вторник, 23 декември 2014 г.

Лондон 2014

Англичаните все още нямат смесителна батерия в банята си.

Животът е на високи обороти - хранене и гримиране в градския транспорт.

Температурите не влияят върху облеклото - боси крака и къси ръкави се носят целогодишно.

Кошчетата за боклук са екзотика, а боклуци се хвърлят на земята - има кой да ги събира.

Автобусите и метрото поддържат града жив и динамичен, а чистотата в тях е на ниво.

Всеки пътуващ е със смартфон в ръка и все нещо цъка.

Всяка група участници в движението на града - велосипеди, пешеходци, автобуси, коли и таксита, е по-важна от другите.

Има магазини за по една лира, където има добри находки, като шокололад Своге например.

Няма по-смислено нещо, от това да живееш в родната си страна, да можеш да пътуваш редовно и да избираш посока и време за това.

Свободата означава да си независим, обезпечен, необременен от близки и роднини, да имаш сигурна работа и нормални колеги, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш, да си отговорен към себе си и към другите.

Да си просто свободен.

Да нямаш зависимости от алкохол, цигари и хазарт, да си здрав и да се грижиш за себе си.

Всичко това е щастие и пълнота, която заслужава да бъде споделена и изживяна - днес и сега!

сряда, 8 октомври 2014 г.

Невероятно приключение на стоп със Citroen 2CV - о-в Майорка, Испания

Със сестра ми имахме чудесната възможност да се повозим на тази стара машина от 1976 г. Автостопът винаги допринася и зарежда много!


вторник, 2 септември 2014 г.

Пешеходните светофарни уредби в Столицата

До Заместник кмета по транспорт и транспортни комуникации на Столична община

Писмо от Огнян Ковачев

Уважаеми г-н Христов,

Във връзка с експлоатацията на пешеходните светофарни уредби в град София и околните населени места, бих искал да споделя свое наблюдение във връзка с техния режим на работа, особено след 22 часа, както и през почивни и празнични дни. 


Уредбите с брояч за отчитане на време по бул. Евлоги Георгиев се включват по установен часови режим с отброяване на време, дори когато няма преминаващи пешеходци, което налага спиране на преминаващите автомобили без това да е необходимо. 

Възможно ли е да се върнат светофарните уредби, които имаше преди години - активиране на зелена светлина за пешеходците при натискане на бутон, т.е. само при необходимост. Такива системи има в големите европейски градове, като това показва и доказва ефективността им при експлоатация - намаляват се вредните емисии и се ограничава шума. 


Надявам се Столичната община да приеме програма за подмяна и адаптация на съществуващите уредби с което да направим поредната стъпка към един модерно изглеждащ Европейски град! 

02.09.2014 г. 
гр. София

сряда, 20 август 2014 г.

Беглика Фест се завръща в целия си горски блясък

След едногодишно затишие, беглишкото племе отново ще се събере, за да отпразнува завръщането на любимия фестивал между 21-ви и 24-ти август

Шестото издание на фестивала, който успя да формира не просто публика, а общност от хора, които създават заедно и споделят ценностите му, застава зад нова концепци


Вълшебна горска сцена ще приюти в едно Форум „Метаморфози“ и горска театрална сцена на самия бряг на язовира. Лодки-таксита, катерачески горски приключения и впечатляваща инсталация във водата ще затвърдят беглишките традиции. Три сцени ще разнасят беглишка музикална селекция, а специална сцена ще приютява ентусиасти от публиката, които ще могат да се запишат директно на място да представят на нея нещо свое. Музика с тибетски ритуални купи, впечатляваща горска инсталация във водата и сцена, качена в боровете, ни очакват на Беглика от 21-ви до 24-ти август

Над 100 доброволци ще участват в създаването на фестивалната атмосфера.

