събота, 19 декември 2009 г.

Как ще ги стигнем американците... с нашите митници

Днес, към края на работния ден се наложи да заведа Дейвид (американския ми колега, който пристигна в България за 6 месеца, за стартиране на проект) до митницата на летище София, за да освободим 2 малки пратки, изпратени от самия него от САЩ, до себе си на адреса в България. В пакетите има детска количка, детско столче, детски книжки и други детски работи. На пакетите е обявена стойността им, възлизаща на около 450 USD.

Паркираме колата на паркинга на терминал 1, за да отидем до минтицата, която не разполага с паркинг за посетители. Питаме на деловодството, където "не е информация", какво да правим с наличните документи и каква е процедурата. Започват да ни обясняват, че трябва да си извади ЕОРИ номер, като първа стъпка от процедурата и ни пращат в стая 12, която се намира на втория етаж. Там, след кратък преглед на наличните ни документи, получаваме бланка на молба и формуляр, които следва да попълним и да предадем отново в стая 12. Пращат ни да направим копие от паспорта и с попълнените молба и формуляр получаваме подписания формуляр, с текст в долната част на листа: "подадените данни са верни!".

Пращат ни в деловодството, където вече друг служител следва да въведе някой друг ред на компютъра. Полагаме някакъв подпис, усмихваме се повечко, че евнтуално да поработват по-бързичко.

Следва стая 6, където преминаваме през последната стъпка преди получаването на ЕОРИ номера. Там отново малко "компютърна обработка" и ни канят да се върнем в стая 12 след около 30 минути, за получаване на ЕОРИ номера. Ура!

Забравих да кажа, че действието се развива вече в края на работното време на административното учреждение, наречено митница "Летище София" и ние се борим да свършим всичко в рамките на деня, но изглежда шанс няма...

Получаваме си заветния ЕОРИ номер и ни казват: вече може да отидете в офиса на UPS, за да получите пакета.

Айде на колата, "летим" към офиса на куриерската компания, на рецепция ни посрещат с недоумение, защо толкова късно сме отишли и с "радост" ни съобщават, че трябва да имаме червен печат на цесията за доставката напакета, т.е. "върнете се на митницата, за да попълните митническа декларация!" Но защо всъщност митничарите ни пратиха директно при куриерите не стана ясно.

Връщаме се на Митницата, колата я спирам в нарушение пред терминал 1 на забранено за паркиране място, няма да им плащаме пак на паркинга я! Отиваме на гише "Физически лица" и обяснявам на баш митничаря, че в пакетите няма вещи с търговски характер и му казвам, че колегата ми си е изпратил лични вещи за детето. И получавам интрукция да отида в една от агенциите, които се намират пред сградата, за да ми попълнят митническата декларация, за да продължим борбата за получаването на червения печат.

Избирам агенцията, която се намира от ляво на сградата, вътре слъужителката се занимава с един друг чуждестранен клиент, който почти не говори български. За късмет тя го връща, защото той е изпуснал да влезне в една от стаите по веригата. Идва нашия ред! Разказвам какъв е казуса и служителката ме праща да се договоря с митничаря, който след това (на другия ден в случая) ще ми приеме декларацията, на какъв тарифен код да сложим нещата и може ли да се обединят, а не да се изписват по отделно. Срещам се с митничаря, разбираме се за 2,5% мито и е може да са на една позиция. Връщам се в агенцията, започваме да попълваме декларация на компютъра. Идва време да разпечатим декларацията, при което американския ми колега заявява, че не е виждал такъв принтер (матричен) от много години. Следва силно изненадващия и за мен момент: след разпечатената декларация, информацията се записва на магнитен носител - дискета... Е това и мен ме потресе, за какво говорим, модернизация, технологии и накрая моля заповядайте тази дискета. Разбира се таксата за услугата е 18 лева, искаш не искаш - плащаш.

Последно за деня се срещам с миничаря, който ми обяснява следващите ни стъпки в процеса. Уговаряме се за следващия ден аз да отида без колегата, за дапридвижа нещата напред.

На следващия ден отивам до летището с такси, което ме чака. Митничар си включва компютъра за да му зарежда, буквално в началото на работния ден, подавам му документите и дискетата(!), ЕОРИ номера и цесията с всички останали неща. Преглежда и вече отваря системата, при което се оказва че не са ни заведени нещата в стая 6, та моли да се отбия до стая 6, където "администрират" документите ни и пак при митничаря, праща ни да платим ДДС и мито, около 140 лева. Връщаме се при митничаря и той казва да заповядаме след 13:00 ч., защото следвало да се получи електронно потвърждение за плащането. Нямаме друг избор.

В 13:05 ч., българско време, на митница "Летище София" след като сме преминали през по-горе описаната процедурка получаваме нашите документи с червен печат, при което вече може да отидем до куриерската компания, за да си получим пакетите.

В заключение само ще спомена, че в работното си време, митничарите пушат цигари в работните си помещения, разглеждат вестници, гледат обяви за леки автомобили и най- важното: Български митници са във Facebook. Дерзай народе!!!

ПС: На следващия ден друг американски колега бе получил пакет от САЩ, с дребни подаръци за децата от родителите му. Трябваше да минем през същата процедура, но този път се справихме за 2 часа преди обяд и след 13:00 ч. Използвахме услугите на другата агенция за митническите декларации и там цената им е 15 лева.
Публикуване на коментар

Да си сътворим гхи в домашни условия

През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Из...