петък, 30 април 2010 г.

Да защитим Витоша в 18.30 на Попа днес!

По информация на Save BG Nature.

ВАС разреши изсичането на 400 декара гори и унищожаването на 600 декара ливади на Витоша на офшорката "Витоша ски"!
Приятели, Върховния административен съд, в 3-членен състав с участието на същия съдия, опитал се да разреши унищожаването на парк Странджа преди 3 години, късно вечерта вчера е обявил, че Витоша може спокойно да бъде превърната във второ Банско. Този път, ако не ги спрем обаче ще видим много повече сеч и жестоко погазване не само на естествените закони, но и на европейското природозащитно законодателство! От същите хора, изсекли незаконно стотици декари в парк Пирин и унищожили безвъзвратно планината! Това се случва след като повече от 40 000 от нас се подписаха за запазването на парк Витоша без урбанизация и поразии, каквито познаваме от мутро-барока в цяла България.

НИЕ МОЖЕМ ДА СПАСИМ ВИТОША! ЗАЕДНО! И НЯМА КОЙ ДА НИ СПРЕ!

След обществен натиск МОСВ спря прословутия проект, което ни накара да повярваме, че мъдро решение е възможно да бъде взето от българска институция. Решението на ВАС е абсолютно погазване на националните интереси - проекта застрашава вододайни зони, от които ние като софиянци зависим, а като хора - ценим. Не можем да си позволим под носа ни корупцията, офшорките и късогледството да унищожат планината, от която зависи водата и въздухът ни! И докога съдия Андрей Икономов ще петни българската съдебна система с продажните си решения? Колко струваше Странджа? Колко струваха Камчийски пясъци и колко струва Витоша, г-н Икономов?

Елате да спрем безочливостта и корупцията преди да са посегнали с безочливостта си на Витоша!

На Попа - "Витоша ски" имат псевдо "информационен център", в който представят проекта като манна небесна за планината. Намира се точно под Одеон! ДА ЗАСТАНЕМ НА ПОПА И ПРЕД ИНФОРМАЦИОННИЯ ИМ ЦЕНТЪР И ИМ КАЖЕМ, ЧЕ НЯМА КАК ДА СТАНЕ! НАПИШИ ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАШ ДА ИМ КАЖЕШ!

* Всякакви шумопроизвеждащи инструменти са добре дошли, както и приятели, роднини, кучета, гаджета!

Точно в 19.00 можем да преминем на пътното платно за 5 минути.

ОТ София преди 3 години успяхме да спасим Странджа, няма причина да не можем да спасим и нашата планина!

В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО, БЪДЕТ ГОТОВИ ЗА НОВИ И МАСОВИ ДЕЙСТВИЯ!

четвъртък, 29 април 2010 г.

Писмо до ген. директор на БНР от БФСп

Писмо до Генералния директор на БНР
Уважаеми г-н Тодоров,

На 27 април т.г., в предаването „Добър ден” на програма „Христо Ботев” с водещ Анелия Торошанова, беше дискутиран проектът на Закона за пещерите”.
Бихме желали да Ви информираме, че колектив на Българската федерация по спелеология (БФСп) е разработи първоначалният проект на този закон, а сама тя е негов застъпник.

По този повод Управителният съвет на БФСп иска да изрази възмущението си относно организацията на предаването, стила на водещият и поведението на редактора на предаването.

Нашата преценка е , че предаването свързано с един толкова значим въпрос, а именно опазването на 6-те хиляди български пещери не отговаря на анонсираните в електронната страница на БНР критерии за него:

”...темите да се разработват задълбочено и аналитично и да се търсят различни гледни точки. Откритите телефони на предаването дават възможност за активно участие на слушателите в него. Тематичната специализация на водещите и редакторите е гаранция за обективност и качество”
Какво имаме предвид:

1. БФСп, която е застъпник на Закона, не беше поканена официално да участва в предаването;

2. В организацията както и хода на предаването водещият демонстрира нескрита предубеденост! Това ясно пролича при предварително осъщественият подбор на преки и конферентни участници в предаването.

