12 октомври 2009

Есенното почистване в района на хижа Ехо в Стара Планина

От сряда до неделя се проведе мултифункционален лагер на хижа ЕХО, с няколко работни групи и работилници: една по почистване и извозване на стари сметища, една по почистване на остатъчни отпадъци след боровинкоберачи..., една по подобрения и арт в хижата, една по готвене и други. И тъй като ние сме от тези работещи, които от понеделник до петък са в офиса пред компютъра, трябваше да потеглим едва събота. И така следва...

В ранната съботна сутрин в 6:30 ч., както бяхме се уговорили с Надя, се срещнахме на паркинга на стадион "Васил Левски". Там се запознах с Вера от "Граждани за Рила", Зорница, Пламен и Филип. Оказа се, че ще пътуваме с 2 коли, защото сме 6 човека. Малко нерационално, но нямахме друг избор. Е все пак имахме място за стопаджии, дано да има нуждаещи се, на които да помогнем. :-)

Потеглихме. Бързо спиране на "Фантастико" на Театър София за дребни покупки, спиране на ОМВ на изхода от Ботевградско шосе за кафе и чай с банички и хванахме магистралата. За нула време изминахме няколко десетки километра и дойде разклона за излизане от магистралата, минаване през Гложене, Тетевен и Рибарица. Последните две населени места се оказаха безкрайни, от табела за вход до табела за изход сигурно имаше 15 километра. Отворих изрезката от картата на района и пътеката към хижата. След Рибарица имаше 2-3 километра до разклона за ловната хижа. По пътя срещнахме Мая и Мима, които бяха стигнали на стоп. Качихме ги до "бариерата", от където като наша отправна точка следваше 4 часов преход.

Сутрешната роса, преплела с в нишките на паяжината

Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.

На кръстопътМалко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина - разклон за хижа "Козя стена" на изток и хижа "Ехо" на запад.

Гъбки се подават... ...и ощеОтпочинахме около 20 - 30 минути и продължихме по билото. След около 30 минути бяхме над хижата.

Красотата на есенния пейзажВеднага се засякохме с познати и приятели, всички бяха седнали да почиват, личеше че кипи усилена работа. Регистрирахме се при Сашка, аз похапнах много вкусно сготвени зеленчуци от Скини - готвача на мероприятието. Качихме се до връх Юмрука с Вера, Зори и Наско, който понесе една домашна кайсиева. До пътеката има много приятен параклис, а на върха си духаше чудесен ветрец, за жалост поривист, но хвърчилото беше опънато и всички много му се радваха. Написахме впечатленията в специално оставената книга на върха. Обсъждахме идеи за пътуване на стоп около нова година, ориентирано на Изток - през Турция, може би Иран, Сирия, може би...

Параклиса под връх ЮмрукаХижа Ехо и билото на Стара планинаЗавърнахме се на хижата и се включихме в работата, копахме малко за прекарването на тръба за вода от ново планирания резервоар, който ще захранва хижата в по сухите месеци на годината. Другите бяха нацепили доста дърва, бяха сменили балатума в някои помещения, имаше доста дребни подобрения, които са от голяма полза за предстоящия зимен сезон.

За голяма моя изненада се засякох с Явор, който се оказа голям планинар, а преди работеше като охрана на хотел ЦСКА, сега в спедиторска компания.

Билото на залез слънцеПреди залеза опънахме палатката, не на най-доброто място, защото имаше равен терен само на билото, където бе най ветровито. Но нямахме избор. След това всички се събрахме пред хижата за да посрещнем залеза и да го снимаме. Захладя, температурите паднаха под 15С. Запознахме се след това, всички подредени в кръг, около 40 човека и всеки трябваше да си каже индианското име. :-) Забавно...

Вятъра се усили, всички бяхме в хижата, двойно повече хора, отколкото е капацитета на хижата. Започнаха се разговорите, кой къде ходил лятото, какви били ветровете и кой къде се запил безпаметно, като междувременно този ти предлага ракия, другия ти предлага ракия и в крайна сметка моята мента си остана непокътната, дори забравена. Осветлението в хижата идваше от един генератор, а една от идеите за в бъдеще време е енергията за електричеството да идва изцяло от слънчевите колектори, които ще бъдат монтирани на хижата. Преди лягане решихме да проверим състоянието на палатката ни. На вън беше се развихрил ураганен вятър, който бе счупил една от рейките и конструкцията бе станала доста нестабилна. Наложи се със светлината от мобилен телефон да правя аварийно укрепване, но се справих. Към 23:00 ч. Събрахме всички „съпалаткаджии” за да си легнем едновременно и да не се налага отваряне и затваряне на ципове и т.н. Събрахме се 4 човека в тройната палатка, беше ни доста топло и задушевно, а в ранната сутрин на неделния ден дори вятъра утихна.

