочаквано за мен спечелих по точки. Всички уморени, само Йоана беше заредена и отидохме за по едно питие в Bolla Bar, много приятно местенце в центъра на Варна. 


Цветница е! 


Неделята ни посрещна със слънце и тихо време. Оставих ключовете обратно в магазина, заедно с бутилка Асеновградски мавруд. В 10:30 часа имахме уговорка за тръгване от хостела. Натоварихме се на групички, взехме двама младежи от Малайзия, една кола украинци и потеглихме към Паша дере. Там картината бе приказна гледайки към морето и небето, но поглеждайки към лимана, който само година след почистването ни бе отрупан с бутилки и отново множество отпадъци. Заровихме се в единия край на лимана, където имаше сякаш толкова боклук, който е бил изсипан с камион. Нагазихме до кръста с ботуш и гащеризони и извадихме каквото можахме. Отпадъците бяха извозени с УАЗ-ка, всички се насочихме отново към с. Горица „При Панчо“, където стабилно похапнахме преди да отпътуваме с Нисана към София. Минахме през Бургас, а разстоянието от ОМВ Бургас до х-л Плиска в София преодоляхме за два часа и двадесет минути, много скоростен уикенд си беше този!
Всички снимки са тук.
Публикуване на коментар