3. В предаването изцяло нарушен непростимо балансът на гледни точки, при което то не само че не гарантира обективност, но се превърна с инструмент за масова манипулация.В подкрепа на това твърдение е фактът, че съотношението на участниците застъпващи становища „за” и „против” закона бе 2:5 ?

4. Водещата прибързано и нетактично „взе думата” на представителя на нашата общност г-н Делян Дамяновски (застъпник на необходимостта от закон), който беше включен в предаването по телефона, така че той не можа да изрази становището си.

5. Десет минути преди края на предаването , отговорен представител на нашата федерация се обади в редакцията с желанието да изрази становището си в ефир. Това му беше отказано от редактора на предаването.

Същевременно бихме желали да ви информираме, че в рамките на предаването беше направено включване на г-н В.Удев – изп.секретар на БТС, който направи изказвания уронващи престижа на Българската федерация по спелеология – национална организация с 80 годишна история, при което БНР се превърна в негова трибуна!

Предвид на изложеното, особената важност на въпроса касаещ опазването на пещерите у нас както и необходимостта от обективното му представяне пред обществеността считаме, че БНР въобще, а в кокетния случай програма „Христо Ботев”, трябва да инициира в ефир обществени дискусии почиващи на професионален принцип.

Настояваме също така да ни бъде дадена възможност да изразим становищата си по необходимостта от закон , а и да опровергаем направените квалификации и нападки по адрес на нашата организация!

Приемете настоящото писмо като добронамерен акт целящ запазването и утвърждаването на доброто име на Българското национално радио!

Искрено се надяваме на разбиране и адекватна реакция!
Председател: П. Берон
28.04.2010

понеделник, 26 април 2010 г.

Трети рафтинг сезон

Очевидно е, че рафтинга ми става любимо занимание в преходните пролетни месеци, между ски сезона и сезона на летните забавления и атракции. За трета поредна година в периода на високите води на р. Струма се пускаме с приятели. Този път успях да организирам почти двайсет от тях, като в крайна сметка се оказа, че предходната година сме били на точно същата дата.

В групата бяхме само трима човека, които се бяха качвали преди на лодка в бързи води, всички останали бяха начинаещи...

Първия етап беше в спокойните води на долната част на трасето, където тренирахме командите, с които опитният ни инструктор Асен ни направлява. След това течението ни поде надолу в поредица от завои и бързеи. Нивото на водата бе очевидно високо, а на много места водата беше извън коритото на реката.

Тук се виждаме аз, в ляво и отпред на лодката, а до мен е Митя от дясно.
Вече навлезнали в бързеите на реката, гремем усилено и пълен напред...
Преминавайки поредния бързей, преборили един от т.нар. "валяци" в реката
Борим се с едни от последните бързеи, преди да остигнем до крайната ни дестинация.
Всички много се забавлявахме и се ентусизаирахме за следващо ходене през май, дори определихме датата 16 като най-подходяща, именно след работната събота.

След като приключихме дву часовия маратон се отправихме към любимия ресторант в гр. Кресна, където сервират най-големите пилешки пържоли, които съм видял някога. Наредихме се на масата за 20 човека и започнахме поръчките, аз помагах на сервитьорката да сервира напитките и супите, за да може прегладнелите да утолят глада си и да бъдат спокойни и усмихмати.

понеделник, 19 април 2010 г.

Кой обича Витоша?

През последните месеци „Витоша-ски” АД вложи доста усилия в кампанията си „Аз обичам Витоша!” за да настрои общественото мнение в полза на своя проект за разширяване на ски-зона „Алеко”. Представянето на проекта като „зелен” или „екологичен” посредством премълчаване на екологични последици от неговата реализация, комбинирано с опитите за злепоставяне на Дирекцията на ПП „Витоша” и други противници на проекта бяха основните методи, използвани в кампанията.

За да покаже реалното въздействие, което разширяването на ски зоната ще окаже върху природата в парка, ДПП „Витоша” възложи извършването на експертна оценка за реализацията на проекта на база наличната информация. Предварителните резултати от оценката показват, че при изпълнение на проекта ще бъдат засегнати над 215 ха гори и земи от горския фонд, от които 35 ха вододайни зони и 180 ха защитени местообитания по Натура 2000. При реконструкцията или изграждането на нови съоръжения се очаква да бъдат изсечени над 42 ха гори, 10 200 куб. м. дървесина или 44 000 дървета, голяма част от които засадени през последните години (на мястото на унищожените от корояда гори) с труда и средствата на доброволци, екологични организации и частни компании.