Посрещнахме изгрева над билото на Стара Планина и заредени с чистата енергия от Балкана се приготвихме за дълъг ден на преходи и покоряване на нови върхове. За закуска имаше жито, хапнах 2 порции, защото нямаше друго какво да си купим за из път. Решихме да не се връщаме по същия път, а да минем през хижа Вежен. Очакваха ни 4 часа по билото, и 3 часа слизане от хижата до Рибарица. Тръгнахме аз, Вера, Зори, Надя и Маги, която се присъедини късно вечерта към компанията. Другите слезнаха по стария път. Тръгвайки към хижа Вежен, най-много ни крепеше мисълта за вкусните чорби, които ще ядем там за обяд. По пътя имахме южен вятър и много слънце. В една от почивките пускахме хвърчилото. Пътищата ни се разделиха когато Вера и Надя хванаха една пътека за хижата, останалите продължихме към вр. Вежен и накрая аз се отказах да качвам върха и Зори и Маги продължиха на горе.

Връх Вежен в далечинатаОказа се, че аз първи стигнах на хижата, там бях посрещнат от група младежи, пиещи поредната бира. В хижата научих най-лошата новина – няма никаква храна, няма нищо сладко и просто няма нищо. Аз реших да изляза на слънцето да се съблека, преоблякох си дрехите и се припекох на слънце. В един момент един от хората ме повика в хижата и ми каза че са събрали една порция от храната на хижарите – ориз със зеленчуци и месо. Тъкмо излизам и 4те момичета се появяват и аз ги зарадвах, че тази порция ще делим на 5 части, а те още повече ме зарадваха, като казаха че нито една от тях не яде месо. Бяха почти шокирани, че няма какво да се яде. Все пак хората ни посъбраха малко сиренце, маслини и хляб и така се понахранихме за да имаме малко сили за слизане надолу.

Тръгнахме в 16:00 ч. към Рибарица, Зори “дръпна” напред, Маги и Вера решиха да се изкъпят в реката и поизостанаха, а ние с Надя си вървяхме с едно темпо надолу. Вече наближавахме изхода от националния парк, когато силите ни и мотивацията силно започваха да намаляват, а до пътя имаше броени километри. В този момент от планината слизаше кола, която ние стопирахме, за жалост беше пълна, но в нея беше и човека, който ни нахрани на хижа Вежен. Явно като ни видя ни съжали и ни предложи да дойде да ни вземе, за да ни закара по-близо до колата, защото нямаше да можем да се приберем до полунощ. С бавно темпо с Надя стигнахме до селото преди Рибарица. Там се подхранихме с малко ябълки от едно дърво и в същия момент се появи човека – нашия спасител в този ден. В последствие се разбра, че той е полицай в района. Дори разказа историйка за група белгийци, които наскоро попаднали в мъгла и се загубили. Хванали се за зимната маркировка и сигнализирали на телефон 112, след 2-3 часа били спасени. Закара ни до разклона за хижа “Ехо” от пътя, където 3те километра до бариерата взех на бегом, защото се разбрахме с другите хора да се срещнем на центъра на Рибарица. И както бяхме 5 човека се оказа, че ще сме 7, защото Мишо и Ваня трябваше да си стигнат до Тетевен. Пътувахме с компанията на Джак Джонсън – всички много се накефиха на музиката му.

В Тетевен седнахме да вечеряме и в 22:00 ч. потеглихме обратно за София. Всички заспаха, пътя беше спокоен и в 23:30 ч. оставих всички по домовете.

Хижа "Ехо" вече се стопанисва съвместно от "Академик" Русе и сдружение „За Ехо” (www.ehoto.org), чиято дейност се подкрепя и от АПХ. Идеите на стопаните за следващите години са тя да се превърне в хижа-модел с възможно най-нисък екологичен отпечатък: да се изградят компостни тоалетни, да се въведе извозване на всички бавно разградими отпадъци, използване на еко препарати, слънчеви системи за енергия и топла вода, и всякакви други еко мерки. Също така стопаните ще се погрижат за по-адекватното поведение на посетителите в една от най-опасните български планини и информираността за ценностите на национален парк "Централен Балкан".

Публикуване на коментар