Тази година обаче Фестът променя посоката си. Освен, че ще се случва цели 4 дни, вместо три, както досега, идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна “публика”, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика фест. За първи път фестивала подхожда с иновативна система, в която всеки от беглишкото племе ще може да предлага елементи на програмата, а всички други да гласуват предварително онлайн, за това, което им харесва. Така програмата ще бъде селектирана от хората за хората. За пръв път фестивалът отваря и сцена, чиято програма ще се формира само от публиката след записване на място. Досега над 1/3-та от посещаващите фестивала споделяха свои умения и знания в разнообразни работилници, уъркшопи, лекции, приключения. Делът им тази година се очаква да е много по-висок.

Със самото си създаване през 2008-ма, Беглика Фест се превърна в изявлението на едно цяло поколение за нуждата от нови ценности - отговорно отношение към природата, нов подход към образованието и гражданското участие. Именно това ще отрази и новият акцент на фестивала - Форум „Метаморфози“ - пространство за генериране на нови, смели, но и реализуеми идеи за иновации в сферите на Образованието, Културата и Икономиката, който ще събере на едно място иноватори от страната, Европа и региона – лектори и съвременни философи, за да сътворяват заедно с беглишкото племе алтернативи, които са приложими в реалността и след феста. След края на феста, участвалите във Форума ще могат да продължат и реализират идеите, родени в него. Специален фонд от фен-билети, ще подкрепи конкретните идеи, които имат потенциал трайно да променят обществото ни към по-добро. Форумът е дело на “Фабрика за идеи”, чийто манифест фестивалът също споделя.

Концепцията, зад която ясно застава фестивалът е, че съвременното ни общество се променя най-вече от факта, че вече всеки може да учи от всеки друг и не йерархичните, а мрежовите структури позволяват на обществата ни да еволюират (и обратното, когато се запазва статукво на “елити” и “управлявани”). Тази концепция ще присъства във всяка клетка на фестивала.

понеделник, 18 август 2014 г.

На стоп от Беглик с Лада '76

В началото ни качиха до Батак, после до Пазарджик и накрая до вкъщи. А междувременно си хапнахме и вкусна леща при Майстор Неджо на магистралата. Компанията ни бе весела и забавна, шофьорите разнообразни и приказливи. Научихме различни истории от света и у нас.

сряда, 30 юли 2014 г.

Коя е идеалната почивка и как да я организирате

Искате да организирате за себе си и за любимия човек идеалната почивка. Само дето не сте сигурни какво точно означава това. Не се паникьосвайте, а следвайте съветите по-долу и ще се справите със задачата отлично.

Помислете какво най-много обичате да правите заедно

Харесва ви да се разхождате в планината, да лежите и да гледате филми по цял ден, да карате ролери, да играете табла на плажа и да пробвате нови коктейли? Набележете няколко неща, които обичате да правите заедно, а също и няколко, които ще ви хареса да пробвате и двамата за пръв път. Това ще определи и типа почивка, който да търсите.

Намерете оферта, която да отговаря на изискванията ви

Разгледайте предложенията за почивка на колкото се може повече туристически агенции. Търсете интересни дестинации, сравнявайте условията, датите и цените. Прегледайте и специалните оферти на туристическия сайт Procent.bg. Там обикновено има ексклузивни предложения, които не можете да намерите директно в агенция. 

Уверете се, че избирате дати, за които любимият ви човек няма планове

Предполага се, че идеалната почивка е изненада. Затова е добре да се погрижите да изберете период, в който половинката ви може да си вземе отпуска, няма неотложни роднински ангажименти или други важни планове. 

Не разваляйте доброто си настроение

Помнете, че колкото и да сте предвидливи, все нещо може да се случи. Не позволявайте това да помрачи хубавото ви прекарване с любимия човек. Самият факт, че сте положили усилия да организирате всичко и сте отделили време, което да прекарате само двамата, вече превръща почивката в идеална.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

4 причини да направите застраховки на имуществото си и на себе си

Струва ви се, че всички застраховки са чисто прахосничество на пари. Мислите, че е по-добре да си оставяте по нещо настрана без да използвате услугите на застрахователна компания. Това е нелоша идея, но резултатите от нея в повечето случаи са съмнителни. Помислете върху четири основни причини да направите застраховки на себе си и на имуществото си. 