Пълните резултати от анализа очаквайте скоро на тази интернет страница, а повече информация относно усилията на ДПП „Витоша” и нуждата от подкрепа на тяхната работа можете да намерите тук. Мнението на нашите партньори от БЕФСА и любопитна историческа справка за развитието на ски-спорта на Витоша можете да видите тук.

Източник на информацията: Инициативна група "Витоша"

петък, 9 април 2010 г.

Фестивал на зелениката 2010 - пълна програма

Изпълнителна агенция по горите, Дирекция на Природен парк Странджа и Българска фондация Биоразнообразие организират за осми пореден път

Фестивал на зелениката - 2010

Програма:

07 май 2010 г. (петък) - м. Тулпан, над село Заберново.

10.30 ч. Откриване на фестивала; поздравителни слова; фолклорни изпълнения на групи от територията на Парка; курбан за здраве и благоденствие.

Съпътстващи атракции

Запознаване със странджанската гора – лектор - интерпретатор д-р Дико Патронов;

Изложба - конкурс за обредни хлябове;

Надсвирване на гайдари – изпълнители на странджански мелодии;

Базар с традиционни странджански продукти и ястия;

Базар със странджански пчелен мед;

Базар с ръчни изделия;

Грънчарска работилница;

Кошничарска работилница;

Въжени градини.

12.30 ч. Начало на туристическите маршрути

На добре подготвените, мотивирани туристи и природолюбители отправяме предизвикателство - пешеходен маршрут № 1: с. Заберново – гр. Малко Търново с водач интерпретатор.

Продължителност: 8 часа.

Плавно спускане, стръмно изкачване с газене на река Велека и река Аидере.

Цена: безплатно

Пешеходен маршрут № 2: с. Заберново – тракийски долмени и могили - ЗМ Парория - с. Заберново, с водач интерпретатор.

Продължителност: 3,5 часа.

Заредете се с енергия от многовековни странджански дъбове; поседете и прегърнете 800 годишен благун. След като отдъхнете край тракийски долмени – светилища, можете да участвате в древен ритуал...

Сравнително лек маршрут с плавни спускания и изкачвания, с газене на р. Заберска.

Цена: безплатно

Пешеходен маршрут № 3: м. Тулпан – м. Калето – м. Тулпан – кръгов маршрут

Продължителност: около 1,5 часа.

Погледни места се редуват с панорамни гледки към Централното било на Странджа и няколко села.

Лек маршрут – през зелени, многоцветни поляни по Босненското било.

17.30 ч. – на гости в град Малко Търново, където Странджа наднича във всеки двор и във всяка къща, където „Големият врис бруфка, а Малкият врис силма цицириса”. Сред зеленото спокойствие можете да се разходите по тихите улички до старинните къщи на Общинския музей, да разгледате един различен и нетрадиционен Информационно - посетителски център – този на ДПП „Странджа”. Градчето ви очаква и с друга изненада – в началото и накрая на България и Европейския съюз ще ви посрещнат две християнски църкви – православната и източно - католическата; две църкви опазили българската духовност в Странджа.

18.30 ч. - местност Църногорово край гр. Малко Търново – палатков лагер, вечеря под звездите.

За романтици: саксофон на зелена сцена, под светлината на звездите.

Традиционен странджански фолклор и странджански хора. Надиграване.

Заявки:

За палатки, шалтета, спални чували: цена - 5 лв. на човек.

За нощувки в къщи за гости:

гр. Малко Търново, цена 18 лв. за легло, със закуска;

с. Бръшлян, цена 18 лв. за легло, със закуска;

с. Граматиково, цена 18 лв. за легло, със закуска.

Хотели:

Гр. Малко Търново:

Къща за гости „Билдникс” – 25 лв. за легло, със закуска;

Къщи за гости „Белите къщи” – 30 лв. за стая, без закуска;

Туристическа база „Велека”- 16 лв. за легло, без закуска.

