08 април 2011

Защо в България няма енергийна ефективност? (четиво за феновете на „антиядрения” Иван Костов)

На 26 март 2011 г. в София, се проведе учредителна конференция на Балканската анти-ядрена коалиция (БАЯК). На нея няколко зелени партии и граждански организации от балканския регион подписаха декларация, която призовава страните от региона за отказ от ядрена енергия и преориентиране към възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Знаменателното в тази декларация е, че с нея, подписалите я организации от България, застават дословно на позицията на българската Зелена партия, която тя поддържа от началото на 90-те години и която имаше възможност да отстоява в 38-то Народното събрание, по време на мандата на правителството на Иван Костов (1997-2001 г.). Освен настояването за отказ от ядрена енергия, конкретизирано в искането - България да се откаже от строежа на АЕЦ „Белене”, Зелената партия тогава отстояваше блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, които покриват изискванията за безопасност, да бъдат закрити след изтичане на проектният им срок, а не преди него. Буквално същата позиция изразяват и подписалите декларацията на БАЯК с думите „Закриване на всички съществуващи ядрени централи незабавно след изтичане на срока им” (виж тук).

Безспорно, за тази позиция допринасят присъстващите в БАЯК партии, които по естеството на своята дейност разбират, че крайното искане за закриване на всички ядрени мощности сега и веднага е освен нереалистично, е и вредно, поради неизбежните икономически последствия за населението, а от там и за околната среда. Известна тъга ,обаче, навява поддръжката на тази позиция от подписалите я граждански организации, които явно са се повлияли от участващите партии. Все пак, именно гражданските организации биха могли да си позволят една по-голяма екстремност, която да поддържа „огъня” на антиядреното движение.

Не мога, също така, да пропусна факта, че доста от подписалите декларацията на БАЯК български представители, дълги години се упражняваха в нападки срещу Зелената партия за нейната ужким „проядрена позиция”. Дали това бе поради непознаване на реалните факти или по някакви други конюнктурни причини – няма да се спирам!

Важното е, че те сега стоят на нашите позиции!

Но още по-важно е, същите тези хора да научат как се стигна до задънената улица в енергийната политика на България, в която се намираме понастоящем. Огромна заслуга за това има станалата напоследък много „антиядрена” Синя коалиция и особено нейният лидер Иван Костов.

Какви са фактите?

На 11 февруари 1999 г. правителството на Иван Костов внесе в Народното събрание „Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.” (виж тук).

Това бе един абсурден документ, който поставяше в основата на енергийната политика на България за десетилетия напред екстензивното развитие, т.е. строеж на нови мощности. И това при положение, че за произвеждането на единица продукция тогава харчехме от 3 до 5 пъти повече електроенергия от развитите европейски страни (показател, който и сега не е съществено променен) и независимо от това имахме излишък от електроенергия.

Разбиваща критика на тази „стратегия” направи в свое становище тогавашната Националната агенция за енергийна ефективност, която бе структура на директно подчинение към Министерския съвет. Ето един от изводите й: „Стратегията защитава невъзможен ръст на електропотребностите и екстензивен ръст на генериращите мощности, пренебрегвайки определящите електропотреблението фактори и реалната динамика на електропотреблението заради самоцелния максимализъм на НЕК. Отново "смело" се предлага въвеждане на нов ядрен блок - решение около 50 пъти по-скъпо от някои мероприятия в областта на енергийната ефективност. Значителните инвестиции за екстензивно развитие в т.ч. ненужни и неоткупващи се обекти и последващите ги пределни цени са истинско издевателстване над нацията.” (виж тук)

Причините за този абсурд бе, че Костов още тогава се бе съгласил с искането на Европейския съюз за предварително закриване на четирите блока на АЕЦ Козлодуй и това бе добър повод за строеж на нови ненужни мощности, включително и на АЕЦ Белене. В интерес на истината, включената в Стратегията „нова ядрена мощност от 600 МВт” бе повече жест към БСП, където и тогава ядреното лоби имаше най-силно влияние. За себе си г-н Костов бе запазил по-скоро „900 МВт на площадката на Марица-изток 1” (виж раздел „3. Изграждане на нови и заместващи мощности”). Този интерес се потвърждава и от последвалите неизгодни договори (на принципа „купувай или плащай”), започнати от неговото правителство, чиято цена постепенно ескалира двойно.

В крайна сметка, с тази „стратегия” Иван Костов успя да обедини интересите на наричащите себе си „леви” и „десни” в пленарната зала (единствено интересите на страната останаха на заден план), които гласуваха вкупом „за”.

Само Зелената партия бе тази, която гласува категорично против! Нашата позиция бе: Не на АЕЦ „Белене”, закриване на блоковете на Козлодуй, след изтичането на проектният им срок, връщане на предложената стратегия и внасяне на нова изградена върху повишаване на енергийната ефективност (изказване на Ал. Каракачанов в НС).

В крайна сметка, идеите за енергийна ефективност бяха пречка пред амбициите на Иван Костов и той уволни председателя на Националната агенция по енергийна ефективност - Георги Стоилов, която освен споменатото критично становище, бе предложила Национална програма за енергийна ефективност (издадена от НАЕЕ към МС през 1998 г.). Съгласно тази програма, бе достатъчно да се инвестират по-малко от една четвърт от парите, нужни за построяването на АЕЦ Белене, за да се постигне такава енергийна ефективност, че да отпадне нуждата от него. Но както се досещате, да строиш нещо скъпо, макар и ненужно, с държавни пари е много по-сладко, отколкото да инвестираш пари в бизнеса и домакинствата, както и в самата енергийна система, с цел повишаване на енергийната ефективност.

Така ние поехме по път, по който загубихме едновременно в няколко направления. Първо, закрихме блоковете на АЕЦ Козлодуй, много преди изтичането на тяхната проектна мощност, което бе огромна загуба за икономиката ни. Второ, тръгнахме по пътя на големите и ненужни харчове със строежа на АЕЦ Белене и трето, лишихме българския бизнес от така необходимите му пари, за да модернизира своето производство, да намали разхода на енергия и да стане по-конкурентноспособен на западните стоки. Тази политика се продължи и от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев.

В заключение, искам да отбележа известната „уникалност” на „стила” Иван Костов. Никой друг премиер не си е позволявал така директно да променя или по-точно подменя неудобната му административна, законова или експертна фактология. Да, други са се възползвали от вече „съграденото” от него или играеха на дребно. Но стратегическата подмяна е негов патент.

Само още един, в случая „по-дребен” факт за такава подмяна, особено интересен за запалените еколози. Иван Костов не се посвени да изкомандва парламентарната група на СДС да промени Закона за защитените територии (в заседание на НС от 11.11.1998г.) и да понижи статута на Витоша от Национален парк (по тогавашната терминология „Народен”) в Природен. И това само с единствената цел – да защити незаконните строежи на близките му бизнесмени - братя Джанкови на Копитото. Частни строежи, при това изградени с държавни пари!

Зелената партия поведе война срещу това безобразие, като междувременно събра 50 хиляди подписа на софиянци, но ,за съжаление, не получи подкрепа от нито една друга партия или гражданска организация, и загуби. Очевидно фигурата на „капитана” респектираше мнозина (виж тук).

Може би, защото вече не може да диктува държавната политика, то напоследък г-н Костов е започнал да променя позициите си – в случая по отношение на ядрената енергетика! Но дали са се променили интересите му?

Автор: Александър Каракачанов
Публикуване на коментар