Поемате отговорност и наистина отделяте пари 

Добрите намерения са едно, а практиката съвсем друго. По-лесно е да отделяте пари всеки месец, ако знаете, че сте поели ангажимент пред трета страна. Освен това няма как да изтеглите парите си преди определения срок, освен ако не сте попаднали в кризисна ситуация. 

Предвиждате непредвидимото 

Резултатът от земеделската работа зависи до голяма степен от климатичните условия. Малкият ви бизнес също е изложен на рискове и несигурност. Затова е добре да ги застраховате. При кризисна ситуация парите ще ви помогнат да си стъпите отново на краката. 

Получавате повече пари 

Ако решите да спестявате и държите парите си в къщи, ще разполагате само с тази сума, която сте отделили. Ако ги сложите на депозит, получавате невисок процент лихва. Когато сключвате застраховки, знаете предварително на каква сума можете да разчитате и тя е по-голяма от всички месечни вноски, които сте платили през годините. 

Парите ви са гарантирани 

Дори застрахователната компания, която сте избрали да изпитва финансови затруднения, парите ви са гарантирани. 

Прегледайте предложенията на големи и стабилни застрахователни компании, като MetLife например. Сигурни сме, че ще оцените предимствата, които ви дава застраховката на живота, здравето и имуществото ви.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Седмица с Дачия Дъстър

Всичко започна около 1 април, почти на шега, на майтап, когато вече бях се регистрирал със снимката на моята кола с каяк на покрива, на един от популярните меаднри на р. Арда в Родопите.


Запитах няколко мои приятели за подкрепа в гласуването, което изискваше да събера 20 гласа, за да бъда включен в жребия за наградите и "Седмица с Дачия". Изборът на подходяща снимка беше важен, тъй като журито ме посочи като печеливш, именно поради факта, че моята кандидатура носеше духа на Дачия Дъстър. Тяхното писмо дойде на 7 април и гласеше накратко: "Вашата снимка впечатли целия екип на Dacia в България и журито обяви Вас за първия победител, като участник, който познава духа на марката Dacia и оценява възможностите на Dacia Duster. Затова смятаме, че точно Вие заслужавате да тествате Dacia Duster за една седмица." 

Договорихме се да взема колата седмица след моето пътешествие в Индонезия. На 13 май след работа Седмицата с Dacia започна.

Придвижвах се в града без затруднения, използвайки само предните задвижващи колела и включен режим ECO.

Радио системата разполага с USB вход, BLUETOOTH за връзка с телефон, RDS, стерео вход за плейър, а под волана има няколко бутона за контрол на системата. Неудобство е регулирането на силата на звука, което става с бутони, а интуитивното въртящо се копче служи за смяна на честотата на радио станциите. В дъждовните делнични вечери, късно вечер, когато трафикът намаляваше шофирането бе приятно, а системата за стабилност ESP осигуряваше сигурност и комфорт на пътя. С наближаването на уикенда ентусиазмът нарастваше, прогнозите за времето се доближаваха до нуждите ни и всичко се нареди - събрахме екипаж и потеглихме - събота в 9 часа бяхме на магистрала Тракия, а гледките отвсякъде бяха разнообразни - различни облаци се преплитаха и допълваха на длъж и на шир. Магистралното каране се оказа повече от приятно, до Пловдив стигнахме неусетно, преминахме през Асеновград и се насочихме към Бачково, където посетихме манастира. Хапнахме набързо и връщайки се към колата баба Иванка от с. Хвойна ни помоли да я качим до селото й.


В колата тя ни разказа за попът от тяхното село, който е на 107 г., но имал проблем с краката и вече не можел да ходи в църквата, но жена му на 106 г. се грижи за него в къщи. Баба Иванка ходи всяка седмица до манастира и разказите и компанията й бяха приатни за тези 30 км. В с. Хвойна купихме ягоди и череши и продължихме пътуването си. След няколко километра се отбихме от главния път, следвайки табелките за Чудните мостове. Навигацията малко ни подвеждаше на места, тъй като крайната точка бе на друго място, но все пак стигнахме, след като се придвижихме по тясното шосе, преодолявайки завойчета и изкачване във височина. 