За вечеря под звездите: цена – 12 лв. на човек.

8 май 2010 (събота)

10.00 ч. – с. Българи - посещение по избор: Нестинарското коначе, Църквата, Информационен център за нестинарството; параклиси около селото.

10.30 ч. – От площада - начало на маршрута „По Господевите стъпки” с. Българи – с. Кости

Продължителност: 3 часа

Навлизате в царството на Странджанска зеленика - м. Госпогьова диря /Господева стъпка/ – параклис Свети Илия и 14 вековни дървета – странджански дъб – с. Кости.

13.30 ч.- след като Странджа ви омагьоса и измори - време е за разхладителни напитки и похапване в с. Кости. Заявки за обяд – 7 лева.

14.30 ч. – откриване на фотоизложба „Странджа през моите очи - очарование и разочарование”, читалището в с.Кости.

15.30 ч. – църквата „Свети Свети Кирил и Методий” – да запалим свещичка за Странджа и българската природа.

За допълнителна информация и заявки:

Мария Патронова – 05952/3160; 0888199553; Мария Димиева – 0887364117 и park@strandja.bg

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Изпълнителна агенция по горите и от Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина” на Българска Фондация Биоразнообразие, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

сряда, 7 април 2010 г.

Зелени Дни 2010 (вход свободен)

7 април
«По ръба»
Една продукция на Екологично сдружение „За Земята“, показваща екологичните проблеми в България. Представяйки личната позиция на членове от различни екологични организации, работещи по проблемите, филмът цели запознаването и ангажирането на обществеността с актуални въпроси, засягащи околната среда в България. Филмът начертава една картина на екодвижението в България от преди 7 години, поради това е и много любопитен за съпоставка със сегашната ситуация.

20.00 часа, Шатра пред Народен Театър (50 мин)

8 април
«Лица и гласове от българската активистка сцена»
Заглавието казва всичко. Документалният филм на Джоан Ричардсън, Галина Димитрова и Никола Замбели, описва българската активистка сцена, чрез гласовете и лицата на самите активисти.
20.00 часа, Шатра пред Народен Театър, (60 мин)

9 април
«Давид срещу Монсанто»
В тази модерна версия на Давид срещу Голиат, след дълга битка срещу гиганта в земеделския бизнес "Монсанто" Канада Пърси Шмайзер - 77 годишния земеделец от Саскачеуан, Канада, и съпругата му придобиват статута на народни герои. През 1997 г. компанията завежда дело срещу тях за нарушаване на патентното право върху генетично модифицирани семена на рапица. Семейство Пърси и Луиза Шмайзер са съдени, след като генетично модифицирани семена на рапица бяха открити на земята им в близост до Бруно, Саскачеуан. Eдин филм за канадеца, който печели знаково дело срещу „Монсанто”.

20.00 часа, Шатра пред Народен Театър, (120 мин)

10 април
«ГМО репортажи - протести в България и резултати в парламента»
Открита дискусия по темата за ГМО

20.00 часа, Шатра пред Народен Театър

11 април
«Бла - бла - бла, действай сега!» 2009, 25 мин

«The Story of Stuff», 20 мин
Макар и съвременният свят да е изграден от стоки, рядко си задаваме въпроса за това как те достигат до нас. Това кратко, но задълбочено, филмче описва сложният път, който вещите изминават до нас, както и негативните социални и екологични ефекти от този процес.

«The Story of Cap and Trade», 20 мин

20.00 часа, Шатра пред Народен Театър

12 април
«Светът според Монсанто»
Монсанто е световен лидер в генно модифицирани организми (GMOs), както и едно от най-противоречивите предприятия в промишлената история. Тази вековна империя е създала някои от най-токсичните продукти продавани някога. Въз основа на старателно разследване, "Светът според Монсанто" сглобява заедно парчета от историята на компанията, използвайки досега непубликувани документи и множество мнения от първа ръка. Тази история никога преди не е разказвана: за подвеждащи доклади, тайни споразумения, тактически натиск и опити за корупция. Зад чистата зелена емблема, Монсанто сега затяга хватката си около световния пазар на семена, стремейки се към господство над пазара с цената на липсваща сигурност на храните и вреди на глобалната околна среда.

