14 януари 2013

По стъпките на Дон Кихот и Санчо Панса - част първа, година 2012



Идеята за пътуване в Испания се роди в момента в който сестра ми Катя взе решение да се установи да живее на един от Балеарските острови, а именно Майорка. Обичайно, когато планирам отпуската си около новогодишните празници, се събират около седмица, даже две, в които се ориентирам някъде извън България. Бягам от родната земя заради трудността да се съберем всички приятели на едно място, от една страна, както и в случая отправяйки се към места, на които средните температури са с 10-15 градуса по-високи от средните за България.

С колегата Ракан разгледахме идеята и я превърнахме в план за действие, закупувайки билетите за Барселона към края на август, коментирайки възможните дестинации, започнахме да очертаваме картата на пътешествието, включвайки няколко дестинации. Излитайки от София, с тридневен престой в Барселона, прелитайки Средиземно море с пет дневен престой в Палма де Майорка за да посрещнем Бъдни вечер и Коледа по Испански и връщайки се на континента с полет до Севиля за да посрещнем Новата година по южняшки. Новата година ще ни тръгне на колела, устремени през Тарифа към Гибралтар с изглед към Африканския континент, Малага, Толедо, Валенсия с връщане към столицата на Каталуния за връщане към Родината.

Денят за пътуването ни дойде и съвпадаше с обявения за край на свет 21.12.2012. Последен работен ден за годината, сравнително спокойно и тихо в офиса. Багажа беше готов и очакваше в офиса. За зла участ някой хитрец реши да пуска сигнал за бомба на края на работния ден, минути преди да затръгваме, за малко да се окаже, че не мога да си взема багажа. Сред всички евакуиращи се пробих пътя по стълбите и от вече опразнения офис си събрах вещите, на всичко отгоре и поръчката за такси не сработи, защото всички телефони даваха заето.

Късмета бе с нас, хващайки единственото такси на стоянката и пристигнахме на летището 2 часа преди полета. Както се казва много хубаво не е на хубаво, затова покрай благородната завист на другарчета и колеги се получи едночасово закъснение на полета ни. Здраве да е, пак успешно бяхме в центъра на Барса в 22 часа. Настанихме се в много приятно и подредено място наречено St. Christophers Inn, на 2 минутки от централната La Rambla.

Хвърлихме багажите, свалихме зимните дрешки и се пуснахме по петъчно вечерната Барселона. Намерихме нещо за похапване, пораздвижихме се преди лягане и се отправихме към хостела. Съботата ни очакваше с идеи за велоразходка по забележителности, магазини и т.н.

Обичайно ранобудни, дори съботно, направихме богата закуска с препечени филийки, сирене, шунка, конфитюр, домати зелен чай и сок от портокал, след което се спуснахме за бърз шопинг в магазин Декатлон, използвайки времето преди вело обиколката на тема архитектурата на Гауди. Водачът ни Исеф се оказа ирландец, който преди 11 години е пристигнал за 4 дни в Барселона и така и не се е върнал в родината си, много му харесало. Неработещ историк, музикант, писател и пиянка, който води безплатно всекидневно туристи за малък бакшиш.

Обиколката ни започна с около час закъснение, тъй като броя на колелата бе недостатъчен за всички, освен това самите те бяха заключени в един бар, от който ключа бе в друг бар и т.н. Беше много приятно с колело, по улиците и велоалеите на града, край морето и плажа. Крайната ни точка след обиколката на доста забележителности бе не достроената Саграда Фамилия, с множество малки детайли по фасадата. Препоръчвам велоразходка в Барселона, наистина си заслужава.

Гидът ни заведе в барче, където голямата бира бе 2 евро, а обяд със супа, основно и десерт бе 9,95 на човек.

Продължихме пешеходно, градът се бе изпълнил с хиляди хора, минаващи от малки в големи улички, от магазин на магазин, от барче в барче. В сравнение със сутрешните часове, гледката бе като небе без и със звезди. Похапнахме и се прибрахме малко да отморим, но се успахме и така до неделя сутринта. Обичайната закуска, ранна разходка след изгрева, прекрасното спокойствие на спящия град и щипещите слънчеви лъчи. Днес вчерашният ни гид ни поведе на пешеходен преход по улиците на стария готически град. В компанията ни се включи Чам, малайзиец, работещ за петролна компания в Копенхаген. С Чам се създаде едно приятелство, като основен градивен елемент се очерта интереса към пътуванията по света.