Името на Чудните мостове наистина има съдържание, което отговаря на гледките - два чудни мраморни моста - големият е широк около 15 м. в по-широките части, дълъг почти 100 м., изграден от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м. от големия по течението на река Еркюприя - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. 


Обходихме района, който е около хижата, от която се носеше приятна миризма на боб чорба. Нямаше как - седнахме да я изпробваме, заедно с ПКС (пържени картофи със сирене) и люти чушки. Намеренията ни за ходене до Дяволският мост на р. Арда ще се реализира през лятото, тъй като сега нямаше как да стигнем по светло. 

Допълнихме пътешествието с посещение на с. Косово, където похапнахме домашна баница със сирене и овче кисело мляко с боровинково сладко.


Надникнахме в костницата на селото.

  
Потеглихме към града под Тепетата и около 18 ч. стигнахме до бирария Йегерхоф, където отпихме наливната мътна бира, местно производство. Вечерта нощувахме в Пловдив, пихме по три бири в Апартамент 101 и зачакахме да дойде неделята. В барчето се засякохме с Ванчо Барабанчо и Гери Стоева. Зарибихме и тях за ходене на яз. Голям Беглик в неделя за гребане с каяк и истинският тест-драйв. Те пък ни поканиха да ядем череши от дървото за закуска. 


Ето че и неделята дойде, времето ни зарадва с приятното слънце и отново красиви облаци. Отправихме се по Пещерско шосе към Родопите. В далечината се формираха тъмно сиви облаци, които малко ни притесняваха. Преминахме Пещера, достигнахме Батак, хванахме разклона за към Доспат и облаците се отвориха – заваля силен дъжд примесен с град, а температурата падна до 6С. За късмет няколко километра преди язовира небето се отвори и слънцето отново проби. Преминахме през стената на Голям Беглик, спряхме на чешмата за да пием вода и си харесахме пресечен терен за да пробваме 4х4 на Dacia Duster. Колата се справи брилянтно, комфорта беше на ниво, а емоциите на върха. Възможностите за включване и изключване на режима с двойно задвижване е голямо предимство.


Отбихме се вече към язовира по макадамовия път, в посока м. Чатъма. Достигнахме терена на който обичайно къмпингуваме и пускаме лодките по вода. Веско и Станимира бяха там от предния ден. Направихме час-два гребане и се насочихме към стената по черния път. Преминахме през множество локви и теренът предразполагаше към приключение с Dacia Duster, на което всички се насладиха до момента в който трябваше да си тръгваме обратно. Закарахме част от групата в Пловдив и се отправихме към Столицата.


Крайният резултат е 757 км. за „Седмица с Dacia“, в случая Duster, от които 101 км. градско каране при среден разход 7.7 л./100 км., както и 656 км. извънградско при среден разход 5.6 л/100 км. при ползване на 4х4 и над 200 км. магистрално каране с максимално разрешената скорост. Като малък недостатък може да споделя, че индикацията за гориво при ниски нива на резервоара не е прецизна и се мени рязко. Също така бутоните за управление на задните прозорци на самите врати са в областта на обичайното място, на което попада лакътя и се натискат неволно.

понеделник, 14 април 2014 г.

Ocean Initiatives by Surfrider Foundation Sofia

Петък след работа, среща на ОМВ с един пич от групата за "Пътуващи Бургас - София и обратно". В 21:30 часа вече се разхождах към реновирания кей в Градската градина - плочки, осветление и парапети - страхотно.

Настаних се в "Старата Къща", където Калина бе направил резервация, тъкмо се разтоварих и тя пристигна. Време е за вечеря, подсетих се че на сестра ми Катя, приятеля Иван, брат му Митко има ресторант "Старатъ Кръчмъ", която е на 120 метра от нас. Изненадах го, разприказвахме се, кой, какво, накъде и хапнахме боб в гърне, спаначни кюфтета, ребърца, та да си оближеш пръстите. Разходихме вечерята до кея отново и всички по леглата.


Лазаров ден е! 