19.00 часа, Червена къща, (148 мин)

Филмчета и клипчета на екоцентровете „Живи места”
20.00 часа, Шатра пред Народен Театър

13 април
«Синдромът на Титаник»
18.30 часа, Френски културен институт

Филм на Одисея-ин: Лешоядите в България,
Българската гора в опасност (Зелени Балкани)

Шатра пред Народен Театър

14 април
«Behind the Line»
(филм за пробелмите с опазването на океаните)
20.00 часа, Шатра пред Народен Театър (90 мин)

19 април
«Кошмарът на Дарвин»
Някъде през 1960-те, в сърцето на Африка, един научен експеримент поставя ново животно в езерото Виктория. Нилският контур (The Nile Perch), един ненаситен хищник, унищожава почти всички местни видове риба. Но въпреки това се разможава толкова бързо, че сега бялото му филе се изнася из целия свят. Огромни товарни самолети от бившия СССР ежедневно събират последния улов в замяна на товара, който носят на юг... Калашникови и амониции за безкрайните войни в мрачния център на този континент. Тази разразстваща се мултинационална индустрия на риба и оръжие, създава един безбожен глобализиран съюз на бреговете на най-голямото тропическо езеро: армия от местни рибари, агенти на Световната банка, бездомни деца, африкански министри, европейски комисари, танзанийски проститутки и руски пилоти.

18.30 часа, Френски културен институт (107 мин)

23 април
«ДОМ»
Разтърсващи кадри показват състоянието на нашата Планета. Филмът е изключително красив като визия, но има и страхотни идеи. Ясно показва, че всички жители на Земята са тясно свързани с благосъстоянието на Планетата. Човешкото действие, през последните няколко стотин години, представлява сериозна заплаха за живота на Земята. А фактите говорят сами за себе си. 20 % от хората консумират 80% от ресурсите. Държавите инвестират предимно във война, докато над 1 млрд. души са принудени да оцеляват в крайна мизерия. Филмът прекрасно показва как съвременното общество е изправено пред самоунищожителна криза и че трябва да намерим общ път към един по справедлив и устойчив свят.

18.30 часа, Френски културен институт

Партньори:

ЕС "За Земята"
Френски културен институт
Център за култура и дебат “Червената къща”
Зелени Балкани
Одисея-ин

понеделник, 5 април 2010 г.

Великденска велоразходка на о-в Тасос в Гърция

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка - аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брачедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника. 

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брачедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница - Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление. 

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден, като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата...
След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: "Ще ни крадат колелата" и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: "Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме" без дори и ум да им го побира, че "тези колела" на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.
Без повече отклонения потеглихме към ГКПП Илинден, където преминаването ни отне около 10 минути. За тези, които не са имали път от там, ще кажа, че е изграден специален тунел, минаващ под планината, който дава свобода и подвижност, като осигурява безпроблемно придвижване на мечките между двете територии. В Гърция се показаха планини със снежни шапки и достигайки до гр. Драма попаднахме в градския трафик, защото пътя минава през центъра на града и спирането за изчакване на няколко кръстовища със светофар бе неизбежно. Преминавайки Драма вече започваше да се усеща полъха на морския бриз, до момента в който се видя самото море. Карахме по магистралата за Ксанти, подминавайки Кавала и следейки за отбивката към гр. Керамоти, от където следваше да се качим на ферибота за едноименния град на о-в Тасос. Наредихме се и в 13:30 ч. бяхме готови за отплаване към острова, като след проверката на билетите за ферибота, проверяващия започна да ми обяснява, че освен платените 20 евро за колата и по 3 евро на човек за 40 минутния рейс, трябвало да платя и за колелата, че размера им бил в допълнение на това, което съм платил за колата. Аз обаче го послъгах и казах че съм проверил предварително в интернет (което е истина), че до 5 метра е точно 20 евро. Лъжата ми бе че казах че колата е около 420 см. и с колелата е под 500 см., което в действителност е само реалната дължина на колата, но уви, минахме метър.