Ето какво ни бе приготвила сестрата още преди началото на цялото ни пътешествие:

Темата бе "Майорка за 6 дни"

1ви ден - 24.12

Кацане и хоп взимане на колата под наем - имахме на разположение Форд Фиеста. Имахме план от Палма да тръгваме към Кап де Форментор - най-североизточната точка на острова и от там пускаме надолу по източното крайбрежие до един момент, когато се отбиваме в посока вътрешността на острова. Разглеждахме заливи, хълмчета, замъци, манастири и всякакви красоти, които са в района. Вечерта манджихме по случай Бъдни вечер. Сестрата и колегата бяха наготвили много вкусна питка, бобец и всякакви други традиционни вкусотии :) Също имахме 5 литра домашно червено винце и отделно имаше още алкохол така че... да се знае.

2ри ден - 25.12

Коледно ще закусим и ще се запътим този път към югоизточните части на острова, където ще обърнем внимание на едни каше заливи и един манастир, от който се вижда целия остров при хубаво време, а и при не чак толкова. Вечерта ще си похапнем, а после парти в едно клубче. Очертава се да е готина вечер, защото един диджей ще пуска, пък да видим. В крайна сметка тук малко се отклонихме от графика, тъй като с колегата се успахме уж само за малко полегнахме, та така и не отидохме на парти.

3ти ден - 26.12

Ще ставаме на време няма как! Запътваме се към западното крайбрежие, което ми е любима част. Високи върхове и плажове на едно! Тука главно ще се возим и ще зяпаме красотите. Пътчетата са малки и със завойчета. Там стигнахме до едни красиви плажове и китни местенца, но завойчетата ще са онагледени с помощта на Google Maps.

4ти ден - 27.12

Много ми се иска да покатерим за последно тази година, а и района в който катерим е супер яко. Горички, поточета, водоеми и скали, разбира се. След катеренето ще се разходим до една кула в района дето има супер гледка и ще можем да се любуваме на залеза. Наистина катеренето на живата скала бе зарибяващо, та дори и Колегата се изкефи. В началото на деня имахме спасителна акция в която една жена бе паднала от 5-6 метра през едни скаои, уж отишла да снима. Викахме бърза помощ, пожарната също дойде, тъй като терена бе недостъпен за всеки, но в крайна сметка и докторите дойдоха и всичко се подреждаше. 

5ти ден - 28.12

Това е деня за трекче (поне така аз съм си решила :Д) Ще ахкате и охкате като се изкачим над Кастейо де Аларо. Горе доле целия ден ще отнеме и ще се радваме на супер гледки и тишина. Ще посетим и пещера, която е супер яка! Тоя ден ке ползваме автобусче....да усетите инфраструктурата тук малко.

Този ден в действителност решихме да го даваме по леко, идеята за автобус отпадна, но се разхождахме доста из града, разкривахме разни тайни местенца, видяхме крайбрежието и пристанището. След уморителния ден се прибрахме за почивка и все пак събрахме сили за излизане в бар Харана. Аз, сестрата, Колегата, Габи, Тошко, Виктор и др. се спуснахме необичайно рано според местните - около 23 часа. Местите излизат след 1 часа. Вечерта се развихри по тоновете на звука от наздравици с много и изстуден Jägermeister, та откарахме до първи петли.

6ти ден - 29.12

Ще забягваме към Севиля, но преди това ще се разходим из Палма, защото има какво да се види. Малка е, така че 1 ден стига. Е в крайна сметка поспахме до 16 часа и разходихме преди полета ни към Севиля, който бе планиран за след 22 часа.

Пристигнахме в полунощ в Севѝля (на испански се произнася по-близко до Севийя), център на автономна област Андалусия. Настанихме се в хостел Samay. През деня пообиколихме градчето, без кой знае какви забележителности, похапнахме и пихме по бира две за да изпратим последните ден два от 2012 г. На 31.12 се включихме в пешеходна обиколка на града, с поредния Британски гид. За вечерта се приготвихме скромно, похапнахме, пихме 2-3 бутилки вино и полегнахме да поспим за около два часа и към 23:30 часа се отправихме към площада, където в 23:55 заваля дъжд, а самото посрещане на новата година бе дори незабележимо, тъй като нямаше нито заря и фойерверки, нито камбанен звън да огласи новото начало. Е в крайна сметка заваля дъжд. 

Следва продължение за пътуването през 2013 година...
Публикуване на коментар