Съботно поспиване до 10 часа, стабилна закуска с мекици, тутманик и рогче, че ни чака натоварен ден.Разходка по крайморската алея до края на града, и от Лукойл хванахме стоп към Поморие, където бе първият етап от почистването - ивицата между езерото и плажа, малко след санаториума. 


В процеса на почистването се събраха всякакви находки, с които можеше да обзаведем цяло жилище - шезлонг, кухненски прибори и посуда, хладилник, прозорец, хавлиени кърпи и т.н. Това да се ровиш в боклука е "много обогатяващо". Накрая дойде камиона и всичко отиде към сметището.



При разпределението по колите, за тръгване към Варна се оказа че не достига едно местенце - именно за мен, но ме хвърлиха до главния път, където стопирах до Варна. В началото не вървеше много. След повече от 40 минути чакане и ходене ме взе един пич с някакъв двуместен Мерцедес, закара ме с 200 км/ч до входа на Слънчев бряг. Още половин час и ме качи един пич, живеещ в Рийека, Хърватска. Със спортно Рено Клио, и той караше със 180 км/ч, много яко. Споменах му че моите хора са "При Панчо" в с. Горица за обяд, та даже седнахме заедно с другите. Влизам в кръчмата и всички посрещат с овации и подвиквания, притеснили се за мен. Ето че стопирането е много "вървежно" и приятно, а в случая и доста бързо.
Потеглихме към Варна, на скорост, заваля дъжд. Оставиха ме на адреса. Станимира ми предложи да спя у тях, предвид че в хостела местата бяха вече запълнени. Обаче тя беше на рожден ден в Свищов и ми остави ключа в магазина насреща. Входа на блога се заключваше, намира се срещу ЕКОНТ Червен площад. имах си отделно легло и тих квартал след поройния дъжд. Отпочинах и се насочих към хостела, където другите вече бяха заседнали на бири и уиски. Извадиха DixIt. Завъртяхме се осем човека, в края на сметка неочаквано за мен спечелих по точки. Всички уморени, само Йоана беше заредена и отидохме за по едно питие в Bolla Bar, много приятно местенце в центъра на Варна. 


Цветница е! 


Неделята ни посрещна със слънце и тихо време. Оставих ключовете обратно в магазина, заедно с бутилка Асеновградски мавруд. В 10:30 часа имахме уговорка за тръгване от хостела. Натоварихме се на групички, взехме двама младежи от Малайзия, една кола украинци и потеглихме към Паша дере. Там картината бе приказна гледайки към морето и небето, но поглеждайки към лимана, който само година след почистването ни бе отрупан с бутилки и отново множество отпадъци. Заровихме се в единия край на лимана, където имаше сякаш толкова боклук, който е бил изсипан с камион. Нагазихме до кръста с ботуш и гащеризони и извадихме каквото можахме. Отпадъците бяха извозени с УАЗ-ка, всички се насочихме отново към с. Горица „При Панчо“, където стабилно похапнахме преди да отпътуваме с Нисана към София. Минахме през Бургас, а разстоянието от ОМВ Бургас до х-л Плиска в София преодоляхме за два часа и двадесет минути, много скоростен уикенд си беше този!
Всички снимки са тук.

понеделник, 10 март 2014 г.

Един Безбожен уикенд - от хубавите

Уикендът беше един от тези хубавите, когато всичко се случва по мед и масло.

Петък пътуване след работа, вечеря в механата на къщата за гости, парти любимите барчета - Бар Безкрай и Баш Бара, таман до към сутринта.

Празничната събота започна преди обяд с домашна баница за закуска, качване за следобедно каране на Безбог, където беше райския момент - без чакане на кифта, дебела снежна постеля и истинска зимна приказка.

Направихме късен обяд на хижата, леличката много се зарадва да ни види, а бобът и лещата бяха божествени. Последни спускания до междинна и до долу.


Скоростно слизане до Добринище и време за Балнеолечебницата. Чуда баня, бяхме само ние. После релакс и празнична вечеря.

Наздравици, шегички, една бърза скара - пържолки и кюфтета и фойерверки. Лягане...