На ферибота бяхме съпроводени от ято чайки, които под влиянието на човешкия фактор се бяха научили да взимат храна от пасажерите, които им я подхвърляха като на кученца, дори я хващаха в движение, без да пада и за миг надолу. След пристанището се отправихме на юг, в обратна на часовниковата стрелка посока, на около 42 километра, където се намираше именно къмпинг Пефкари, на който бях планирал да отседнем. В небето над острова се бяха заформили едни черни облаци, които в последствие преминаха в дъжд, когато бяхме поели към къмпинга, някъде в средата на пътя ни, но за 10 минути преминахме през стихията и небето пресъхна. Имаше облаци и бе свежо и хладно. Навлизайки в гр. Лименария, вече се оглеждахме за предстоящия път, който следваше да води към къмпинга. Имаше ясни табели и нямаше проблем да достигнем до мястото. За наша изненада привидно  къмпинга не функционираше и портата бе затворена, но слава богу отключена. Вътре имаше едно момче, което косеше тревата с моторна коса и в началото не ни забеляза, в последствие ни видя и спря да коси и ни обърна внимание. През това време Алекс и Вили вече бяха на плажа да се радват неустоимо на морето. В разговора стана ясно, че сезона се отваря около и след средата на месец април, т.е. ние сме подранили. След проведен разговор с шефа се оказа, че няма да можем да останем да нощуваме, защото къмпинга е ЗАТВОРЕН. След малко ослушване и увъртане наоколо и от двете страни в далечината се зададе един видимо възрастен човек, който след като приближи заговори на български език, като в разговора се оказа, че от войната знае български, беше много ентусиазиран да ни срещне и да ни разпита, от къде, по какъв повод и т.н. Оказа се, че дядото е на 87 години и живеел в Германия, Швейцария и други държави на Запад. Каза че едно време този плаж е бил в рамките на Българската държава, което е било по времето на Велика България с излаз на три морета. Дядото беше толкова услужлив, че проведе разговор с шефа и го убеди, че да останем на къмпинга, независимо че още нито е почистено, нито е пометено нито е облагородено. А нас не ни пукаше за това изобщо. Момичетата изпуснаха този момент от преговорите и дойдоха на готово, но те пък се бяха порадвали на първия допир с морето през годината, та така и вълка сит и агнето цяло. Започнахме да се организираме и подреждаме маса, пейки, свалихме колелата и разтоварихме багажа лека по лека. Опънахме палатката под една маслина на окосената тревичка и под облаците се появиха слънчевите лъчи, създавайки неописуема картина, която дори на фотоапарата не можа да се запише (не го носех в себе си тогава). Качихме се на едни скали, от които се виждаше челия Атонски полуостров - източния ръкав на Халкидическия полуостров с връх Атос, издигащ се на 2043 м.н.в.

След като бях "ослепен" от гледката притичах до колата да взема фотоапарата и видях, че Мими и Иван са ме търсили по телефона. На бързо им дадох инструкции по телефона за мястото и тичах към залеза - буквално. Това което хванах бе "Разпятието на Исус Христос" и слънчевия диск.
Тук се долавя Светата Троица на фона на залязващото слънце...
Минути след приказно красивия залез, над континентална Гърция се появиха Иван и Мими, ориентирали се по моето текстово съобщение, което гласеше: "Ot feribota nadyasno obratno na chasovika kam limenaria. Kam kamping pefkari, okolo 40km sa. Zatvoreno e no nie sme tuk i ni razreshina da ostanem ima tok i voda." 

Заредени от първите впечатления на ваканцията се ориентирахме към приготвянето на вечерята и пийването на домашна хасковска ракия, червено вино "Черга" и други напитки, с които разполагахме за вечерта. Към 22:30 ч. започнахме да се ориентираме към палатката, която вече се бе овлажнила от влагата. Алекс бе твърдо решила да спи навън, като си аранжира едни натрупани шезлонги в комбинация със стар надуваем дюшек. В палатката се наредихме аз, Вили и Вельо, беше доста прохладно и влажно. Мими и Иван решиха да спят в колата (VW Beetle), разпънали задните седалки. По някое време през нощта Алекс се присламчи в палатката, защото очевидно вън не можеше да се спи под открито небе, колкото и да й се искаше. На сутринта се събудихме доста неравномерно подредени: аз бях в едната половина на палатката, а другите трима в другата половина, все пак показахме, че капацитета на палатката спокойно може да бъде удвоен - от трима на шест...

