22 септември 2009

Остров Гьокчеада - рай за сърфистите

В едно списание наскоро четох статия за Гьокчеада и мога да кажа, че веднъж изписан разказ за острова е на 95% сходен със всеки друг пътепис от там, независимо от датата на пътуването и броя на хората, които са пътували. Затова ще бъда доста кратък и с не много подробности.

Още през февруари бяхме планирали да ходим за четирите почивни дни около 22 септември 2009г. и плана ни влезна в действие.

От Пловдив тръгнахме към 23:00 ч. - аз, Алекс, Вельо, Стефан и Меги. Един сърф, два гика и три колела. В другата кола бяха баща ми, Калина и Велка. Минахме през Капитан Андреево, където без никакви проверки бяхме допуснати на турска територия. Митничаря от турска страна проговори на руски, с питане дали отиваме на острова и дали може да го вземем с нас. Уговорихме се другия път да имаме място и за него... таман! Много коли със сърфове ни задминаваха или ние задминавахме. На развиделяване вече достигнахме до Дарданелите и бяхме "приятно" изненадани от завилата се опашка на ферибота, 2-3 завоя преди подстъпа до пристанището. Другата кола, в която пътуваха баща ми с Велка и Калина, пристигна след около час. Имахме надежда да се качим на първия ферибо, но уви, оказа се че в Турция се отбелязва някакъв религиозен празник и наплива беше жесток. За късмет първия ферибот не бе достатъчен и ние останахме на опашката, 3-та кола подред, а Алекс се качи сама на ферибота с колелото. Почакахме 2-3 часа, докато се върне ферито, като през това време си пихме по един чай, пускахме хвърчило и си приказвахме. На опашката българите бяха със спортното оборудване, а турците бяха само със семействата си и дечурлигата.

Пътуването с ферибота беше обичайните около 80-90 минути. Вече стъпили здраво на острова трябваше да открием Алекс, която всъщност се оказа, че ми е звъняла на изключения телефон и ми е оставила само гласово съобщение. Отркихме я опънала се на една пейка, до пристанището, на слънчице и спокойствие.

Отправихме се към с. Ешелек, където следваше да търсим квартира. Оказа се ча сме поукаснели и всичко е окупирано. Успяхме да намерим една стая за трима, като с Алекс решихме да спиме в колата. Бащата се появиха към следобеда, те също си намериха къща. Разходихме се до уейв спот-а, покарахме колела до къмпинга на Шен, нагазихме в безсолното езеро и се порадвахме на залеза.

Вечерта се събрахме в центъра за да хапнем вкусни манджи и се видяхме и с други познати.

На другия ден вятъра беше прекалено силен за ученици, погребахме с голямата дъска, поплувахме и се пекохме на вятъра и слънцето. Към следобеда се екипирах с неопрена и влезнах за час, но много бързо дърпаше на вътре, не си бе за учение. Жалко, че никой не можа да се пробва.

По-следващия ден се пекохме на завет до ранния следобед и след това направихме панораната обиколка на острова, видяхме костенурки и други животинки, хубави места и накрая изпратихме слънцето зад о-в Самотраки. Направихме последните покупки от острова и на другата сутрин рано рано се отправихме към пристанището, за да се качим на едва втория ферибот към 10:00 ч.

Решихме да се приберем през Гърция, спряхме в гр. Кешан, изхарчвайки последните пари и продължихме към Гръцко. Дадох на Алекс да кара през цяла Гърция до България.

Реят се сред вълните и вятъра като пера
Един от многото скачащи кайтъри
Здраво желаем комшу...
Малко преди залез слънце
Кратка почивка сред завет и спокойствие
Приговяме се за гребане
В подготовка за правене на поворот
На уейв спот-а
При опитите да карам
Логото на сърф дъската...
Целия екипаж на кораба
Публикуване на коментар