Неделно успиване и втори ден следобедно каране, още по-яко и красиво, вече и върхът се показа, с множество следи от спускания - като драсканици от детска рисунка.



Отново последен на пистата, отново скоростно и газ към банята, че Македонската кръчма ни чака с наливно Столично, шопска и боб в гърне.

Както се казва - епично.

Благодаря на Мия и баща й, Павел, Роми, Лили х 2, Рой, мацките от Бар Безкрай, лифтаджиите и лелката от х. Безбог.

За другия уикенд предлагам три опции :

1. Пампорово на ски
2. Хижа Иван Вазов с панти
3. Хижа Безбог на ски

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Европейска Гражданска Инициатива "Водата е човешко право"

Днес, 17-ти февруари, от 14:00 – 19:30 часа в Европейския парламент ще се проведе публично изслушване на първата успяла да събере достатъчно подписи Европейска гражданска инициатива “Водата е човешко право”. Изслушването може да бъде проследено онлайн.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е първия транснационален инструмент за пряка демокрация, който дава възможност на гражданите от Европейския съюз да инициират законодателство при събрани 1 милион подписа от минимум 7 държави-членки на Съюза.

Целта на ЕГИ “Водата е човешко право” е: да се инициира европейско законодателство, което да гарантира вода и санитарно-хигиенни условия на всички европейски граждани; да спре либерализацията на водните услуги (човешките права над пазарните интереси), както и да работи в един по-глобален мащаб за постигането на тези цели.

Зелената партия подкрепи тази Европейска гражданска инициатива. Надяваме се усилията на над 1,6 милион граждани да не бъдат напразни и Европейската комисия да инициира исканото от гражданите на Европейския съюз законодателство.

Повече информация за инициативата може да прочетете на: http://www.right2water.eu/sites/water/files/ECI background note - Final BG.pdf

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Над облаците в небесата на хижа Иван Вазов в Рила

Четвъртък, след работа - тръгвам с Велко Мариянов от Младост през Железница, Ковачевци, Сапарева баня към х. Пионерска. Слушаме Оратница, на макс. След Клисура, на спускането - притеснено ми е, пътя е усоен и замръзнал. В 21 часа сме вече в Рила, точно под лифта. Безветрие и тишина. Преход по блуза и на тъмно. В 23:30 сме вече на новата хижа, последен контакт с Интернет. Започва да вали сняг. Имаме си компания - две кучета се качват с нас.

Петък след полунощ. Палим печката на старата хижа, вътре е 2С. Топлим боба и хапваме. Сън.

Петък - вече сутрин. Събуждане в 8:30 часа, жадуван петък! Закуска и тоалет. Изгрев и гледки към Витоша и наоколо. Копаем дупка в езерото - за загрявка и за вода. Около обяд Иван пристига със Стела и потегляме към х. Иван Вазов. Времето е с нас, катерим покрай вр. Харамията, Стела "прохожда" със снегоходки. Минаваме Раздела, вече гледаме хижата - почти 2 часа. Прекрасен залез. Кабир ме посреща първи, после Веско. В кухнята Деси и Стани правят зелеви сърми и леща. Мирише вкусно.

Сядаме на маса, всеки вади от раницата, сърмите са леко пикантни, лещата с картофи. Пристигат хора. Калоян Славов на вратата, добра среща. Планината събира хората. Започнаха да се разменят реколти ракия, китарата засвири, 4та струна се скъса, музиката продължи. Пяхме по моята песнопойка от 1987 г., песента Мальовица е много хубава. Ще се заучава. Запознах се с Митко Михайлов, той имаше богата колекция от балкански ритми, неусетно продължихме до 1 часа след полунощ.

Събота си е ден за поспиване. Мусака за закуска, тръгваме около 11 часа към Мальовица, само 4мата със Стани, Деси и Иван. Денят е прекрасен с красиви облаци нависоко и силен вятър по билото. Стигнахме само до вр. Голям Мраморец, точно преди вр. Мальовица. Нямахме екипировка за слизане по стръмното. Бързо хапване, малко време за хвърчилото и обратно.