Сред най-ранобудните, станал в 6:30 ч., бях първи, който се излюпи в лагера. Бяхме изоставили всичко от вечерта -  остатъците от вечерята и все още не разопакованото от горния багажник колело.
Слънчевата сутрин беше обещаваща и времето предразполагаше към хубави емоции и настроение. Възможността да съм първи на плажа и първият, който имаше неповторима срещна с делфините в залива, беше просто запомнящо се и заслужаваше усилието за ранно ставане.

Обектива ми не можа да запечата делфините в най-подходящия момент, но всичко е пред очите ми, сякаш прожектирано на видео лента...
На места се намираха много причудливи и изваяни от вълните и времето рапанчета и миди, както и множество камъчета с овални форми, вариращи в множество цветове и багри, малки и големи, всякакви...
Още като пристигнаха Мими и Иван успяхме да съберем котките в района, защото с провизиите, които донесоха имаше пакет с месо и за секунди, изпуснати от поглед, котките демонстрираха нахалността си и отмъкнаха целия вакумиран пакет от масата и го отнесоха на недостъпно за нас място. След като се простихме с мръвката вече имахме едно на ум и всичко се прибираше на недостъпно място.
Докато групата започна да се събужда и отваря очи, аз приготвих кафе и чай, започнах да окомплектовам велосипедите за разходката. На първо време ги подредих и един по един ги смазах със специално закупеното масло - третирах амортисьорите, веригата, движенията, както и проверих спирачките на всички по отделно. След смазването направих по едно тест драйв кръгче, сменях скоростите и изпробвах амортисьорите и спирачките. С леко помотаване и без напрежение, всички се приготвяха за потегляне.
 
Отправихме се в посока, обратна на часовниковата стрелка, следвайки пътя край морето. Редуваха се красиви заливи и гористи местности, на моменти имахме стръмни изкачвания и скоростни спускания, достигайки скорост от над 50 км/ч. Минахме през манастира "Свети Архангел Михаил", който аз лично не влезнах, защото бях с къси панталони и тениска, а и нямах голямо желание за това.
По пътя открих залива с лагера и бусовете на "Тудурини Брос", едни познати, с които щях евентуално да пътувам, ако ми се бе провалила моята организация. Те бяха с десетина каяка и група за обиколка около острова. Догодина и това ще го включа в моите планировки и дейности, пък да видим.
Едно усмихнато островно цвете...
Тук направихме обедната почивка, където и групата на "Тудурини Брос" се бе настанила за похапване и студена бира. До това заливче се намира и огромния каменоломен комплекс, от който са добивали мрамор за целите на Гръцката държава преди стотици години.
Мащабите за тогавашните времена наистина са огромни. Учудващо е как са премествали огромните блокове и как са ги товарили на корабите в морето. По долу зад мен се виждат малките скали във водата, които очертават терена, от който е набавян мраморния материал, а зад камъните са се извършвали товарните дейности и зареждането на корабите.
След разходката си тръгнахме обратно към къмпинга. Бяхме изминали около 25 км., от което следваше че имаме толкова и на връщане. Спряхме на няколко места да пазаруваме за вечерята: хляб, сирене, маслини и други вкусотии, малко салати и Метакса за пийване. Стигнахме си на залез слънце, който посрещнахме на скалите, но най-забележителното е че всички бяхме въоръжени с пакет семки в ръка и усърдно чоплихме пред хоризонта на залязващото слънце.  Ама едни семки, каквито в България не се предлагат: не пресолени и наистина едри парчета, направо като конски зъби както им казват понякога.

След залеза се насочихме към импровизирания лагер за да си приготвим за хапване и да похапнем, за да сме готови за предстоящия ни втори ден на каране на колела. Всеки извади наличностите на масата, основно залагахме на зеленчука и почти не хапнахме месо, имаше само малко пастърма и ролца от раци.

Тази вечер само аз и Вельо останахме да спим в палатката, като другите спаха в колите. Разкрих, че имам нужда от хубав и топъл спален чувал и този, с който разполагам сега е само за топли и меки летни нощи, но не и за спане на 6-8 градуса, на 200 метра от морето при наличната влага и лек бриз.

На Великден и вторият ни ден за каране на колела екипа намаля с един човек (Алекс), който реши да си остане целия ден на плажа и да си почива и събира слънце, защото наистина времето беше неповторимо - спокойно, не много горещо, около 20С и слънчево. Направихме кус-кус за закуска, помотахме се малко и тръгнахме в посока, обратна на предходния ден и по посока на часовниковата стрелка. Междувременно се появи човека от къмпинга, на който платихме, като в крайна сметка ни излезе по 5 (пет) лева на човек за целия престой. В посоката която тръгнахме нещата бяха по-приятни - нямаше тези големи изкачвания, беше доста равно и се движехме с по-голяма скорост. Минавайки през населените места бяхме удивени от начина по който гърците отбелязват Великден - пред всяка къща имаше шиш с агне, което се пече на жар, свиреше много високо гръцка народна музика, а хората бяха се събрали с роднините си, софрата бе с бели покривки и лъхаше на настроение, както подобава за Великден!

Спирахме на едно пристанище, пекохме се на слънцето, слушахме музика, похапвахме. Карахме до един фрад, в който спряхме на площада за да обядваме, закупихме завидно количество пакетчета със семки и се разположихме на един плаж, с гледка към континенталната част, изчоплихме количеството слънчоглед и пак се отправихме в обратн посока, като този път ни очакваха около 30 км. преход, но пак казвам далеч по равномерен, в сравенине с предния ден.

Минахме по един крайбрежен път, през една поляна, пълна с овце на паша.
Преминахме през тази местност и попаднахме на много приятна картинка - овца и агне, много големи сладури бяха, защото хем ги бе страх, хем бяха любопитни какво правим и защо минаваме от там...
Другата интересна картинка бе маслиновата плантация, в която дърветата бяха на десетки години, подредени и сплетени като по учебник. Всяко дърво бе снабдено с поливна система за капково напояване и всички дървета изглеждаха сякаш за всяко едно се грижат по отделно.
Стигнахме до последното населено място преди нашия къмпинг Пефкари, а именно Лименария, където пак купихме малко провизии и се прибрахме на къмпинга, където Алекс ни изненада с приготвена вечеря. Допълнихме масата с направените покупки и седнахме на великденската трапеза, чукнахме се с наличните боядисани яйца, закупени от магазина, пихме по едно вино и си легнахме преди полунощ.

На сутринта, в понеделник, дойде момента, в който трябваше да започнем да събираме палатка, багаж и колела и да се отправяме към България. Успяхме да хванем ферибота отново в 13:30 ч. както на отиване и се отправихме към ГКПП Кулата, за да разнообразим и да видим нещо по различно от това, което видяхме на идване. Минахме първо през гр. Кавала, където хапнахме по един сладолед, фъстъчки и др., разходихме се, откъснахме си 2-3 портокала/мандарини от уличните дървета, порадвахме се на последните слънчеви лъчи, преди да се появят облаците и да завали дъжд, както и последната ни среща с морето преди навлизане навътре в страната.
Най-накрая се видя и тази жълта къща с жълта кола на пътя - последния кадър от пътуването.
След излизане от града бяхме устремени към България и мисълта за българско хапване и пийване. Всички прегладнели, с нетърпение чакахме да стигнем до кръчмата в гр. Кресна, където да хапнем от огромните пилешки пържоли, но разочарованието дойде, когато се разбра че заведението е затворено. Продължихме до Кресненското ханче, където си похапнахме преди да тръгнем към София в дъждовното време.

По време на самото пътуване имахме една песничка, която идваше от Вельо и може би я слушахме поне 50-60 пъти... Ето я тук.

Всички снимки от пътуването са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...