В хижата всички на свободна програма. Очакваме групите за вечерта, около 15-20 човека. Сред тях се появиха и Влади, Нина, Рекс Мария и Майк. Столовата е пълна. Песните бяха още по-силни тази вечер.
Доядохме лютивите сърми. Прогнозата за сняг се реализира. Мъгла и вятър. Пред хижата е отрупано със ски и снегоходки. Това не попречи на песните и усмивките да бъдат още по-силни.
Неделя е, трябва да тръгваме. Всички групи вече са готови. Ние планираме да тръгнем в 10:30, но окъсняваме с 30 минути. Последни сме. Сбогуване с хижаря Андрей Стоянов. Опитваме се да се движим по следите на вече тръгналите. Снегът не ни дава да видим стълбовата маркировка.

До Раздел стигаме лесно, дори изпреварваме две от групите. Вятърът горе е със скорост 50-60 км/ч. Иван ни води и на билото е критично. Падаме, ставаме и се спасяваме - кой както може, помагаме си, продължаваме. Леко загубване, няма видимост, за първи път не си взимам GPS-а, а е трябвало. Ориентираме се с малко връщане. Намерени сме. Сами. Групата на Влади се чува на близо. Събираме се.
Спускаме се. Вече сме спокойни. Пием чай, ядем замръзнали шоколади. Спускаме се по улея под вр. Харамията. Вече имаме видимост, небето се разтваря.

Вече ходим по езерото, замръзнало и напукано. Велко ни посреща с чай. Щастието си подслаждаме с парченце белгийски шоколад, който ходи на Кукерсия сбор в Перник и се качи до Рила. Продължаваме към х. Пионерска. Веско се спуска с борда до паркинга. Свалям снегоходките, олекна ми.

Ще ядем на Сапарева баня, ресторантът е Седемте рилски езера. Всички включват телефоните, поглед върху няколко снимки. Живи сме!

Тръгваме на път,кой накъде е. Аз - сам, към София, през Ковачевци и Железница. Пускам си Оратница. На баира към Клисура, примигват ми насреща. Виждат се полицейски патрули. Има ПТП, по онова стръмно и усойно място, където в четвъртък ме бе страх.

Опел на покрива, всички са живи! Полицаят ме моли за помощ, че съм първа кола. Да преобърнем колата на гуми, че да я качат на пътната помощ. Няколко човека и хоп, готово. Изтича антифриза.

Закачаме колата, човека от пътна помощ ме моли да управлявам лебедката с ръчките на камиона, а той да следи въжето да се навие правилно на макарата. Колата се движи на горе, аз отивам да помагам на шофьора, трябва да навива волана, да дърпа ръчната. колата вече е осигурена. Тръгвам към София, преди Витоша започва да вали. Карам леко, но омразните ми завои на Бистрица ме плашат, леко се подхлъзнах, но съм вече в София. Измих колата. 

Топло е. Къде е зимата?!

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Един 2ри февруари - на стоп, на баня, на теснолинейка

Денят премина неусетно, основно в пътуване, където човек разполага със себе си, може да помисли и размисли върху битието си. 

До изводи и решения не стигнах, само свежи идеи и размишления. Бъдещето е в ръцете ми. 

Денят премина с пътуване с трамвай номер 1, автобус 74, трамвай 5, плевенски специалист по вентилационни системи до Перник, столично такси до Симитли, софийска дама до Банско и двойка скиори до Добринище. 

Придвижване на стоп в такси е винаги приятно и загадъчно

Минералните води в градската Балнеолечебница на Добринище бяха с температура 38С и на цена 1.50 лв., разделени на мъжко и женско помещение.


Честита баня!

Теснолинейката ни взе от гара Добринище до гара Аврамово, издигаща се на 1261 м., най-високата на Балканите. Веско ни посрещна и стигнахме до гр. Септември, където хапнахме пица в ресторант Секвоите. 

И ето ме във влак 8612 на път за София. Благодаря на Stanimira Stefanova за малкото пътешествие и на Veselin Durgov и Hristo Topalov за включването в края на деня...

Да си сътворим гхи в домашни условия

През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Из...